За принципа на непрекъснатост и поредност на вписванията

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

Тази статия е от раздела "Правила и пропуски в нотариалното производство" в трета част от блога - Информативни материали

Увод. В интервю за defacto.bg, публикувано на 31.12.2016, председателят на Нотариалната камара коментира приложението на принципа на непрекъснатост на вписванията и правната сигурност. Тук аз коментирам неговия коментар (бел. моя, Р.С., 18.02.2017).

Как българските нотариуси ще решат приложението на принципа на непрекъснатостта на вписванията, свързани с компрометирането на правната сигурност?

Непрекъснатостта на вписванията е принцип без спазването на който се наистина се компроментира правната сигурност. За съжаление сега той не се дикскутира, въобще. Липсва един комплексен подход, за защита на правото на собственост част от която дейност е публичността на всички актове носещи вещноправна промяна. Като нотариуси ние сме длъжни да спазваме разпоредбите на ГПК, а именно императивното изискване, че ако документа за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава докато този документ не бъде вписан. Неспазването на тази разпоредба, обаче не води до нищожност на удостоверяването.

Коментар. "Неспазването на тази разпоредба [а именно императивното изискване, че ако документа за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава докато този документ не бъде вписан - чл. 586, ал. 4 от ГПК], обаче не води до нищожност на удостоверяването."

Интересна е констатацията, че неспазването на императивната разпоредба на чл. 586, ал. 4 от ГПК, не води до нищожност на удостоверяването. Действително, съществуват множество съдебни решения в този смисъл. Всички съдии се позовават на това, че в чл. 576 от ГПК ("Нищожни нотариални удостоверявания") не е посочена изрично разпоредбата на чл. 586, ал. 4. Ето какво гласи чл. 576 от ГПК:

Чл. 576. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2.

Както се вижда, в чл. 576 не е посочена изрично и разпоредбата на чл. 586, ал. 1:

Чл. 586, ал. 1. При издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката.

Следователно, нотариалното удостоверяване не е нищожно, дори ако нотариусът не извърши проверка дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания [на закона] за извършване на сделката. Оттук следва, че нотариусът не носи никаква отговорност. Но дали е така? В чл. 576 е включен чл. 574.

Чл. 574. Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.

Според мен, законът е ясен. Щом нотариусът е извършил нотариално действие в противоречие на закона, нотариалното му удостоверяване е нищожно. Но съдиите, вероятно от колегиалност към нотариусите, редовно "забравят", че чл. 574 е включен в чл. 576 ("Нищожни нотариални удостоверявания") или пък си го тълкуват по своему - напр., че става дума само за сделки в нарушение на закона и оттам правят връзка с чл. 26 от ЗЗД. Връзката със ЗЗД се прави и по линия на друго своеобразно тълкуване - че нотариалният акт бил договор.

Игнорирайки чл. 574, обаче, и тълкувайки нотариалния акт като договор, стигаме до логичния извод, че нотариусът спокойно може да не проверява собствеността и да не изпълнява особените изисквания на закона. Всичко това би трябвало да е задължение на страните по "договора". И наистина, съществуват множество съдебни дела, в които именно страните се разправят помежду си за проверката на собствеността и за изпълнението на особените изисквания на закона. Защо тогава твърдим, че българският нотариат е от латински тип? Защо се гордеем, че българският нотариус е Гарант на правната сигурност? И защо изобщо ходим на нотариус?

Вж още: Кореспонденцията ми с Нотариалната камара

Обратно към всички "Правила и пропуски в нотариалното производство"

Начало на блога