Решение № 5666 от 30.04.2010 на ВАС по адм. д. № 2038/2010 VІІ о.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата Дисциплинарни производства срещу съдии по вписванията и по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Резюме. Налагат дисциплинарно наказание на СдВп заради твърде кратко и неясно разпореждане. Много хубаво обясняват важната роля на съдията по вписванията. Потвърдено от 5-членен състав на ВАС.

.

Решението на сайта на ВАС: https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=481187&code=vas&guid=1541942536

.

РЕШЕНИЕ № 5666 от 30.04.2010 (на 3-членния състав, б.м.)

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ВАЧЕВА
        ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
при секретар     
Анелия Станкова
    
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АНЧЕВА по адм. дело № 2038/2010
    

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Р. Г. Г. - Т. срещу заповед № ЛС-И-1218/18.12.2009 г. на министъра на правосъдието, подписана при условията на заместване от заместник-министър Д. М., с която на основание чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ, във връзка с чл. 312, ал. 2 и чл. 315 от с.з., на жалбоподателката, в качеството й на съдия по вписванията при Районен съд - Разлог е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" по чл. 308, ал. 2, т. 1 ЗСВ.
             В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, в частност с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ) - основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Жалбоподателката твърди, че мотивите на заповедта са вътрешно противоречиви, че не е налице неспазване на правилата на производството по вписване на обстоятелства в имотния регистър, предписани от ГПК и ПВ, както и че не е допуснала дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3) ЗСВ.
Ответникът - министър на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. С., моли жалбата да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд, седмо отделение, счита жалбата за процесуално допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ от лице с правен интерес, а по същество - за неоснователна по следните съображения:
За да постанови налагането на дисциплинарно наказание "Забележка" административният орган е приел, че съдията по вписванията Р. Т. се е произнесла с резолюция "Да" по молба - уведомление вх. № 18/03.07.2009 г. на Службата по вписванията - [населено място] на датата на подаването й от лицето П. Х. - английски гражданин, в качеството му на изпълнителен директор на "Ол С. К. О. Асосиейтс Л.", с искане за отбелязване на настъпили промени в субектите на учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, предявено на основание чл. 2 и чл. 17, б. "а" ПВ, във връзка с чл. 73, чл. 74, чл. 99 и чл. 171 от Закона за задълженията и договорите. Наказващият орган е счел посочената резолюция за лаконична и твърде недостатъчна, за да представлява ясно волеизявление относно предмета на одобреното вписване, като в хода на назначената проверка по дисциплинарното производство е изяснено, че резолюцията се е отнасяла за отбелязване на настъпили промени в договорна ипотека, но не и за учредяване на законна ипотека, каквото всъщност е извършено. Непрецизността на резолюцията според мотивите на заповедта е създала съмнения относно вида на подлежащата на вписване ипотека и е способствала за допуснатите от служителите на Агенцията по вписвания грешки в предмета на вписването и в партидите на имотите (през 2010 г. говорят за партидите на имотите, през 2024 - вече не, бел. блогър) , по които то е извършено.

.

          Наказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 570, ал. 1 ГПК, приложима по аналогия на общите правила на гражданския процес, която изисква разпореждането за вписване да съдържа имената на съдията по вписванията, дата, подпис и кратък диспозитив относно обстоятелството, регистъра и партидата на подлежащото на извършване вписване.

        Коментар. Цитираната разпоредба на чл. 570, ал. 1 ГПК гласи съвсем друго:                       

Местна компетентност

.

В друго решение - Решение от 15.06.2012 по адм. дело № 1556/2012 на ВАС (окончателно) - върховните административни съдии посочват като приложима разпоредбата на чл. 254, ал. 2 ГПК:

.

Но пък върховните касационни съдии са се произнесли с Определение № 194 от 10.05.2010 г. по ч. гр.д. № 95/2010 на ВКС, че разпоредбата на чл. 254, ал. 2 ГПК е неприложима за съдиите по вписванията, понеже:
             - чл. 87 от ЗКИР насочва към Общите правила в глава 49 от ГПК (чл. 87 от ЗКИР: "Доколкото друго не е предвидено в този закон, се прилагат съответно разпоредбите на глава четиридесет и девета "Общи правила" от Гражданския процесуален кодекс." - Част шеста на ГПК: Охранителни производства, Глава 49 от ГПК: Общи правила - от чл. 530 до чл. 541);
            - чл. 540 от ГПК изключва приложението на чл. 254 за съдиите по вписванията (чл. 540 от ГПК "За охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388.")

.

          Добре, обаче чл. 89, ал. 1 ЗКИР пък гласи (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., предишен текст на чл. 89 - ДВ, бр. 57 от 2016 г.):  "Очевидна фактическа грешка на вписването в имотния регистър се поправя по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс с определение на съдията по вписванията." а чл. 247 ГПК попада точно в изключенията на чл. 207-266, изброени в чл. 240 ГПК, посочен от върховните касационни съдии в Определение № 194 от 10.05.2010 г. по ч. гр.д. № 95/2010 на ВКС.

.

               С две думи - голяма бъркотия!  Дори на върховните съдии им е трудно да се ориентират! Според мен, неприложимата разпоредба на чл. 254, ал. 2 от ГПК спокойно може да се замести с чл. 580 (съдържание на нотариалния акт), т.к. съгл. чл. 569, т.5 от ГПК вписванията са нотариални производства и оттам следва, че разпореждането на съдията е вид нотариален акт (в тясно юридически смисъл, разбира се, а не в общоизвестния). Ако ли пък не може да се приложи и чл. 580, тогава може да се приложи чл. 5 от ГПК: "Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала." В края на краищата и без законови разпоредби е ясно, че СдВп трябва да дава точни, пълни и ясни указания на служителите от Агенцията по вписванията, за да могат те - юридически некомпетентните лица - правилно да извършват административно-техническата си дейност, без да допускат грешки.

.

        Чл. 85. Вписването е недействително, когато липсва определение на съдията по вписванията

 .

     От друга страна, терминът "диспозитив на определението" се среща в Консолидиран текст на Процедурния правилник на Съда от 25 септември 2012 година∗
     *Процедурен правилник на Съда от 25 септември 2012 година (ОВ L 265, 29.9.2012 г.), поправен (ОВ L 149, 14.6.2018 г., стр. 26) и изменен на 18 юни 2013 г. (ОВ L 173, 26.6.2013 г., стр. 65), на 19 юли 2016 г. (ОВ L 217, 12.8.2016 г., стр. 69), на 9 април 2019 г. (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 73) и на 26 ноември 2019 г. (ОВ L 316, 6.12.2019 г., стр. 103).
("Съда", доколкото разбирам, е СЕС - Съдът на Европейския съюз, б.м.)
Член 89 Съдържание на определението
1. Определението съдържа:
a) посочване, че е постановено от Съда;
б) посочване на съдебния състав;
в) датата на приемането му;
г) посочване на правното основание за постановяването му;
д) имената на председателя и евентуално съдиите, взели участие в разискванията, като се посочва съдията докладчик;
е) името на генералния адвокат;
ж) името на секретаря;
з) посочване на страните или на участвалите в производството заинтересовани субекти по член 23 от Статута;
и) имената на лицата, които ги представляват;
й) посочване, че генералният адвокат е бил изслушан;
к) диспозитива, включително решението относно съдебните разноски, ако има такова.
             Следователно, определението съдържа диспозитив. Точно така, отлично! ОБАЧЕ - СдВп разпорежда с определение единствено съгл. ЗКИР и Наредбата от 21.04.2005, пък те не са влезли в сила, понеже министърът не е издал заповед по чл. 73 ЗКИР ("Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) След влизането в сила на заповедта по чл. 49а, ал. 3 и след одобряването на кадастралната карта и регистри за съответната територия министърът на правосъдието издава заповед, с която обявява въвеждането на имотния регистър за територията. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".), а пък министърът не е издал такава заповед, защото кадастърът още не е готов. Да беше издал поне заповед по чл. 70 ЗКИР - за нея няма нужда от готов кадастър, но министърът и това не е направил, с изключение на 7 от общо 113 съдебни района, бел. блогър, 08.06.2024).     

 .

(продължение на съдебното решение:)

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства административният орган е посочил като правно основание на заповедта виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 9, ал. 1 ПВ, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 33/2009 г.) и е наложил обжалваното дисциплинарно наказание, като е изложил мотиви относно тежестта на нарушението, това, че е извършено за първи път, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на извършителя, чистото дисциплинарно досие на съдията по вписванията и е съобразил дадените от нея писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство.
Като прецени доказателствата по делото в тяхната съвкупност, извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалваната заповед и разгледа доводите на страните, съдът намира, че заповедта е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и е в съответствие с целта на закона.
Не се спори от страните относно фактическите обстоятелства по делото, а именно, че по молба от 03.07.2009 г. на английския гражданин П. Х. за отразяване на настъпила суброгация (промяна на кредитора) по договорна ипотека върху недвижими имоти, жалбоподателката в качеството й на съдия по вписванията в Службата по вписвания - [населено място], след извършена надлежна проверка на молбата и приложените към нея документи се е произнесла с разпореждане "Да", като е посочила датата на постановяването му и се е подписала под него. При изпълнението на разпореждането е допусната грешка от служителите в цитираната служба, като вместо поисканото отразяване на промяната в страните по договорната ипотека, е вписано учредяване на законна ипотека върху въпросните недвижими имоти.
При тези данни съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на административнопроизводствените правила на конкретното производство по ЗСВ, както и при наличие на материалноправно основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателката.
Спазено е изискването на чл. 321 ЗСВ - абсолютна предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание на съдия по вписванията, а именно на жалбоподателката Р. Т. е дадена възможност в 7-дневен срок от изготвяне на предложението за налагане на наказанието от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието да направи писмени възражения, които са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед. Предложението на главния инспектор е предхождано от надлежна проверка по сигнал на [фирма], [населено място], в хода на която са проверени документите по случая и са установени описаните по-горе безспорни факти.
            Действително, налице е непълнота на постановеното от жалбоподателката разпореждане относно обстоятелството, подлежащо на отразяване в имотния регистър в т.ч. и предвид факта, че служителите, които извършват отбелязванията в регистъра не притежават юридическо образование, а вероятно в случая не са имали и необходимия опит за отграничаване на дължимите действия във връзка с промените на страните по договорната ипотека от тези по учредяването на законна ипотека.
Съдът намира, че разпореждането във вида, в който е издадено, не предпоставя и не обуславя пряко допускането на цитираната грешка от служителите на Службата по вписванията. В същото време, предвид важността на извършваната правно-техническа дейност от тези служители и засягането на имуществени интереси от съществен мащаб, както и високо-рисковия характер на дейността на Службите по вписвания с оглед директното засягане на правната сфера на физически и юридически лица, е било наложително разпореждането да бъде постановено във вид, който да изключва дори минимална вероятност от допускане на грешка. Вземането на мерки в тази насока е задължение на съдията по вписванията, а именно, както е обоснована и обжалваната заповед, на основание общите правила на гражданския процес жалбоподателката е била длъжна да постанови диспозитив, в който да отрази обстоятелството, регистъра и партидата на подлежащото на извършване вписване.
            Допуснатият от жалбоподателката пропуск да разпореди, като опише дължимото за извършване действие от служителите, е основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност от материалноправна страна, т.к. предвид констатираната грешка в партидата на имотите, във връзка с недостатъчно пълното разпореждане на съдията по вписванията, следва изводът, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ (в относимата към спора редакция), извършено виновно поради неполагане на необходимата грижа, която се изисква от съдията по вписванията с оглед на заеманата длъжност в съпоставка с изискванията към служителите, които се явяват само технически изпълнители на постановените от съдиите по вписванията разпореждания.

(това ми е любимата част от съдебното решение:)

Заемането на длъжност с властнически правомощия предполага по-високи изисквания към заемащия длъжността въз основа на презумпцията за отличителни качества, по-висока концентрация и отговорност в сравнение със средностатистическото лице, заето в сферата на публичната власт (служител от администрацията на съдебната власт). Ето защо, изложеното предполага и по-високи критерии при ангажиране на отговорността на лице, заемащо длъжност на пряко упражняване на съдебна власт, каквато е длъжността на съдията по вписванията.

.
Предвид горното, неоснователни са доводите за нарушение на чл. 9, ал. 1 ПВ, понеже в заповедта не е посочено, че жалбоподателката не е спазила предписания в посочената разпоредба вътрешен ход на производството по разглеждане на молбата. Напротив, посоченото в заповедта нарушение на цитираната разпоредба е във връзка с неформулирането на диспозитив на разпореденото вписване, мотив на обжалваната заповед, обсъден по-горе.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че заповедта е издадена не в предписаната от закона форма, т.к. няма фактически и правни основания за налагане на дисциплинарно наказание "Забележка". Както бе посочено, фактът на допуснато дисциплинарно нарушение е установен и същият е подведен под приложимата материалноправна норма за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, като е взета предвид тежестта на нарушението и липсата на наложени наказания към момента на издаване на заповедта.
Д. за несъответствие с целта на закона съдът счита за неоснователен, защото налагането на дисциплинарно наказание в случая предвид допуснатата грешка при отразяването на поисканото вписване е в съответствие със санкциониращата и превантивна цел на това дисциплинарно производство.
Въз основа на изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. Г. - Т., от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], срещу заповед № ЛС-И-1218/18.12.2009 г. на министъра на правосъдието.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,     
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    
/п/ Ваня Анчева
секретар:     
ЧЛЕНОВЕ:
    
/п/ Таня Вачева
/п/ Павлина Найденова

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата Дисциплинарни производства срещу съдии по вписванията и по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията