Съдебна практика - гражданско производство

Начало на блога

Този материал е част от  Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама 

-

Тук има и решения от наказателната практика, свързани с липсата на отбелязване в регистъра на нотариуса/кмета за извършена такава заверка (в повечето случаи става дума за фалшифициране на заверката от граждани; в нашия случай е малко по-сложно, т.к. първо кметът е извършил лъжливо документиране на заверката на подписа под рег. № 2, а после гражданин е дописал заверката на съдържанието на пълномощно, като си е измислил цялата номерация "рег. № 2-А, том I, акт № 2"; в кметския регистър с № 2 са отбелязани две заверки на подпис - на непознато лице през януари 2013 и на майка ми през февруари 2013, № 2-А липсва в целия регистър, в кметството не се води специална книга "том I" за 2013.

-

ПОДРЕДЕНИ ТЕМАТИЧНО

Съдебна практика - вписване или невписване в регистъра за нотариални заверки Съдиите обикновено не обръщат внимание на вписванията или невписванията в регистрите за нотариални удостоверявания.

-

ВКС: Нищожното нотариално удостоверяване влече нищожност на сделката поради липса на форма, а не поради липса на съгласие Тук става дума за упълномощителните сделки. Повечето съдии рутинно прогласяват нищожност на сделката поради липса на съгласие, дори да установят нищожно нотариално удостоверяване.

-

ВКС: Нищожността на сделките е различна от нищожното нотариално удостоверяване Юристите невинаги правят разлика между основанията на нищожност на сделка по ЗЗД и основанията за нищожност на нотариално удостоверяване по ГПК

-

ВКС: Щом в регистъра на нотариуса липсва отбелязване за извършеното удостоверяване, то е нищожно, дори подписът да е истински!  Много интересно дисциплинарно дело срещу нотариус за изключително рядък пропуск - забравил да отбележи в регистъра си извършеното удостоверяване на подписа и съдържанието върху пълномощно за сделка от 2013 г. 

-

Шега, насилие, учебен пример, игра на сцена пред нотариус? Кратка извадка от юридически разсъждения и съдебни решения, в т.ч. и тълкувателно, по въпроса за нищожността на нотариалните сделки при т.нар. съзнавана или съзнателна липса на съгласи. Повечето юристи изглежда не правят разлика между нотариално производство по ГПК и сключване на договор по ЗЗД.

.
ВКС: Нотариусът има право да разваля договор извънсъдебно по чл. 87 ЗЗД  Тук ВКС се произнася през 2002 г., че "в разпоредбата чл.87, ал.3 ЗЗД е предвидено развалянето на договори, с които се прехвърлят вещни права да става по съдебен ред. Към такова разваляне се пристъпва, когато между страните по договора има спор. Когато страните по своя воля искат да се откажат от договора, който ги обвързва, те могат да направят това с последващ договор, който има характер на спогодба. Когато предмет на договора е недвижим имот, спогодбата трябва да бъде извършена във формата на нотариален акт.....По тези съображения отказа на съдията по вписванията да впише нотариален акт за отмяна на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот като незаконосъобразен следва да се отмени и вместо това да се впише в книгите на съда процесния нотариален акт"

-

Чл. 580 ГПК не е само за нотар. актове, а и за удостоверяването на подписи

-

Разходите за пътни и дневни се признават от европейското право
 -

Защо съдиите смятат, че продажбата на чужда вещ не е нищожна? - статия

-

ВКС: Противоречие на договора със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
-


ВКС: Какъв е редът за разглеждане на основанията за разваляне на сделка
-

Извадка от съдебни решения за нищожни преписи от решения на ПК Председателят на Нотариалната камара се изказа по телевизията за преписа от решението на ПК в нашия случай - нарече го документ с невярно съдържание.

 -

Семинар Актуални проблеми по исковете за защита на правото на собственост - 19.11.2016  124 страници. Темите са съобразени с Тълкувателни решения № 1/2012 г., 4/2012 г., 7/2012 г., 11/2012 г. 13/2012 г., 10/2012 г., 4/2016 г., 8/2016 г. на ОСГК на ВКС № 8/2012 на ОСГТК на ВКС
-

Имотни измами - продавач продава два пъти един и същ имот - нотариусът е можел да предотврати споровете между двамата купувачи с извършване проверка на собствеността по чл. 586, ал. 2 ГПК.

-

Обяснения по въпроса какво е гражданско-правна измама и какво - наказателно-правна - статия от адвокат и съдебна практика  Аз лично не мога да разбера каква е разликата между гражданско-правната и наказателно-правната измама. Чела съм и обясненията на проф. д-р Раймундов в книгата му "Документни имотни измами" и какво ли още не, и пак не мога да разбера. (бел. блогър, 13.02.2024)



.

2018 ВКС: Нотариусът, а не купувачът, е длъжен да извърши проверката на собствеността - чл. 586, ал. 1 ГПК - СУПЕР!  Това решение на ВКС е изключително ценно, защото в него Съдът категорично заявява, че задължението по проверката на собствеността е на Нотариуса, а не на Купувача.(NB! Това решение е важно, защото повечето съдиите прехвърлят цялата отговорност върху купувача - купувачът трябвало да провери, имотният регистър бил публично достъпен и пр., а нотариусът - целият в бяло

-

 

От 2015 г. насам цената на иска при вещно право не е пречка за касационно обжалване! Вж § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК, обнародван в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015г., с което законът дава по-широко поле на приложение допустимостта на касационното обжалване - в т.ч. на всички вещни искове, независимо от цената на спорното вещно право

-

 

 

ПОДРЕДЕНИ ХРОНОЛОГИЧНО

Решение № 7 от 17.07.2008 г.на ОС-В. Търново по в.гр.д. № 406/2008 Тук се изреждат множество нередности не само по упълномощаването, но и по изповядването на сделка за покупко-продажба на имот през 90-те години на миналия век. Първоинстанционният съд не им е обърнал внимание или е счел, че са дреболии. Въззивният потвърждава решението му. Не знам, да плаче ли човек или да се смее на тази комбинация от кметско-нотариално-съдебни простотии? Хубавата новина е, че нещата полека-лека се оправят и към днешна дата вече почти не се срещат подобни решения (пиша това на 20.05.2019 г., бел. блогър) - с мои бележки в синьо.

-

2008 ОС-Пазарджик отменя решение от 16.04.2008 г. на РС Пазарджик по НАХД № 1776/2007    Тотално фалшиво пълномощно - и като частен документ, и като официален. Липсва в регистъра на нотариуса.

-

Определение № 62 от21.05.2008 на ОС-В.Търново по дело №468 /2008 г. Прокурор предявява иск по чл. 537 ал. 3 ГПК за отмяна на КНА. Районният съд връща ИМ поради недопустимост на иска. Прокурорът обжалва и окръжният съд отменя определението за връщане.  
-

Решение № 9 от 09.04.2009 на ОС-Стара Загора по гр. д. № 989/2008  Случай, подобен на нашия. С мои бележки в синьо.

-

Решение от 20.05.2009 г. по в.гр.д.195/2009 на ОС-Сливен  Отменят прогласената нищожност на пълномощното, понеже не бил предявяван такъв иск, въпреки че подписът е неистински, доказано с единична и тройна СГЕ.  Скицата и данъчната оценка на имота били издадени на 24.08.2007 г. - в деня на смъртта на упълномощителя. Нотариалният акт за покупко- продажбата - изготвен и сделката изповядана на 23.08.07 г., ден преди смъртта на упълномощителя (без представяне на скица и данъчна оценка). Нотариалният акт бил вписан в Службата по вписванията при СлРС чак на 31.08.2007 г. (нот. акт трябва да бъде вписан в деня на издаването му!) В нот. акт нямало вписване нито на номера на пълномощното, нито кога и пред кого е заверено, a упълномощителят e записан едновременно и като продавач, и като купувач (красотаа!)

-

 

Решение от 10.06.2009 по гражданско дело № 1945/2009 на ВКС, 3-членен състав (наказват нотариус за проявена бдителност! самоинициатива било да се обади на личния лекар поради съмнения в дееспособността на възрастната продавачка и да чуе - от лекаря, от компетентното медицинско лице! - че възрастната жена страда от старческа дементност, след което да откаже сделката?! излиза, че от самата Нотариалната камара и от самия ВКС не разрешават на нотариусите да работят добросъвестно!)

.

Решение № 56 от 15.10.2009 г. на АПЕЛАТИВЕН  СЪД БУРГАС по в.гр. д. №141/2009  Тук съдът установява, че пълномощното е вписано в регистъра, но е отбелязано, че е само за продажба, а оспорената сделка е за дарение, затова прогласяват нищожност на дарението. Много интересен случай, не съм  срещала друг такъв (бел. блогър).

-

 

Решение № 497 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2008 г., II г. о. Нотариусът е длъжен да извърши проверка на собствеността не само въз основа на представените документи. Без значение и обстоятелството дали продажната цена е платена от купувача преди (както е в случая), по време или след сключването на договора - и в трите случая плащането се извършва във връзка с него и причинната връзка между действията на нотариуса, който не е изпълнил задължението си чл.482, ал.1 ГПК/отм./, и причинената вреда е налице. (NB! При повечето подобни дела, съдиите решават точно обратното - че проверката на собствеността се правела само въз основа на представените документи, а пък цената била платена преди изповядването на сделката, така че нямало било причинна връзка с действията на нотариуса.)

-
Решение № 13, Елховският районен съд, гр.д.№ 145 по описа за 2009 г. Тук районният съдия изобщо не разбира значимостта на установената липса на отразяване в "нарочната книга" на кметството за извършената заверка на подписа върху пълномощно от 2003 г. 
- с мои бележки в червено.

-


Присъда от 23.11.2009 год. на Левченски районен съд по н.д.о.х. № 20094410200042 по описа за 2009 год.  "Видно от приложеното заверено копие от регистъра за 2006 г., воден от Кметство *, за извършените нотариални заверки е, че на дата 26.10.2006 г. не е вписано представеното от подсъдимия пред Районен съд гр.Левски пълномощното от Б.Д. с нотариална заверка №145/26.10.2006 г. на Кметство *. Отразеното вписване в регистъра на кметството под №145, какъвто е номера на инкриминираното пълномощно, но от дата 29.05.2006 г., касае вписана декларация от Б.Ц."
-

 

Решение от 28.12.2009г. на РС-Своге по гр.д. № 167/2008 - в doc формат (търси се с ключови думи) Тук пише: "В тетрадката (регистър), в която се описват заверените документи по ЗННД, изрично е отбелязано, че Н. и М. Н. „упълномощават Л. Н. да продаде собствения ни имот"(л. 106 от делото)." А в нашия случай на имотна измама в тетрадката (регистър) е отбелязано само "пълномощно" № 2 от 12.02.2013 г. без никакви обяснения, липсва отбелязване на изписания върху самото пълномощно "рег. №2-А" за заверка на съдържанието, на отделна страница има заверки за м. януари същата 2013 г., където същият № 2 фигурира като номер за заверка на подписа на друго лице, а на още една отделна страница се намират заверки за същия м. февруари същата 2013 г., където няма никаква заверка на името на майка ми нито от 12 февруари 2013 г., нито от друга дата през февруари 2013 г. (бел. блогър).

-

Решение от 16.12.2009 на ОС-Плевен по гр.д. № 896/2009
 Прогласяват нищожност на нотариалното удостоверяване на цял нотариален акт на осн. чл. 576 вр. чл. 580, т. 3 (идентификация на лицето с три имена, ЕГН, л.к. и пост. адрес), само защото нотариусът е пропуснал да опише личната карта на участник в нотариалното производство. Решението е потвърдено от ВКС с Решение № 42 от 10.02.2011 на ВКС по гр. дело № 423/2010.

-

Решение № 20 от 02.03.2010 на Апел. съд Бургас по в. гр. д. №73/2009  В общия регистър на нотариусa е отразено нотариално удостоверяване на подписи на други лица върху договор за продажба на МПС, а не на ищците за апартамента им в Бургас. При сделката за покупко-продажба на апартамента пълномощникът се е легитимирал с номер на личната карта на друго лице и невярна дата на издаването й. Въпреки всичко това, ОС-Бургас отхвърля иска. Ищците обжалват и Апел. съд отменя глуповатото решение.
-

Решение №178/30.03.2010 по дело №5160/2008 на ВКС, ГК, I г.о. Самотна възрастна жена била упълномощила бегло познато лице да продаде единствения ѝ апартамент. На първа инстанция печели, на втора - губи, на последна, ВКС - печели, окончателно. Решението на ВКС изключително разумно - подписът, казват върховните съдии, не е единственото доказателство. Точно така! Браво на ВКС!

-

Решение № 5666 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2038/2010 - налагат дисциплинарно наказание на СдВп заради твърде кратко и неясно разпореждане. Потвърдено от 5-членен състав. Този материал е във връзка с кореспонденцията ми с председателя на РС-Плевен - уведомих я за някои грешки при вписванията, а тя ми изпрати отговорите на двама съдии по вписванията, които се оправдаваха със служителите от Службата по вписванията; на свой ред от СлВп се оправдаха със съдиите по вписванията - вж кореспонденцията с АВп-София и СлВп-Плевен)
-

Определение № 194 от 10.05.2010 г. по ч. гр.д. № 95/2010 на ВКС  Потвърждават немотивиран отказ на съдия по вписванията. Цитират подробно законовата уредба относно постановяването на актове от съдиите по вписваниятя, по-скоро липсата на такава. Тук пише, че чл. 254, ал. 2 от ГПК е неприложим за съдиите по вписванията. Има мои бележки и лично мнение в синьо.

.

Решение от 07.07.2010 на ВКС по гр. д. № 1348/2009
Дава отговор на въпроса, вярно ли е, че като ви препродадат имота, не можете да си го искате от третите лица? Отговорът е, че само при иск по чл. 33 ЗЗД е така:

ЗЗД, Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването. Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора. Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

Сега разбрах, защо сума ти адвокати ме убеждаваха, че нямаме шанс да си върнем земите - не са съобразявали, че няма да предявяваме иск чл. 33 ЗЗД (бел. моя, 22.08.2020).
"Съгласно чл. 114 ал. 1 б. "а" ЗС, вписват се искови молби с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112 ЗС. Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове подлежащи на вписване има само оповестително действие. Дори исковата молба да не бъде вписана, при уважаване на иска отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и последващите приобретатели. Само в изрично посоченича исковата молба на първия отчуждител, обратното действие на унищожаването ще се ограничи само в отношенията между страните по унищожаемата сделка, без да засегне правата на третите лица последващи приобретатели. Такова оповестително-защитно действие има вписването на искови молби по чл. 33 ЗЗД, но не и по чл. 31 ЗЗД."

-


Решение № 483/15.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 991/2009г Тук ВКС твърди: "Без значение за действителността на сделката е, че е извършена с документ с невярно съдържание, при съставянето на който е извършено престъпление.", а аз се опитвам да го оборя.

-

Решение от 13.09. 2010 по гр. дело №3657/2008 на ВКС  ВКС прогласява нищожност поради 4 пъти по-ниска цена, въпреки че пълномощното е било и за дарение.

-

Решение № 12956 от 02.11.2010 по адм. дело № 8047/2010 на ВАС (окончателно)  Налагат дисциплинарно наказание на СдВп заради твърде кратко и неясно разпореждане.


Решение № 42 от 10.02.2011 на ВКС по гр. дело № 423/2010   ВКС потвърждава решение на ОС-Плевен, с което е прогласена нищожност на нотариалното удостоверяване на цял нотариален акт на осн. чл. 576 вр. чл. 580, т. 3 (идентификация на лицето с три имена, ЕГН, л.к. и пост. адрес), само защото нотариусът е пропуснал да опише личната карта на участник в нотариалното производство. СУПЕР!

.

Решение от 18.02.2011 по гр. дело № 652/2010 на ВКС
(нищожното нотариално действие влече нищожност на сделката поради липса на форма)
"Императивното изискване на закона за лично явяване по смисъла на чл. 578, ал. 4 ГПК означава лично и физическо присъствие на лицето пред нотариуса на датата на изповядане на сделката, а в случая ищецът, като продавач на недвижимия имот на датата, на която е изповядана сделката /25.04.2003 г./ физически не е присъствал, тъй като е бил на вахта на МК „П. в[населено място], Р Т. [...] Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което искът с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на сделката, сключена от страните на 25.04.2003 г. за нищожна поради липса на форма, поради нарушение на императивното изискване на чл. 578, ал. 4 ГПК за лично явяване на ищеца пред нотариуса. ПРОГЛАСЯВА за нищожни извършените на 25.04.2003 г. нотариални действия при изповядане на обективираната с нотариален акт № [...] сделка [...]. ПРОГЛАСЯВА за нищожна сделката, обективирана с нотариален акт № [...]
.

Решение от 18.05.2011 по гр.д. № 942/2010 на РС-Димитровград
(по иск на НАП обявяват недействителност на вписано заличаване на възбрана поради неистински официален документ - постановление за заличаване - криминален случай!; тук интересното е приложението на чл. 88 ЗКИР)
Съгласно чл.88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс, а съгласно чл.90, ал.1 ЗКИР вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство.
       В случая се касае за несъществуване на вписано обстоятелство - извършено е вписване на заличаване на възбрани въз основа на неистински официални документи - постановления. Вписано е заличаване на обезпечителни мерки - възбрани, без същите да са отменени. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице, когато не е възникнало валидно. Несъществуващото обстоятелство е липсващото постановление на публичните взискатели за отмяна на обезпечителни мерки, за което е допуснато вписване в имотния регистър. Касае се за неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на определението на съдията. Удостоверителното изявление не отговаря на действителността. Невярното удостоверяване се дължи на умисъл на неустановено лице. След като се разкри неистинското удостоверяване, настъпват същите последици, както при нищожност на удостоверяването. Нищожното удостоверяване, подобно на всеки нищожен акт не поражда присъщите му правни последици.

.

Решение №103/06.06.2011 по дело №876/2010 на ВКС, ГК, II г.о. Това е по темата  Чл. 580 ГПК не е само за нотар. актове, а и за удостоверяването на подписи. Нотариалното удостоверяване на подписа е регламентирано в чл.589 ГПК /чл.486 ГПК-отм./. Досежно съдържанието на нотариалното удостоверяване чл.590, ал.1 ГПК препраща към 580 ГПК /чл.472 вр.чл.476, б."а" ГПК-отм./, т.1 на който изисква задължително да се отбележат годината, месеца и деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на удостоверяването. Часът на удостоверяването се отбелязва, когато това би могло да има значение за правното действие на акта, както е например при завещанията. Отбелязване на мястото е необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район, т.е. когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса е необходимо да се отбележи населеното място, а ако то е недостатъчно за преценка местната компетентност - и общината.

.

Решение от 16.07.2011 по търг. дело № 940/2010 на ОС-Варна, в сила от 12.12.2013  Делото на Филип Киркоров. Съдът: "Цитираното по-горе пълномощно от 15.06.2007 г., с което ищцовото дружество упълномощава П. М. да извършва действия от името на упълномощителя, безспорно е генерално по своето съдържание. В него най-общо е посочено, че пълномощникът може да извършва действия по реда на чл.137 ТЗ т.е.вземане на решения от името на едноличния собственик на капитала които са от компетенността му.  Генералното пълномощно обаче не е достатъчно за извършване на сделка с конкретен недвижим имот, тъй като за такова разпореждане се изисква изрично упълномощаване." Ако делото беше водено след ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ВКС, ОСГТК (за съдържанието на пълномощното, ищецът нямаше да го спечели, защото през 2016, след две години умуване, ВКС реши, че не е задължително в пълномощното за сделка с имот да се посочват нито конкретният имот, нито цената, нито купувачът, а е достатъчно в него най-общо да е изразена воля за овластяване на пълномощника да се разпореди с имущество.

..

Решение от 29.09.2011г. на РС Плевен по гр.д. № 5404/2011г  Тук районният съдия твърди, че липсата на заверка на съдържанието на пълномощното не води до нищожност на сделката - с мои бележки в червено.

-


Решение № 422 от 20.10.2011 на ВКС, 4-то гр. отд, по гр.д. № 1118/2011 (дисц. дело срещу нотариус; оправдават го).  "В жалбата си до ВКС Министерство на правосъдието поддържа, че с действията си нотариусът е допуснал да бъде вписан нотариален акт за покупко-продажба, за която при нейното изповядване не са били представени надлежни документи за собственост, с което е причинил значителни вреди на адв.Д. Г., която е упражнявала своята адвокатска дейност в помещение в продадената сграда, поради това, че е принудена да води граждански дела за собственост и това е свързано със загуба на средства и време.  [Съдът намира, че] Нотариус Р. е направила всички необходими проверки при извършване на сделката - дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката, както и дали правото на собственост се удостоверява със съответните документи, като е удостоверила в акта извършването на проверката и е посочила документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания" (вж материала Какво означава изразът "съответните документи" в чл. 586, ал. 2 от ГПК).

-


Решение от 20.12.2011 по гр. дело № 1386/2010 на ВКС
(тук намерих отговор на въпроса, защо в много съдебни решения по ревандикационен иск пише, че осъждат ответника "да отстъпи собствеността и предаде владението" - поради непрецизна формулировка, бел. блогър, 26.12.2023)
Въззивният съд [посочил] и че диспозитивът на първоинстанционното решение е непрецизен - след като ищецът е признат за собственик, ответникът няма каква собственост да му отстъпва и предава, а следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху процесния имот. От така приетото от въззивния съд, вярна е единствено последната констатация - за непрецизност на диспозитива на първоинстанционното решение - в частта му, с която ответникът е осъден да "отстъпи собствеността" върху процесния имот. Тази непрецизност обаче не представлява порок на първоинстанционното решение, а още по-малко - такъв, който да обуслови процесуална недопустимост (или дори неправилност) на същото (в тази връзка следва да се отбележи, че макар и действително недотам точна и прецизна, тази формулировка понякога се използва в съдебната практика, вместо постановяване на установителен диспозитив при уважаване на иск по чл. 108 от ЗС, с оглед формиране на сила на пресъдено нещо по отношение именно на спорното право на собственост на ищеца, което е предмет на съдебната защита, търсена с този осъдителен петиторен иск).

.

Решение № 64 от 27.02.2012 на Апел. съд Пловдив по в.гр.дело № 1363/2011 Неуспешен опит на италианци да осъдят бг нотариус. Съдиите цитират прословутия чл. 22 ЗННД и отхвърлят иска - вж статията Оправданията на нотариусите с чл. 22 от ЗННД. и решението на ВКС от 16.07.2018 г. по гр.д. 4672/2017, в което се казва, че Нотариусът, а не купувачът, е длъжен да извърши проверката на собствеността

-
Решение от 02.03.2012 г. на ОС-Варна по гр.д. № 225 по описа на ВОС за 2011 Тук окръжният съдия установява, че нотариалното удостоверяване е надлежно вписано в регистъра за нотариални заверки, обаче кметът е заверил ксерокопие от пълномощно, съответно прогласява нищожността му (правилно). За съжаление Апел. съд Варна отменя решението, а ВКС не допуска касация -
с мои бележки в синьо. Този интересен казус има продължение, но не можах да открия окончателното решение.

-

Решение от 05.03.2012  на РС-Габрово по гр.д. №556/2011 "съгласно  пълномощно  с нотариална  заверка на  подписа на упълномощителя рег.№369/04.03.2008г. и нотариална  заверка на съдържанието рег.№385,томІ,№5, на  нотариус Анна Цонева, с рег.№359 в регистъра  на   Нотариалната камара, с район  на действие, района  на РС-Габрово, ищцата С.Х.П.  е упълномощила" и на 07.03.2008 били изповядани 2 сделки "при нотариус Светослав Василев, peг.  № 093 в регистъра на Нотариалната Камара, с район на действие юрисдикционния район районен съд - Габрово." Нотариус Василев №093 не забелязал непоредните номера на заверката на подписа и съдържанието на пълномощното. Не ги забелязали и съдиите, макар че са ги описали на три места в решението си (на три места! да не си помисли някой, че непоредните номера са обикновена фактическа или техническа грешка).

Решение № 144 от 28.03.2012 г. на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД по в.гр. д. № 886 / 2011  Едно мъдро, отлично аргументирано съдебно решение. Прави се логична връзка между чл. 573 ГПК, който не е сред изчерпателно изброените в чл. 576 ГПК, и чл. 580, което е сред тях, и се прогласява нищожност на нотар. удостоверяване и оттам - на сделката поради липса на форма.

-

Решение от 14.06.2012 г. на РС-Русе по гр. дело № 6308/2011  Съдът установява, че в регистъра на нотариуса не фигурира пълномощно с рег. № 1031 от 24.03.2006г. (номерът съществува, но е от друга дата и на друго лице) и прогласяват нищожност на нотариалното удостоверяване. Съдията е г-н Васил Петков - блестящ юрист - вж произнасянето му по едно от стотиците еднотипни дела на застрахователя ДаллБогг за прогласяване нищожност на застраховки "Гражданска отговорност"

-

Решение от 15.06.2012 по адм. дело № 1556/2012 на ВАС (окончателно)  Отменят заповед за дисциплинарно наказание на съдия по вписванията. Тук е посочен членът, на който следва да отговаря актът на съдията по вписванията - това е чл. 254, ал. 2 от ГПК (а не 570, ал. 1, както погрешно е посочено в Решение по адм. д. 2038/2010 на ВАС  - потвърденото с Решение на 5-членен състав по адм. дело № 8047/2010).

.


Решение № 174 от 13.07.2012 г. на РС-Оряхово по гр.д.№ 981/2011    Тук районният съдия установява, че пълномощното не е вписано в книгата за нотариални заверки на кметството и прогласява нищожност на упълномощаването - СУПЕР!

-

Определение №434/03.08.2012 по дело №104/2011 на ВКС, ГК, I г.о. ОСОБЕНО МНЕНИЕ На съдия Бонка Дечева по ч. гр.д.№ 104/2011г. на I гр.о. на ВКС.:"Да се приеме противното означава [...] да се позволи прехвърляне на имот по документ за собственост, който не е вписан, което би противоречало на чл. 586, ал.4 от ГПК."

-

ОС-Пазарджик 26.10.2012, в.гр.д. № 652/12 - В конкретният случай упълномощаването е извършено писмено с нотариално удостоверяване както на подписа,така и на съдържанието-вписани по общия регистър на нотариус № 423-И с рег. № 1075/09.02.2010г.,съответно рег.№ 1076/09.02.2010г. в съответствие с чл.590,ал.І от ГПК,т.е настоящата инстанция приема,че са спазени императивните изисквания относно формата на упълномощаването.(а в нашия случай не са спазени, бел. блогър)

-

Решение от 26.10.2012 година на РС-Монтана по гр. д. № 198/2012  Пълномощно с непоредни номера и с абсурдна номерация - рег.№50 за заверката на подписа и рег. № 28, том 28, акт 28 за заверката на съдържанието - съдът не забелязва това, не го е забелязал и нотариусът преди това, нито адвокатът на ищеца по делото. Разглеждат само въпроса, дали е ходено в селото. Упълномощителите са от София. С мои бележки в синьо.
-

Решение от 29.11.2012 на РС-Велинград по гр.д. № 921/2012. Прогласяват нищожност на пълномощно от ян. 2008 поради липса на заверка на съдържанието (тогава не е имало такова изискване). Очаквано, ОС Пазарджик, в.гр.д. № 157/2013, отменя решението и отхвърля иска - окончателно.

-

Решение от 23.11.2012г. на РС-Кюстендил по гр.д.№514/2012г. Това решение съдържа мн. хубави обяснения за измененията на чл. 580 ГПК; Наредба № 32 за архивите на нотариусите е изостанала от тях, затова в нотариалните заверки цари разнобой

 -

Решение от 05.12.2012 г. на Админ. съд Добрич по адм. дело № 290/2012 Подписите върху молбите са заверени нотариално от Кмета на с. Оброчище, община Балчик на 29. 05.1997 г. и са отразени в книгата за заверки при Кметство с. Оброчище с №№ съответно 37 и 38. (съвсем правилно са изведени, бел.  блогър). Предметът на делото е съвсем друг, но е показателно, че описанието на нотариалните заверки включва текста "отразени в книгата за заверки". Ако не са отразени, имаме престъпление в наказателното производство и  нищожност в гражданското.

-

Решение от 30.01.2013  на Софийски градски съд по в.гр.д. № 12973/2012  "От представеното с отговора по ИМ, от Нотариус В.А. удостоверение, изх.№ 001/04.01.2010 г./л.60 по делото пред СРС/ се установява, че такъв документ е изведен в регистъра на Нотариуса със същия рег.№ 9139/08.10.2004 г. като текста, посочен в удостоверението съвпада с текста по самото пълномощно. Видно от отговора на Нотариус Е.П. /л.81 по делото пред СРС/, същата не може да представи заверено копие от това пълномощно, тъй като не го съхранява в кантората си, но е представила заверено от нея извлечение от Общия регистър за 2003 г. /л.82 по делото пред СРС/. Видно от това доказателство в текста на пълномощното съществува правото на упълномощения „да учредява договорна ипотека върху процесния УПИ, подаване и получаване на всички документи". (а в нашия случай в регистъра липсва не само каквато и да било информация за съдържанието на пълномощното; липсва и самият номер за заверка на съдържанието, изписан върху пълномощното от 2013 г. като "рег № 2-А"; а на всичко отгоре в кметството не се води и специална книга за съхранение на преписи от документи със заверено съдържание, бел. блогър)
      Решението на СГС е било отменено от ВКС по разни причини с решение от 08.04.2014 по гр.д.№ 4451/2013г., но и ВКС също е написал, че за извършената заверка се прави бележка в регистъра:
"В тази хипотеза (заверка само на подписа, бел. моя) задължението на нотариуса е да извърши проверка на самоличността, дееспособността и представителната власт на лицето и да направи бележка в специалния регистър за удостоверяванията на подпис. При удостоверяване на подпис върху частен документ - не се изисква препис от документа, не се удостоверява съдържанието му и документът не се подрежда в специална книга. С оглед така описаната процедура, уредена в чл.589-590 от ГПК, при която нотариусът в качеството си на длъжностно лице не издава в кръга на службата си, по установени форма и ред документа /в случая пълномощното/, а само слага върху него надпис, с който установява единственото извършено пред него действие на полагане на подписа на явилото се лице, дава основание да се приеме, че пълномощното, което е с нотариална заверка само на подписа не е официален документ и не съставлява доказателство за съдържащото се в него изявление на автора-упълномощител (дори и с две заверки - на подписа и на съдържанието, самото пълномощното пак си остава частен документ; официален е само удостоверителният надпис за заверката му, бел. моя). Съответно и извлечението от регистъра на нотариуса, където е вписано това удостоверяване, не съставлява доказателство за съдържащото се в пълномощното изявление на автора-упълномощител, защото съгласно чл.590 ал.2 от ГПК за извършеното удостоверяване на подпис върху частен документ, нотариусът прави само бележка в своя специален регистър.


-

Решение от 24.04.2013 на РС-Кнежа по гр.д. № 2/2013 Куриоз! Под един и същ номер от една и съща дата от една и съща година са издадени две съвсем различни решения на ПК-Д. Митрополия -- едното за около 50 дка ниви на майка ми в землището на Ставерци - №7000/30.11.1994, а другото - за около 40 дка ниви на непознато ми лице в землището на Староселци, както е описано тук по-долу в това съдебно решение, на което случайно попаднах - също №7000/30.11.1994.

-


Решение № 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК  При установяване на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гр. дело, делото се спира на осн. чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК, независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство или не е, независимо дали наказателното е влязло в съда или не е. Тоест широкоразпространеното твърдение, че гражданското дело може да се спре, само ако наказателното е на етап съдебно производство, е заблуда. Специално за нашето дело в Плевен това решение на ВКС е без значение, т.к. при нас гражданско-правните средства за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка са напълно достатъчни. Ако твърдяхме, например, че подписът на кмета е фалшифициран и изходът на делото зависеше от установяването на това престъпно обстоятелство, щяхме да искаме спиране.

-

Решение от 12.07.2013 на ОС-Луковит по ч.гр.дело №350/2013  Нотариус отказва да изповяда сделка, след като извършва справка и установява, че по отношение на продаваните имоти е налице вписване и на друг съсобственик. Съдът потвърждава отказа с думите: "Противното би означавало да извърши нотариално удостоверяване, което по силата на чл.576,вр.с чл.574 от ГПК, би било нищожно." Това решение е важно, т.к. съдържа изрично позоваване на чл. 574 ГПК (законосъобразност на нотариалните удостоверявания)

-

Решение от 12.07.2013 по в.гр.дело №276/2013 на ОС-Пазарджик (окончателно; за отчетната сметка) "В първоначалната искова молба е изложено, че възползвайки се от служебното си положение, напредналата възраст на Н.А.Н. и заболяването на нейния син А.Б.Н., Г.Д.М., в качеството си на служебно лице - кмет, се е снабдил с пълномощно, което му позволило да изтегли вложенията в банка „ДСК" на Н.Н. и 3/4 от парите на Б.А. Н., неин съпруг. Съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, който въз основа на прецизен анализ на доказателствата по делото, и обсъждайки всички доводи и възражения на страните е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че жалбоподателят  в настоящото производство-довереник по договора за поръчка не е изпълнил основното си задължение -да даде сметка на доверителя, вкл. да осигури необходимите отчетни документи по смисъла на чл.284,ал.ІІ от ЗЗД. В допълнение настоящата инстанция съобрази следното:
Съгласно чл.292,ал.І от ЗЗД, ако довереникът действа от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките които той сключва с  трети лица, възникват направо за доверителя. Следователно, необходимо е учредяването на едно представително правоотношение между доверителя и довереника, което възниква по силата на упълномощаване. Пълномощието е отделна и самостоятелна правна сделка, която се прибавя към мандатното правоотношение. Довереникът има задължения: да извърши работата и да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин и да пази имуществото, което е получил във връзка с поръчката,тъй като договорът може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да вземе неговото съгласие. Довереникът трябва да извърши действията лично - чл.283,ал.І от ЗЗД,той трябва да уведоми доверителя, когато е натоварил друго лице с извършване на работата,довереникът трябва да даде отчет на доверителя за извършената работа,той е длъжен да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката - чл.284,ал. ІІ и чл.292,ал.ІІ  от ЗЗД.В конкретният случай, изпълнителят при отчитане на поръчката е следвало не само да отчете разходите, които е направил при нейното изпълнение ,но е следвало да даде отчет и да предаде полученото. Това е най-съществената част от изпълнението на поръчката с оглед нейното естество и с оглед разпоредбата на чл. 284,ал.ІІ от ЗЗД - да предаде полученото вследствие поръчката."
-

Определение от 30.07.2013 г. на ОС-Кюстендил по в. ч. гр. д. № 463/2013 За престъпните обстоятелства в гр. производство. Цитират се 4 определения на ВКС. Дала съм линкове и към тях.

-

 Решение  от  27.09.2013год. на РС-Каварна по гр. д.№155/2012год.
Нотариалните удостоверявания са предназначени да укрепят сигурността на гражданския оборот. Съдебният състав приема, че  ищецът не е ангажирал убедителни доказателства, посредством които да обори презумпцията по
чл. 179, ал. 1 ГПК. (в нашия случай по гражданското ни дело е точно обратното - ангажирали сме убедителни доказателства, посредством които оборваме презумпцията по чл. 179, ал. 1 ГПК, бел. блогър) Съдебният състав приема, че при извършването на нотариалното удостоверяване са спазени изискванията на чл. 578, ал. 4 ГПК, чл. 579 , чл. 580, б. "а", "в", "г" и "е" ГПК, чл. 582 ГПК, чл. 583 ГПК, чл. 589, ал. 2 ГПК, доколкото това следва от съдържанието на акта, а ищецът не е ангажирал убедителни доказателства, посредством които да обори презумпцията по чл. 179, ал. 1 ГПК, въпреки че доказването на доводите му в обратната насока е в негова доказателствена тежест. (в нашия случай по гражданското ни дело не е спазено изискването на чл. 580, т. 3, цитирано тук погрешно като буква "в" явно под влияние на стария ГПК, но грешката с буквата е дреболия, важното е, че съдът правилно приема, че и при нотар. удостовер. на пълномощно, а не само при издаване на нотариален акт, важат съответните разпоредби на чл. 580 ГПК вр. чл. 590 ал. 1 -  "Чл. 580. Нотариалният акт съдържа: 1. годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването му; 2. името на нотариуса, който го издава; 3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност;" и "Чл. 590. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила.")


-

 


Решение от 11.11.2013 по гражданско дело № 1 406 по описа за 2011 година на РС-Ловеч  Два пъти продадени едни и същи около 15 дка земи от едни и същи продавачи - през 2007 и 2008. Ищецът по делото е първият купувач. Ответникът - вторият. Ответникът оспорва първата сделка, с която ищецът е придобил земите. Продавачите са призовани като свидетели. Те дават показания, че първата сделка е имотна измама, подали са и жалба в прокуратурата. Съдът на първа инстанция се произнася, че първата сделка е чрез мним пълномощник и отхвърля иска, но на втора отменят първоинстанционното решение и първият купувач печели делото - окончателно (по онова време делата за вещни права с цена на иска под 5 000 лв не са били допускани до касация).

-


Р Е Ш Е Н И Е на РС Ст. Загора по гр. дело № 2165/2013
(
отхвърлят иска, понеже пълномощното е било надлежно вписано в регистъра, а в нашия случай не е, бел. блогър) Видно от представеното по делото заверено копие от актова книга на кметство с.Подслон, пълномощното е включено в книгата под пореден № 5 от 1999г. - със заверка на подписа на Петър С. Йорданов за Станка Косева Йорданова да го представлява пред нотариус за Прехвърляне на имоти - отметната е събиране на държавна такса за пълномощното в размер на 3000лева, както и е вписан № 0420167 от 23.02.1999г. (квитанцията, бел. моя)

-

МОТИВИ по НОХД №323/'13г.на РС-Никопол Имотна измама с около 115 дка земи в Плевенско. Тотално фалшиви документи. Условна присъда. Две пълномощни с нелепа номерация на заверките: едното "с нотариални заверки на подпис с №668/18.08.2013г. и на съдържание с №65/18.08.2013г.", а другото - "с нотариални заверки на подпис с №814/10.09.2008г. и на съдържание с №102/10.09.2008г." Пострадалата е успяла да си върне земите по гражд. път: "През 2010г. Дучева (възрастна жена от гр. София, бел. моя) посетила гр.Гулянци за да си получи рентата за предходните години за земеделската си земя и да подпише нови договори за аренда. Тогава установила, че земята и е продадена. След извършена проверка от нея, било заведено гражданско дело в Районен съд Никопол с №209/2011г. С решението по делото цитирания нотариален акт бил обявен за нищожен на основание чл.26,ал. вр. с чл.37от ЗЗД, И.И.Д. била призната за собственик на недвижимите имот, предмет на акта и нотариалният акт бил отменен на основание чл.537,ал.2 от ГПК. Решението влязло в сила на 23.07.2012г. Копие от него било изпратено на РП Никопол, по повод на което било образувано и настоящото наказателно производство." Не можах да открия гр. дело, но предполагам, че и по него не е било обърнато внимание на номерацията на заверките, нито на вписванията в нотариалния регистър. Гледали са само подписа на ищцата, а той е бил безспорно фалшифициран, т.к. е установено, че някаква възрастна жена била водена да се подпише от нейно име пред служител с нотариални функции в Долна Митрополия.  

-

Решение  № 130 от 03.12.2013г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД - гр.Бургас по гр. дело  № 299/2013 год. (съдът описва пълномощно със заверка на подпис и съдържание като две пълномощни) "поради нищожност на пълномощно с рег. № 74/ 05.01.2010г., удостоверяващо подписа и на пълномощно с рег. № 75/ 05.01.2010г., удостоверяващо съдържанието на документ на пом.нотариус В. О."
-

Присъда 137/3.12.2013г. по НОХД № 1199/2013 на РС-Шумен (ако линкът не работи, натиснете тук)
Наказателно дело, в което се споменава пълномощно с удостоверен подпис и съдържание 94 и 95, том І, акт 1314 от 17.10.2011 г., при кметски наместник на с. Кълново. Няма как номерът на акта на бъде 1314, защото всеки том съдържа макс. 200 акта. Включено в примерите под № 36

.

Решение от 19.12 2013 по гр. дело № 933/2012 на ВКС (4 нотариални производства със заспали нотариуси - КНА от 1999, покупко-продажба 2000, дарение и покупко-продажба през 2007) "процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение от 08.04.1999г. на ПК-Нови Искър на наследниците на В. А. М. Въз основа на решението наследниците С. А. и Г. П. са признати за собственици на целия имот с нотариален акт №82/10.11.2000г. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №100/2000г., те са прехвърлили имота на М. П. (но се оказва, че има и други наследници и възниква спор, б.м.) С нотариален акт № 151/2007г. В. В. (друга наследница, б.м.) е дарила на [фирма] притежаваните от нея като наследник на В. М. 1/10 ид.ч. от имота. С нотариален акт № 152/2007г. Г. В., Г. Т., Ю. П., К. А., С. С., В. С. и М. Т. (общо седем други наследници, всеки с по 2/20 ид.ч., б.м.) са продали на [фирма] общо 13/20 ид.ч. от имота. Въззивният съд е приел за неоснователно поддържаното от ответника М. П. възражение, че е собственик на целия имот въз основа на договора за покупко-продажба, сключен през 2000г. и осъщественото добросъвестно владение,считано от сделката до завеждане на исковата молба за делба. Въззивният съд е приел за неоснователно поддържаното от ответника М. П. възражение, че е собственик на целия имот въз основа на договора за покупко-продажба, сключен през 2000г. и осъщественото добросъвестно владение,считано от сделката до завеждане на исковата молба за делба.Той не е добросъвестен владелец, тъй като е следвало да положи дължимата според конкретния случай грижа да установи дали праводателите му са собственици на имота, предмет на прехвърлителната сделка (а заспалият нотариус - целият в бяло!). Той (купувачът, а не нотариусът!) е могъл да установи, извършвайки справка по партидата на имота (по каква партида на имота през 2000, като и досега, края на 2023, още няма Имотен регистър?), че праводателяите му са собственици само на 4/20 ид.ч., съобразно наследствените им дялове по правоприемство от общия наследодател М., но не и на останалите 16/20 ид.ч. от имота, макар да са се легитимирали като собственици на целия имот с нотариален акт, издаден по реда на чл.483,ал.1 ГПК/отм./ (и нотариусът, който е издал КНА, също не е бил длъжен да проверява дали има други наследници, за всичко е виновен купувачът според Съда, б.м.). Отсъствието на субективния елемент на добросъвестното владение, изключва възможността лицето, което се позовава на изтичането на петгодишната давност, да придобие имота на това основание."

             По-нататък ВКС обяснява: "Наличие на партида по издадения констативен нотариален акт (каква партида по издаден КНА? партидите са два вида - поименни (персонални) по ПрВп и  поимотни (реални) по ЗКИР, няма партиди по актове) и възможността да се правят справки за кръга на наследниците, на които е възстановено правото на собственост, не възлагат в задължение на приобретателя да издири дали в съответния документ са посочени всички наследници, на които е възстановено правото на собственост, а оттук и дали легитимиращият се с констативен нотариален акт и решение на ОСЗ прехвърлител е изключителен собственик на имота или на идеални части от него. Следва да се има предвид, че издаденият констативен нотариален акт по чл.587 ГПК /въз основа на същите документи, които са и по партидата/ легитимира прехвърлителя като собственик, съгласно приетото в ТР № 11/2012г.,по тълк.дело №1/2012г., ОСГК относно легитимиращото действие на този документ."

И накрая ВКС решава, че Методи П. е единственият собственик на целия имот. А останалите наследници нищо не са дарили и продали. Фирмата най-вероятно ги е осъдила да ѝ се върнат парите от продажбата.

-

РЕШЕНИЕ № ОТ 06.03.2014 Г. ПО ГР. Д. № 3938/2011 на РС ДОБРИЧ
При делба нотариусът се освобождава от изискванията на чл. 586 ГПК, за разлика от продажбата, където не се освобождава, т.к. проверката на собствеността играе роля на "превенция срещу влизане в гражданския оборот на договори (и титули за собственост), по които може и да не е настъпило целяното от страните прехвърлително действие" (именно превенция! в нашия случай на имотна измама плевенският нотариус Иван Иванов 007 не е изпълнил задълженията си по чл. 586 ГПК).  

-

Решение от 19.03.2014 на РС Никопол по гр. д. № 222/2013  Нива от около 30 дка е продадена с кметско пълномощно от починала 3 години по-рано жена. Районният съд е отхвърлил иска. Въззивният се произнася компетентно. ВКС не е допуснал касация. Това решение е включено в примерите под № 37.
-

Решение № 95 от 11.04.2014 г. на РС-Севлиево по гр. д. 729 / 2013  Съдията недоумява, защо пълномощното е заверено с два щемпела с поредни рег. номера. Това решение е включено в Примерите под № 38.

-

Решение от 05.06.2014 на ОС-Плевен по възз. гр.дело № 316/2014  Нива от 62 дка е продадена с кметско пълномощно от починал 5 години по-рано човек. Районният съд е отхвърлил иска. Въззивният се произнася компетентно, като го е уважил. Няма данни дали са питали ВКС, може ли да се продава с пълномощно, заверено 5 години след смъртта на упълномощителя?

-

Решение от 12.07.2014 по гр.д. 4076/2012 на РС-Варна  Неуспешен опит на фирма да осъди нотариус за това, че е изповядал сделка с вече продадени ниви и пълномощно от мъртвец. ОС-Варна потвърждава решението (в.гр.дело № 981/2015 на ОС-Варна), ВКС не допуска касация (гр. д. № 5407/2015 на ВКС)

-
Решение от 01.08.2014г на ОС-Кюстендил по ВНОХД  № 212/ 2014  - случай на фалшифициран подпис на нотариус - чл. 308 НК, много добри обяснения за нотариалното удостоверяване и реквизитите на щемпела.  Това решение е от наказателната практика, но има връзка с темата за чл. 580 ГПК.

-

Още веднъж горното решение:   Решение от 01.08.2014г. на ОС-Кюстендил по ВНОХД  № 212/2014  - този път с акцент върху вписванията в регистъра на нотариуса. Справка от регистъра на нотариуса е показала, че заверките са на други лица. И в нашия случай е така, но РП-Плевен още не го е установила, макар че разследва вече седма година (установи се в хода на гражданското ни дело, което изпревари наказателното, бел. блогър, 13.07.2019).

 
-

Решение на ОС-Варна по гр.д. № 150/2014 Две сделки в един ден с грешка при вписването - първата е вписана като втора (друг въпрос е как се правят две сделки в един ден; нали трябва да се подготвят документи за втората, а това става след вписване на първата и т.н. - хм, хм)

-


Решение от 04.09.2014 на РС-В.Преслав по гр.д.№640/2012 - след присъда (лесно е) И ние така трябваше да заведем гр. дело след присъда по наказателното, но в РП-Плевен не бързат - девета година са застинали на етап разследване и краят му се не вижда (бел. блогър, 18.07.2021). За сравнение, във В. Преслав са се справили за три години и с досъдебното, и със съдебното производство. Браво на прокурорите и съдиите в РС-В. Преслав! (заведохме гражданското два дни преди изтичане на 5-годишния давностен срок и го спечелихме на три инстанции, бел. блогър, 18.07.2021)

-

Р Е Ш Е Н И Е  № .... от 24.09.2014 г., СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, гр.д. 13855/2011 г. по описа на СГС  Установява се, че е положен печат на нотариуса върху оригиналното пълномощно, като същото е изведено с рег. № 5531 от 20.12.2007 г. на нотариус Д.К. с район съд гр. П. и вписано в общия регистър на актовете му. В него е описано и съдържанието на пълномощното, а именно, че А.П. е упълномощил ответника Л.К. да извършва разпоредителни действия с имота на упълномощителя - апартамент № 4, в ж. к. „И.", бл. **, ет. 1. (точно така се прави, а в нашия случай номерът за заверка на съдържанието липсва в регистъра на кметство Гороцвет, бел. блогър)
-

 Решение от 23.09.2014 г. на РС-В.Търново по гр. д. № 4426/2013  За престъпните обстоятелства и за редовното от външна страна пълномощно.

-

Решение от 08.10.2014г. на РС-Н.Пазар по гр.д. № 571/2014 - признание на иска (супер лесно) Ревандикационен иск. Кметът чистосърдечно си признава, че е заверил пълномощното неприсъствено. Ответниците (пълномощник и купувач) разказват, че се явили в кантората на нотариуса поотделно, без да присъства другата страна по сделката. Щура история!

-

Решение № 1886 от 10.10.2014г.  на Бургаски районен съд по гр. д.№ 2144/2014 - два пъти продаден един и същ ПИ - през 2004 и 2011, съдебното решението е при признание на иска.
-

Решение от 11.12.2014 на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав, по в.гр. д.№510/2013  Тук се описват т.нар. преписи от решения на ПК. Решението е потвърдено от ВКС с Решение № 151 от 29.10.2015 на ВКС, 1-во гр. отд., по гр. дело под № 2271/2015


-

Решение № 105 от 22.01.2015 г. на РС-Бургас по гр.д. № 6773/2014  Тук районният съдия е установил, че пълномощното липсва в регистъра, а подписът на ищцата видимо се различава от истинския ѝ. Прогласяват нищожност. Решението е неприсъствено, т.е. влязло е в сила без никакви обжалвания - супер лесно.

-
 Определение №130/04.02.2015 по дело №5963/2014 на ВКС, ГК, III г.о. "Нотариалното удостоверяване може да е нищожно като нотариално действие и нищожността би довела до отпадане на обвързващата му доказателствена сила."
-

 Решение №19 от 12.02.2015 г. на Апел. съд Пловдив по възз. гр. д. № 1395/2014 г.  Оправдават нотариус, че не е проверил в СлВп кой е собственикът - с мои бележки под формата на линкове към релевантни материали

-

Решение №201/12.02.2015 по дело №3351/2013 на ВКС, ТК, II т.о.
(прогласяват нищожност на нотариално удостоверяване поради липса на достоверна дата, установена в наказателното дело по случая) "Нотариалните удостоверявания са предназначени да обезпечат сигурността на гражданския и оборот.
Формата на сделките представлява установени от закона изисквания относно начина на изявяване на волята на страните при определени сделки."

.

Определение  №  169  от 18.02.2015 на ОС-Хасково по възз.частно гр.д. № 46/2015  За спирането на гр. дело при установяване на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гр. дело. Цитира се Решение № 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК  - с мои бележки за делото в Добрич от ДаллБогг срещу мен
-

Решение №5/05.03.2015 по дело №6595/2014 на ВКС, ГК, III г.о. Дисципл. наказание на нотариус заради оттеглено пълномощно - ВКС го потвърждава. Пълномощникът написал декларация пред нотариуса, че пълномощното уж не било оттеглено, а в регистъра "Единство" пишело, че е.

-

Р Е Ш Е Н И Е от 09.03.2015 на ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД по гр. дело № 1738/2014 година (прогласяват нищожност на договор със заверка на подписите поради липса на заверка с такъв номер и дата в регистъра за заверките на нотариуса - правилно!) От постъпилото по делото удостоверение - изх. № 2/2015 г., издадено от нотариус И.И. с рег. № 230 по РНК, се установява, че в общия регистър на нотариуса на датата 03.01.2007 г. са описани нотариални удостоверявания от номер 1 до номер 27 включително, но не и нотариална заверка под № № 0165 от 03.01.2007 г.

-

Определение №154/20.03.2015 по дело №119/2015 на ВКС, ТК, II т.о. Определението на ВКС е за нищожност на вписването. Става дума за нот. покана за прекратяване на аренден договор (интересни разсъждения за чл. 537, ал. 2 и 3 от ГПК) Касационен въпрос 2. „Установяване нищожност на нотариално удостоверяване представлява ли самостоятелно основание за заличаване на вписване в търговския регистър поради недействителност на същото?"

-

Решение №414/2014/01.04.2015 по дело №4813/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.  ВКС е категоричен - щом липсва отбелязване в регистъра за извършената заверка на подпис, дата и/или съдържание на пълномощното, нотар. удостоверяване е нищожно, дори подписът да е истински и волята - ясно изразена. Това решение на ВКС е било обжалвано  пред 5-членен състав, жалбата - оставена без уважение, като са повторени мотивите на тричленния състав. Определението на 5-членния състав е окончателно.

-

РЕШЕНИЕ от 30.04.2015 г. на ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ по ТД №73/2015 г. (съдът изтъква, че извършването на заверката се потвърждава от вписването ѝ в регистъра за извършените заверки) "В случая, видно от доказателствата, а това не се оспорва от жалбоподателя, към заявлението е представено удостоверение от нотариус, извършил заверката на подписите на договор по чл. 129 от ТЗ, че такъв договор е вписан в нотариалните книги на нотариуса досежно извършената заверка на подписите."

-

Решение № 87 от 15.06.2015 на РС Бяла по гр.д.№ 115/2015  Две продажби в един и същ ден пред един и същ нотариус на части от една и съща нива, като продавачът се е легитимирал пред "гаранта на правната сигурност" с два различни документа за собственост - актуален (договор за делба) и предходен (решение на ПК от преди делбата). С мои бележки в синьо.
-

Решение от 22.06.2015г. на РС-Н. Пазар по гр.д.№1005/ 2014  Новелата на чл.590 ал.1 от ГПК повелява,че удостоверяването на датата,съдържанието и подписите на частен документ/в случая пълномощно/,се извършва с надпис върху документа.В случая се прилага чл.580 ,доколкото няма особени правила.За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания.При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа.След удостоверяването преписът,надлежно заверен,се подрежда в специална книга./чл.590 ал.2 от ГПК/. Нотариалното действие/в това число „нотариалното удостоверяване" е нищожно,когато нотариусът не е имал право да го извърши/чл.569,чл.570 ал.1,чл.573 ал.1,чл.574 и 575 /,както и когато при неговото извършване са били нарушени чл.578 ал.4/относно личното явяване на учавстващите лица/,чл.579,чл.580 т.1,3,4 и 6,чл.582,583 и чл.589 ал.2 от ГПК.


Решение 514/25.6.2015г. на Шуменския районен съд по ГД № 2396/2014 В това решение, както и в много други, съдиите твърдят, че продажбата на чужда вещ не е нищожна - вж материала Защо съдиите смятат, че продажбата на чужда вещ не е нищожна?

-

Решение от 30.06.2015 на ОС-Плевен по възз.гр.д.№ 484/2015   Пострадал от имотна измама гражданин губи гражд. дело за над 100 дка съсобствени земи въпреки присъдата по наказ. дело (минала е 5-год. давност). Добре, че успяхме да заведем гражданското 2 дни преди изтичане на 5-годишната давност.

-

Решение №141/30.11.2015 по дело №2944/2015 на ВКС, ГК, II г.о. Превръщането на добросъвестния владелец в недобросъвестен става при получаване на препис от ИМ.

-

Решение № 151 от 29.10.2015 на ВКС, 1-во гр. отд., по гр. дело под № 2271/2015 Тук се описват т.нар. преписи от решения на ПК. Цитирано е в Решение № 151 от 24.10.2019 на ВКС, 1-во гр.отд., по гр. дело № 3988/2018 

-

2015-2016 Решения на ОС-Разград, Апел. съд Варна и ВКС  Тези решения са използвани като илюстрация на обяснението за заблудата на съдиите, че чл. 580 ГПК се отнася само за нотар. акт. Заблудата, че при удостоверяване на подпис, чл. 576 ГПК предвижда само нарушение на чл. 589, ал. 2 ГПК, вероятно се дължи на това, че съдиите не правят разлика между процедурата по явяване пред нотариуса за удостоверяване на частен документ и процедурата по регистрация от нотариуса на извършеното удостоверяване.

               Явяването пред нотариуса е уредено в чл. 589, ал. 2, посл. изр.: "При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5 (лично явяване и проверка на самоличността, б.м), чл. 579, ал. 2 (неграмотни или недъгави се подписват с палец, б.м.) и чл. 582 - 585 (чужденците се явяват с преводач, глухите и немите - с тълковник, слепите - с двама свидетели; последното редовно се игнорира от съдиите, но това е отделна тема, б.м.).

            А регистрацията на удостоверяването от нотариуса - в чл. 590, ал. 1 и 2 ("Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила." и "За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания.")
           Съдържанието на удостоверителния надпис за извършеното удостоверяване е уредено в Наредба № 32 за архивите на нотариусите - чл. 17 и приложение № 6 към него (образци за щемпели)*, а отбелязването в нотариалния регистър -  в същата наредба, чл.  5, 6, 7 и приложение № 1 към чл. 7, ал. 2.
       *
Образците за щемпели от приложение 6 към наредба 32 са остарели и предизвикват разнобой в нотариалните заверки, но това е отделна тема.

 -

Гражданското дело по случая от НОХД 243/2019 на РС-Габрово - води се от 2015 и още продължава (бел. моя, януари 2021)  Зле заведено гр.дело за имотна измама. Трябвало е да предявят иск по чл. 108 ЗС. Разполагали са с безспорно доказателство за липса на представителна власт в деня на сделката - оттеглено пълномощно (оттеглянето е отразено в регистър "Единство"; нотариусът не е проверил). Сега както и да завърши делото, ищецът губи земите - факт, отбелязан и от съда в наказателното производство, цитирам: "пред РС Свищов са предявени установителни и конститутивни искове за нищожност и унищожаемост на сделки, с които не са съединени искове за предаване на владение и връщане на парични суми, като дори при благоприятен изход за ищеца те няма да възстановят изгубеното имущество или да го обезщетят с парична сума. Тези искове нямат обезщетяващ обезвъзмездяващ ефект."

Решение № 56 от 25.01.2016 на РС-Шумен по гр. д. № 723/2015  - отхвърлят иска за нищожност на упълномощаването, понеже бил предявен на осн. липса на съгласие, а трябвало да бъде поради липса на форма. Тук са публикувани и решенията на ОС-Шумен и на ВКС.

-

Определение № 114 от 01.02.2016 на ВКС, 4-то гр.отд., по гр. д. № 5407/2015  във вр. с Решение от 25.06.2015 на ОС-Варна по в.гр.дело № 981/2015 - и двете са включени в примерите под № 40.

-

Решение от 09.03.2016 по гражданско дело № 366/2015 на РС-Кубрат  Кметско пълномощно с абсурден номер за заверка на съдържанието - не може да бъде акт № 35 в том 1, защото в регистъра към тази дата в  регистъра е имало само 14 номера и дори всички да са били със заверено съдържание, номерът на акта в том 1 би бил максимум № 7 - не е забелязано от нотариуса, изповядал сделката, нито от адвоката на ищеца, нито от съда.

-


 Решение №116 от 30.03.2016г. на РС-Разград по гр.д. № 2361/2015г. (един имот 2 пъти продаден в рамките на месец от един и същ продавач; нотариусът е можел да предотврати спора с извършване проверка на собствеността по чл. 586, ал. 2 ГПК) По делото са приложени два нотариални акта за покупко- продажба на поземлен имот №000169. Първият нотариален акт на нотариус Р.К./ е от 22.06.12г. с продавачи Р. П. Р., Н. Д. Н. и Я. П. Р. и купувач ищеца И.С.И.. Вторият нотариален акт  на нотариус Р.Ив./ е от 20.07.12г. отново с продавачи Р. П. Р., Н. Д. Н. и Я. П. Р. и купувач отв.И.Б.Д.. По първата сделка продавачите са се легитимирали като собственици с нот.акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ на нотаруис Б.К., а по втората продажба същите продавачи са се легитимирали като собственици с две решения на ОСЗ с номер 153/17.01.97г. Ищците упражняват фактическата власт върху имота от 2012г.  Ищците твърдят, че собствеността им се оспорва от ответниците, които също се водят собственици на имота. Това обосновава интереса от воденето на делото.
            Разгледан по същество искът се явява и основателен. В правния мир са осъществени две правни сделки за един и същ имот, при които едни и същи продавачи в разстояние на един месец са продали на различни купувачи поземлен имот №000169. С първия договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №*****г. съсобствениците на поземлен имот №000169 са се разпоредили със собствеността си, като последната е преминала върху купувача И.С.И.. При вторият договор продавачите вече не са били носители на правото на собственост върху процесния имот №000169, а когато несобственик се разпорежда с един имот, не може да се изпълни предназначението на сключения договор -купувачът да придобие правото на собственост. Ответникът, като приобретател на имота от несобственик не е придобил правото на собственост върху имот №000169.

-

Решение № 24/09.02.2016г. на ВКС по гр.д.№2419/2015 за неустойката: "за да бъде сделката нищожна, не е достатъчно само насрещните престации да са нееквивалентни.Има различни степени на нееквивалентност, като не всяка от тях води до абсолютна и изначална нищожност. Допустима е известна нееквивалентност на насрещните престации, с оглед конкретния интерес на страните по сделката, при която сделката е валидна.Друга, по-висока степен на нееквивалентност, може да води до унищожаемост на сделката по чл.33 ЗЗД, а именно при сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда.Само следващата, най-висока степен на нееквивалентност, при която е налице такова съотношение между насрещните престации, че едната от тях е незначителна и практически нулева, води до абсолютна нищожност на сделката, поради противоречие с добрите нрави. Като критерий за преценка за нищожност на сделката, поради противоречие с добрите нрави, с оглед еквивалентността на насрещните престации, задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК въвежда изключително голямата разлика в престациите, напр.цена 7 пъти по ниска от пазарната/Решение №50/21.07.2017г. ВКС по гр.д.№4880/2014г./; цена 12 пъти по-ниска от пазарната/Решение № 615 от15.10.2010г. на ВКС по гр.д.№1208/2009г./; цена 28 пъти по-ниска цена от пазарната/Решение №119/22.03.2011г. по гр.д.№485/2010г./, като съдебната практика приема за допустимо цената на възмездната разпоредителна сделка с недвижим имот да бъде по-ниска от данъчната му оценка с оглед свободата на договаряне, рамки на която са единствено императивните норми и морала, съгласно чл.9 ЗЗД/Решение № 452/25.06.2010г. ВКС/."

-

Решение № 13 към наказ. дело: 20155100600184 Дата: 02/19/2016 г. ОС-Кърджали (съдържа правно-неграмотно обяснение от подс.кмет, защо заверката на пълномощното не е била отразена в книгата за заверки) "Поради причината, че пълномощното не било подписано в кметство с. П., а в гр.М., подсъдимият не отразил тази заверка в книгите на кметството." (кметът явно не е разбирал, че гр. М. е извън района на териториалната му компетентност; подписът е бил фалшив; заверката - неотразена в регистъра на кметството)

-

Решение  от 29.02.2016 г.  на ТЕТЕВЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД по гр.д. № 331/2015 г. (произнасяне свръхпетитум) В исковата молба и в хода на производството по делото не са въведени други основания за недействителност/нищожност/ на упълномощителната сделка или договора,обективиран в нот.акт №175/2006г,като едва в хода на устните състезания се излагат доводи от ищцовата страна за нарушение на нормите на чл.576 и 589 от действащия ГПК-нищожно нотариално удостоверяване,поради и което подобно основание не следва да се коментира от съда в настоящия съдебен акт,в противен случай би било произнисане „плюс петитум",респ. това би довело до нарушаване на правата на ответниците. Съобразно трайната съдебна практика по идентичната норма на чл.472 ГПК /отм./, когато нотариалното действие е нищожно, нищожна е и сделката, оформена с порочния нотариален акт, но на друго правно основание-чл.26 ал.2 от ЗЗД - поради неспазване на предписаната в закона форма,каквото основание ищците не са въвели нито в исковата молба,нито в хода на делото до приключване на съдебното дирене. (при нас е точно обратното - предявили сме още в ИМ основанието "поради липса на предписаната от закона форма" - чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр.чл. 44 ЗЗД)

-

Решение от 29.03.2016 на РС-Бяла Слатина по гр.д. № 877/2015  Почти като нашия случай - гражд. по 108 ЗС след НОХД, с тази разлика, че в нашия случай наказателното производство още виси на етап досъдебно от 2013, затова се наложи сами да започнем гражданското, без да чакаме съдействие от прокуратурата (пиша това на 24.05.2019, бел. блогър).

-

Решение от 18.04.2016 на Админ. съд Перник по адм. д. № 14/2016   Публикувам извлечение от това решение като доказателство, че документът за собственост, с който се легитимира даден гражданин, е само един, а не както си въобразява нотариус 007, че " И решението, и нотариалният акт са титул за собственост. Със кое от двете ще извършим сделка, няма значение." (из Интервю на Валя Ахчиева с плевенския нотариус Иван Иванов 007)

-

Решение  № 78 от 18.05.2016 на РС-Попово гр.д. № 149/2015  Тук съдията показва пълно неразбиране на значението на вписването в регистъра за нотариални удостоверявания - с мои бележки в синьо.

-

Решение №60/19.05.2016 по дело №3569/2015 на ВКС, ГК, III г.о. В това решение на ВКС много добре се обяснява важността на вписването. И макар че в него става дума за нотариален акт, почти същото важи и за пълномощните - вж  Чл. 580 ГПК не е само за нотар. актове, а и за удостоверяването на подписи "когато в акта липсва някой от трите елемента за дата на съставяне - по отношение на деня ,месеца или годината, ако съответната дата може да се удостовери напълно и в цялост от други нотариални действия при оформянето на сделката - екземпляри от нотариалния акт ,подреждането в специалната книга по чл.581 ГПК, вписване на акта в службата по вписвания. (в нашия случай няма специална книга, регистърът за нотар. удостоверявания в кметството е воден абсолютно незаконосъобразно с дублирани заверки и т.н., пълномощните по принцип не се вписват в СлВп, а това не е вписано дори и в е-регистър "Единство", понеже е кметско от 2013; накратко - удостоверяването няма как да се установи от никакви други действия)

-

12.06.2016 Предизвикай правото: Към въпроса за нищожността на дарението на чужда вещ
"Дарението е всичко това, което продажбата не е. Да се твърди, че то „не разкрива някакви различия от продажбата на чужда вещ" означава маргинализирането му до крайна степен: на път сме да превърнем дарението в стара и забравена спирка на гражданския оборот без никакво значение. Продажбата е възмездна, взаимоизгодна, тя не е лична, а безлична - не се интересувам от кого купувам, не се интересувам на кого продавам. Дарението е безвъзмездно, тържествено, не изгодно, а проява на щедрост; то е винаги лично - от мен към теб. Аз обеднявам, ти се обогатяваш." (следователно, не може в едно пълномощно да сложиш и дарение, и продажба на когото пълномощникът прецени, т.к. преценката кой да бъде надареният винаги е лична, конкретна и поименна, бел. моя, 21.07.2019)
-

Решение от 20.06.2016 на РС-Монтана по гр.д. №70436/2015 Продажба на земя от несобственици, наследници на лице със същите три имена (влязло в сила - потвърдено частично от ОС-Монтана, отменено в частта за липсата на съгласие - вж въззивното). Това решение показва, колко е важно документът за собственост да съдържа пълни и точни данни за собственика, а не само три имена, както е в повечето решения на ПК от 90-те на миналия век.  Вж също статията Валиден документ за собственост ли е решението на ПК

-

Определение №152/07.07.2016 по дело №1771/2016 на ВКС, ГК, II г.о.  ВКС потвърждава отказ на нотариус да издаде нот. акт. Цитира чл. 533 от ГПК (!).

-

Решение №.74 от 18.07.2016 г. на ВКС по т.д.№1113/2015 Пропуск на нотариус да впише в щемпела името на лицето, чийто подпис е заверил. Окръжният съд прогласява нищожност на нотариалното удостоверяване. Апел. съд Пловдив отменя решението на Окръжния. ВКС частично обезсилва и частично отменя решението на Апелативния, като го потвърждава в останалата част. Решенията на ОС-Пловдив и на ВКС съдържат много хубави обяснения за реквизитите на удостоверителния надпис при нотариалното удостоверяване.

--

Решение  от 10.10. 2016 г. на ОС-Търговище по в. гр. д. № 126/2016
(
въпреки че пълномощно с такъв номер не е регистрирано в кметството, съдът отхвърля иска, поради отдавна изтекла давност - над 11 години от сделката) Ищцата твърди, че никога не била подписвала и издавала такова пълномощно. При справка, която направила в кметството установила, че такова пълномощно не било издавано и заверявано и такъв регистрационен номер не съществувал. По делото е представено и удостоверение от км.с.Бела Рада, общ.Видин,  което е издадено в уверение на това, че в архивата, намираща се в кметството няма заверявано пълномощно с рег.№169/04.09.2002г.

-

Решение № 173 от 07.11.2016г. на Апел. съд Варна по в.гр.д. № 400/2016г. (кой е надлежният ответник по иск за нищожно упълномощаване) При разглеждането на исковете, касаещи недействителност на пълномощно, съдът следва да съобрази и кой е надлежно процесуално легитимиран да бъде ответник по исковете за прогласяване нищожност/унищожаване на упълномощителната сделка / - това е само пълномощника.

-

Решение от 07.11.2016 по гр. дело №877/2016 на РС-Русе Невероятно идиотско решение на РС-Русе 2016 - нотариус от Русе бил ходил Италия да заверява пълномощно - отменено от ОС-Русе.

-

Решение № 300 от 15.11.2016г. на ОС Добрич по в.гр.д. № 340/2016  РС-Ген. Тошево прогласява нищожност на упълн. сделка поради липса на съгласие. ОС-Добрич отменя решението и прогласява нищожност на същото основание (пак поради липса на съгласие). И двете инстанции грешат за липсата на съгласие при упълномощаването. Щом нотариалното удостоверяване е нищожно на осн. чл. 576 ГПК,  упълн. сделка е нищожна поради липса на форма - чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, а не поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.  И за това ли на съдиите ще им трябва тълкувателно решение?

-

Присъда № 27, гр. Троян, 29.11.2016 година, ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НОХД № 225/2015 година Изготвено е и заключение по назначената в хода на досъдебното производство техническа експертиза с вещо лице Н.М.С., в което е отразено, че нотариалните заверки за съдържание и нотариалните заверки за подпис в Декларация по чл. 264 от ДОПК от 07.01.2013г., Декларация за гражданство и гражданско състояние от 07.01.2013г., Декларация по чл. 264 от ДОПК от 07.01.2013г. и Пълномощно от 07.01.2013г. не представляват положени с щемпел отпечатъци, а представляват набрани компютърно и отпечатани с принтер текстове в рамка, които съдържат определени задължителни реквизити, който начин на заверка е възприет при нотариусите с електронен регистър. Тази присъда е от наказателната практика, но има връзка с темата за чл. 580 ГПК.

-

Определение №591/05.12.2016 по дело №60165/2016 на ВКС, ГК, I г.о.   Тук ВКС твърди, че чл. 580 ГПК се бил отнасял само за нотариалния акт, а при заверка на подписите чл. 576 ГПК бил предвиждал, че то е нищожно само при нарушение на чл.589, ал.2 ГПК (подписите да са истински). Според мен, това твърдение на ВКС е малко недообмислено, защото в чл.576 ГПК няма отделно предвиждане конкретно и само за заверката на подписи. В чл. 576 е предвидена нищожност на нотариалните удостоверявания - на всякакви нотариални удостоверявания, без разлика дали на подпис или на нотариален акт. Тези въпроси са обяснени много добре в Решение №.74 от 18.07.2016 г. на ВКС по т.д.№1113/2015, публикувано тук по-горе. За да отговори правилно и законосъобразно на въпроса, ВКС е трябвало да каже, че съгл. чл. 590, ал. 1 ГПК, при заверка на подписите действително се прилага чл. 580 ГПК, обаче само "доколкото няма особени правила". Особените правила са в Наредба № 32 за архивите на нотариусите, където съгл. приложение № 6 към чл. 17 от Наредбата, при заверка на подписа в щемпела се вписват само трите имена и местожителството - не се пише нито ЕГН, нито документ за самоличност. Така - съвсем правилно и законосъобразно ВКС щеше да отговори на въпроса на касатора (отделен въпрос е, че образецът от приложение № 6 е безнадеждно остарял и причинява разнобой в нотариалните заверки). Има връзка с материала  2015-2016 Решения на ОС-Разград, Апел. съд Варна и ВКС

-

Решение от 13.01.2017г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по гр.д. № 660/ 2016г. Прогласяват нищожност на брачен договор на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД - липса на форма, поради нарушена териториална компетентност и оттам нищожно нотар. удостоверяване на осн. чл. 576 ГПК във вр. с няколко други члена - в решението са дадени много хубави препратки.

-

Решение от 16.01.2017 на РС-Пловдив по гр. д. №1401/2015
През окт. 2010 измамник се представя за собственик на чужди ниви и ги продава с фалшива лична карта. Според съдията, нотариусът бил заблуден, въпреки че ВКС е категоричен, че нотариусът не може да бъде заблуден По време на измамата нотариусите вече са имали достъп до базата данни на МВР, за да проверяват личните карти. И този нотариус явно нищо не е проверявал, както и "нашият" Иван Иванов 007.

-

Решение № 122 от 15.03.2017 на РС-Елхово по гр.д. №  353/2016  Тук районният съдия установява, че върху пълномощното липсва дата на удостоверяване и че не е вписано в кметския регистър, съответно прогласява нищожността му (правилно)

-

Решение от 15.03.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 2872 от 2016 г.
(в регистъра номерът на пълномощното е вписан на името на друго лице, както и в нашия случай)  "От представеното от ищеца удостоверение от кметство в [населено място], находящо се на лист 122 от делото на първоинстанционния съд, обаче се установява, че завереното в кметството на [населено място] пълномощно рег.№ 206 от 17.08.2007 г. е с друго съдържание- не е за упълномощаване на К. Д. да се разпорежда с имотите на К. Т., а е за упълномощаване на друго лице- П. А. Д. за подаване на заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуална партида в П. Доверие. Предвид на това и тъй като не са представени други доказателства, оборващи горепосоченото удостоверение, следва да се приеме, че пред нотариуса, изповядващ сделката от 30.10.2007 г., Д. С. И. се е легитимирал като пълномощник на К. Т., преупълномощен от К. Д., с неистински документ /пълномощно рег.№ 206 от 17.08.2007 г. със съдържание различно от съдържанието на действително завереното в кметството на [населено място] пълномощно/."
   

-

Решение   №  73 от 21.03.2017 г. на Пловдивският апелативен съд, търговско отделение по възз.търг. дело №103/2017 г. (Апел. съд потвърждава отказа на АВ за вписване на договор по ТЗ поради липса на заверка на съдържанието - липсва и в регистъра на нотариуса, и върху самия договор) "Съгласно закона, договорът следва да е с нотариално заверени подписи и съдържание. При липсата на нотариално заверено съдържание не е спазена предвидената форма по закон,което е пречка за заявеното вписване с оглед обхвата на проверката, очертан по-горе в решението." (изискването за заверка не само на подписите, но и на съдържанието на търговския договор влезе в сила от 16.02.2018 - ДВ, бр. 105 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2018 г. - вж материала Нови разпоредби в ТЗ за удостоверяване на подпис и съдържание, след скандали с кражби на фирми като напр. фирмата на Павел Стоименов - вж. статията Как измамници превърнаха един от най-богатите българи в бедняка милионер)

-

Решение №62/29.03.2017 по дело №3347/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.  Кандидат-купувач отказва да сключи окончателен договор и настоява продавачът да му върне предплатената сума (капарото), като твърди, че продавачът е неизправна страна, защото документът му за собственост (съдебно решение), не е вписан. Две инстанции отхвърлят иска. ВКС го уважава.  СУПЕР!


Р Е Ш Е Н И Е от 11.04.2017г.на Врачанският окръжен съд  наказателно отделение по ВНОХ дело N 38/2017 год. (това решение е от практиката по наказателно производство, но в него много точно е обяснено как се извършва заверка на пълномощно за сделка с имот - с поредни номера, вписани в регистъра по правилата на чл. 580-590 ГПК и чл. 37 ЗЗД)
""На 09.09.2014 г. преди обяд подсъдимият в своя кабинет,в качеството си на кмет е извършил щемпелна заверка на пълномощно,удостоверяваща подпис на упълномощителя К. в документа,заведена в общия регистър под № 222 от 09.09.2014г. и заверка на съдържанието на документа под № 223 от 09.09.2014.,вписана в общия регистър,както и подписа на "декларатор" в Декларация по чл.264 ал.1 ДОПК за публични задължения,под № 224/09.09.2014г.,подпис на "декларатор" в Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД за гражданство и гражданско състояние с № 225/09.09.2014г., вписани под тези номера в общия регистър на Кметството.Това са документи  необходими за учредяване на права и промяна на съществуващи или за материално-правни разпореждания, и заверката се осъществява съгласно чл.580-590 ГПК и чл.37 ЗЗД.На осн. чл.580 т.6 ГПК необходим реквизит се явява изписване на името на страните или техните представители. Тази заверка е вписана по правилата на закона в общия регистър под № 222 от 09.09.2014г. за заверка на подпис.Под № 223 от 09.09.2014 г. т.1 стр.28 е извършил заверка на съдържанието представено в пълномощното от упълномощителката К.,вписана в общия регистър на Кметството.С щемпелна заверка е удостоверил датата, подписа на Ч.а като декларатор в представените декларации по ДОПК и ЗГГС,с № 224 от 09.09.2014г и № 225 от 09.09.2014г."

-

Решение от 11.05.2017 на ОС-Плевен по в. гр. д. 217/2017 (за близките отношения между пълномощника и купувача) "В случаите, когато пълномощникът договаря сам със себе ( при надлежно овластяване), недобросъвестността  винаги съществува, а когато третото лице е  негов близък,  може да се предполага.( Практиката на ВКС - Решение №841/19.01.2010г.  по гр.д.№3530/2008г., ІІг.о., постанвено по реда на чл.290 от ГПК;  Решение №934/13.09.2010 по гр.д.№3657/2008г.,ІVг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК; Определение №1324/18.10.2011г. по гр.д.№262/2011г,ІVг.о.; Определение №497/24.04.2012 по гр.д.№1454/2011,ІVг.о.; Определение №24/15.01.2013г. по гр.д.№717/2012,Іг.о. и много други)"  

-


Решение №76 от 31.05.2017г. на РС-Несебър по гр. д. № 698/2016  Тук районният съдия установява, че в книгата за заверки на кметството под № 72 (за заверка на подписа на ищцата) е вписано друго лице, и решава, че това означава липса на съгласие за упълномощаване, а то е липса на форма - с мои бележки в синьо.

-

Решение от 15.06.2017 на РС-Тетевен по гр.д. № 465/2016

Непосочването на часа на издаване на пълномощното не води до нищожност на едностранната сделка по смисъла на чл.580,т.1 от ГПК, доколкото за едностранната сделка не е необходимо удостоверяване на часа на изявлението на упълномощителя. [нищожността по см.на чл. 580, т.1 вр. 576 ГПК не е на едностранната сделка, а на нотариалното удостоверяване на пълномощното; самата сделка в такива случаи е нищожна на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД - липса на предписаната от чл.37 ЗЗД форма, бел. блогър]

-

Решение от 21.06.2017 на ОС-Шумен по гр. дело №619/2016  Много интересно дело по чл. 108 ЗС в Шумен, потвърдено от Апелативен съд Варна с Решение № 165 от 17.11.2017 г. по въззивно гражданско дело № 410 по описа за 2017-та година. Ищцата хем взема 50 000 по гр. иск от НОХД, хем си връща апартамента по граждански път. ВКС обаче го отменя с аргумента, че щом ищцата е получила парите от продажбата, значи е признала сделката за действителна и вече не е собственик - вж  Решение №139 от 29.11.2018 на ВКС по гр.д. № 504/2018.

-

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 390 от 28.07.2017 на ВКС по ч. гр.дело № 1405/2017 г. Изпращат в РС-Бяла делото, по което за 3 години се отвеждат вс. съдии от 20 съдилища в Северо-източна България - вж статията от 22.08.2017 в Правен свят Дело се точи 3 години заради отводи на 20 съдилища, ВКС нареди обучение

-

Определение №452 от 02.08.2017 на ВКС по ч.т.д. №1549/2017 (отменят отказ за вписване на анекс към договор за аренда - интересно е описанието на пълномощното и становището на ВКС, че това е материалноправен въпрос, т.е. въпрос, който се разглежда при съдебен спор; има връзка с ТР 7/12 за обхвата на проверката, включено в списъка под № 10 )  Допълнително съдът е изложил съображения за законосъобразност на постановения отказ за вписване с оглед факта, че в приложено пълномощно, с което Р. Ф. е упълномощил С. И. да сключи анекс към договора за аренда, печатите за заверката на подписа и съдържанието и подписът на заверяващия са положени върху текста на договора преди подписа на упълномощителя. Съдът е приел, че пълномощното не отговаря на изискванията на чл.580 ГПК, към който препраща нормата на чл.590 ГПК относно удостоверяването на подписите и съдържанието на частния документ.
        Формата на пълномощното, с което Р. Ф. е упълномощил С. И. да сключи анекс към договора за аренда, е относима към материалноправните предпоставки на акта, подлежащ на вписване, което не е предмет на проверка от съдията по вписванията (за разлика от липсата на представителна власт за подаване на заявление за вписване, както неправилно е посочено от касатора в частната касационна жалба и какъвто не е настоящия случай, за наличието на която, съдията по вписванията следи служебно) [за обхвата на проверката от съдията по вписванията - вж ТР 7/12 от 25.04.2013 в пример № 10]. Фактът, че с анекса за продължаване срока на договора е променена и наемната цена, също представлява материалноправна предпоставка на акта, която не подлежи на проверка в производството по чл.6 ал.1 ПВ, и която не може да бъде основание за отказ за вписването.

-

Решение № 1859 от 09.11.2017 г. на Административен съд - Бургас по адм.д. № 644/2017 Тук пише: "Според сведението на нотариус № 464 в регистъра на Нотариалната камара е посочено, че след извършена справка в общия регистър за 2009 година е било установено, че на 29.07.2009 година е бил удостоверен подписът на В.В. в качеството му на ЕТ, а със завереното пълномощно рег. № 6888 А.М. е била упълномощена от В. да го представлява пред  „Националната Агенция по Приходите" като „регистрира касов апарат на името на фирмата след представяне на необходимите документи" и като „представя и подписва счетоводните документи при проверка от органите на НАП" (лист 259 - 262).Според удостоверението на нотариус № 396 в регистъра на Нотариалната камара, на 19.02.2014 година с пълномощно рег. № 687 А.М. е била упълномощена от В.В. със следните права - да го представлява пред НАП като „получава Заповед за възлагани ревизии на ЕТ и физическо лице", „представя документи за извършване на проверки и ревизии", „подава Искане за представяне на документи в НАП", „получава изготвени доклади за извършвани проверки и ревизионни актове като ЕТ и физическо лице", „подписва и получава АУАН" (лист 251 - 255)." А в нашия случай на имотна измама в общия регистър на кметството (една тетрадка с неномерирани листи) е отбелязано само "пълномощно" № 2 от 12.02.2013 г. без никакви обяснения кой и за какво се упълномощава, липсва отбелязване на изписания върху самото пълномощно "рег. №2-А" за заверка на съдържанието, на отделна страница има заверки за м. януари същата 2013 г., където същият № 2 фигурира като номер за заверка на подписа на друго лице, а на още една отделна страница се намират заверки за същия м. февруари същата 2013 г., където няма никаква заверка на името на майка ми (бел. блогър).  

-

Решение №11/01.02.2018 по дело №1131/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.
 Тук и районният, и окръжният съд не обръщат внимание на липсващото вписване на пълномощното в кметския регистър. По-важно им се струва, че пълномощното било заверено в съседното село по време на раздаване на рентата - установено със свидетели. Прогласяват нищожността му поради действия извън териториалната компетентност на кмета (правилно), а на арендния договор - поради липса на съгласие (неправилно). ВКС обезсилва решението на въззивния съд и връща делото на районния за съобразяване с  ТР № 5/2014г. (мнимото представителство - чл. 42, ал. 2 ЗЗД), като на свой ред ВКС също не обръща внимание на липсващото в регистъра вписване.

-

РЕШЕНИЕ от 12.02.2018 г. на РС ЛУКОВИТ по гр. д. № 157/ 2016 г.   И нотариалната заверка, а не само заверявания частен документ, трябва да съдържа данни за самоличността на лицето, чийто подпис се заверява. В нашия случай на имотна измама такива данни не се съдържат нито в жалкото подобие на пълномощно, нито в уж нотариалната му уж заверка.

-

Решение от 23.02.2018 на РС-Никопол по гр. д. № 652/2017 Ревандикационен иск. Продажба на около 42 дка ниви с пълномощно от мъртвец. РС-Никопол отхвърля иска. Очаквано, ОС-Плевен отменя решението му, както и през 2014. ВКС не допуска касация.
-

Решение от 13.07.2018 година на Ямболския окръжен съд по гр. д. 335/2017  Тук окръжните съдии изтъкват, че заверката на пълномощното съдържа и ЕГН, и лична карта, а пропуснатата дата се установява от вписването в регистъра за заверки - 16.04.2014 г.
-

Решение №101/16.07.2018 по дело №4672/2017 на ВКС, ГК, III г.о.  Нотариусът, а не купувачът, е длъжен да извърши проверката на собствеността - чл. 586, ал. 1 ГПК. Това решение е важно, защото повечето съдии прехвърлят цялата отговорност върху купувача - купувачът трябвало да провери, имотният регистър бил публично достъпен и пр., а нотариусът - целият в бяло

-

Решение № 3029 от 30.07.2018 г. по гр. д. № 9479/15 г. на РС-Пловдив   Пример за разумно, юридически издържано решение. Прогласяват нищожност на нотар. удостоверяване на пълномощно (подпис и съдържание) поради нарушение на чл. 580, т.1 ГПК. Потвърдено от ОС-Пловдив с Решение № 352 от 20.03.2019 на  ОС Пловдив по в. гр. д. № 2433/2018  ВКС не допуска касация - вж определението.

 

-

Решение от 02.08.2018 на РС-Монтана по гр. д. № 444/2018  - Тук районният съдия установява, че в пълномощното не е вписано в кметския регистър и само заради това прогласява нищожността му (браво на съдията!). По-рано обаче някакъв прокурор отказал да образува ДП по случая, въпреки че е установил същото (срам за прокурора! и той е като онзи от материала 02.02.2017 Как работи прокуратурата?)

-

Решение от 02.02.2019 на РС Пловдив по гр. д. 8824/2017 Тук районният съдия установява, че пълномощното липсва в нотариалната книга на кметството и че кметът е бил в конфликт на интереси, но решава, че това означава липса на съгласие за упълномощаване и оттам - липса на съгласие за даряване - с мои бележки в синьо.
-

07.01.2019 Решение на ВКС по гр.д.N.612/2018 Тук пише, че съдът не е длъжен да приема експертизата - чл. 202 ГПК "В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение ("може ли съдът да не възприеме заключение на съдебни експертизи", бел. моя, блогър), Върховният касационен съд намира следното: Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните."  А по нашето дело съдът безкритично възприе неубедителното заключение на вещото лице - вж материала Образец от подпис (спесимен) и експертиза.

-

Решение № 48 от 18.02.2019г. на РС Бяла по гр. дело № 560/2018г. Тук отхвърлят иска, т.к. пълномощното е перфектно оформено и изведено в регистъра на нотариуса - рег.№ 3007 и рег.№ 3008, т.1 акт 53 от 13.06.2008г. на нотариус рег.№ 357 с район на действие Районен съд Русе: "От приетото по делото като писмено доказателство, извлечение от регистър за пълномощни се установява, че ищецът Н.М.З. е присъствал /видно от снетите му лични данни/." В нашия случай е точно обратното.

-

Решение от 18.02.2019 на РС-Плевен по гр.д.№1718/2018
(това е нашето дело на първа инстанция, бел. блогър) - твърденията на ищците са в насока неспазване на предвидената от закона форма и правила относно нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощното. В тази насока е изискана, в оригинал, водената от Кметство с. ***, Книга на нотариалните удостоверявания. В Книгата, съдът е констатирал, че  няма отразяване на заверка на  пълномощно с №2-а от дата 12.02.2013г. С оглед изложеното, съдът приема, че липсва изцяло нотариална заверка на съдържанието на процесното пълномощно от 12.02.2013г., който порок води до нищожност на същото, поради липса на форма за действителност, а посоченото лице- като пълномощник- С.К., няма качеството на пълномощник спрямо лицето ******. Следва да бъде прогласена нищожността на пълномощно от 12.02.2013г. с нотариална заверка на подписа №2/12.02.2013г, на Кметство с. ***, общ. ***, с упълномощител наследодателката на ищците ***.

-

Решение от 25.02.2019 на РС-Ловеч по гр.дело № 1557/2018  Дело по ЗОДОВ, заведено от пострадал още по време на разследването заради това, че продължава вече над 6 години. Присъждат му 5000 лв за бавно правосъдие. Потвърдено на втора инстанция - в.гр. дело № 472/2019 на ОС-Плевен. Оставено от ВКС без разглеждане с Определение от 19.03.2020 по гр. дело № 550/2020 на ВКС, поради подаване на касационната жалба от Прокуратурата след изтичане на законния преклузивен срок за обжалване.

-

Решение от 26.02.2019 на РС-Нови пазар по гр.дело №1605 /2017   Тук районният съдия установява, че в кметството не се е водил регистър, нито спец. книга, само били пазели индигирани копия от пълномощните, каквото и да означава „индигирани".  Съдията малко е объркал членовете и алинеите (случва се), но по принцип решението е правилно, упълномощаването наистина е нищожно - с мои бележки в червено.

-

Решение от 11.06.2019 по в.гр.д. № 188/2019 на ОС-Ловеч
  "От приложените два броя дневници ЕДСД /регистри/ на Кметство - с. М., единият започнат на 03.06.2004 г. и приключен на 03.07.2006 г., а другият започнат на 03.07.2006 г. и приключен на 28.03.2007 г., също не се установява извършване на заверка на пълномощно рег. № 67/28.06.2006 г. на Кмета на с. М.. Съдебният състав констатира, че в първия дневник, обхващащ релевантния по делото период, с оглед датата на пълномощно рег. № 67/28.06.2006 г., няма вписано такова пълномощно. На вписания в съответната графа № 67 за 2006 г. отговаря датата 06.03.2006 г. (не 28.06.2006 г.), а като вид документ е означена заповед № 246/02.03.2006 г. Същевременно, за датата 28.06.2006 г. са вписвани документи, започващи с номера от 221 до 230 и сред тях няма пълномощни. Съдебния състав констатира, че във втория дневник, макар да касае период, следващ датата на пълномощно рег. № 67/28.06.2006 г., също липсва регистрирано пълномощно от името на П.С.К. за период от 03.07.2006 г. до датата на сделката - 07.07.2006 г."
(нерегистрираното пълномощно безспорно е нищожно, но за съжаление ищците губят делото поради изтекла придобивна давност в полза на ответниците - потвърдено от ВКС с Решение №140/17.11.2020 по дело №4530/2019; по този случай на имотна измама има и влязло в сила определение за споразумение между прокуратурата и кмета на с. Микре по НОХД № 666/2011 на РС Ловеч, но и то с нищо не е помогнало на твърде забавилите се с предявяване на иска ищци, бел. блогър, 18.11.2020)

-

Решение от 22.07.2019 по гр. д. №5122/2018 на РС-Ст. Загора   Имотна измама с кметско пълномощно от 2013 г. Около 30 дка арендувани ниви. Дело, което е можело да бъде спечелено, ако бяха изискали кметския регистър за нотариални заверки и специалната книга за съхранение на екземпляри със заверено съдържание в продължение на 10 години - такава очевидно няма, видно от обясненията по делото, че оригиналът на пълномощното от нотариалното дело е бил унищожен (нот. дела се съхраняват само 5 години). Никой не се е сетил, че при кмета трябва да се съхранява другият оригинал в продължение на 10 години - чак до 2023.

-

 28.07.2019 lex.bg - ЧСИ Тотко Колев е лишен от права за 2 години заради продадения либийски танкер Тук пише: "Хаос в служебния архив. Последното установено нарушение на Колев, заради което е глобен с още 1000 лева е, че документите по изпълнителното дело са били разхвърляни в служебния му архив, а голяма част от тях били и с дублирани номера (като архива на кмета по измамата със земите на майка ми, бел. блогър). Именно затова съдът е приел, че не се касае за технически пропуск."  Вж цялото Решение № 118 от 18.07.2019 на ВКС по гр.д. № 706/2019  Още по темата с либийския кораб BADR - тук.

-

Решение от 25.07.2019 на ОС-Плевен по в.гр.д. № 306/2019  "В процесния случай през една и съща година-2011 г. са извършени две разпореждания с един и същ имот - нива от 18.002 дка от един и същ праводател - С.К. в полза на различни приобретатели - въззивника „***"ЕАД и взъззиваемия И.И..С оглед на чл.113 ЗС-второто (второто по време и по ред на вписване) разпореждане от 20.12.2011 г. е лишено от транслативно - вещен ефект. Въззивникът не може да придобие правото на собственост върху процесния имот въз основа на договора за покупко - продажба от 20.12.2011 г., обективиран в приложения по делото нотариален акт." (нотариусът е можел да предотврати спора с извършване проверка на собствеността по чл. 586, ал. 2 ГПК)

-

Решение от 26.07.2019 на ОС-Плевен по в.гр. дело № 330/2019 (това е нашето дело на втора инстанция, бел. блогър) "не е спазена  предвидената от Закона форма и правила относно нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощното.[В книгата за нотариални заверки на кметството] за м. февруари 2013г., под №2 е записано - Й.Д.Н., вид на документа - пълномощно, дата - 12.02.2013г. Следващите номера - от №3 до №5 вкл. са посочени - Й.Д.Н., вид на документа- декларации, дата 12.02.2013г. В Книгата няма отразяване на заверка на [съдържанието на] пълномощно с № 2-А от дата 12.02.2013г. Налице е нищожност на упълномощаването, обективирано в пълномощно от 12.02.2013г, поради неспазване на формата за действителност. В Книгата на нотариалните заверки на Кметството липсва удостоверяване в хронологичен ред на удостоверяване съдържанието на процесното пълномощно, на основание чл.7 т.4 от Наредба № 32, а това води до нищожност на същото поради липса на форма за действителност, поради което С.Г.К. няма качеството на пълномощник спрямо лицето Й.Д.Н. Оплакването на жалбоподателите за неправилна преценка досежно недействителността на Договора за покупко - продажба от 18.03.2013г. поради нищожност на пълномощното от страна на ПлРС е неоснователно. Неприемливо е противопоставянето на твърдението, че всеки ОбНС приема подзаконови нормативни актове, с които определя правила за водене на Книгите за нотариални удостоверявания в Кметствата, като за 2013г. такава наредба не е изискана от Община гр.***. Наредба № 32/29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите е издадена от Министъра на правосъдието и въвежда единен държавен стандарт досежно два вида Книги, които следва да се водят от лицата по чл.83 ЗННД, които ще извършват нотариални удостоверявания без да се нотариуси - Книга за нотариалните удостоверявания и Специална книга, в която се подреждат документите със заверено съдържание - такава в Кметство с.*** няма. Каквито и правила да въвежда ОбНС гр.*** те трябва да са съобразени със ЗННД и Наредба № 32, за да се осъществява законосъобразно дейността на лицата по чл.83 ЗННД в предвидените от Закона случаи. Потвърждава решението на РС-Плевен по гр.д. 1718/2018 г. "

-

Решение от 09.10.2019 на ОС-Плевен по в.гр. дело № 472/2019  Дело по ЗОДОВ, заведено от пострадал още по време на разследването заради това, че продължава вече над 6 години. Присъждат му 5000 лв за бавно правосъдие.

-

Решение № 151 от 24.10.2019 на ВКС, 1-во гр.отд., по гр. дело № 3988/2018  СУПЕР! Тук подробно се разглежда една от хилядите компютърни разпечатки, които циркулират в цялата страна под формата на "преписи" от решения на ПК, като се дава категоричен отрицателен отговор на касационния въпрос, дали разпечатката представлява валидно доказателство за материално-правна легитимация.  Решението е супер важно, защото българските нотариуси рутинно приемат такива разпечатки за валидно доказателство, че продавачът е собственик на земя, както е станало и в нашия случай на имотна измама.
-

Решение №108/05.12.2019 по дело №2862/2018 на ВКС, ТК, I т.о. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЩЕМПЕЛА ЗА ЗАВЕРКА НА ПОДПИСА "В текста на договора не е посочено, че при сключването му дружеството „Елексир 2008" ООД и А.Ж.Д. са действали чрез пълномощник. При положените подписи са изписани имената на страните по договора, съответно техните управители и имената на поръчителите - физически лица, като до никой от подписите не е посочено, че е положен от друго лице, в качеството му на пълномощник. В случая отбелязването на самоличността на пълномощника не е извършено в документа, а едва при заверката на подписите четири месеца след съставянето му, чрез поставяне върху документа на посочения в разпоредбата на чл.590, ал.1 от ГПК надпис, съдържащ данните по чл.580 от ГПК. Не може да се приеме, че с извършената нотариална заверка може се допълва липсваща част от съдържанието на документа или да се променя индивидуализацията на лицата, посочени като автори на волеизявленията."

-


 Решение на ВКС от 21.01.2020 по гр.дело № 582/2019 НИЩОЖНО НОТАР. УДОСТ. НА ПОДПИС "Въззивният съд правилно е приел ,че съгласно чл.590, ал.1, изр.2 ГПК при удостоверяване на подпис върху частен документ се прилага на чл.580 ГПК"

-

-

Определение на ВКС за отказ на долустоящия съд да издаде изпълн. лист за разноските, понеже делото не било завършило - ВКС казва "да се издаде!"
 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 82 от 12.03.2020 по частно гражданско дело № 755/2020
"С разпореждането си въззивният съд е отказал издаването в полза на А. Б. на изпълнителен лист за сумата 5 950.54 лв. въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по съображения, че същото „не е осъдително".
В случая, с въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която ответницата Д. М. е осъдена, на основание чл.285 ЗЗД, да заплати на А. Б. сумата 5 950.54 лв.
Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро ГПК, подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. Възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение, според цитираното правило, съставлява допуснато от закона предварително (незабавно) изпълнение. Съгласно чл.405, ал.2 ГПК, компетентен да разгледа молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение, подлежащо на незабавно изпълнение, е съдът, който го е постановил. В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че такъв характер има и въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционно осъдително решение, доколкото и самият законодател не провежда някакво друго разграничение. Имат се предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителен иск, като го е уважил. Този извод произтича и от разпоредбите на чл. 282, ал. 1 и ал. 2 ГПК, предвиждащи, че подаването на касационната жалба не спира изпълнението на въззивното решение, но същото може да бъде спряно (при наличие на предпоставките за това) по указания в нормата специален ред, а докато няма постановено определение за спиране, осъдителното въззивно решение е акт, подлежащ на незабавно изпълнение (вж. - опр. № 441/13.07.2015 г. по ч.гр.д.№2946/2015 г., ІІІ г.о., опр.№363/20.08.2019 г. по ч.гр.д.№3196/2019 г. ІV г.о., опр. № 40/ 16. 01. 2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г., III г. о. и др.)."

-


Решение от 07.04. 2020 на ВКС по гр.д. № 2383/2019 (как се разглеждат исковете: от най-тежкия порок към най-лекия)  "Решението е допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общото и допълнителното) по процесуално-правния въпрос: Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване нищожността на договор и да го разгледа съответно на твърденията в исковата молба? По повдигнатия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (договорът е двустранна сделка), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Естеството на спорните материални отношения предопределя вида на обективно съединените искове. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да премине към разглеждане на основанията за унищожаемост отново в поредност, предопределена от тежестта на изтъкнатия порок: от неспазването на режима на настойничеството или попечителството, към неспособност към сключването на сделката да се разбират или ръководят действията, заплашването, измамата, грешката или при крайна нужда и явно неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и на унищожаване, съдът е длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност като извършването й без или извън учредената представителна власт, а след това - за относителната й недействителност като извършена във вреда на кредитора. В този смисъл са решение № 106/ 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/ 2009 г., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/ 2014 г. и решение № 199/ 12.07.2016 г. по гр.д. № 583/ 2016 г., все на IV-то ГО на ВКС. Съдът следва да съобрази също, че изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на сделката ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК). В този смисъл са решение № 392/ 18.01.2012 г. по гр.д. № 1487/ 2010 г. на IV-то ГО на ВКС, решение № 97/ 08.02.2013 г. по гр.д. № 196/ 2011 г. на I-во ТО и ТР № 4/ 07.07.2010 г. по тълк.д. № 4/ 2009 г. ОСГК на ВКС.

-

Определение № 241 от 16.04.2020 г. по гр. д. № 4100/2019 на ВКС - (не допуска касация). (това е определението на ВКС по нашето гр.дело, жалбоподателите са 2-ма от 6-мата ни ответници, бел.блогър)

По делото е установено следното относно заверките, отразени върху процесното пълномощно от 12.02.2013 г.: Върху щемпел от правоъгълен печат е отразено, че [кметът] е удостоверил, че подписът в пълномощното е положен от [Найденова], отбелязан с рег. № 2/12.02.2013 г. в книгата за нотариалните заверки. Под това удостоверяване надлежно са положени подпис на кмета и печат на кметството. След горното удостоверяване на подписа на упълномощителката, следва изписан на ръка текст за удостоверяване съдържанието на пълномощното, като е отразено, че на 12.02.2013 г. [кметът] удостоверява съдържанието на представеното му пълномощно, вписано под № 2-А, том I, акт № 2. Съдът е констатирал, че след това удостоверяване няма положен подпис и печат от страна на кмета; има положени втори печат и подпис, но над текста - успоредно с първия печат и подпис, като съдът е приел, че безспорно (несъмнено) те се отнасят до заверката на подписа. Установено е и че в книгата за нотариалните заверки, водена от кметството, няма отразяване на заверка на съдържание на пълномощно с рег. № 2-А от дата 12.02.2013 г. При така установените обстоятелства, въззив. съд е споделил изводите на първата инстанция, че предвид разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Нар. № 32/29.01.1997 г. за САННК, в случая не е налице валидно заверяване на съдържанието на процесното пълномощно чрез поставяне на подпис и печат от длъжностното лице - след текста или на алонж, което е самостоятелно основание за нарушение на предписаната от закона форма"

-

Решение №91/15.09.2020 по дело №4040/2019 на ВКС (с мои коментари за нотариалното производство и за наказателната практика по чл. 212 НК) бележки, бел. блогър) ВКС забелязва, че един предв. договор не е валиден, т.к. е сключен за имот в СИО, а е подписан само от единия съпруг, и отказва да го обяви за окончателен, въпреки възражението на касаторите, че увредената страна разполага с отменителен иск. Браво на ВКС, чудесно решение! Става дума за граждански иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

-

Определение №562/28.09.2020 по дело №1427/2020 на ВКС, ГК, IV  Неуспешен иск срещу секретар на община, заверил фалшиви пълномощно и декларации през 2014 г. Оправдават действията му с това, че не е имал достъп до базата данни на МВР за личните документи. Тук ВКС се произнася, че дори да е имал такъв достъп, секретарят пак е можел да бъде заблуден, т.е. че няма никаква правна сигурност при нотариалните удостоверявания, дори и да са извършени от нотариус с пълен достъп.

-

Решение от 18.02.2021 по гр. дело № 859/2020 на ВКС Отлични обяснения за преклузията и за съдействието на съда. От това решение за пръв път разбрах, близо година след приключване на нашето гр. дело, защо съдът в Плевен казваше, че не сочим доказателства, въпреки че още с ИМ бяхме представили безспорни, писмени доказателства( бел. блогър, 19.02.2021).

-

Решение от 14.05.2021 по гр. дело № 4923/2019 на ВКС Възрастна жена от София "продала" жилището си с пълномощно, заверено в Димитровград на 25.03.2008. Делото е заведено от наследниците през 2009 с твърдения, че "на 04.03.2008 г. в [населено място],[жк]неизвестен извършител откраднал от Г. 180 лв. Два дни по-късно неизвестно лице я спряло на улицата, представило се за полицай и ѝ обяснило, че крадците са открити, но за да ѝ бъдат върнати парите, тя трябвало да подпише някакви документи. Възрастната жена (тогава на 81 години) се доверила и подписала документите." По въпроса за "ходенето" в Димитровград, по делото се явил някакъв таксиметров шофьор и свидетелствал, че бил карал бабата с такси от София до Димитровград и даже описал метеорологичните условия, но съдът установил, че в деня на упълномощаването тя е провела няколко разговора от домашния си телефон (в София) и че показанията на таксиметровия шофьор са "противоречиви и некореспондиращи с фактическата обстановка", тъй като по онова време "свидетелят В.Й.П. не е притежавал изискуемите документи за извършване на таксиметрова дейност, а описаните от него метеорологични условия през времето на пътуването са в диаметрална противоположност от тези който са били, според представените по делото удостоверението от Института по метеорология и хидрология към БАН." На първа и втора инстанция ищците печелят, обаче ВКС обезсилва решението и го връща за разглеждане от друг състав поради нередовна искова молба. Това става 12 години след началото на делото. Две инстанции не забелязват, че ИМ е нередовна в продължение на повече от десетилетие. Направо за рекорд на Гинес! Адвокатите на ищците, освен че са не са успели да поправят ИМ, въпреки многобройните уточнения по нея, но и не са предявили ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, така че дори ищците окончателно да спечелят делото, няма да си върнат имота.

-

 


Решение от 17.06.2021 по гр.д. 2041/2020 на ВКС. Дело по чл. 108 ЗС като нашето и също като в нашия случай на имотна измама, продажба със старо решение на ПК при наличие на актуален, вписан договор за доброволна делба, сключен въз основа на решението. Накратко, с две решения на ПК били възстановени 8 ниви "на наследниците на Г.И.М., б.ж.". През 2003 наследниците на Г.И.М. (бащата и лелята на ищците) сключили договор за доброволна делба и си поделили нивите. Бащата получил 4 ниви реална собственост, лелята също 4. Бащата починал през 2009 и ищците го наследили  (брат и сестра като нас с брат ми). Двамата получавали рентата от 4-те си наследствени ниви до 2017, когато ги сюрпризирали, че вече не им се полага, понеже ги били продали. Как така са ги продали, зачудили се те. Ами така - чрез пълномощник на братовчедка им (sic!), който представил на нотариуса решението на ПК (отпреди делбата) и Гарантът на правната сигурност веднага изповядал две смехотворни сделки, без да провери правото на собственост в Имотния регистър (вж статия от 2011, в която тогавашният председател на Нотар. камара заявява: "Не е вярно това, което се коментира, че нотариусът не бил длъжен да прави справка в Имотния регистър." - тук  или тук). Първата сделка била дарение на мъничко парченце ид. част от отдавна несъществуващите ид. части (такова дарение се прави с цел заобикаляне на закона, забраняващ продажба на трето лице, без да е питан съсобственика преди това; то пък и не е имало кого да питат, защото още през 2003 съсобственността е била прекратена). Втората сделка е продажба на половината ид. части от отдавна несъществуващата съсобственост. Ищците печелят делото на първа и втора инстанция, но от ВКС го връщат поради множество процесуални нарушения. Този казус е истинска комедия от грешки - големи разправии, голяма каша, големи пропуски (1-ва инстанция: гр.д. № 1676/2017 на РС-Мездра, 2-ра инстанция: в.гр.д. № 665/2019 на ОС-Враца)

 .

Определение от 13.10.2020 по гр. дело № 4630/2019 на ВКС. Касаторът е задал няколко въпроса, един от които е много интересен - въпрос № 5: "Какви са правните последици, когато договорът не е подписан от страната - незавършен фактически състав или нищожност поради липса на съгласие - в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /поради липса на практика/." От 10.05.2021 се чака решението на ВКС (с мой отговор на въпрос № 5, бел. блогър, 10.08.2021.)  P.S. Решението излезе и е отлично: Решение от 17.11.2021 по гр.дело № 4630/2019 на ВКС "на така повдигнатия въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор - когато договорът не е подписан от страна по него и тя не е изразила волеизявление, не е налице липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД." "когато е установена подправка на подписа на една от страните по договор за прехвърляне на недвижим имот, сделката е нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.3 вр. чл.18 ЗЗД вр. чл.576 ГПК." "В конкретния случай, с оглед установената по делото подправка на подписите на купувачите в нотариалния акт, договорът за покупко-продажба от 1991 г. е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.3 вр. чл.18 ЗЗД."

.

 

.
Решение от 01.07.2021 по дело 1854/2020 на ВКС  Пълномощно с "неразбираеми, объркани, взаимно изключващи се и противоречиви клаузи, както и клаузи, налагащи невъзможни забрани", дадено от умиращ човек. Наследниците печелят делото, но на мен ми е много чудно, защо в България никой не търси отговорност от нотариуса, заверил подобно пълномощно? Как този нотариус се е уверил, че клиентът му разбира какво подписва?

.

Решение на ВКС от 17.11.2021 по гр.дело № 4630/2019 г. Отлично решение на ВКС за нищожност на договор в нотариална форма при неистински  подпис поради липса на форма, а не поради липса на съгласие! Има връзка с материала Определение от 13.10.2020 по гр. дело № 4630/2019 на ВКС

.


Решение №60208/04.01.2022 по дело №126/2021 на ВКС, ГК, III г.о. Това решение касае чл. 40 ЗЗД (действия във вреда на представлявания). Ние такъв иск не сме предявявали, защото се опасявахме, че първо, съдът няма да го уважи, понеже пълномощното в нашия случай беше с широки правомощия, и второ, че ако предявим иск по чл. 40 ЗЗД, все едно признаваме, че е имало валидно упълномощаване. В повечето случаи от съдебната практика на широко овластяване, с които съм се запознавала, съдът се произнася, че нямало било вреда, т.к. волята на упълномощителя била свободна и т.н. Ето защо сега съм приятно изненадана от разумното произнасяне на ВКС: "Пълномощно със съдържание упълномощеният да уговори продажна цена „каквато намери за добре" не освобождава съда от задължението да изследва въпроса за сключен договор за покупко-продажба от пълномощника във вреда на представлявания. За основанието на иска по чл. 40 ЗЗД от решаващо значение са не пределите на овластяването, очертани в съдържанието на пълномощното,а волеизявленията и действията на пълномощника в рамките на предоставената му власт, целта и знанието за увреждащия им характер по обективен и субективен критерии, изследвани като обективен и субективен елемент на състава по чл.40 ЗЗД, разяснен в т.3 от ТР №5/12.12.2016г по т.д № 5/2014г на ОСГТК на ВКС.При сключени от пълномощник разпоредителни сделки обективният критерии е свързан с имуществото на представлявания като съвкупност от права, задължения и правни очаквания а субективният - с целта и намеренията на договорящите,подчинени на изискването за добросъвестност.Задължението на представителя да действа в интерес на упълномощителя е принцип в института на доброволното представителство. Представляващият, дори да е получил най-широки пълномощия и възможност да договаря със себе си, винаги трябва да действа в интерес на представлявания, както е посочено в реш. №841/2010г по гр.д №3530/2008 ІV г.о, реш. №21/2015г по гр.д №3529/2014г І. г.о на ВКС и реш № 212/2018г по гр.дело № 4268/2017 и реш. по гр.д №1471/2017г на 3 г.о на ВКС."
.

Решение от 14.01.2022 по гр.д. № 2613/2021 на ВКС. Наказват нотариус, извършил нотариална сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, реализирана от прехвърлител, поставен под ограничено запрещение, без да е дадено съгласие от попечителя и без да има разрешение на районния съд.

.

Решение от 12.04.2022 г. по гр.д. № 1403/ 2021 г. на ВКС
Това е още едно решение на ВКС, с което се разяснява чл. 40 ЗЗД - действия във вреда на представлявания. Около 350 дка в околностите на София продадени чрез пълномощница на възрастни брат и сестра без наследници. Пълномощното е от 1995 г., сделките - от 1998, исковата молба - от 2006, настоящето решение е за връщане на делото на друг състав на СГС (б.м. 13.02.2024)
"че не е упълномощавала Г. Ц. да се разпорежда с имотите й, че брат й също не е упълномощавал с такива права нито нея, нито Г. Ц.. Въпреки това пълномощницата се е разпоредила с почти цялата собственост на ищцата като е продала почти 250 дка в м."Т. б." , както и 100 дка в м."Р.". Разпореждането е извършено в полза на едни и същи лица и продажбите са уговорени по данъчните оценки.[...] Действащото законодателство допуска имотите да се продават по данъчни оценки, но когато се поставя въпрос за споразумяване във вреда на представлявания по чл.40 ЗЗД, следва да се отчита дали договарянето на продажна цена, равняваща се на данъчната оценка е реална за продавания имот. Еквивалентност на престациите, когато имотът се продава по данъчна оценка би могло да има, ако той се намира в населено място, което е обезлюдено, без перспективи за развитие, без добра инфраструктура, в него няма търсене на недвижими имоти. В случая обаче са продадени имоти в атрактивно населено място, близко до София и без продавачката да се е нуждаела спешно от парични средства или да е имала интерес да се „освободи" от имота на всяка цена. Ето защо добросъвестността е изисквала пълномощницата Г. Ц. да прояви усилия да проучи пазара на недвижими имоти и да намери купувач, който е съгласен да даде цена по-висока от данъчната и близка до пазарната."

Този материал е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама 

Начало на блога

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1814

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.