Решение №76 от 31.05.2017г. на РС-Несебър по гр. д. № 698/2016

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - вписване или невписване в регистъра за нотариални заверки

Съдиите обикновено не обръщат внимание на вписванията или невписванията в регистрите за нотариални удостоверявания.

 -

Тук районният съдия установява, че в книгата за заверки на кметството под № 72 (за заверка на подписа на ищцата) е вписано друго лице, но решава, че това означава липса на съгласие за упълномощаване. Иначе фактическата обстановка е обстойно изяснена, а решението - подробно изложено и прекрасно аргументирано.

-

За да видите цялото решение, натиснете тук. 

-

Най-важното от решението (много е интересно):

-
От извлечение от книгата за заверки на пълномощни и декларации при кметството на с. Оризаре за 2006г. (на л. 22 - л. 24 от делото, както и на л. 133 - л. 139 от делото) се установява, че под № 72 била вписана заверка на декларация, подадена от В.В. (друго лице, бел. блогър). Пълномощни от същото лице били заверени под № 73 и 74 в книгата. В книгата не е вписана извършена заверка на пълномощно, издадено от ищцата П.П.К.. Съдържанието на това извлечение е оспорено от ответницата, поради което е открито производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността му. От представено по делото писмо от 16.03.2017г. на Община Несебър (на л. 160 от делото) се установява, че през 2006г. кмет на с. Оризаре бил Н.П., а воденето и попълването на регистъра за заверки се осъществявало от Г.Т.К. - служител в кметството. За установяване на релевантни за спора факти Н.П. и Г.К. са разпитани като свидетели по делото. От показанията на свидетелката К. се установява, че през 2006г., в качеството си на служител в служба „ГРАО" към кметството, тя попълвала книгата за регистрации. Установява се, че представеното по делото извлечение от книгата е попълнено от нея. Свидетелката не може да посочи точна причина за празните места в книгата, като предполага, че става въпрос за пропуск (и в нашия случай в книгата бяха оставени празни листи, самата книга не беше номерирана, графите не отговаряха на образеца, приложен към Наредба № 32 за архивите на нотариусите и т.н., бел. блогър). От показанията на свидетелката се установява, че върху завереното пълномощно се вписва номерът, който е записан в книгата. Установява се, че не е имало практика под един номер да са записвани няколко заверки. (в нашия случай пък под един същ номер за една и съща година са записани майка ми и още едно лице, бел. блогър) Лицата представяли личните си документи пред кмета, който подписвал съответния документ, а св. К. вписвала заверката в книгата. Според свидетелката не се е случвало в книгата да се записва лице, което не е присъствало лично, защото лицата се подписвали пред кмета. Таксата за заверката се заплащала пред св. К.. Книгата не се прономеровала предварително като всеки случай вървял с поредния си номер. (книгата задължително трябва да е прономерована предварително, иначе може да късат листи и да се подменят данни, което става много лесно с тези оставени празни листи, бел. блогър)   Установява се, че записването под № 72 в книгата за 2006г. било извършено лично от К., като става въпрос за лицето В.М.В.. Тъй като с пълномощното се подавали декларации неговото име фигурирало под номера от 71 до 74 в книгата. От показанията на св. П. се установява, че през 2006г. той извършвал заверките на подписите на лица в качеството си на кмет на с. Оризаре. Установява се, че свидетелят не си спомня дали е извършвал заверки във връзка с лицето П.К.. Свидетелят не дава конкретни данни във връзка с книгата за заверки, тъй като сочи, че не я е попълвал той. Установява се, че не е имало случай да извърши заверка без лицето да е присъствало лично, като не е възможно под един и същ номер да са попълни услуги на различни лица. (а в Гороцвет през 2013 е било възможно - при бившия кмет Иван Станчев Димитров - вж мотивите към присъдата му, бел. блогър) Достъп до нотариалния печат имали само той и секретарят в кметството.  

            От удостоверение от 16.07.2015г. на ОД на МВР Ямбол (на л. 21 от делото) се установява, че в периода 15.05.2005г. - 04.09.2006г. П.П.К. неколкократно преминавала границата на Република България. На 19.05.2005г. в 03:00 часа излязла от Република България през ГКПП Кулата - шосе, като впоследствие влязла в Република България на 18.03.2006г. - през същия пункт. Последното й излизане било от 04.09.2006г. в 10:00 часа през ГКПП Капитан Петко Войвода. Видно от удостоверението от 01.01.2007г. българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска", в резултат на което данните за пътуванията им в Автоматизираните информационни фондове са непълни след тази дата.

          По отношение пълномощното от 21.01.2006г. П.К. *** срещу И.Т.Г., но с Постановление от 23.11.2015г. на прокурор при РП Несебър (на л. 142 от делото) бил постановен отказ за образуване на наказателно производство поради изтекла абсолютна давност. Срещу постановлението била подадена жалба от П.К. с вх. № 3466/2017г. от 13.02.2017г. по описа на ОП Гр. Бургас (на л. 155 - л. 159 от делото).

          При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

       Предявени са искове по чл. 26, ал. 2, изр, 2 от ЗЗД (липса на съгласие, б.м.), чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК. Както е посочено и в определението от 25.11.2016г. правната квалификация на исковете е точно тази, въпреки известните непрецизности, допуснати от ищцата при формиране на исканията й. Това е така, тъй като в исковата молба изрично се сочи, че ищцата никога не е предоставяла пълномощия с пълномощно № 72/21.01.2006г., нотариално заверено от Н. ***, за разпореждане с идеални части от процесните имоти. С представени по делото допълнителни молби е формирана изрична воля на ищцата тази упълномощителна сделка да бъде прогласена за недействителна. Във връзка с действителността на упълномощителната сделка, съдът намира, че с оглед твърденията на ищцата от нея е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пВ. 2 от ЗЗД - за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие. Този извод произтича от изричните твърдения на ищцата, че не е давала пълномощия на ответницата във връзка с тази упълномощителна сделка (ищцата е заявила, че не се е явявала пред кмета и съдът е установил, че е била извън страната; това не е липса на съгласие, а нищожно нотариално удостоверяване на осн. чл. 578, ал. 4 (лично явяване) вр. чл. 576 ГПК и оттам - нищожност на упълномощителната сделката поради липса на форма - чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, бел. блогър), както и от конкретизирания петитум на другия предявен иск като такъв по чл. 42, ал. 2 ЗЗД - за недействителност на сделките, сключени с цитираното пълномощно, поради липса на представителна власт. Както е посочено в Решение № 337 от 14.10.2014 г. на ВКС по Гр. д. № 3598/2014 г., IV г. о., ГК при излагането на фактически твърдения за липса на представителна власт на пълномощника на ищцата с довода, че ищцата не е подписвала пълномощно в полза на посоченото като неин пълномощник лице в нотариалния акт, с който впоследствие това лице, като пълномощник на ищцата, е прехвърлило нейните собствени имоти, на практика се предявяват искове за прогласяването на нищожност на упълномощителна сделка, както и за недействителност (по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД) на последващата сделка, сключена от пълномощника по упълномощителната сделка. Посоченото разбиране е застъпено и в постановеното в хода на настоящия процес Тълкувателно решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. по тълкувателно дело № 5/2014г. на ОСГКТ на ВКС. Според т. 2 от цитираното тълкувателно решение договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В настоящия случай твърденията на ищцата са именно за сключване на договор от нейно име без представителна власт (чрез използване на пълномощно, което тя не е подписвала), поради което дадената квалификация на предявения от нея иск съответства на цитираното тълкувателно решение. По приложението на тълкувателно решение е постановена и задължителна практика на върховната инстанция - Решение № 94/24.04.2017г. по Гр.д. № 296/2016г. по описа на IV Гр. о. на ВКС, в което изрично е прието, че правната квалификация на искове като предявените в настоящото производство съответства на посочената в доклада по делото.

С оглед допустимостта на предявените искове съдът прави следните изводи по тяхната основателност:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пВ. 2 от ЗЗД:

Принципно възражението на ищцата, че не е подписала процесното пълномощно, поради което не е изразявала отразеното в него съгласие, представлява оспорване на формалната доказателствена сила на документ, от страна, която го е подписала. Поради тази причина по арг. от чл. 193, ал. 3 ГПК ищцата е следвало при условията на пълно и главно доказване да докаже неистиността на документ - т.е., че не го е подписала тя - чрез проверка на подписа на лицето, положило подписа си върху пълномощното. По настоящото дело обаче такова доказване обективно не може да бъде проведено с оглед събраните данни, че пълномощното (заедно с останалите материали по образуваното пред нотариус Бакърджиева нотариално дело) е унищожено (в това няма нищо нередно; съгл. Наредба № 32 за архивите на нотариусите нот. дело по сделката се съхранява 5 години, след което се унищожава; би било добре поне оригиналът на пълномощното, при сделки с пълномощници, да се запазва по-дълго, но няма как, такъв е законът, бел. блогър). В такива ситуации ищецът има възможност с помощта на всички допустими доказателствени средства да докаже твърденията си, че не е упълномощавал посоченото в пълномощното лице (арг. от чл. 194, ал. 1 ГПК).

         Разпитаните по делото свидетели, които са извършвали пряката работа, свързана с вписването на заверките в книгата (кметът на с. Оризаре за 2006г. и секретарят в кметството) са категорични, че вписаният в книгата номер отговаря на номера, който се е вписвал в съответния заверен акт. Освен това свидетелите са посочили, че не е възможно под един и същ номер да се заверят различни документи. Т.е. релевантният за спора факт, а именно, че под № 72 в книгата за заверки при кметството на с. Оризаре за 2006г. е записана заверката на декларация, подадена от В.В., се установява както от вписването в книгата, така и от разпита на свидетелите. Този факт не се оборва от събраните по делото доказателства, поради което съдът следва да кредитира съдържанието на официалния документ в тази му част. Изложените от процесуалния представител доводи за наличието на празни полета в книгата и за непоследователност на определени номера в нея, имат отношение към евентуалните заверки, направени под тези номера. Тези непълноти в официалния документ сами по себе си не могат да доведат до извод за неговата цялостна неистинност. Положителният факт, че под № 72 в книгата не е вписана заверка под посочения в атакуваното пълномощно номер, не се оборва от констатираните непълноти в тази книга. Вярно е, че по делото няма категорични данни за това какви заверки са правени под останалите непопълнени номера в книгата и изобщо правени ли са такива заверки. Липсата на такива данни обаче няма отношение към настоящия случай, с оглед категоричните показания на свидетелите, че вписаният в книгата номер отговаря на вписания в пълномощното регистрационен номер на заверката.

       Дори и да се приеме тезата на ответницата, че в книгата е налице грешка относно вписване на номерата (сега остава ОС Плевен да реши, че в нашия случай е налице грешка при вписването в кметския регистър и да отхвърли исковете ни - брррр! бел. блогър, 13.05.2019), по делото е налице и друго доказателство, което подкрепя тезата, че ищцата не е подписала процесното пълномощно (била е извън страната, а в нашия случай няма друго доказателство; а няма, защото съдът счита за очевидно само по себе си, че 80-годишна жена от гр. Варна е пътувала на 120 км от дома си в снежните февруарски преспи и още 120 км обратно, само и само за да се яви пред кмета на с. Гороцвет, разградско, понеже в населеното място [гр. Варна] няма sic! нотариус - вж Нотариален туризъм, бел. блогър). Този извод напълно съответства и на данните от книгата за заверките за 2006г., в която не е вписана заверка на подписа на П.К..

Обсъдените писмени доказателства, съобразени в тяхната съвкупност, водят до единствения възможен извод, че на 21.02.2006г. П.К. не е подписвала пълномощно (с удостоверен от кмета на с. Оризаре подпис) в полза на сестра си.

От всички изложено до тук съдът приема за доказано по делото, че ищцата не е давала съгласие за осъществяването на едностранна сделка - упълномощаване на ответницата с пълномощно № 72/21.01.2006г., нотариално заверено от Н.П. ***. Съгласно чл. 44 от ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Упълномощаването на дадено лице е точно случай, в които законът допуска едностранно изявление да поражда права (арг. от чл. 36 и сл. ЗЗД). Следователно за упълномощаването също следва да бъде дадено съгласие и едностранната сделка „упълномощаване" може да бъде нищожна поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Поради тази причина съдът приема, че предявеният иск за нищожност на упълномощителната сделка е основателен и следва да бъде уважен.

            С оглед изводите по иска за нищожност на пълномощното от 21.01.2006г., съдът намира за доказано по делото, че ищцата не е упълномощила ответницата за сключване на сделката, обективирана в нотариалния акт от 11.10.2006г. Както е прието с цитираното вече Тълкувателно решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. по тълкувателно дело № 5/2014г. на ОСГКТ на ВКС отказът за потвърждаване на договора по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания и обратно - позоваването (извънсъдебно или пред съда) на недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за потвърждаване на договора. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна. След като съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД такъв договор не поражда права и задължения за мнимо представлявания, докато той не го потвърди, то дотогава договорът не поражда действие и за насрещната страна по него - за лицето, което е договаряло с мнимия представител. Т.е. - такъв договор изобщо не поражда правни последици - няма обвързаност и за двете страни по него, и за тях не възникват насрещни права и задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, освен ако договорът не бъде потвърден от едната страна - мнимо представлявания. Налага се извод, че с подаването на исковата молба (а и с предхождащите си действия - подаване на жалба до РП Несебър за извършено документно престъпление при изповядване на сделката, обективирана в нотариалния акт от 11.10.2006г.) ищцата изрично се е позовала на недействителността на извършените от нейно име действия по разпореждане с идеалните части от недвижимите имоти. По този начин тя е формирала отказа си да потвърди договора. Следователно установителния иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, а договорът, обективиран в нотариален акт ***, том XII, рег. № 8400, дело № ***/11.10.2006г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, вписана под № 110 по Нотариалната камара, да бъде обявен за недействителен на това основание.

-