Решение от 06.07.2017 по ВНОХД № 543/2017 на ОС-Варна (окончателно)

Р Е Ш Е Н И Е

№ 154/6.7.2017г.                  гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ

ДИМО ДИМОВ

при секретар , Галя Иванова

прокурор Диана Кипрова

като разгледа докладваното от съдия Митев

ВНОХД № 543 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.                  

Предмет на въззивното производство е присъда № 89 по НОХД № 2283/2015 год. по описа на ВРС, постановена на 10.03.2017 год., с която подсъдимият К.К.Р. е признат за виновен за това, че през периода от 08.08.2013 г. до 24.09.2013 г. включително, в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление като длъжностно лице - помощник-нотариус при А.А., нотариус с район на PC Варна, peг. №*** на Нотариалната камара, в кръга на службата си съставил официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства - престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено  наказание „Лишаване от свобода" за срок от три месеца, отложено с изпитателен срок от три години.

В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв.Ю.Г. от ВАК, в качеството му на процесуален представител на подс.К.Р., с която се моли, първоинстанционният съдебен акт да бъде изменен, като подсъдимият бъде оправдан поради липсата на субективен елемент на извършеното престъпление. Алтернативно се иска прилагане на чл.9, ал.2 от НК, или преквалифициране на деянието по чл.311, ал.2 от НК  и прилагане на чл.78А от НК. Посочва се, че ако съдът приеме за доказана вината на подсъдимия в извършеното престъпление , то следва да се приложи чл.55, ал.1, т.2 от НК и да се определи наказание „Пробация" за срок от 6 месеца.

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът иска да бъде потвърдена присъдата на ВРС, като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание, защитникът на подс.Р.-адв.Ю.Г., излага мотивите си относно посочените искания в депозираната от него въззивната жалба, акцентирайки върху основното такова, а именно - за оправдаване на подзащитния му. Изтъква липсата на умисъл по отношение на извършено от подс. Р. деяние по чл.311 от НК, сочейки за аргумент некредитираните от съда обяснения на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата свързани с начина на заверяване на подписите на лицата желаещи да променят фонда си за допълнително пенсионно осигуряване, анализирина в съвкупност с безспорно установеното по делото, видно от назначената СГЕ, полагане на подписите на осигурените лица от св.Х.И., както и липсата на какъвто и да е материален интерес от страна на помощник-нотариуса. Изразява се несъгласие с мотивите на ВРС относно посоченото по отношение на алтернативното искане за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК, обосновавайки малозначителността и високата степен на обществена опасност с решение на ВКС. С оглед несъразмерността на наложеното наказание, се изтъква възможността за прилагане на чл.78а от НК. Сочи се и че разноските в мотивите на постановената първоинстанционна присъда са присъдени на лице различно от подсъдимия, което е достатъчно основание според защитника, поради негодност на същите за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

            Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е частично основателна.

            От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

            Подсъдимият Р. бил вписан в регистъра на Нотариалната камара като помощник нотариус при нотариус А.А. с per. № 316 от регистъра на нотариалната камара с район на действие - района на Районен съд гр.Варна.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /Дв., бр. 110/99/, лицата родени след 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата. Те имат право да променят без ограничение участието си във фонда, като  съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 2/24.09.2003 г. за реда и начина за промяна на участие и за прехвърляне на натрупаните средства на осигурено лице от един фонд за допълнително пенсионно осигуряване в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество, осигуреното лице в определените от Кодекса за социално осигуряване случаи може да промени участието си и да прехвърли натрупаните суми по индивидуалната партида от един в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, като подаде заявление до пенсионното дружество, управляващо фонда, в който желае да премине. Съгласно действащата към момента на инкриминираното деяние Наредба, подписът на осигуреното лице върху първия екземпляр на заявлението за промяна на участие се удостоверявал с нотариална заверка.

В качеството си на помощник-нотариус, подс.Р. в чийто служебни задължения влизала и заверката на подписи на лица, поставени под различни документи, в периода от 08.08.2013 г. до 24.09.2013 г., извършил следните нотариални удостоверявания на положени подписи на „осигурени лица" в Заявления за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните средства на осигурено лице от един фонд за допълнително пенсионно осигуряване в друг съответен фонд:

- нотариална заверка с peг. 11192/08.08.2013 г., в която удостоверил че Руси Йорданов Бояджиев е положил подписа си в графа „осигурено лице" в Заявление с вх. № 03002642/16.08.2013 год. в негово присъствие,

- нотариална заверка с peг. 11181/08.08.2013 г., в която удостоверил че Станислава Стоянова Стаматова е положила подписа си в графа „осигурено лице" в Заявление с вх. № 03002649/16.08.2013 год. в негово присъствие,

- нотариална заверка с peг. 11892/23.08.2013 г., в която удостоверил че Драгомир Данчев Минчев е положил подписа си в графа „осигурено лице" в Заявление вх. №03002712/02.09.2013 год. в негово присъствие,

- нотариална заверка с peг. 14265/22.09.2013 г., в която удостоверил, че Гергана Маринова Янчева е положила подписа си в графа „осигурено лице" в Заявление вх. № 03003024/24.09.2013 год. в негово присъствие

- нотариална заверка с peг.14226/22.09.2013 г., в която удостоверил че Неделчо Йорданов Спасов е положил подписа си в графа „осигурено лице" в Заявление вх. №03003004/24.09.2013 год. в негово присъствие,

- нотариална заверка с per.14257/22.09.2013 г., в която удостоверил, че Николай Ангелов Тумбалев е положил подписа си в графа „осигурено лице" в Заявление вх. №03003036/24.09.2013 год. в негово присъствие,

- нотариална заверка с peг.14221/22.09.2013 г., в която удостоверил, че Драгомир Велиславов Маринов е положил подписа си в графа „осигурено лице" в Заявление вх. №03003049/24.09.2013 год. в негово присъствие,

- нотариална заверка с per. 14214/22.09.2013 г., в която удостоверил, че Недка Иванова Цонева е положила подписа си в графа „осигурено лице" в Заявление вх. №03003055/24.09.2013 год. в негово присъствие

- нотариална заверка с peг.14509/24.09.2013 г., в която удостоверил че Маргарита Николова Маринова е положила подписа си в графа „осигурено лице" в Заявление вх. № 03003100/25.09.2013 год. в негово присъствие,

- нотариална заверка с peг. 14499/24.09.2013 г., в която удостоверил, че Мария Станчева Найденова е положила подписа си в графа „осигурено лице" в Заявление вх. № 03003094/25.09.2013 год. в негово присъствие.

            Установено било, че така удостоверените от подс. Р. обстоятелства са неверни и никое от вписаните в горепосочените Заявления лица не е полагало подписа си в графите „осигурено лице", като същите не са декларирали никога и пред никой обективираното от тяхно име в Заявлението  желание за промяна на пенсионния фонд. Подписите на вписаните в посочените документи лица били положени от св.Х.И., която във връзка с извършеното била осъдена по НОХД № 256/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, XXXVIII-ми състав.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първостепенния  съд и се доказва от приобщените по делото показания на свидетелите, заключенията на изготвената съдебно графическа експертиза, писмените доказателства по делото. Всички събрани доказателства са еднопосочни по отношение съществените факти относими към установяването или отхвърлянето на инкриминираното деяние. Първоинстанционният съд след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като е приел, че с действията си в периода от 08.08.2013 г. до 24.09.2013 г. подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Поначало тези изводи са правилни и кореспондират с доказателствата по делото.

От обективна страна са налице всички признаци на визирания престъпен състав за което подсъдимият е признат за виновен. По отношение на основните факти са събрани достатъчно доказателства, които са безспорни и непротиворечиви.

Видно от установеното, категоричен е извода, че във всички Заявления, отпечатъците от печати и щемпел върху гърба на същите са идентични с  кръглия печат на нотариус Ал. А., правоъгълния печат на помощник нотариус К.Р. и щемпела на нотариус Ал. А., като ръкописен текст на щемпела на нотариус Ал. А. и подписът, положен върху кръглия печат на нотариус Ал. А., върху гърба на заявленията е изпълнен от К.К.Р.. Установено е и безспорно, че горепосочените документи не са попълнени и подписани от самите фигуриращи заявители, а от св.Х.И. - работеща към този момент като посредник при „Пенсионноосигурителен институт"АД, дружество ползващо се от услугите на помощник-нотариус Р., извършил нотариални удостоверявания на стотици Заявления за промяна на пенсионния фонд на лица, подали същите по реда на Наредба №13, чрез посредничеството на служителите към „Пенсионноосигурителен институт" АД.

Не е спорно и че подсъдимият е наказателноотговорно лице, притежаващо качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК, което в кръга на служебните си задължения е съставил официални документи - цитираните по-горе, в които удостоверил невярното обстоятелство, че са подписани от заявителите за промяна на пенсионно-осигурителните дружества, с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства. Отделните деяния са извършени в периода 08.08.2013 г. до 24.09.2013 г., т.е. през непродължителен период при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината. Всяко едно от деянията представлява последващо, от обективна и субективна страна.

Настоящият въззивен състав обаче счита, че в конкретния случай, престъплението, осъществено от подс. Р., представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Аргументите за това са изводими от ниската обществена опасност на деянието, обуславяща се от практическата липса на вредни последици, както за лицата, чийто заявления са предмет на извършеното престъпление, така и за пенсионните фондове от които е следвало да бъдат прехвърлени натрупаните суми по съответните индивидуални партиди. Обстоятелствата, свързани с фактическото осъществяване на нотариалното удостоверяване от страна на подс.Р. - извън нотариалната кантора, предвид спецификата на извършваната дейност, за която е получавана такса в малък размер, изключителната численост на лицата-заявители, чийто подпис удостоверяващ желанието им за промяна на фонда за допълнително пенсионно осигуряване е заверявал подс.Р., са също фактори в подкрепа на извода за ниската обществена опасност на извършеното от подс.Р. деяние. Преценката за наличието на признаците визирани в чл.93, т.9 от НК, се основава и на личността и обществената опасност на дееца, които в съвкупност с останалите обстоятелства обусляват извода, че конкретното престъпление, в извършването на което е признат за виновен подс.Р. представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на престъпление от този вид, което е основание съответствие с материалния закон да се преквалифицира престъплението, за което е обвинен Р., в по-леко наказуемо такова и присъдата да бъде изменена с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че от обективна страна са налице всички съставомерни признаци на престъплението по чл.311, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради което и следва да преквалифицира извършеното в по-леко наказуемо престъпление, като приеме, че подс. Р. е осъществил именно този състав от НК. ВОС счита, че въззивникът е осъществил инкриминираното деяние и от субективна страна, като умисълът на същия е обективиран в поведението му / същият е съзнавал, че като удостоверява подписите на лица, които не са ги полагали в Заявленията лично пред него, внася неверни обстоятелства в официален документ, като наред с това е целял така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тия обстоятелства. Безспорно, подс.Р. е съзнавал и другите елементи от състава на престъплението - че действа в качеството си на длъжностно лице, че съставя официални документи в кръга на службата си, които документи ще бъдат използвани като доказателства за отразените в тях обстоятелства /. В този смисъл и настоящият съдебен състав не възприема релевираните във въззивната жалба и в съдебно заседание доводи за липса на умисъл, предвид обстоятелствата свързани с описания от подсъдимия начин на извършването на технологията на самото нотариално удостоверяване, осъществяващо се извън нотариалната кантора, при което подс.Р. се е уверявал в самоличността на съответното лице - заявител, носещ документ за самоличност и то е полагало пред него подписа си, след което заявленията са оставали при посредника и в последствие се е извършвала техническата заверка на същите в нотариалната кантора, като намира същите за защитна версия и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Като неоснователно се преценя и възражението на защита досежно наличието на допуснато съществено процесуално нарушение от страна на ВРС при изготвяне на мотивите на присъдата, предвид посочването на лице, различно от подсъдимия, което е осъдено да заплати направените по делото разноски. Това е така, тъй като несъмнено в тази си част, в мотивите на присъдата не е посочена фамилията на осъденото лице, но същото е достатъчно индивидуализирано, а и така допуснатия технически пропуск очевидно е незначителен, поради което не е налице визираният порок, предпоставящ наличието на процесуално нарушение от категорията на съществените.

При определяне на наказанието на подс.Р., съставът на ВОС счита, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за предвидената от закона санкция за извършено престъпление по чл.311, ал.2 от НК е наказание "Лишаване от свобода" до една година или по-леко наказание - "Пробация", подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава VIII на НК, и от престъплението няма причинени имуществени вреди. Горното налага корекция на присъдата в осъдителната и част. Ето защо и настоящата съдебна инстанция намира, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание - „Глоба" в пределите на посочената разпоредба, която съдът определи на 2 500 лева. Въззивният съд счита, че именно чрез така определеното наказание в най-голяма степен съответства на извършеното деяние и на максимално реализиране в конкретния случай на очертаните в чл.36 от НК цели на наказанието, както с оглед специалната, така и с оглед генералната превенция.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде изменена в изложения по-горе смисъл поради което и упражни правомощията си по чл. 334 т.3 от НПК.

С оглед на горното и предвид липсата на други констатирани основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.1и 4 от НПК, въззивният съд,

Р  Е  Ш  И  :

ИЗМЕНЯ присъда № 89 по НОХД №2283/15г. по описа на ВРС постановена на 10.03.2017г., в осъдителната част като прилага закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира деянието на подс. К.К.Р. в престъпление по чл.311 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му НАЛАГА наказание - ГЛОБА в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин /лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       ЧЛЕНОВЕ :1.

                            2.