Решение № 13, Елховският районен съд, гр.д.№ 145 по описа за 2009 г.

-

Източник: http://www.rs-elhovo.org/spr/00634509/14511810.htm

-

Във връзка с твърдението на ищеца, че пълномощното, нотариално заверено на 12.05.2003година от кмета на с. Маломирово с рег. № 242, легитимиращо С.В. като пълномощник на б.ж. на гр. Елхово С. Б. А. при подписването на договора за аренда от 18.06.2003г. не е било вписано в регистрите на кметството и като такова е недействително, в съдебно заседание на 20.10.2009г. е извършена справка по представената от кмета на с.Маломирово П.П. книга за извършени нотариални заверки, заведена през 2003 година и е установено, че на втора страница от лист 4 от книгата е извършена нотариална заверка на 12.05.2003 година под № 23 на лицето К.М.М., касаещо пълномощно за получаване на пенсия, а на 12.05.2003 година няма други заверени документи, тъй като предходния такъв е от дата 16.04.2003 г., а следващият под № 24 е от 29.05.2003 година, както и че за 2003 година са извършени нотариални заверки общо 53, като липсва изписване за № 7 и за същата година - 2003 липсва отбелязана нотариална заверка под рег. № 242.

Във връзка с възраженията, направени от ответната страна и изявлението й, че С.В. не е действал без представителна власт при подписване на договора за аренда от 18.06.2003г., е назначена съдебно графологична експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като пълно и обективно. От това заключение се установява, че пълномощното от С. Б. А., приложено на лист 7 от цитираната по-горе преписка по вписан договор за аренда вх. рег. № 951/23.06.2003 г., е подписано от С. Б. А. като упълномощител, а подписа, положен на гърба на същото пълномощно на щемпела за извършена нотариална заверка е положен от К.П..

 От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Съдът квалифицира предявените от ищеца искове както следва: по чл.26 от Закона за задълженията и договорите - за обявяване нищожността на вписания договор за аренда 18.06.2003година, нотар. заверен № 1237 от 2003г., вписан в  Служба по вписванията гр. Елхово под номер 951 от 23.06.2003г., акт 24, том ІІІ., поради липса на съгласие от арендодателя С. Б. А.; при условията на евентуалност в случай, че съдът не приеме  и не обяви този договор за нищожен, да развали същия на основание чл. 28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, във вр. с чл. 21, т.2 от самия Договор. Искането за незабавно прекратяване на ползването на  собствените на ищеца три земед. имота в землището на гр. Елхово, подробно описани в исковата молба, съдът квалифицира като иск по чл.109 от Закона за собствеността - негаторен иск - иск на собственика за прекратяване на неоснователно действие в имота му, което му пречи да упражнява правото му на собственост.Предявен е иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за заплащане на месечно обезщетение в размер на 54.00 лева за ползването на имотите без правно основание, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.04.2009г. до окончателното предаване на владението.

Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.

Разпоредбата на чл.37 от ЗЗД визира, че упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис.  За упълномощаването като едностранно волеизявление важат по смисъла на чл.44 от ЗЗД правилата относно договорите в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

В настоящия случай, съдът не възприема твърдението в исковата молба, че атакувания договор за аренда е нищожен поради липса на представителна власт на упълномощеното лице- С.В. при сключването му, т.е. при липса на съгласие на една от страните по него. В конкретния случай безспорно се установи, че преди да почине, С. Б. А., като собственик на процесните три земед. имота в землището на гр. Елхово, получени при доброволна делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, е подписал пълномощно, с което е упълномощил С.В. да сключи от негово име и за негова сметка със "З." ООД гр. Елхово договор за аренда на тези земи за срок от 10 години и в резултат на това упълномощаване такъв договор е бил надлежно сключен, с нотариално заверени подписи и вписан в Службата по вписванията при РС-Елхово.

В преписката по вписването на този договор за аренда е приложено  пълномощно с рег. № 242 от 12.05.2003г. на кмета на с.Маломирово. Действително, от извършената в съдебно заседание справка по нотариалната книга на кметство Маломирово където е отбелязано, че е регистрирано това пълномощно на 12.05.2003 година се установи, че в тази книга, съхранявана в кметството, липсва отбелязване на нотариална заверка под номер 242 от 12.05.2003 година. Но от заключението на вещото лице, което не се оспори от страните, безспорно се установи, че подписите на упълномощител върху това пълномощно, както и на кмета на село Маломирово, положен на щемпела за нотариална заверка са съответно положени от С. Б. А. /действителния собственик на земите към 12.05.2003г./ и от кмета на с. Маломирово- К.П..

Съгласно чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, в редакцията му към момента на извършване на нотариалната заверка на пълномощното от 12.05.2003г. /ДВ бр. 18/2003г./ когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.В този смисъл съдът приема, че кмета на с. Маломирово К.П. е имала правомощия да извършва нотариални заверки, като  удостоверява подписи на частни документи и в този смисъл не е нарушена разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ГПК /отм./, вр. чл. 472, ал. 2 ГПК /отм./, действал до 01.03.2008г., т.е. по време на извършването на процесното нотариално действие. Съгласно разпоредбата на чл. 472 ГПК /отм./ нищожно е това нотариално действие, когато при неговото извършване са били нарушени изчерпателно посочените правила на нотариалното производство, едно от които е чл. 485, ал. 2 ГПК /отм/.Последната разпоредба изисква при удостоверяване на подпис върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване да се явяват лично пред нотариуса, респ. лице с такива функции, за да се подпишат, или да потвърдят подписа си. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че са спазени изискванията на посочената законова разпоредба.Липсата на фактическо отразяване на пълномощното в нарочната книга за това в кметство Маломирово, което е регламентирано в чл. 486, ал.2ГПК /отм - сега чл. 590, ал. 2 ГПК/ не води до нищожност на нотариалното действие, тъй като не е посочено в чл. 472, ал. 2 ГПК /отм. - сега чл. 576 ГПК/.(вярно е, че не е посочено, но липсата на отразяване в "нарочната книга" лишава от достоверност датата на удостоверяване, което влече нищожност на нотариалното удостоверяване на осн. чл. 476, т."а" вр. чл. 472 - сега чл. 580, т. 1 вр. чл. 576 ГПК)   Текста на чл. 486, ал.1 от ГПК/отм - сега чл. 590, ал. 1 ГПК/  регламентира, че удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частни документи се извършва с надпис върху документа, което в случая е безспорно установено (вярно е, че удостоверяването на подписа се извършва с надпис върху документа, но непосредствено след този текст следва текстът "В случая, доколкото няма особени правила, нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 476." - в сегашната редакция "В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила." Прилагаме чл 476 ГПК (отм. - сега 580) и стигаме до нищожност на нотариалното удостоверяване на осн.  чл. 476, т."а" вр. чл. 472 - сега чл. 580, т. 1 вр. чл. 576 ГПК)

-

Решението РС-Елхово е било потвърдено о ОС-Ямбол  с решение от 07. 06. 2010 година на Ямболският окръжен съд по в.гр.д. № 132/2010, в което се повтарят правно-неиздържаните мотиви на районния съд:

"Невписването на това пълномощно в книгата за заверки на подписи, която се води в  кметството, не го прави нищожно, т.к. неспазването на чл. 486 ал.2/ ГПК ( отм.) не е сред изчерпатено изброените  норми,  неспазването на които води до нищожност на нотариалното удостоверяване. Ето защо не се споделя довода в жалбата, че именно вписването  в нарочните книги удостоверява, че подписа е положен пред длъжностното лице и че вписването е  доказателство за съставянето на документа. Удостоверяването на тези обстоятелства се извършва по реда на чл. 486 ал.1/ ГПК ( отм.) и в случая този ред е спазен, а вписването има оповестителен, а не удостоверителен характер. (вярно е, че вписването в нарочните книги не е доказателство, че подписът е положен пред длъжностното лице или че документът е съставен, обаче чрез вписването в регистъра за нотариални заверки се доказва достоверността на датата на заверката, което е важно, защото без достоверна дата заверката е нищожна на осн. чл. 580, т. 1 вр. чл. 576 ГПК)

-

                     P.S. Няколко години по-късно РС-Елхово излиза със съвсем друго решение по подобен случай  - Решение № 122 от 15.03.2017 на РС-Елхово по гр.д. №  353/2016, в което вече съвсем правилно пише:

"Съгласно чл.576 от ГПК нотариалното действие е нищожно , когато нотариусът не е имал  право да го извърши, както и когато при неговото извършване са били нарушени  чл.578, ал.4, / относно личното явяване на участващите лица/, чл.579, чл. 580,  т.1 (датата!), т.3, т.4 и т.6 , чл.528, 583 ии чл.589, ал.2 от ГПК.
                Чл.580, т.1  от ГПК  сочи, че нотариалният акт  (респ. нотариалното удостоверяване на пълномощното съгл. чл. 590, ал. 1 ГПК, бел. блогър) следва да съдържа  годината, месеца, деня, а  когато е необходимо - и часа и мястото му на издаване.
           Конкретните две  пълномощни с рег.№18 и 19 не съдържат данните по чл.580, т.1 от ГПК, годината, месеца и деня на издаването им, поради което и инкорпорираните  в тях  нотариални  удостоверявания са нищожни. (по това дело е било невъзможно да се установи датата от вписванията в регистъра за нотариални заверки на кметството, затова прогласяват нищожност на упълномощаването; заспалият нотариус, "уверил се" в представителна власт от пълномощно без дата, е целият в бяло, както обикновено, да не говорим, че липсата на дата не е била единствената нередовност на пълномощното, бел. блогър)

-

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - вписване или невписване в регистъра за нотариални заверки