ВКС: Щом в регистъра на нотариуса липсва отбелязване за извършеното удостоверяване, то е нищожно, дори подписът да е истински

Начало на блога

Този материал е част от Гражданско производство, което пък е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

Става дума за Решение №414/2014/01.04.2015 по дело №4813/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. Нотариус пропуснал да изведе в регистъра си заверките на пълномощно за сделка и да изпрати данните в информационната система на Нотариалната камара (изискването за изпращане в информационната система на НК вече е в сила и за кметовете - чл. 9б, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотар. кантори, обн. ДВ, бр. 44 от 2017 г.). Подписът на упълномощителя е бил истински, волята му - ясна, но се е подписал в края на 2013 г., а заверките са били изведени в регистъра на 17.02.2014 г. Не е имало вредни последици. ВКС е категоричен - щом заверката не е отбелязана в регистъра за нотариални удостоверявания, удостоверяването е нищожно, дори подписът да е истински и волята - ясно изразена.

Най-важното от решението на ВКС:

"Нотариус К. П. - Г. е нарушила основни принципи на нотариалната дейност, с което е създала предпоставки за нарушаване на сигурността и правния мир. Когато Нотариуса не е вписал в регистъра си съответното пълномощно е налице нищожност на нотариалното действие, а липсата на каквото и да е отбелязване в Общия регистър на Нотариуса, мотивира извод, че при извършване на заверките не е спазен установения за това ред, липсата на което условие, лишава нотариалното удостоверяване, съгласно чл.179 от ГПК от доказателствена сила да установи, че посоченото действие е извършено на отразената дата, за извършено удостоверяване на дата, подпис и съдържание, което се прави от Нотариуса в специален регистър, т.е. това удостоверяване е част от специалния установен ред за нотариално удостоверяване, спазването на който е предвиден като гаранция за истинността на удостоверяването и като условие по чл.179 от ГПК за доказателствена сила на удостоверяването като официално такова.

Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. За тези удостоверявания се прави бележка в специалния регистър на нотариуса,който е длъжен всички записвания за деня да приключи със своя подпис и печата преди извършване на първото записване за следващия ден.

Безспорно е от приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. писмените обяснения на нотариус К. П. - Г. дадени по реда на чл.77,ал.2 ЗННД,че данните за удостоверяванията в Общия й регистър са въведени некоректно - пълномощното е въведено и изпратено в информационната система на Нотариалната камара в деня на записването му в Общия регистър - 17.02.2014 год.,а полагането на подписа върху пълномощното е през календарната 2013 год.[...] (край на цитата от Решение №414/2014/01.04.2015 по дело №4813/2014 на ВКС, ГК, IV г.о)

В нашия случай, по гражданското ни дело № 1718/2018 на РС-Плевен, във второто съдебно заседание беше разгледана в оригинал Книгата-регистър за нотариални заверки на кметството и Съдът категорично установи, че в Книгата наистина липсва изписаният върху самото пълномощно № 2-А за удостоверяване на съдържанието на процесното пълномощно:

„Съдът констатира, също, че в Книгата липсва удостоверяване в хронологичен ред, на удостоверяване съдържанието на процесното пълномощно, на основание чл.7, т. 4. от Наредба № 32, дори и с посочената в него номерация 2-а. С оглед изложеното, съдът приема, че липсва изцяло нотариална заверка на съдържанието на процесното пълномощно от 12.02.2013г., който порок води до нищожност на същото, поради липса на форма за действителност." (цитатът е от решението на РС-Плевен)

В същото заседание се установи още и че номерът за заверка на подписа - № 2, съвпада с номера за заверка на подписа на друго лице от същата 2013 година - също № 2 (дублиран е). И номерата на декларациите са дублирани с номерата на други лица, но те са извън предмета на делото. А пък на отделна страница се намират заверки само за м. февруари 2013 г., където няма никакво пълномощно от 12.02.2013 г., нито декларации към него на името на мнимо представляваната ми майка. Оказа се също така, че в кметството няма и никога не е имало специална книга за съхранение на преписи от документи със заверено съдържание.

Заради всичко това Съдът прогласи нищожност на упълномощителната сделка поради липса на предписаната от закона форма, макар че вещото лице каза, че подписът на майка ми вероятно е истински*. Сега очакваме ОС-Плевен да потвърди решението като правилно и законосъобразно, но няма да се учудим, ако ни сюрпризират неприятно с някое правно-неграмотно решение (бел. блогър, 13.05.2019).

*Аргументите на ВЛ бяха следните:

"Не може да се говори за инкренимиран подпис, тъй като извърщващия такова деяние, ако има намерение да извърши такова деяние би трябвало трайно и максимално да наподоби оригиналния подпис. Тук в случая имаме наличие на някой букви и щрихи, и затова заключението ми не е категорично, тъй като липсва част от подписа." (цитатът е от съдебния протокол)

Ето фалшифицираният подпис на майка ми, за който ВЛ каза, че вероятно бил истински, понеже видимо се различава от истинския: