Решение от 06.06.2022 по в.гр.д. № 20221000500493/2022 на Апел. съд София

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Публикувано тук на 04.01.2025

.

Това решение е по казуса, окончателно разрешен от ВКС с Определение от 08.06.2023 по гр.д. № 3869/2022

.

Резюме. Потвърждават решение от 08.11.2021 по гр.дело № 4933/2019 на СГС.

.

Цялото решение - натиснете ТУК.

.

Из решението

"Ищецът твърди, че съставът на СГС не е взел предвид действащите разпоредби на ЗКИР и на Наредба № 2/21.04.2005г. и неправилно е приложил единствено разпоредбите на подзаконов нормативен акт, какъвто е Правилника за вписванията. Смята, че по делото е категорично установено, че нот.акт № 34, том III, рег.№5624, дело № 361 от 29.08.2013г. е вписан в нарушение на чл.80 и на чл.82, поради което и съдията по вписване е следвало, на основание чл.83 ЗКИР, да постанови отказ за вписването му. "

        Прав е ищецът, че вместо закон, прилагат подзаконов акт, но какво да се прави - това е нашата действителност. Малко така абсурдна ...

.

"Ответникът Министерство на правосъдието сочи, че ищецът не е лишен от право на собственост върху процесните имоти и не е претърпял твърдените имуществени вреди. Излага доводи, че при договори за прехвърляне на недвижими имоти проверката относно принадлежността на правото на собственост на продавача се прави от нотариуса, но не и от съдията по вписванията, за когото липсва нормативно определено задължение да събира доказателства относно правото на собственост. "

       Прав е ответникът, че нотариусът не си е свършил работата. Но какво означава, че за съдията по вписванията липсва нормативно определено задължение да събира доказателства относно правото на собственост? СдВп разполага със всички нотар. актове по имота. Какво му пречи да им хвърли едно око? Поне с цел гарантиране принципа на непрекъснатост и поредност на вписванията - вж също така и материала Из ТР 7/12 "СдВп не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса, а ако се приеме, че и той е овластен с [правата на нотариуса], фактически до такъв резултат би се достигнало" (тук изброявам няколко причини, поради които според мен е по-добре СдВп да направи още една проверка след нотариуса).

.

"Смята, че по делото е категорично установено, че нот.акт № 34, том III, рег.№5624, дело № 361 от 29.08.2013г. е вписан в нарушение на чл.80 и на чл.82, поради което и съдията по вписване е следвало, на основание чл.83 ЗКИР, да постанови отказ за вписването му."

          Не само по ЗКИР е нарушението, а и по ПВп, т.к. съгл. чл. 36, ал. 1 ПВп актовете се вписват по партидите на собствениците. Къде ще се впише тогава нотар. акт за покупко-продажба от несобственик? Няма къде! Щом продавачът не е собственик, просто няма къде. Затова и СдВп задължително трябва да проверява, да не би продавачът да е продал вече имота, какъвто е казусът в този случай и в други от същия вид - продавач продава отново имот, който вече е продал с вписан нотар. акт. Действително, ВКС не разрешава на СдВп да извършват проверка, дали продавачът е собственик, понеже нотариусът би трябвало вече да я е извършил, но СдВп си има свое собствено основание за извършване на такава проверка - разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ПВп, която е адресирана лично към СдВп, а не към нотариуса.

.

"При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави следните изводи:

Съгласно чл.1 от Правилника за вписванията и чл. 569, ал. 1, т. 5 от ГПК, вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, по начин предвиден в закон или правилника. "

            Чл. 1 ПВп не е във вр. с чл. 569 ал. 1 т. 5 от ГПК, т.к. в последния няма никакви разпореждания на съдиите по вписванията: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон; (няма го и посочения от върховните съдии текст "или правилника")

            Чл. 1 ПВп гласи: "Вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник." От 2004 г. насам начинът, "предвиден в този правилник", се е влошил. В редакцията му от 1997 е много по-добър. Даже ПВп от 1927 е по-добър от сегашния - вж Как би трябвало да бъде устроена работата в Имотния регистър)
.

"Производството по вписване е безспорно и едностранно. То завършва с акт за вписване или с отказ да бъде извършено вписването. Правната уредба на производството попада в част Шеста на ГПК „Охранителни производство" и по своята същност издаването на нотариален акт и вписването му е охранително производство."

              Охранителните производства завършват с издаване на акт, който се връчва на молителя - актът може да е за смърт (чл. 551-552 ГПК) или да е нотариален акт, но във всички случаи молителят получава в ръцете си акт (документ), а "актът" за вписване представлява разпореждане на СдВп, отправено към среднистите-деловодители, като молителят получава не документ, а щемпел върху вече издадения му документ, така че вписването в имотния регистър не е никакво охранително пр-ство. По-добре е да се нарича регистърно, както е наречено в Глава втора от ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ и в Глава шеста от ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ.

.

"Както е посочено в решение №60452/07.12.2021г. по гр.дело № 1393/ 2021г. на І ГО на ВКС, при действащата персонална система на вписванията вписването на нотариалните актове за прехвърляне на вещни права се извършва по реда на Правилника за вписванията. В този смисъл са разпоредбите на чл. 74 от Закона за кадастъра и имотния регистър, чл. 116 от ЗС ("Подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването, се уреждат в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет.", б.м.) и чл.1 от Правилника за вписванията ("Вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник.", б.м.). "

           Пълният текст на чл. 74 ЗКИР гласи: "До обнародването на заповедта по чл. 73 вписванията се извършват по досегашния ред, като се изготвят партиди по чл. 65, ал. 3. В подлежащия на вписване акт се записва и номерът на партидата на недвижимия имот." Партидите на имотите, разбира се, не се изготвят сами. Би трябвало да ги изготвят съдиите по вписванията, но те чакат заповед по чл. 70 от ЗКИР, а междувременно вече са изготвени над 15 млн партиди на имоти - вж стр. 35 от Стратегически план за развитие на АВп 2023-2030. Кой и как ги е изготвил, е интересен въпрос - вж статията:

          17.01.2023 Имотни страсти и неволи - съдия по вписванията алармира за нередности в системата - Тук съдия по вписванията изказва интересното становище, че при изграждането на имотния регистър бил предприет пасивен подход (от кого?): "Тоест, ще чакаме времето самó да изгради имотните партиди, без ние, съдиите по вписванията като специалисти, да се намесваме активно в съставянето му."

        И статията:

           23.02.2022 Относно идеята за създаване на Държавна агенция по вписванията. Автор: доц. д-р Красимир Димитров: "липсва отговор на простичкия въпрос - Кой следва да изготви имотните партиди? Съдиите по вписванията обикновено аргументират, че нямат конкретизирано в закона задължение за това, а служителите, които не са с юридическо образование, нямат необходимата професионална квалификация. Така попадаме в омагьосан кръг"

.

Цялото решение на Апел. съд София от 06.06.2022 - натиснете ТУК.

.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.