РЕШЕНИЕ от 15.06.2012 по адм. дело № 1556/2012 на ВАС (окончателно)

Образувано е по касационна жалба на Р. П. Б. против решение № 16340 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 7825/2011 г. на Върховния административен съд, петчленен състав (тричленен, б.м.). В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът - министърът на правосъдието, не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на Р. П. Б. от [населено място] срещу заповед № ЛС-И-158/14. 04. 2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ на жалбоподателя в качеството му на съдия по вписванията при Районен съд - Варна е наложено дисциплинарно наказание "забележка".

Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят като съдия по вписванията при Районен съд - Варна е постановил откази за вписване, които не отговарят на изискванията на закона за редовен и валидно издаден акт; постановяването им е във вид, който не съответства на въведените с чл. 254, ал. 2 от ГПК изисквания за съдържание. В тази насока е посочил, че с определение за отказ № 797 от 27.10. 2010 г. и определение № 757 от 13.10.2010 г. отказите са положени ръкописно като резолюции върху исканията на частен и държавен съдебен изпълнител за вписване на подлежащи на вписване или заличаване актове. При поискване за представяне на заверено копие от тези актове е установено, че копията са нечетливи. В противоречие с изискването за съдържание на постановен отказ съдията по вписванията се е произнесъл и с определение за отказ № 804 от 29.10. 2010 г. и отказ по молба вх. № 21707 от 29.10. 2010 г. С оглед изложените фактически обстоятелства, съдът е кредитирал изводите на дисциплинарно наказващият орган, че постановените откази, изписани върху бланките на искателите, са лаконични и недостатъчни, за да представляват ясно волеизявление относно предмета на произнасяне и не съответстват на законовите изисквания по чл. 254, ал. 2 от ГПК за съдържание на акта. Приел е, че правилно министърът на правосъдието е възприел като нарушена цитираната разпоредба, като е приложима по аналогия с общите правила на гражданския процес и е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за липсата на законово задължение за произнасяне при спазване на визираните в чл. 254, ал. 2 от ГПК реквизити. При това положение съдът е приел за правилен и обоснован извода на дисциплинарно наказващия орган за виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя, точно квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. По отношение на дисциплинарното наказание тричленният състав е изтъкнал, че в мотивите си органът е обсъдил тежестта на нарушението, това, че не е допуснато за първи път, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на извършителя, налагани минали наказания на съдията по вписванията, съобразил е и дадените от него писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство и в съответствие с критериите по чл. 309 ЗСВ е санкционирал жалбоподателят със "забележка". При тези съображения е постановил оспорения резултат.

Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно и необосновано. Счита, че съдът не се е произнесъл по доводите му за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед; намира за неправилен извода, че визираните съдебни актове, за които е наказан дисциплинарно, не съдържат нужните реквизити и не отговарят на изискванията за форма и съдържание. Твърди, че при постановяването на посочените в обжалваната заповед определения е изпълнил служебните си задължения, поради което не са били налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. С оглед тези доводи, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение на тричленния състав и се реши спора по същество като се отмени обжалваната заповед на министъра на правосъдието.

Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна по следните съображения:

Съдии по вписванията има в районните съдилища, като тяхната дейност, регламентирана от ЗСВ, се ръководи и контролира от председателя на районния и на окръжния съд. Съдиите по вписванията осъществяват регламентирана от закона дейност по осигуряване публичност /гласност/ на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в Правилника за вписванията - чл. 1. Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗСВ, съдията по вписванията разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения. В чл. 32а, ал. 1 от ПВ е предвидено, в случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд - чл. 577, ал. 1 ГПК. Спорът по делото е дали постановените определения за отказ, описани в обжалваната заповед, отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание и в този контекст относима ли е разпоредбата на чл. 254, ал. 2 от ГПК към актовете, постановявани от съдията по вписванията. По аргумент от чл. 569, т. 5 от ГПК, вписването е нотариално охранително гражданско съдопроизводство и следователно актовете, постановени от съдиите по вписванията следва да отговарят на изискванията за редовност, разписани с ГПК. Разпоредбата на чл. 254, ал. 2 от ГПК предписва съдържанието на определението, постановено в закрито заседание: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав и на страните; 3. номера на делото, по което се постановява определението; 4. какво постановява съдът; 5. в тежест на кого се възлагат разноските; 6. подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок; 7. подписи на съдиите. Видно от приложените по делото определения за отказ по чл. 32а, ал. 1 от ПВ - № 797/27.10.2010 г. и № 757/13.10.2010 г. е, че съдържанието им съответства на изискванията по чл. 254, ал. 2 от ГПК - посочени са наименованието, датата и мястото на постановяването им, името на съдията по вписванията, фактическо и правно основание за отказа, диспозитив - какво постановява съдията по вписванията, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, подпис на съдията по вписванията. Действително, отказите не са обективирани на самостоятелна бланка и са изписани "на ръка", което показва непрецизност при обективиране на волеизявлението на съдията по вписванията. Това обстоятелство обаче не означава, че е опорочено условието за редовност актът да бъде постановен в писмена форма и да има предписаните в закона реквизити (прецизността не е на особена почит и сред истинските съдии, затова с лекота се произнасят, че е без значение, бел. блогър). По отношение на определение за отказ № 804 от 29.10. 2010 г. и (определение № 808) отказ по молба вх. № 21707 от 29.10. 2010 г. неправилна е преценката на съда, че липсата на подробно изложение на фактическите обстоятелства по постъпилите искания за вписване и подробен диспозитив на акта съставлява неизпълнение на служебните задължения по см. на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Както вече се посочи, актовете по чл. 32а, ал. 1 от ПВ подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Преценката дали отказът съдържа фактически и правни основания, както и дали диспозитивът показва ясно формирана воля на органа е преценка за законосъобразност на акта, като, в зависимост от тежестта на порока, липсата им може да бъде основание за отмяна на същия. Ето защо неправилно съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган разполага с правото да проверява отговаря ли отказът по чл. 32а, ал. 1 от ПВ на изискванията за излагане на точни мотиви и диспозитив и да ангажира дисциплинарната отговорност на съдията по вписванията при констатираното им нарушение.

.

Да, неправилно е, т.к. определението за отказ подлежи на съдебен контрол и съдът е органът, който проверява отговаря ли отказът по чл. 32а, ал. 1 от ПВ на изискванията за излагане на точни мотиви и диспозитив. Само ако СдВп не е отказал вписването, тогава може да му се търси дисциплинарна отговорност за това, че се е произнесъл с твърде лаконичен акт, представляващ неясно волеизявление относно предмета на произнасяне, в нарушение на законовите изисквания (бел. блогър)

.

Обсъжданото нарушение не е отговаря на критериите за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3 от ЗСВ и незаконосъобразно на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание за същото.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

ОТМЕНЯ решение № 16340 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 7825/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение и вместо него постанови:

ОТМЕНЯ заповед № ЛС-И-158/14. 04. 2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ на Р. П. Б. - съдия по вписванията при Районен съд - Варна, е наложено дисциплинарно наказание "забележка".

Решението не подлежи на обжалване.

.

 А ето и обжалваното решение. На мен то ми струва по-добре мотивирано (бел. блогър, 24.04.2024):

                РЕШЕНИЕ

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:

Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт.
Образувано е по жалба на Р. П. Б. от [населено място] срещу заповед № ЛС-И-158/14. 04. 2011 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателя като съдия по вписванията при Районен съд - Варна е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че оспорената заповед е немотивирана, издадена на негодно правно основание. По същество Б. поддържа становище, че не е допуснал виновно неизпълнение на служебните си задължения. Иска отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски.
Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
За да постанови оспорената заповед, министърът на правосъдието е установил, че Р. П. Б. като съдия по вписванията при Районен съд - Варна е постановил откази за вписване, които не отговарят на изискванията на закона за редовен и валидно издаден акт; постановяването им е във вид, неотговарящ на въведените с чл. 254, ал. 2 от ГПК изисквания за съдържание. Приел е, че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения и на основание чл. 308, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ му е наложил дисциплинарно наказание "забележка".
От представената по делото административна преписка е видно, че по определение за отказ № 797 от 27.10. 2010 год. и определение № 757 от 13.10.2010 год. отказите са положени ръкописно като резолюции върху исканията на частен и държавен съдебен изпълнител за вписване на подлежащи на вписване или заличаване актове. При поискване за представяне на заверено копие от тези актове е установено, че копията са нечетливи. В противоречие с изискването за съдържание на постановен отказ съдия-изпълнителят (съдията по вписванията, бел. блогър)  се е произнесъл и с определение за отказ № 804 от 29.10. 2010 год. и отказ по молба вх. № 21707 от 29.10. 2010 год.
Дисциплинарнонаказващият орган е обсъдил данните от извършената проверка и докладните записки на Инспектората при Министерството на правосъдието и е приел, че постановените откази, така, както са изписани върху бланките на искателите, са лаконични и недостатъчни, за да представляват ясно волеизявление относно предмета на произнасяне, каквато е и законовата цел, заложена в чл. 254, ал. 2 от ГПК с императивно въведените изисквания за съдържание на акта. Министърът на правосъдието е посочил като нарушена цитираната разпоредба, тъй като е приложима по аналогия на общите правила на гражданския процес. В този смисъл неоснователно е възражението за липсата на законово задължение за произнасяне при спазване на визираните в чл. 254, ал. 2 от ГПК реквизити.
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства административният орган е посочил като правно основание на заповедта виновно неизпълнение на служебните задължения, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ и е наложил дисциплинарното наказание. В мотивите си органът е обсъдил тежестта на нарушението, това, че не е допуснато за първи път, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на извършителя, налагани минали наказания на съдията по вписванията, съобразил е и дадените от него писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство.
Заповедта е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и е в съответствие с целта на закона.
Спазено е изискването на чл. 321 от ЗСВ. Дадените писмени възражения са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед само досежно обстоятелствата, относими към вмененото му дисциплинарно нарушение. Предложението на главния инспектор е предхождано от надлежна проверка по подадения от административния ръководител на РС - Варна сигнал, в хода на която са проверени документите по случая и са установени относимите по спора факти.
Визираните в заповедта актове са немотивирани по смисъла на закона. Същите подлежат на инстанционен контрол и задължение по закон на съдията по вписвания като длъжност с властнически правомощия е да мотивира актовете си - чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 254 от ГПК (Чл. 121, ал. 4 КРБ "Актовете на правораздаването се мотивират.", бел. блогър). Съдията по вписванията е длъжен да посочи фактическите основания и да мотивира правните си изводи. Постановените определения на Б. са написани ръкописно нечетливо върху документ, който се администрира съгласно чл. 33а, б"е" от Правилника за вписванията. Произволното им обективиране върху бланки на искателите води до забавяне и затруднение на производството. Определенията не отговарят на изискванията на чл. 254, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 569, ал. 1, т. 5 от ГПК вписванията, отбелязвания и тяхното заличаване, представляват нотариални удостоверявания. Отказът да се извърши исканото нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд на основание чл. 577 от ГПК. Изписването на чл. 596 от ГПК вместо чл. 569 от ГПК в текста на оспорената заповед съдът приема за техническа грешка, а не за съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на акта, тъй като на този извод сочат всички събрани по административната преписка доказателства.
Производството пред съдията по вписванията е охранително. Съгласно чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията отказът на съдията по вписванията се връчва на заинтересованото лице срещу подпис и подлежи на обжалване.Този отказ, независимо дали става въпрос за вписване, отбелязване, подновяване или заличаване, се обжалва по същия ред, по който се обжалва и отказ на нотариус - чл. 577, вр. с чл. 569, т. 5 от ГПК, респ. чл. 32а, ал. 4 и чл. 32б от ПВ. Поради това съдията по вписванията дължи произнасяне на общо основание с валиден акт, в съответствие с изискванията за неговата форма и съдържание.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като такава била обичайната практика. (ах, тази обичайна практика! бел. блогър)

След като във връзка с конкретно направените оплаквания в хода на образуваното дисциплинарно производство са установени посочените от дисциплинарнонаказващия орган нарушения на служебните задължения, законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.

Несъстоятелни са и наведените от Б. възражения, че издаването на четливи копия от неговите актове не е задължение на съдията по вписванията (sic! б.м.).            Предвид важността на извършваната правно-техническа дейност от съответните служители и същественото засягане на правната сфера на физически и юридически лица, съдията по вписванията е длъжен да упражнява контрол и взема мерки за прецизното администриране на деловодните дела, поради което и правилно дисциплинарнонаказващият орган не е уважил възраженията на Б. в тази насока (точно така! б.м).
Предвид изложеното настоящият състав намира жалбата на Р. Б. срещу заповед № ЛС-И-158/14.04.2011 г. на министъра на правосъдието за неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски, в полза на Министерството на правосъдието следва да се присъди сумата от 150 лв. за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният административен съд

.

Начало на блога

-