Решение от 16.10.2008 по т.д. № 400/2008 на ВКС

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика
.

Имотна измама с фалшива от външна страна лична карта. Осъждат нотариуса за имуществени вреди.

.

Описание на личната карта
   от съдържащото се в нотариалната преписка копие от лична карта на лицето, представило се за продавач Константин Енгл, се установяват видими пороци - разминаване (обръщане) на цифрите в ЕГН, посочващи месеца и датата на раждане, и съответствуващите им дата и месец на раждане - вписан е ЕГН **********, при дата на раждане 10.09.1970 г., което при една внимателна проверка на личните данни, веднага би довело до извод, че личната карта е неистинска, тъй като при дата на раждане 10.09.1970 г., съответният ЕГН би бил 7009101145, а не **********. Изложени са съображения, че съгласно §1 т.1 от ДП на Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), личната карта е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на РБ с цел индивидуална идентификация на гражданите, поради което съгласно чл. 23 и чл. 3 от с.з. е идентификационен документ за самоличност, която се удостоверява чрез съдържащите се в нея данни, изброени в чл. 26 ал. 1 и чл. 16 ал. 1, посочени в чл. 8 ал. 1 от Закон за гражданската регистрация - освен имената, също датата на раждане и ЕГН. Съдът е заключил, че проверката от нотариуса на самоличността на явилите се по см. на чл. 474 ал. 4 и ал. 5 ГПК, не се изчерпва с проверка на името на лицето и неговия адрес, а и ЕГН, и дата на раждане, респ. съответствие на ЕГН с посочената в личната карта дата на раждане, като втората ответница поради виновно неизпълнение на задължението си за проверка на самоличността на продавача, е нарушила служебните си задължения по чл. 25 ал. 1 ЗННД и е налице причинна връзка между това и настъпилите за ищците вредни последици, изразяващи се в отстраняването им от имота по силата на решение по гр.д. № 1492/ 2004 г. на ВОС, с което сделката е прогласена за нищожна поради липса на съгласие на продавача.
              .   
 
       Нотариусът счита, че стриктно е изпълнила задълженията си, като измамата е резултат от предоверяването на ищците, които в продължение на един месец са имали контакти с измамника във връзка със сделката и ако се касае за очевидни дефекти на фалшивата лична карта, както неправилно е приел съдът, същите щяха да бъдат констатирани от различните институции, пред които е използвана.
       ВКС: Не може да се приеме, както неоснователно се поддържа от жалбоподателката, че измамата е резултат от предоверяването на ищците, които са имали контакти с измамника във връзка със сделката и че ако се касае за очевидни дефекти на фалшивата лична карта, те щяха да бъдат констатирани от различните институции, пред които мнимият продавач я е използвал. Основанията, предвидени в закона - чл. 73 ЗННД - за ангажиране отговорността на нотариуса за вреди, причинени от виновно неизпълнение на служебни задължения, съгласно ЗЗД, са налице, както подробно и законосъобразно е изложено в обжалваното решение.
.

Цялото решение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=FC1D3E1B7FD68BA3C22577930045A521

.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 696

 

София, 16.10.2008 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година,  в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА  

                                ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                                     КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

при участието на секретаря София Симеонова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от  съдията Росица Ковачева

т. дело № 400/ 2008  година

Производството е по чл. 218а ал. 1 б. "б" ГПК (отм.) във вр. § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК (Д.в. бр. 59/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по касационна жалба на ЗПАД "Б" АД - гр. С. срещу Решение № 182 от 29. ХІ.2007 г. по гр.д. № 184/ 2007 г. на Варненски апелативен съд и Решение № 28 от 11.ІІ.2008 г. по същото дело, по касационна жалба на С. А. К. - от гр. В. срещу първото решение и по касационна жалба на Х. С. С. и В. Л. С. - двамата от гр. В. срещу първото решение. В касационната жалба на ЗПАД "Б" АД - гр. С. се излага, че решение № 182 от 29. ХІ.2007 г. е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която исковете на ищците са уважени срещу жалбоподателя, тъй като не е налице покрит риск - не е настъпило застрахователното събитие по смисъла на Общите условия - гр.д. № 911/ 2005 г. на ВОС е образувано след изтичане срока на застрахователния договор. Жалбоподателят счита, че решението е необосновано, тъй като съдът не сочи защо приема за установен факта, че с лична карта, копието от която е представено на л.15 от делото, мнимият продавач се е легитимирал пред нотариуса, както и е налице съществено нарушение на чл. 188 ал. 1 ГПК - представеното копие е оспорено, третото лице помагач е задължено да представи оригинала и признанието му, че го е унищожил, съдът е следвало да прецени във връзка с всички обстоятелства по делото. Жалбоподателят счита за неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и Решение № 28 от 11.ІІ.2008 г. - съдът е приел, че е отразил в мотивите участието на третото лице помагач Н. Т. Г. и влязлата в сила присъда по НОХД № 507/ 2005 г. на ВРС, без да отрази това в диспозитива, поради което решението няма обвързваща сила за третото лице. Затова жалбоподателят иска решението да се отмени и да се постанови друго с изрично отбелязване в посочения смисъл. В касационната жалба на С. А. К. - Събева се излага, че решението в частта, с която срещу нея са уважени исковете за неимуществени вреди, е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано - изводът на съда, че не е изпълнила служебните си задължения по чл. 474 ал. 4 и ал. 5 ГПК, не се подкрепя от събраните доказателства и противоречи на материалния закон. Жалбоподателката счита, че стриктно е изпълнила задълженията си, като измамата е резултат от предоверяването на ищците, които в продължение на един месец са имали контакти с измамника във връзка със сделката и ако се касае за очевидни дефекти на фалшивата лична карта, както неправилно е приел съдът, същите щяха да бъдат констатирани от различните институции, пред които е използвана. Жалбоподателката сочи, че съображенията на съда относно документите за самоличност са неотносими към спора, тъй като не касаят действията на нотариуса при изпълнение на професионалните му задължения, счита, че съдът се е позовал на негодно доказателствено средство - фотокопие на лична карта, като липсват доказателства измамникът да се е явил за изповядване на сделката с личната карта, от която то е направено. Като заключава, че дори и да е налице неизпълнение на задълженията й като нотариус, имуществената й отговорност следва да се определи съгласно чл. 73 ЗННД и тъй като е присъдено срещу застрахователя обезщетение на ищците до размера на удостоверения материален интерес, счита, че незаконосъоб- разно са уважени и исковете за неимуществени вреди. В касационната жалба на ищците се излага, че решението в частта, с която исковете за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 2500 лв., е незаконосъобразно, тъй като с тази сума не са възмездени причинените им страдания. Затова, че са останали без имот в резултат на проявената небрежност на втората ответница, че са без средства и под постоянно психическо и емоционално напрежение, искат в претендирания размер да се определи обезщетение за преживените страдания.

В. и Х. С. оспорват касационната жалба на първия ответник, по съображения, изложени в писмено възражение, ЗПАД "Б" - гр. С. оспорва като неоснователна жалбата на ищците по съображения, изложени в писмено възражение и в писмени бележки, а С. А. К. - Събева - от гр. В. и Н. Т. Г. - понастоящем в затвора гр. Л., не изразяват становища по така постъпилите жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с основателността на постъпилите жалби и като провери данните по делото, констатира следното:

С решение № 182 от 29. ХІ.2007 г. по т.д. № 184/ 2007 г. на Варненски апелативен съд е отменено решение № 293 от 9.ІІІ.2007 г. по гр.д. № 911/ 2005 г. на Варненски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Х. С. С. и В. Л. С. срещу ЗПАД "Б" - гр. С. по 23 075.25 лв. и срещу С. А. К. по 2500 лв. и в тази част е постановено друго, с което исковете на всеки от ищците срещу първия ответник са уважени в размер на 23 075.25 лв. - обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение от ответницата на служебни задължения като нотариус при изповядване на сделката, предмет на нот.акт № 161/ 2004 г., ведно със законната лихва от 1.VІ. 2004 г. и срещу втората ответница в размер по на 2500 лв. на всеки от ищците, на основание чл. 45 ЗЗД, със законната лихва от 1.VІ.2004 г. Решението е оставено в сила в частта, с която исковете за имуществени вреди срещу първия ответник са отхвърлени за разликата до предявените размери и изцяло срещу втората ответница (в мотивите съдът е отразил, че тези искове, предявени като евентуални, се оставят без разглеждане с оглед уважаването на иска срещу застрахователя) и в частта, с която исковете за неимуществени вреди са отхвърлени срещу първия ответник и за разликата до предявените размери срещу втората ответница. Изложени са съображения, че при изповядване на сделката, предмет на нот. акт № 161/ 2004 г., втората ответница, като нотариус, не е изпълнила задълженията си по чл. 73 ЗННД относно проверка самоличността на продавача - от съдържащото се в нотариалната преписка копие от лична карта на лицето, представило се за продавач Константин Енгл, се установяват видими пороци - разминаване (обръщане) на цифрите в ЕГН, посочващи месеца и датата на раждане, и съответствуващите им дата и месец на раждане - вписан е ЕГН **********, при дата на раждане 10.09.1970 г., което при една внимателна проверка на личните данни, веднага би довело до извод, че личната карта е неистинска, тъй като при дата на раждане 10.09.1970 г., съответният ЕГН би бил 7009101145, а не **********. Изложени са съображения, че съгласно §1 т.1 от ДП на Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), личната карта е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на РБ с цел индивидуална идентификация на гражданите, поради което съгласно чл. 23 и чл. 3 от с.з. е идентификационен документ за самоличност, която се удостоверява чрез съдържащите се в нея данни, изброени в чл. 26 ал. 1 и чл. 16 ал. 1, посочени в чл. 8 ал. 1 от Закон за гражданската регистрация - освен имената, също датата на раждане и ЕГН. Съдът е заключил, че проверката от нотариуса на самоличността на явилите се по см. на чл. 474 ал. 4 и ал. 5 ГПК, не се изчерпва с проверка на името на лицето и неговия адрес, а и ЕГН, и дата на раждане, респ. съответствие на ЕГН с посочената в личната карта дата на раждане, като втората ответница поради виновно неизпълнение на задължението си за проверка на самоличността на продавача, е нарушила служебните си задължения по чл. 25 ал. 1 ЗННД и е налице причинна връзка между това и настъпилите за ищците вредни последици, изразяващи се в отстраняването им от имота по силата на решение по гр.д. № 1492/ 2004 г. на ВОС, с което сделката е прогласена за нищожна поради липса на съгласие на продавача. За да репарира вредите, съдът е съобразил чл. 73 ЗННД и ги е определил до размер на удостоверения материален интерес - платената от ищците цена 46 150.50 лв., посочена в нот.акт № 161/ 2004 г. - и е уважил исковете им за имуществени вреди срещу застрахователя въз основа на валиден застрахователен договор по риска на нотариуса "гражданска отговорност" по за 23 075.25 лв., на основание чл. 407 (отм). ТЗ, които искове е отхвърлил срещу застрахователя за разликата до предявените размери и е оставил без разглеждане предявените като евентуални искове за имуществени вреди срещу втората ответница. По съображения, че отговорността на застрахователя е поета само за имуществени вреди, съдът е отхвърлил исковете за неимуществени вреди срещу първия ответник, които искове е уважил на основание чл. 73 ЗННД и чл. 45 ЗЗД срещу втората ответница за претърпения от ищците дискомфорт и безпокойства, установени от гласните доказателства, чиито размер е определен по на 2500 лв. за всеки от ищците, съгласно критерия на чл. 52 ЗЗД и ги е отхвърлил за разликата до предявените размери.

По касационната жалба на ЗПАД "Б" - гр. С. същата е неоснователна. Несъстоятелно е оплакването, че предявените искове за обезщетение за имуществени вреди са неоснователни, тъй като не е налице покрит риск - не е настъпило застрахователното събитие смисъла на Общите условия - гр.д. № 911/ 2005 г. на ВОС е образувано след изтичане срока на застрахователния договор.

Съгласно застрахователна полица № 3*(л.89 от гр.д. №911/05 г. на ВОС) и Спесификация (л.90) втората ответница има към датата на събитието 1.VІ.2004 г. редовна застраховка "Професионал- на отговорност на нотариуса", със срок на валидност от 5.ІV.2005 г. до 4.ІV.2006 г. Съгласно р. ІІ "Покрити рискове" от Общите условия застрахователят покрива отговорността на застрахования за имуществени вреди, причинени от него следствие виновно неизпълнение на професионалните му задължения като нотариус. След като е установено по делото, че са налице основанията за ангажиране отговорността на втората ответница за вреди, причинени от виновно неизпълнение на задълженията й като нотариус по чл. 73 ЗННД при сключване на сделката, предмет на нот.акт № 161/2004 г. между ищците и третото лице - помагач, в резултат на което на ищците са причинени имуществени вреди, налице са условията на чл. 405 (отм.) ТЗ и застрахователят следва да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди. Неоснователно жалбоподателят оспорва основанието за възникване на отговорност по сключения договор за застраховка не от съдържанието на Общите условия, а само въз основа на съдържащите се в Общите условия определения на понятията "застрахователен срок" и "застрахователно събитие", въз основа на които поддържа, че не дължи плащане, защото гр.д. № 911/2005 г. е образувано след изтичане срока на застрахователния договор. Застрахователят е покрил отговорността на нотариуса за имуществените вреди, причинени от него вследствие виновно неизпълнение на професионалните му задължения като нотариус - р.ІІ т.1 ОУ, не се касае за "изключени рискове" по р. ІІІ на ОУ, ОУ не съдържат клауза, че искът срещу застрахователя за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде предявен в срока, за който застрахователят е поел риска от настъпване на застрахователно събитие и съгласно р.ІХ т.3 правата по застрахователната полица се погасяват след изтичане на 5 години от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Не се подкрепя от данните по делото оплакването на жалбоподателя за необоснованост на решението и за съществено нарушение на съдопро - изводствените правила - чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.) - с оглед оспорването на копието от личната карта (л.15 от гр.д. №911/05 г.) и изявлението на третото лице, задължено да представи оригинала, че го е унищожило, жалбоподателят счита, че съдът е следвало да прецени признанието във връзка с всички обстоятелства по делото. Правилно въззивният съд е изградил изводите си въз основа на копие от лична карта, съдържащо се на л.15 от гр.д., тъй като такова се съдържа и в Преписка за продажба № 161/ 2004 г., (л.172 -187 от гр.д. №911/05 г.), в която на л.186а наред с копията от личните карти на купувачите, е приложено и копието от личната карта на продавача (л.186а). Нотариалната преписка е иззета от нотариус К. с Протокол за предаване на документи изх. №2 от 11.VІ.2004 г. и е приложена в папка №3 на сл.д. №1146/2004 г., съдържащо се в НОХД № 507/ 2005 г. на Варненски районен съд, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя, че при изповядване на продажбата, предмет на нот.акт №161/2004 г., продавачът не се е легитимирал с лична карта, копие от която се сдържа на л.15 от гр.д. №91/ 2005 г. За да приеме, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на втората ответница при изпълнение на задълженията й като нотариус, съдът е отразил това в решението (л. 82), приел е за неоснователно направеното оспорване, поради което не е нарушил чл. 188 ГПК (отм.)

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неправилност на Решение № 28 от 11.ІІ.2008 г., с което не е уважено оплакването, че в диспозитива на Решение № 182 от 29. ХІ.2007 г. следва да се отрази, че е постановено с участието на трето лице - помагач Н. Т. Г. на страната на ответниците. В решение № 293 от 9.ІІІ.2007 г. по гр.д. № 911/ 2005 г. на Варненски окръжен съд е посочено привличането на Н. Т. Г., като трето лице - помагач на страната на ответниците, което е видно и от съобразителната част на Решение № 182 от 29. ХІ.2007 г. по в.т.д. № 184/ 2007 г. на въззивния съд, поради което и съгласно чл. 179 ал. 2 ГПК (отм.) установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Затова правилно с Решение № 28 от 11.ІІ.2008 г. въззивният съд е отказал да уважи молба за допълване на решение и за поправка на очевидна фактическа грешка и да допълни в диспозитива на Решение № 182 от 29. ХІ.2007 г. участието на третото лице - помагач Н. Т. Г. на страната на ответниците.

По жалбата на С. А. К. - Събева: същата е в частта, с която срещу нея са уважени исковете за неимуществени вреди, и е неоснователна. Обоснован и в съответствие със събраните по делото доказателства е направеният в решението извод за противоправното поведение, допуснато от жалбоподателката, като нотариус, при изповядване на договора за покупко - продажба, предмет на нот-акт № 161/2004 г., в резултат на което са причинени на ищците неимуществени вреди. Задълженията на втората ответница по чл. 474 ал. 4 и ал. 5 ГПК (отм.) включва и задължение да провери самоличността на страните, която се удостоверява с документ за самоличност - в случая личната карта на лицето, представило се за продавач, който документ съгласно чл. 23 от Закона за българските документи за самоличност е основен идентификационен документ за самоличност и който документ удостоверява съдържащите се в него данни, изброени в чл. 26 ал. 1 и чл. 16 ал. 1, с които лицето се индивидуализира, включително датата на раждане и ЕГН. Затова съдът обосновано е приел, че нотариусът, който не е проверил самоличността на лицето, представило се за продавач, включително и ЕГН, и дата на раждане, при която проверка би установил разминаване между датата на раждане и посоченото ЕГН в първите шест цифри, е допуснал виновно неизпълнение на задължението за проверка на самоличността на продавача, нарушение на служебните задължения по чл. 25 ал. 1 ЗННД. Съдът е изложил и обосновани съображения за причинната връзка между противоправното поведение на втората ответница при изпълнение на задълженията й като нотариус и настъпилите за ищците вредни последици, за възмездяване на чиито неимуществени вреди, който риск не се покрива от застрахователния договор, сключен с първия ответник, на основание чл. 73 ЗННД е присъдил обезщетение по 2500 лв. за всеки от ищците.

Не може да се приеме, както неоснователно се поддържа от жалбоподателката, че измамата е резултат от предоверяването на ищците, които са имали контакти с измамника във връзка със сделката и че ако се касае за очевидни дефекти на фалшивата лична карта, те щяха да бъдат констатирани от различните институции, пред които мнимият продавач я е използвал. Основанията, предвидени в закона - чл. 73 ЗННД - за ангажиране отговорността на нотариуса за вреди, причинени от виновно неизпълнение на служебни задължения, съгласно ЗЗД, са налице, както подробно и законосъобразно е изложено в обжалваното решение.

Не се подкрепя и оплакването на жалбоподателката, че съдът се е позовал на негодно доказателствено средство - фотокопие на лична карта - по изложените вече съображения, че същото е приложено в нотариалната преписка за изповядване на сделката, предмет на нот.акт № 161/ 2004 г., сега приложено към НОХД №507/2005 г. на ВРС.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателката, че ако е налице неизпълнение на задълженията й като нотариус, имуществена отговорност следва да се определи съгласно чл. 73 ЗННД и тъй като е присъдено срещу застрахователя обезщетение до размера на удостоверения материален интерес, незаконосъобразно са уважени и исковете за неимуществени вреди. Отговорността на жалбоподателката за неимуществени вреди, която не е покрита от риска "гражданска отговорност на нотариуса", е на основание деликт - чл. 45 ЗЗД, за разлика от отговорността на застрахователя, която е въз основа на договор за застраховка.

По касационната жалба на ищците: същата е срещу решението в частта, с която исковете за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 2500 лв. и е неоснователна. Съдът е определи обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер съобразно данните по делото и с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Няма основание за претърпените от ищците неимуществени вреди да се определи обезщетение над сумата 2500 лв. за всеки. За това, че са били лишени от паричните си средства, че са останали без имот и без средства поради измамливите действия, извършени от третото лице и че са под психическо и емоционално напрежение, им е присъдено обезщетение в размер, достатъчен да обезщети преживените страдания.

С оглед този изход на делото не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, а същите да останат за страните така, както са направени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваните от страните части Решение № 182 от 29. ХІ.2007 г. и Решение № 28 от 11.ІІ.2008 г., постановени по в.т.д. № 184/ 2007 г. на Варненски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

.

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика
.