Тълкувателно решение № 11/2012 от 21.03.2013
Това ТР е част от съдебната практика на тема Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност и от Тълкувателни решения
.
Нотариалният акт по чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, т.к. не е официален свидетелстващ документ.
Ами какъв е, като не е свидетелстващ? Диспозитивен ли? Тълкуването е неубедително, защото в чл. 179, ал. 1 не става дума нито за свидетелстващ официален документ, нито за диспозитивен официален документ, а просто се дава ясна дефиниция за официален документ.
Справка - ГПК, Официален документ Чл. 179. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
.
Освен това, при тълкуването си ВКС са пропуснали да направят разлика между КНА по ал. 1 и по ал. 2 от чл. 587 ГПК, а разликата е голяма.
.
Цялото ТР 11/2012 от 21.03.2013: https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgk/vks-osgk-tdelo-2012-11-reshenie.pdf
.
Из ТР 11/12
"Законът предвижда две хипотези за издаване на нотариален акт по този ред: нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства - чл. 587, ал.1 ГПК и нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка - чл. 587, ал.2 ГПК. В рамките на това производство нотариусът извършва действия по събиране на доказателства - изслушва свидетели, приема писмени документи, преценява ги по свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, с което признава или не признава молителя за собственик."
Аз имам КНА, издаден въз основа на Решение по гр. дело № 1718/2018 на РС-Плевен, в сила от 16.04.2020. В моя КНА нотариусът пише, че ме признава за собственик. Обаче мен съдът вече ме е признал за собственик, защо нотариусът ще ме признава още веднъж? Не смятам, че признавайки ме за втори път, нотариусът е извършил преценка по вътрешно убеждение. Според мен е извършил най-обикновена констатация, че съдът ме е признал.
.
"Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право."
По съществуването на едно право компетентен да се произнася е единствено Съдът (чл. 124, ал. 1 ГПК: "Всеки може да предяви иск, за да [...] установи съществуването или несъществуването на едно [...] едно право"). Функциите на нотариуса са удостоверителни (чл. 569, т.2 ГПК).
Според мен, объркването идва от промяната в статута на нотариуса с приемането на ЗННД (ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., в сила от 07.01.1997). Преди това е бил орган на съдебната власт и е можел да решава, признава и т.н.
Вж също статията "Констативен нотариален акт по документи", в която нотариус Еленкова обяснява каква е разликата между КНА по документи (587, ал. 1 ГПК) и по свидетелски показания (чл. 587, ал. 2 ГПК) по следния начин:
"1. При първия вид констативни актове - правото съществува в партримониума на молителя, преди искането му до нотариуса за констатирането на това (констатиране! това е установяване на съществуващото право, удостоверяване на юридическия факт, б.м.)."
"2. При давността - признаването на молителя за собственик и издаването на нотариалния акт е моментът, от който лицето придобива собствеността върху имота на първично основание (признаването, нали? признаването би трябвало да се реши от съда с разглеждане на иск по чл. 124, ал, 1 ГПК, а ако се окаже, че имотът си има собственик - както често се оказва при "събаряне" на констативката впоследствие, съдът да отхвърли свидетелските показания, б.м.)"
.
Това ТР е част от съдебната практика на тема Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност и от Тълкувателни решения
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/3117
Leave a comment