Определение № 320 от 25.05.2010 по ч. гр. д. № 271/2010 на ВКС

 № 320

София, 25. май 2010 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Борислав Белазелков

                                               ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова

                                                                       Марио Първанов

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 271 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 278 ГПК.

Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 04.03.2010 г. по гр.д. № 12244/2009, с което е отхвърлена молба за допускане на обезпечение на паричен иск чрез налагането на възбрана върху недвижим имот.

Недоволни от определението са жалбоподателите С. Х. К. и С. К. К., които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че неправилно въззивният съд е приел, че посоченият имот не е собственост на длъжника.

Ответникът по жалбата Е. И. Д. я оспорва, като счита, че представената справка от А. по вписванията не е подписана и е не годна да удостовери съдържащите с в нея обстоятелства.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Частната жалба е подаден в срок и е редовна.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в ищецът в обезпечителното производство трябва да докаже, че имотът, чиято възбрана претендира, е собственост на ответника.

В нарушение на закона въззивният съд е приел, че в обезпечителното производство съдът проверява дали длъжникът е собственик на вещта, чието възбраняване или запориране се претнедира, съответно - дали е титуляр на вземането, чието запориране се претендира. В закона не е уредено изискване да се прави такава проверка нито извършването й е необходимо.

В обезпечителното производство съдът не проверява дали длъжникът е титуляр на посоченото от ищеца вземане или собственик на посочената от ищеца вещ. Ако са налице предпоставките за допускане обезпечението по чл. 391 ГПК: наличие на обезпечителна нужда и наличие на убедителни писмени доказателства и/или представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД и липсват пречки по чл. 393 ГПК: ответник да е държавата, държавно учреждение (в т.ч. лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ) или община и върху посоченото вземане не се допуска принудително изпълнение; съдът налага искания запор на вземане или исканата възбрана или запор на вещ.

Когато постановената от съда обезпечителна мярка е запор на вземане, тя се налага от съдебния изпълнител, който изпраща на третото задължено лице запорно съобщение (чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 2, чл. 507, 515, 516 и 517 ГПК). Третото лице може да признае задължението си и да предаде дължимото на съдебния изпълнител (чл. 508 ГПК), а ако не стори това съдебният изпълнител възлага на кредитора вземането за събиране или вместо плащане (чл. 510 ГПК). Дали съществува запорираното и непризнатото вземане ще се установи в производството по суброгаторния иск (чл. 134 ЗЗД), който кредиторът може да предяви. За налагането на обезпечителната мярка запор на вземане е без правно значение дали то съществува и дали длъжникът е негов титуляр.

Когато постановената от съда обезпечителна мярка е запор на движима вещ, тя също се налага от съдебния изпълнител, който описва, оценява и предава за пазене посочената в изпълнителния лист движима вещ, ако я намери в държане на длъжника (чл. 465 ГПК). Ако вещта не се намери у длъжника, кредиторът може да поиска запориране на вземането на длъжника за връщане на вещта от третото лице, което я държи. За налагането на обезпечителната мярка запор на движима вещ е без правно значение дали сочената вещ съществува и дали длъжникът е неин собственик.

Когато обезпечителната мярка е възбрана на недвижим имот, тя се налага чрез вписването й в нотариалните книги по партидата на длъжника. Ако длъжникът е собственик на имота, вписаната възбрана ще породи действие и последващи разпоредителни сделки на длъжника с възбранения имот ще бъдат непротивопоставими на кредитора, по чието искане е наложена възбраната, както и на всички други присъединени кредитори (чл. 453 ГПК). Ако имотът е собственост на друго лице - различно от длъжника, вписаната възбрана няма да породи никакво действие, тъй като в нотариалните книги по партидата на действителния собственик няма да има никакво вписване. За налагането на обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот е без правно значение дали соченият имот съществува и дали длъжникът е негов собственик.

Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а исканата обезпечителна мярка - допусната без представяне на обезпечение, тъй като предявеният иск е подкрепен от убедителни писмени доказателства и е вероятно основателен в уважената от първоинстанционния съд част.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на Софийския градски съд от 04.03.2010 г. по гр.д. № 12244/2009.

ДОПУСКА исканата обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 1.000 кв.м., съставляващо имот пл.н. 507, кад. лист 571 в местността "К", София, при съседи по скица: улица 487-ма, имот пл.н. 506, бивш блок на ТКЗС и имот пл. № 507а, за обезпечение на предявените от С. Х. К. и С. К. К. срещу Е. И. Д., ЕГН ********** искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 8.307,00 лева със законната лихва от 10.02.2006 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.