Относно идеята за създаване на Държавна агенция по вписванията

Начало на блога

Обратно към Статии и предавания на тема Имотен регистър

.

Относно идеята за създаване на Държавна агенция по вписванията

           Автор: доц. д-р Красимир Димитров 23 февруари 2022

           Източник: lex.bg 23.02.2022

.

Най-важното от статията: "липсва отговор на простичкия въпрос - Кой следва да изготви имотните партиди? Съдиите по вписванията обикновено аргументират, че нямат конкретизирано в закона задължение за това, а служителите, които не са с юридическо образование, нямат необходимата професионална квалификация. Така попадаме в омагьосан кръг"

.

Из статията (цялата е страхотна, много ми харесва! бел. блогър):
.

Ще се спра съвсем накратко кога и как възникна проблемът с правното положение на съдиите по вписванията.

5. Правната фигура на съдията по вписванията бе създадена със Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 1997 г., в преходните и заключителни разпоредби на който бе създадена Глава 12 на Закона за съдебната власт, озаглавена „Съдия по вписванията". Мотивите за това бяха свързани със сериозната законодателна реформа в областта на нотариалното право в Република България. От 1878 г. до 1997 г. като правно положение нотариусът винаги е бил или нотариус в съответния съд, или съдия. Той е притежавал компетентност да извършва всички нотариални производства, включително вписванията, отбелязванията и заличаванията в книгите за вписване. Съществувало е изискване, след като приключи нотариалното удостоверяване, нотариусът незабавно да впише подлежащия на вписване акт. Когато нотариусът придобива ново правно положение по силата на ЗННД и става лице извън съдебната система и независим в своята дейност, се поставя въпросът кой ще извършва вписванията, отбелязванията и заличаванията в книгите за вписвания в бъдеще, както и кой ще дава справки и извършва действия по намиращите се в архива на държавния нотариат документи. Оформя се идеята да бъдат създадени нови длъжностни лица - съдии по вписванията в РС, които да имат тази компетентност.

Първоначално службите по вписванията остават в съответните районни съдилища и служителите в тях са съдебни служители. Тъй като съдиите по вписванията не са магистрати, първоначално те се назначават от министъра на правосъдието по предложение на председател на районен или окръжен съд. В последствие, когато се предвижда конкурс за заемане на длъжността, той се организира и провежда от министъра на правосъдието. Това води до двойственост в правното им положение - конкурсът се провежда от министъра на правосъдието, който е техен работодател, а в Районния съд съдиите по вписванията са подчинени на председателя на РС. При допуснати дисциплинарни нарушения, дисциплинарните производства могат да се образуват по предложение на председателя на Районния или Окръжния съд, както и от Главният инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ. Дисциплинарните наказания се налагат от министъра на правосъдието.

След влизане в сила на ЗКИР и създаването на Агенцията по вписванията, службите по вписванията преминаха към нея и станаха нейни структурни звена. Служителите в службата по вписванията станаха служители на агенцията, а съдиите по списванията останаха в Районния съд. Това доведе до правния абсурд (sic!) съдиите по вписванията да разпореждат вписвания, отбелязвания и заличавания в книгите по вписване, което би следвало да е отправено и да се изпълнява от служителите, но правна връзка между тях липсва (sic! Липсва!). Това липсващо правоотношение между съдиите по вписванията и служителите в службата се отрази и доведе до проблеми и при извършването на други производства по чл. 569 от ГПК - издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести и даване на справки от книгите за вписвания. Въпреки направените опити за решаването му през годините, този проблем продължава да съществува и до днес.

Това несъмнено се отразява и на създаването на Имотен регистър, защото липсва отговор на простичкия въпрос - Кой следва да изготви имотните партиди? Съдиите по вписванията обикновено аргументират, че нямат конкретизирано в закона задължение за това, а служителите, които не са с юридическо образование, нямат необходимата професионална квалификация. Така попадаме в омагьосан кръг, от който трябва да се излезе с нормативна промяна. Както се изтъква и в доклад на Сметната палата по направен одит за 2021 г. на Агенцията по вписванията, съществуващата дуалност в отношенията е сериозна пречка за създаване на имотен регистър (също и в Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС, цитирам: "Фактът, че службите по вписванията са към Агенцията по вписванията, а съдиите по вписванията - към районен съд, създава висок риск от злоупотреби, измами и невъзможност да се потърси ефективна отговорност при нарушени права на собствениците. Базата данни е неточна. Все още няма не само Имотен регистър за определен съдебен район, но и нито една имотна партида, съгласно закона.", бел. блогър)

.

Според мен са мислими логически две възможни разрешения  - или съдиите по вписванията да преминат в бъдещата Държавна агенцията по вписванията, или Службите по вписвания да преминат в Районните съдилища. За осъществяването на реформата, свързана с преминаването от персонална в реална система на вписванията, според мен определено е за предпочитане първото разрешение, като вместо министъра на правосъдието, работодател на съдиите по вписванията стане председателят на Държавната агенция по вписванията. Не е необходимо да се променят характерът на производството по вписване, отбелязване и заличаване, независимостта и правомощията на съдията по вписванията.

В няколко публикации се обосновава тезата, че правно-организационните промени ще обусловят изменения и в същността и характера на производството по вписване, отбелязване и заличаване, като те ще престанат да бъдат охранителни, а ще се превърнат в административни. Това можело да породи проблеми в сигурността на гражданския оборот. Без да навлизам в дълбочина, не бих се съгласил с подобен извод, ако той не е подкрепен с конкретни законодателни изменения.

По мое мнение, съдията по вписванията (независимо какво ще е неговото наименование) трябва да запази компетентността, която притежава в момента. Някои от изводите, до които е достигнал ВКС в ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7 от 2012 г. могат да бъдат нормативно закрепени. По-специално става дума за обхвата на проверката на съдията по вписванията - тя се свежда до това, дали представеният акт подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Неговата преценка не обхваща проверката на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска, освен ако това не е изрично предвидено в закона. В този смисъл следва ясно да се подчертае, че съдиите по вписванията, както досега, така и за в бъдеще нямат контролни функции и не следят за законосъобразност на нотариалните удостоверявания и другите подлежащи на вписване актове. Постановените откази, както и досега, следва да се обжалват пред съответния окръжен съд.

Необходимо е според мен бъдещият закон да съдържа подробна уредба относно правата и задълженията на длъжностните лица за създаването на имотни партиди, което би довело до реална възможност за започване на процедурата по изграждане на Имотен регистър.

Най-маловажният според мен проблем е как ще се нарича лицето, което ще разпорежда вписване, отбелязване и заличаване в Имотния регистър, ще издава удостоверения за наличие или липса на тежести и ще дава справки по книгите за вписванията и ще създава имотни партиди. Не смятам, че има правно значение, дали ще се нарича длъжностно лице по вписванията, съдия по вписванията или някаква комбинация между двете. Това не би следвало да е проблем, който да осуети възможността за провеждането на законодателната реформа.

.

Начало на блога

Обратно към Статии и предавания на тема Имотен регистър

.