Решение от 20.10.2011 по гр.д. № 1118/2011 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

.

Резюме. Адвокат подава жалба срещу нотариус. Дисциплинарната комисия не намира причини да образува пр-ство. Министерство на правосъдието обжалва пред ВКС, като поддържа, че с действията си нотариусът е допуснал да бъде вписан нотариален акт за покупко-продажба, за която при нейното изповядване не са били представени надлежни документи за собственост, с което е причинил значителни вреди на адв.Д. Г., която е упражнявала своята адвокатска дейност в помещение в продадената сграда, поради това, че е принудена да води граждански дела за собственост и това е свързано със загуба на средства и време. Жалбоподателят поддържа, че нотариус Р. е извършила с тези си действия нарушение на чл.17, ал.1 ЗННД и чл.586 ГПК. ВКС потвърждава решението на Дисциплинарна комисия при Нотариалната камара на Република България за оставяне без уважение предложението на Министъра на правосъдието за налагане дисциплинарно наказание на нотариус А. Н. Р.

.

Из решението на ВКС
Нотариус Р. е направила всички необходими проверки при извършване на сделката - дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката, както и дали правото на собственост се удостоверява със съответните документи, като е удостоверила в акта извършването на проверката и е посочила документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания. Законът има предвид нотариусът да се увери дали от представените от праводателя документи може да се направи извод, че е собственик на имота.
       Вж Какво означава изразът "съответните документи" в чл. 586, ал. 2 от ГПК?
     

      Вж също така и:

      Проф. д-р Петър Раймундов, Ролята на нотариуса Превъзходни обяснения, че нотариусът не е прост регистратор на волята на страните. "Ето защо са неоснователни възраженията от рода на тези, че нотариусът само оформя волята на страните, че той документира и одобрява само техните волеизявления и не е в състояние да достигне до действителното фактическо и правно положение." "2. Когато има съмнение относно фактите или правото, въз основа на които се прави искането за издаването на охранителния акт, нотариусът разполага със степенувани процесуални възможности, съответни на констатираните непълноти, несъответствия или предполагаеми нарушения на закона (чл. 532-535 и 538 ГПК1) - лично да проверява дали са налице условията за издаване на искания акт - чл. 533,изр. 1 ГПК; - по своя инициатива да събира доказателства (чл. 533, изр. 2 ГПК!) или да се основе на свидетелски показания, дадени пред друг орган - чл. 535, изр. 1 ГПК; - да вземе предвид и факти, непосочени от молителя - чл. 533, изр. 2 ГПК; - да постанови лично явяване на молителя - чл. 534, изр. 1 ГПК; - да поиска от молителя да потвърди с писмена декларация истинността изложените от него обстоятелства - чл. 534, изр. 2 ГПК; - да възложи на друг съд, на полицейски орган или на общински орган да съберат необходимите доказателства - чл. 535, предл. 2 ГПК!

.

     Решение на съда на Европейския съюз,от 24/05/2011г. (голям състав) по дело № С-54/08г., в което е посочено, че главната дейност на нотариуса се състои в съставянето на удостоверителни актове по установения ред и в установената форма (като установеният ред е да проверява, а не се предоверява - "нотариусът трябва да откаже да удостовери едностранна или двустранна сделка, която не отговаря на изискваните от закона условия, и то независимо от волята на страните." - т.99 от решението на СЕС по дело С-54/08). В решението се отбелязва, че нотариусът трябва да провери дали са изпълнени всички законови условия за съставянето на съответния акт,който се ползва с определена доказателствена и изпълнителна сила. (именно! СЕС казва, че нотариусът трябва да проверява!)

.

Р Е Ш Е Н И Е

https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=AB25C24A37E511FFC225792F003C8C33

№ 422


гр.София, 20.10. 2011г.

в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на единадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ


като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1118 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.80 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Обжалвано е решение от 28.06.2011г. на Дисциплинарна комисия при Нотариалната камара на Република България от Министерство на правосъдието.
Ответницата А. Н. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С решение на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара от 28.06.2011г. е оставено без уважение предложението на Министъра на правосъдието за налагане дисциплинарно наказание на ответницата за нарушение на чл.17, ал.1 ЗННД и чл.586 ГПК, по повод продажба оформена с нот.акт №166/2010г., вписан в службата по вписвания-гр.Т.. Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара е приела в решението си, че не е извършено нарушение на чл.17, ал., ЗННД, тъй като липсват данни нотариусът да е бил в зависимост от някоя от страните по сделката. Прието е, че липсва и нарушение по чл.586 ГПК във всичките му хипотези. Комисията е приела, че нотариусът е извършил всички необходими проверки при извършване на сделката, а ако по отношение на имота има спор за собствеността му, то същият следва да бъде разрешен по граждански ред, с оглед данните, че производството е започнало по повод жалба на адв. Д. Г., която е претендирала право на собственост върху обект в продадената с нотариална акт сграда от Р. и А. П. на В. М.. В случая продавачите са представили надлежни документи за собственост на продаваната от тях идеална част от недвижим имот - сграда, а именно нот.акт №429/1997г. на нотариус при РС Тутракан, удостоверяващ правото на собственост върху продавания имот на праводателката М. И., скица на сграда от 11.11.2009г. на Служба по геодезия, картография и кадастър-гр.С., удостоверение за наследници на М. И., изисуемите се по ДОПК декларации и нотариални покани до останалите съсобственици, за уведомяването им че могат те да изкупят имота. От представените документите за собственост никъде не се установява адв. Д. Г. да е съсобственик на сградата или реална част от нея.
В жалбата си до ВКС Министерство на правосъдието поддържа, че с действията си нотариусът е допуснал да бъде вписан нотариален акт за покупко-продажба, за която при нейното изповядване не са били представени надлежни документи за собственост, с което е причинил значителни вреди на адв.Д. Г., която е упражнявала своята адвокатска дейност в помещение в продадената сграда, поради това, че е принудена да води граждански дела за собственост и това е свързано със загуба на средства и време. Жалбоподателят поддържа, че нотариус Р. е извършила с тези си действия нарушение на чл.17, ал.1 ЗННД и чл.586 ГПК.
С оглед доказателствата по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да се потвърди. Не са налице доказателства за виновно неизпълнение на задължения от страна на нотариус Р., за да може с оглед разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗННД същата да носи дисциплинарна отговорност. По отношение твърдяното от МП нарушение на разпоредбата на чл.17 ЗННД настоящия състав намира, че тази разпоредба на закона не визира задължение, което следва да бъде изпълнявано от нотариуса. Същата определя само неговия статут като посочва, че нотариусът е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона, т.е. тя представлява гаранция за това, че при изпълнение на своята дейност последният следва да се ръководи само и единствено от закона. Това законово изискване не може да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като нормата не предписва да е налице действие или бездействие от страна на нотариуса по време на извършване на служебни задължения, несъобразяването с което да води до търсене на дисциплинарна отговорност. Неизпълнението на задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. винаги е противоправно поведение, а от субективна страна нарушението се характеризира с вина, каквито изисквания не се съдържат в разпоредбата на чл.17 ЗННД.
Що се касае до оплакването, че нотариус Р. е изповядала сделка в нарушение на изискванията визирани в разпоредбата на чл.586 ГПК, то Дисциплинарната комисия въз основа на събраните по преписката доказателства правилно е приела, че такова нарушение не е извършено. Нотариус Р. е направила всички необходими проверки при извършване на сделката - дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката, както и дали правото на собственост се удостоверява със съответните документи, като е удостоверила в акта извършването на проверката и е посочила документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания. Законът има предвид нотариусът да се увери дали от представените от праводателя документи може да се направи извод, че е собственик на имота, а не да извършва и проверка за това оспорва ли се това право на собственост от трето на сделката лице. Няма доказателства за вписани неверни обстоятелства и доколкото е налице вписване, че се продават и "подобренията и приращенията" към сградата, то същото съставлява препратка към разпоредбата на чл.98 ЗС и не води нито до възникване на нови права за приобретателя, нито до прекратяване на съществуващи такива. Правилно е прието в решението на Дисциплинарната комисия, че ако е налице спор за собственост с трето на сделката лице, то същият не следва да бъде разрешаван от нотариус, а от съд и то в исково, а не охранително производство.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.06.2011г. на Дисциплинарна комисия при Нотариалната камара на Република България за оставяне без уважение предложението на Министъра на правосъдието за налагане дисциплинарно наказание на нотариус А. Н. Р..
Решението подлежи на касационно обжалване пред друг състав на ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ЧЛЕНОВЕ:

Из решението на ВКС
Нотариус Р. е направила всички необходими проверки при извършване на сделката - дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката, както и дали правото на собственост се удостоверява със съответните документи, като е удостоверила в акта извършването на проверката и е посочила документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания. Законът има предвид нотариусът да се увери дали от представените от праводателя документи може да се направи извод, че е собственик на имота.
       Вж Какво означава изразът "съответните документи" в чл. 586, ал. 2 от ГПК?

.
Цялото решение

.

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика