Решение от 15.03.2021 по гр.д.№ 2213/2020 на ВКС

Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство  и от раздела Чл. 113 ЗС - статии и съдебна практика

Публикувано в този блог на 25.07.2024

Казус. През 2001 държавна фирма продала 3 етажа от сграда на частна фирма, но частната фирма не си вписала акта за собственост. След повече от 10 години държавната фирма пак продала 3-те етажа - този път на друга частна фирма, която си вписала акта за собственост и осъдила първата по чл. 108 ЗС.

       Въпрос до ВКС:  "Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред ?"
       Отговор от ВКС: "Вписването в имотния регистър на акта за придобиване на недвижим имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на вещното право /с изключение на вписването на ипотеката съгласно чл.166 ЗЗД/. Поради това придобилият имот на валидно правно основание от действителния собственик става собственик на имота, дори и да не е вписал акта си. В случай на прехвърляне на един и същ имот от един праводател- действителен собственик последователно на няколко лица, всяко едно от тях става собственик на имота (още след първата продажба действителният собственик вече не е никакъв собственик; първият въпрос тук трябва да бъде: защо собственикът е продавал един и същ имот втори, трети и т.н. пъти? докато не се изясни този въпрос, нищо друго не трябва да се обсъжда). Доколкото обаче едно и също вещно право не може да се притежава от няколко различни лица едновременно /освен в случаите на съсобственост/, законодателят е предвидил разпоредба, с която урежда конкуренцията между правата на тези лица- чл.113 ЗС, с която се отдава предпочитание не на първия по време приобретател, а на онзи от тях, който първи е вписал акта си в имотния регистър (чл. 113 гласи: " Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.", тоест необходимо е изпълнението на две условия: 1. имотът да е придобит по-рано и 2. актът да е вписан.  ВКС забравя за първото условие, а то е важно.)  И двамата приобретатели, ако са придобили имота на валидно правно основание от действителния собственик, стават собственици на имота (няма как и двамата да станат собственици; ВКС изглежда смята, че колкото и пъти да продаде един и същ имот, продавачът пак си остава собственик и може да продава до безкрай), но в отношенията между тях за собственик се счита този, който по-рано е вписал придобивното си основание в имотния регистър (неправилно! по-добре да се осъди държавната фирма да върне парите на втората частна фирма, за да се научи да не продава два пъти един и същ имот, актът на първата да се впише, а актът на втората да се инвалидира)  В периода от придобиване на имота на валидно, но невписано в имотния регистър, правно основание до вписването на правното основание на друг приобретател на имота от същия праводател, първият приобретател е собственик на имота и ако упражнява фактическа власт върху него, то това представлява упражняване на собственическото му правомощие да владее имота. Поради това за този период от време той не е владелец по смисъла на чл.68 и сл. ЗС и не може да се ползва от разпоредбите на чл.79 ЗС за придобиване на имота по давност /доколкото давността е уреден от закона способ за придобиване на имот от несобственик- владелец на имота през определен период от време/. Този приобретател може да се легитимира като владелец на имота и да се ползва от предвидената в чл.79 ЗС възможност за придобиването му по давност само, ако е осъществявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои в продължение на предвидения в чл.79 ЗС период от време, считано от датата на вписване в имотния регистър на придобивното основание на другия приобретател (неправилно! не може законният владелец да има по-малко права от незаконния). За периода от датата на придобиване на имота на валидно, но невписано в имотния регистър, правно основание до датата на вписване в имотния регистър на правното основание на другия приобретател на имота от същия праводател, на този първи приобретател могат да бъдат признати само права на добросъвестен подобрител за извършените в имота подобрения и направени разноски- по аналогия на приетото в т. IV-11 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., за извършилите подобрения от собственици в периода от придобиване на имота до развалянето, унищожаването или отменяването на придобивното им основание. (неправилно! по аналогия с приетото в т. IV-11 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. подобрения се дължат на втория "купувач": "IV. Съществува противоречива съдебна практика по въпроса, как следва да бъде обезщетен владелецът за извършени от него подобрения върху вещ, получена от него на придобивно основание, което по-късно е било унищожено, развалено или отменено.")
.

Цялото решение:

(след него е публикувано в блога и решението на първа инстанция - по-добро е от решението на ВКС; на втора не е налично в интернет)

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

София, 15.03. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2213 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дитсманн Енергоремонт Холдинг" АД /сега с наименование „Дитсманн" АД/ срещу решение № 296 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 4155 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, I състав, с което е отменено решение № 2936 от 22.04.2019 г. по гр.д.№ 11255 от 2017 г. на Софийския градски съд, I-10 състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от „Е. системен оператор" ЕАД срещу „Дитсманн Е. Холдинг" АД иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде следните имоти: имоти с идентификатори ....., ..... и ....., представляващи четвърти, пети и шести етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица] /стар № ...../ и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № ..... от 14.05.2015 г.

С определение № 443 от 23.11.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по следните въпроси:
1. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти ?- на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК;
2. Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателстветната тежест ?- на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и
3. Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред ?- на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора „Дитсманн Е. Холдинг" АД /сега „Дитсманн" АД/ поддържа жалбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново за отхвърляне на предявения иск за собственост.
Ответникът по жалбата „Е. системен оператор" ЕАД не взема становище по нея.
В писмен отговор пълномощникът на третото лице- помагач „Национална електрическа компания" ЕАД оспорва жалбата. Моли решението на САС да бъде оставено в сила.

По поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС приема следното: По първите два поставени въпроси обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, включително и на посочената в изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика: решение № 186 от 23.12.2019 г. по т.д.№ 649 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 97 от 11.06.2019 г. по гр.д.№ 2967 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр.д.№ 2968 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о. В противоречие с тази практика на ВКС въззивният съд е уважил иска по чл.108 ЗС въз основа на приет от него за установен факт /че придобивното основание на ответното дружество не е било вписано в Службата по вписванията/, без на този факт някоя от страните да се е позовавала пред първата съдебна инстанция, във въззивната жалба или в отговора към нея; без някоя от страните да е правила правен довод във връзка с този факт, както и без съдът да уведоми страните за това, че според него установяването на този факт е необходим за служебното приложение на императивна правна норма, поради което те следва да вземат становище и да ангажират доказателства по него.
По другия поставен въпрос /Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред ?/ настоящият състав на ВКС счита следното: Вписването в имотния регистър на акта за придобиване на недвижим имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на вещното право /с изключение на вписването на ипотеката съгласно чл.166 ЗЗД/. Поради това придобилият имот на валидно правно основание от действителния собственик става собственик на имота, дори и да не е вписал акта си. В случай на прехвърляне на един и същ имот от един праводател- действителен собственик последователно на няколко лица, всяко едно от тях става собственик на имота. Доколкото обаче едно и също вещно право не може да се притежава от няколко различни лица едновременно /освен в случаите на съсобственост/, законодателят е предвидил разпоредба, с която урежда конкуренцията между правата на тези лица- чл.113 ЗС, с която се отдава предпочитание не на първия по време приобретател, а на онзи от тях, който първи е вписал акта си в имотния регистър. И двамата приобретатели, ако са придобили имота на валидно правно основание от действителния собственик, стават собственици на имота, но в отношенията между тях за собственик се счита този, който по-рано е вписал придобивното си основание в имотния регистър. В периода от придобиване на имота на валидно, но невписано в имотния регистър, правно основание до вписването на правното основание на друг приобретател на имота от същия праводател, първият приобретател е собственик на имота и ако упражнява фактическа власт върху него, то това представлява упражняване на собственическото му правомощие да владее имота. Поради това за този период от време той не е владелец по смисъла на чл.68 и сл. ЗС и не може да се ползва от разпоредбите на чл.79 ЗС за придобиване на имота по давност /доколкото давността е уреден от закона способ за придобиване на имот от несобственик- владелец на имота през определен период от време/. Този приобретател може да се легитимира като владелец на имота и да се ползва от предвидената в чл.79 ЗС възможност за придобиването му по давност само, ако е осъществявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои в продължение на предвидения в чл.79 ЗС период от време, считано от датата на вписване в имотния регистър на придобивното основание на другия приобретател. За периода от датата на придобиване на имота на валидно, но невписано в имотния регистър, правно основание до датата на вписване в имотния регистър на правното основание на другия приобретател на имота от същия праводател, на този първи приобретател могат да бъдат признати само права на добросъвестен подобрител за извършените в имота подобрения и направени разноски- по аналогия на приетото в т. IV-11 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., за извършилите подобрения от собственици в периода от придобиване на имота до развалянето, унищожаването или отменяването на придобивното им основание.

С оглед тези отговори на поставените по делото въпроси обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно- постановено при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В обжалваното решение, макар и да не е посочил изрично, очевидно въззивният съд е приел, че нормата на чл.113 ЗС е императивна и може да я приложи служебно- без позоваване на тази норма от някоя от страните по делото. Поради това, като е приложил тази норма, без да е уведомил страните, че е необходимо да бъдат събрани необходимите за служебното приложение на нормата доказателства /доказателства за датите, на които ищецът и ответникът са вписали в Службата по вписванията придобивните си основания/ и не им е дал възможност да ангажират такива доказателства, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на въззивното решение.
След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопрроизводствени действия: Като вземе предвид, че нормата на чл.113 ЗС е императивна и за нейното приложение е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва да даде указания на страните да ангажират необходимите доказателства за приложението на тази норма. По- конкретно- следва да даде указания на ответника „Дитсманн" АД, че следва да представи доказателства за датата на вписването на придобивното му основание /апорта на процесните имоти от 2001 г./ в Службата по вписванията.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 296 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 4155 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, I състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

.

А ето и решението на първа инстанция (на втора не е налично в интернет):

.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.........

гр. София, 22.04.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11255/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Е.С.О. ЕАД, с която е предявен срещу Д.Е.Х.АД (с предишно наименование Е. АД) иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на право на собственост и осъждане за предаване на недвижими имоти с идентификатори №68134.514.42.1.21, №68134.514.42.1.22, №68134.514.42.1.23, представляващи съответно четвърти, пети и шести етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. *******(стар №12).

Ищецът твърди, че по силата на чл.262в ТЗ при преобразуване чрез отделяне е придобил от Н.е.к. ЕАД (НЕК ЕАД) - преобразуващо се дружество - част от имуществото му, сред което и процесните недвижими имоти, представляващи три етажа (4ти, 5ти и 6ти) от сградата, находяща се на ул. *******. По повод издаден констативен нотариален акт през 2015 г. е узнал за претенции на ответника към правото на собственост върху сградата, но оспорва неговите права. Твърди, че съставени актове за апорт на процесните три етажа в капитала на ответника са порочни и не са породили правно действие, а по отношение на владението от ответника върху имота, твърди, че е установено по скрит начин - не е явно, поради което не е годно да го направи собственик по давност.

Ответникът оспорва иска, като се позовава на: 1) твърдението, че е придобил валидно имота по силата на апорт, извършен от праводателя НЕК АД чрез волеизявление на законния представител на едноличния собственик на капитала, което е вписано в ТР и 2). ако апортът не е породил действие - твърди да е придобил имота по давност чрез осъществяване на непрекъснато владение в периода 2001 г. до предявяване на иска (2017 г.).

Третото лице помагач поддържа, че исковата молба е основателна, оспорва твърденията на ответника за придобиване на имота на валидно правно основание - апорт в капитала му или по давност чрез упражняване на непрекъснато владение в периода 2001 г. до предявяване на исковата молба.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от Протокол №71-2013 от 11.12.2013 г. и справката в интернет страницата на Търговския регистър, че на 04.02.2014 г. е вписано преобразуване чрез отделяне, по силата на което част от имуществото на НЕК ЕАД (преобразуващо се дружество), като съвкупност от права и задължения, свързани с дейността „пренос на електрическа енергия", преминава към ищеца Е.С.О. ЕАД (ЕСО ЕАД). Сред имуществото - в Приложение №1А на (л.22 от делото) като актив с № 203300000009 е посочена „Админ. Сгр. *******" с документ за собственост - АДС №510 от 08.12.1997 г. Установява се от представения Акт за държавна собственост (АДС) №510 от 08.12.1997 г., че имотът представлява терен от 2070 кв.м., застроен със две сгради: административна сграда на 8 етажа и производствена и административна сграда на 7 етажа (виж отбелязванията в т.3), като на основание Разпореждане №46/1991 г. е предоставен за стопанисване и управление на НЕК ЕАД, Предприятие „Електроснабдяване" София и е включен в капитала на това дружество (виж т.15 от АДС). В т.17 от АДС - Забележка е отбелязано, че административният адрес на имота е променен на ул. *******(съгласно Удостоверение от ОП Софийски кадастър). На основание Заповеди на председателя на Комитета по енергетика от 1999 г. части от имота, различни от процесните етажи, а именно - 1ви, 2ри, 3ти, 7ми и 8ми етажи от едната сграда и 1ви и 2ри етаж от другата, са извадени от капитала на НЕК ЕАД и са включени в капитала наТ.ЕАД.

От така изложеното се установява, че процесните имоти, представляващи 4ти, 5ти и 6ти етаж от сградата на ул. *******(имотът идентичен с имота на ул. ******* - видно от забележката в т.17 на АДС) са включени в съдържанието на плана за преобразуване - като актив с № 203300000009 в Приложение №1А на (л.22 от делото), като част от сградата на ул. *******. Доколкото правоприемството чрез отделяне по чл.262в ТЗ представлява деривативен способ за придобиване на права, правоприемникът не може да придобие повече права, отколкото праводателят му притежава. Ето защо спорен е въпросът дали към момента на отделянето - 04.02.2014 г. праводателят НЕК ЕАД е бил собственик на процесните имоти, представляващи 4ти, 5ти и 6ти етаж от сградата на ул. *******. 

Видно от обсъдения по-горе и неоспорен АДС №510 от 08.12.1997 г., който се ползва с легитимиращо действие и обвързваща доказателствена сила за съда и трети лица (виж ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС), имотът, представляващ две сгради на ул. *******е включен в капитала на НЕК ЕАД. Ето защо следва да се приеме, че праводателят НЕК ЕАД валидно е придобил процесния имот по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.). Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП (отм.) за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: 1). държавата да е собственик на конкретно имущество; 2). това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и 3). с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Ето защо съдът приема, че от момента на възникването си, на основание чл.17а от ЗППДОбП (отм.), праводателят НЕК ЕАД е придобил имота, представляващ две сгради на ул. *******, включително 4ти, 5ти и 6ти етаж на 8-етажната административна сграда.

Ответникът извежда правата си от същия праводател - НЕК ЕАД, като твърди, че е придобил имота през 2001 г. на основание извършено увеличаване на капитала му чрез апортна вноска на процесните три етажа. 

Установява се от Заповед №308/29.06.2001 г. и Заповед №312/02.07.2001 г., че едноличният собственик на капитала на Е.Х.ЕАД и НЕК ЕАД е приел решение да увеличи капитала на Е.Х.ЕАД чрез издаване на нови 27586 бр. поименни акции, които представляват равностойността на правото на собственост върху недвижим имот - 4ти, 5ти и 6ти етаж от южната сграда, находяща се на ул. *******, като се намалява капитала за сметка на капиталовия резерв на НЕК ЕАД със сумата от 27586 лв., съответстващи на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ 4ти, 5ти и 6ти етаж от южната сграда, находяща се на ул. *******. Установява се от Решение №10 от 24.07.2001 г. по ф.д. №10909/1990 г. на СГС, че по партидата на Е.-Х. ЕАД е вписано увеличение на капитала съгласно цитираната по-горе Заповед №308/29.06.2001 г. на председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси.

По делото няма данни да е проведено производство по заличаване на вписването на апорта по партидата на ответника. Ако се твърди порок на формата на разпореждането от страна на едноличния собственик, извършил увеличаване на капитала чрез вписване на непарична апортна вноска, надлежният ред на защита е чрез предявяване на иск за установяване на несъществуване на вписаното обстоятелство. Постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 17/23.06.2009 г. по т. д. № 479/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 150/10.11.2009 г. по т. д. № 766/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 151/10.11.2009 г. по т. д. № 811/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, приема, че положителното регистърно решение не се ползва със сила на присъдено нещо, като осъщественото въз основа на него вписване на обстоятелства в търговския регистър може да бъде заличено по реда на чл. 498 ГПК (отм.), аналогични чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29 и чл. 14 ЗТР, въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), сега чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК, респ. чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗТР. Този иск е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство и неговата правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство. До заличаване на вписаното обстоятелство по посочения процесуален ред регистърното решение се ползва с конститутивно действие спрямо всички, включително спрямо съда. Валидността на вписания апорт не може да бъде предмет на проверка в исков процес с предмет - спор за собственост върху имота, предмет на апорта, по възражение на някоя от страните. Предвид постоянната съдебна практика на ВКС в производството по настоящия иск не съществува възможност по възражение на ищеца да се изследва валидността на вписания апорт. До заличаване на вписания с Решение №10 от 24.07.2001 г. по ф.д. №10909/1990 г. на СГС апорт по предвидения процесуален ред, позитивното регистърно решение установява правото на дружеството върху непаричната вноска. Ето защо всички възражения на ищеца относно поредността на заповедите за увеличаване и намаляване на капитала, формата, в която са извършени волеизявленията и т.н. няма да бъдат обсъждани, тъй като те не могат да бъдат предмет на косвен съдебен контрол.

По изложените съображения съдът приема, че ответникът валидно е придобил правото на собственост върху процесните три етажа през 2001 г. по силата на включването им в капитала на дружеството като непарична вноска, вписана с решението за увеличаване на капитала в Търговския регистър - по партидата на ответника. Това води до извода, че имотите са отчуждени и не са били собственост на праводателя НЕК ЕАД към 2014 г., когато ищецът твърди да са му прехвърлени по реда на чл.262в ТЗ - правоприемството чрез отделяне. Ето защо ищецът не е придобил правото на собственост върху процесните имоти на заявеното в исковата правно основание - транслативният ефект не е настъпил, тъй като към момента на осъществяване на фактическия му състав праводателят не е бил собственик.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че ответникът доказа и евентуално заявеното си придобивно основание - изтекла в негова полза придобивна давност. От разпитаните по делото свидетели В.Г.и И.Л.се установява, че канцелариите на ответното дружество от 1986 г. до 2008 г. са се помещавали на процесните три етажа на сградата на ул. *******- в кабинетите на трите етажа са били настанени и са полагали труд служителите на дружеството, които били около 70 човека. До 2001 г. Е.-Х. ЕАД е заплащал месечен наем на НЕК за ползването на трите етажа. През 2001 г. са вписали сградата като свой актив, сменили са партидите в данъчната служба и при доставчиците на комунални услуги на свое име и са започнали да заплащат дължимите за имота данъци, такси и сметки за ползвани комунални услуги. След 2008 г. канцеларията на ответника е преместена на друг адрес, а процесните три етажа са използвани за архив и складови помещения, както и за провеждане на общи събрания, като до 2017 г. на този адрес е и вписаното седалище и адрес на управление на ответника в Търговския регистър. От 2000 г. до настоящия момент на трите етажа има охрана, която се осъществява от външна фирма по договор, сключен от ответника, която охрана не допуска в сградата външни лица. Всичко това безпротиворечиво се установява от разпитаните по делото свидетели и публичната информация в Търговския регистър - относно седалището и адреса на управление на ответника.

Неоснователни са възраженията на ищеца и третото лице помагач, че владението не се е осъществявало явно, а скрито. По делото се установи, че са налице всички признаци на владението, които се изискват, за да е годно да доведе до придобиване на имота, а именно: постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя собствена. Владението е осъществявано постоянно - фактическата власт е осъществявана трайно от 2001 г., когато е преустановено плащане на наем на праводателя и имотът е включен като имущество на ответника до предявяване на исковата молба, като до 2008 г. е ползван за канцелария на дружеството - там са се помещавали всичките му служители и от там е упражнявало търговската си дейност, а след 2008 г. е ползвано за архив, склад и провеждане на общи събрание. Владението е осъществявано непрекъснато - няма данни през целия период от 2001 г. до предявяване на иска (2017 г.) фактическата власт върху имота да е била губена. Владението е осъществявано спокойно - не е придобито с насилие, а с т.нар. traditio brevi manu (от римското право - предаване на къса ръка) - ответникът е бил държател (като наемател на своя праводател НЕК ЕАД) и след апорта - със съгласието на предишния владелец, сам е станал владелец. Владението е осъществявано явно - ответникът е демонстрирал намерението си да държи вещта като своя пред действителния титуляр на вещното право, като е престанал да плаща наемна цена, прехвърлил е на своя партида имота в данъчната служба и в дружествата, предоставящи комунални услуги. Следва да се има предвид, че няма изискване владелецът да уведоми по някакъв формален ред титутляра на вещното право, за да доведе до знанието му факта на владението (така р. № 144 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о. на ВКС). Достатъчно е при полагане на обикновена грижа от страна на предходния собственик да е възможно да се установи намерението на владелеца - в случая - узнаване на причините за преустановяване на плащане на наем за имота. По тези причини съдът приема, че владението е било и несъмнено - манифестираното поведение на ответника (преустановяване на плащане на наем, прехвърляне на своя партида на имота в данъчната служба и в дружествата, предоставящи комунални услуги, поставяне на физическа охрана, преграждаща възможността външни на дружеството лица да влизат в имота и да по ползват по какъвто и да било начин) не оставя никакво съмнение, че ответникът упражнява фактическата власт за себе си. Ето защо съдът приема, че ответникът доказа и предявеното при условията на евентуалност възражение, че е придобил имота по давност чрез владение в периода 2001 г. - 2017 г. (момента на предявяване на исковата молба).

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен - по делото се установи, че към момента на осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание - прехвърляне на имущество по реда на чл.262в ТЗ при преобразуване чрез отделяне, неговият праводател - преобразуващото се дружество НЕК ЕАД не е бил титуляр на правото на собственост, тъй като е отчуждил имота преди това в полза на ответника - чрез апорт, извършен през 2001 г. Отделно от това, ответникът доказа и евентуално предявеното си възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Ето защо съдът приема, че предявеният вещен иск, заедно с искането за обезсилване на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт (което не представлява отделен иск), са неоснователни.

 

По разноските:

На ответника следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК направените разноски за юрисконсултско възнаграждение - в размер на 300 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.С.О. ЕАД, ЕИК:********, срещу Д.Е.Х.АД, ЕИК:********, иск с правно основание чл.108 ЗС, за установяване на право на собственост на основание чл.262в ТЗ чрез придобиване при преобразуване чрез отделяне от Н.е.к. ЕАД (НЕК ЕАД) - преобразуващо се дружество, на част от имуществото му, сред което и процесните имоти и осъждане за предаване на недвижимите имоти с идентификатори №68134.514.42.1.21, №68134.514.42.1.22, №68134.514.42.1.23, представляващи съответно четвърти, пети и шести етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. *******(стар №12).

ОСЪЖДА Е.С.О. ЕАД, ЕИК:********, да заплати на Д.Е.Х.АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца - Н.е.к. ЕАД (НЕК ЕАД), ЕИК:********.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ:

Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство  и от раздела Чл. 113 ЗС - статии и съдебна практика