РЕШЕНИЕ от 12 февруари 2018 г. на РС-ЛУКОВИТ по гр. д. № 157/2016

Източник:

http://rs-lukovit.org/wp-content/uploads/20180200/00634516_15791217.htm

(пример за кметска правна неграмотност)

Оспорва се истинността на представения договор за доброволна делба от 1999 г. в частта му относно подписа на съделителя И.И.Б., както и в частта на нотариалната заверка от кмета на с. Карлуково.

Във връзка с направеното оспорване от страна на ответниците В.И.Б. и И.И.Б. на истинността (автентичността) на подписа на техния пряк наследодател - И.И.Б., както и в частта на нотариалната заверка от кмета на с. Карлуково и с оглед становището на ищците, че желаят да се ползват от оспорения документ е открито производство по оспорване по чл. 193 от ГПК, като на основание чл. 194, ал. 1 от ГПК проверката се извърши чрез разпит на свидетели. Съдът намира, че в откритото производство по оспорване истинността на договора посочените в чл. 164, ал. 1 ограничения пред допустимостта на свидетелските показания нямат приложение. Това е посочено изрично в закона - нормата на чл.194, ал.1 от ГПК предвижда, че проверката на истинността на оспорения документ се извършва чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В хода на производството е изискан оригиналният документ от Кметство с. Карлуково. В придружителното писмо е посочено, че през 1999 г. Кметството не е имало регистър на нотариалните заверки, актовете се подреждали в папка, а печатът върху процесния договор е поставен на 14.12.2015 г. Видно от представения оригинален договор, материализиран върху два слепени листа, върху него е положен печат на "Общински народен съвет Луковит, Ловешка област, кметство с. Карлуково", а в частта на нотариалната заверка са налични поправки и задрасквания, като името на длъжностното лице, извършило заверката не се чете. В показанията си св. Х.Г. и св. И.П. - служителките при Кметство с. Карлуково, за които ищците твърдят, че са изготвили договора за доброволна делба, отричат това обстоятелство. Сочат, че в кметството се води регистър на нотариалните заверки от 2008 г., а до тогава актовете се подреждали в папка. Св. П. свидетелства, че на 14.12.2015 г. в кметството дошъл св. Й. Д. В. (съпруг на ищцата Г.Т.В.), носел екземпляр от договора за доброволна делба, върху който нямало кръгъл печат на кмет на с. Карлуково. Сочи, че върху оригинала на документа, който се съхранявал в папката с нотариални заверки, също нямало кръгъл печат, имало само отбелязан изходящ номер, двете страници на документа били слепени. На 14.12.2015 г. св. П. лично поставила върху оригиналния договор стар печат на "Общински народен съвет Луковит, Ловешка област, кметство с. Карлуково".

Представеният договор за дброволна делба е нищожен и поради липса на предписана от закона форма - основание по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД. Общият текст регламентиращ доброволната делба е нормативно уреден в разпоредбата на чл. 35 ал. 1 от ЗС / в редакцията му до ДВ бр. 33/ 1996 г. / и установява, че когато предмет на доброволна делба са недвижими имоти, договорът трябва да бъде извършен в писмена форма с нотариално заверени подписи. Предвидената форма е форма за действителност. Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗННД, в сила от 06.01.1997 г., когато в населеното място няма нотариус и районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, зам. кметът и секретарят на общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. По аргумент на противното, удостоверяването на същите обстоятелства по частните диспозитивни документи, които подлежат на вписване, а договорът за доброволна делба е именно такъв документ, по аргумент на чл. 4 б. г от Правилника за вписванията, не може да бъде извършено чрез заверка на лицата с ограничената нотариална компетентност. Представеният договор за доброволна делба е в писмена форма с поставена нотариална заверка от кмета на с. Карлуково № **** от **.**.**** г., (за който приложима е била разпоредбата на чл. 83 от ЗННД), което, обаче, е извън неговите правомощия да удостоверява само подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Следователно договорът е нищожен поради липса на изискуемата от закона форма, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 1 от ЗС и чл. 83 от ЗННД - липсва надлежна нотариална заверка на подписите на съделителите.

Отделно от това, съдът намира, че в случая липсва дори надлежна нотариална заверка от кмета на село Карлуково. Поставена е нотариална заверка от кмета на село Карлуково без обаче да е ясно и да е отразено в нотариалното удостоверяване кои са лицата, чиито подписи се заверяват. Липсват посочени каквито и да било имена и данни на тези лица, а единствено е включено отбелязването "лично познати". Разпоредбата на чл.474, ал.4 и ал.5 ГПК /отм./ изисква личното явяване на лицата, чиито изявления се удостоверяват пред нотариалния орган, който проверява самоличността и дееспособността им. Макар и ГПК да дава възможност познатите на лицето с нотариални функции да не представят документ за самоличност, то нотариалното удостоверяване е задължително да съдържа данни за самоличността им. Не е достатъчно такива данни да има в самия частен документ. Те са задължителен реквизит от официалния свидетелстващ документ, какъвто е нотариалната заверка. В представения договор е посочено, че е сключен на 10.12.1999 г., а нотариалната заверка е извършена на 13.12.1999 г., в частта на нотариалната заверка са налични поправки и задрасквания, като името на длъжностното лице, извършило заверката не се чете. Установи се от свидетелските показания /св. П./, че върху него не е бил положен кръгъл печат на кмет с. Карлуково, а положения на 14.05.2015 г. печат е на "Общински народен съвет Луковит, Ловешка област, кметство с. Карлуково". В този смисъл съдът намира, че при съставяне на договора за доброволна делба не е спазена предвидената от закона форма за действителност, тъй като нотариалното удостоверяване на подписите се явява нищожно, което от своя страна води до нищожност на договора на основание чл. 26, ал.2, пр. 3-то от ЗЗД.

На следващо място, установи се, че в делбата не са участвали всички наследници на общия наследодател.и т.н.