МОТИВИ към Присъда № 79 от 17.11.2015 г. на Районен съд - Хасково, постановена по н.о.х.д. № 871 по описа за 2015 година.
Районна прокуратура - Димитровград е внесла срещу подсъдимия Р.Г.С. *** обвинителен акт, с който на същия са предявени обвинения за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 25.06.2007 година в град Димитровград, обл. Хасково, в качеството си на длъжностно лице - Нотариус с регистрационен № 096 на Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен съд - Димитровград, в кръга на службата си, съставил официален документ - нотариална заверка № 6324/25.06.2007 г. на подписа на „упълномощител" К.С.И., ЕГН: ********** в Пълномощно от същата дата за упълномощаване на М.Н.М. от град Димитровград, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че подписът в това пълномощно е положен от К.С.И., с цел да бъде използван този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства и за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че на в периода от 09.08.2011 г. до 19.10.2011 г., включително, в град Димитровград, обл. Хасково, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - Нотариус с регистрационен № 096 на Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен съд - Димитровград, в кръга на службата си съставил официални документи - нотариална заверка № 3678/09.08.2011 г. и нотариална заверка № 5361/19.10.2011 г., и двете на подписа на „упълномощител" К.С.И., ЕГН: **********, в два броя Пълномощни за упълномощаване на лицето М.Н.М. от град Димитровград, в които удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че подписите в тези две пълномощни за упълномощител № 2 и № 4 са положени от лицето К.С.И.; и нотариална заверка № 3680/09.08.2011 г., нотариална заверка № 5375/19.10.2011 г. и нотариална заверка № 5377/19.10.2011 г. на подпис на „Декларатор", съответно в Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, в Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и в Декларация по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния кодекс, в които удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че подписите за „Декларатор" в тези три декларации са положени от лицето К.С.И., ЕГН: **********, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателства за невярно удостоверените в тях обстоятелства.
В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, пред който, предвид Определение № 8 от 16.01.2015 г., постановено то Върховния касационен съд на РБ по наказателно дело № 2002/14 г. и промяната на подсъдността по реда на чл. 43, т. 3 от НПК, е образувано и разгледано делото, представителят на Районна прокуратура - Димитровград, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подс. Р.Г.С. във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин съобразно квалификацията, сочена в обвинителния акт. След анализ на установената фактическа обстановка, въз основа на приобщените писмени и гласни доказателства и заключението на вещите лица по приобщената експертиза предлага, съдът да признае подсъдимия за виновен в извършеното престъпление по чл. 311, ал.1 от НК и по чл. 311, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и да му наложи съответното наказание, предвидено в закона. При определяне на наказанието за извършеното престъпление, счита, че трябвало да се има предвид обстоятелството, че към момента на извършване на деянието лицето не било осъждано, липсвали данни за криминално минало, което обуславя и становището на прокуратурата да му се наложи наказание при смекчаващи отговорността обстоятелства и при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.,,б" от НК. Тоест наказание ,,Пробация" с двете задължителни мерки за срок от 6 месеца, с което и след приложение на разпоредбата на чл. 23 от НК щели да бъдат постигнати целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Защитникът на подсъдимия Р.Г.С. - адв. К.К. пледира при произнасянето на присъдата да се вземе предвид, че в хода на съдебното следствие било установено, че документ с нотариално заверен подпис, рег. № 6324, за какъвто било повдигнато обвинение, не съществувал, поради което не споделял виждането на прокуратурата за състоятелност на обвинението. Акцентира и на обстоятелството, че експертизата била правена по копие на този документ и не можело да се иска осъждане на лице с обвинение за несъществуващ документ по чл. 311 от НК. Наред с това чрез инкриминираните документи, свид. К.С.И. получавала доходи от упражнявани дейности, като излага подробни съображения и анализ на доказателствените източници за техния действителен размер, като всички споменати от него суми били декларирани като печалби и като разпределение. Освен това от жалбите на свид. К.С. до данъчните власти било установено, че по отношение на фирмата на М.М. и неговата съпруга не били установени нарушения на данъчното законодателство. Тоест, касаело се за поведение от свидетеля К.И., породено единствено от личен спор за имоти. В същото време, за да имало извършено престъпление в чл. 9 от НК било предвидено, че трябва да има виновност и резултатност от престъплението. Абстрахирайки се от пълномощното по първото обвинение, със съставяне на тези по второто не били нанесени вреди на свид. К.С.И., а напротив тя била придобила имущества, от които имущества разполагала с определен дял и така получавала печалба. Подсъдимият Р.С. е познавал свидетелите, но не знаел за техните проблеми, оттам ако било станало някакво недоразумение, счита, че то не било умишлено и познавайки всички лица, познавайки адв. Н. Г., заверил пълномощно като, нито бил предполагал, нито е допускал, че може да се навреди на имуществото или на личността на някой от явилите се в съдебно заседание лица. Такива вреди реално не били настъпили. Затова, не можело да се говори за пряк умисъл или „непредпазлив", поради което неговият подзащитен следвало да бъде оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК. При условията на евентуалност заявява, че би се съгласил да има обвинение срещу подсъдимия по чл. 311 НК на фаза досъдебно производство, но по ал.2 на цитираната разпоредба. Моли съда по първото от повдигнатите обвинения неговият подзащитен да бъде напълно оправдан, а по обвинението за другите две пълномощни - рег. №3678 и №3679 - също, тъй като нямало умисъл за извършването на това деяние и нямало настъпване на щети. В случай, че съдът все пак приемел непредпазливо отношение, моли обвинението да бъде преквалифицирано по по-леката алинея, където и наказанието било по -леко.
Подсъдимият Р.Г.С. ***, редовно призован, се явява лично и заявява, че разбира обвиненията, които са му предявени, но не се признава за виновен по тях. Дава обяснения по тях, а при упражняване на правото му на лична защита заявява, че се придържа към заявеното от защитника му. Заявява лични впечатления за хронологията и насоките на водене на предварителното производство и че бил оказал пълно съдействие. Счита обаче, че разследването било водено тенденциозно и след смъртта на разпитания като свидетел М.Н.М., просто се търсела изкупителна жертва. Като бивш служител на криминална полиция и досега не бил чувал вещо лице да каже, че със сигурност някой бил подписал или не даден документ. Освен това вещо лице да прави експертиза на копие на документ било пълен непрофесионализъм. Потвърждава, че никога не бил допускал нарушения и се стремял да бъде перфекционист в работата си. Няма спомен за случилото се, но ако все пак това, за което е обвинен било станало, то категорично не било умишлено, категорично нямало вреда, категорично никой не искал да увреди другиго. Заявява, че държи на спазването на закона в неговата кантора. При упражняване на правото си на последна дума, иска от съда да бъде оправдан.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.Г.С. е роден на *** ***, същият е българин по произход, български гражданин, с висше образование, женен. От представената в хода на досъдебното производство и приобщена като писмено доказателство в съдебна фаза Справка, изх. № 481/28.05.2014 г., подс. Р.Г.С., на основание заповед № ЛС-03-258/05/08.1997 г. е вписан като нотариус под № 096 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС - Димитровград, считано то 15.09.1998 г.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 827, издадена от Районен съд - Димитровград на 26.06.2014 г. подсъдимият Р.Г.С. не е осъждан. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият няма регистрирани криминални прояви, освен тези, за които се е водело досъдебното производство. Не са вписани данни за нарушения на обществения ред или за злоупотреба с алкохол или упойващи вещества, нито такива за поддържани връзки с лица от криминалния контингент.
Установено в хода на разследването е, че свидетелят К.С.И. към 2007 г. била едноличен собственик на капитала и управител на „Катерини - К" ЕООД, със седалище и адрес за управление: град София, район „Възраждане", ул. „Одрин" №156, ет. 2, ап. 8. Фактически и оперативно дейността на фирмата ръководел М.Н.М., б.ж. на град Димитровград, починал на 12.04.2014 г. в република Гърция, видно от Препис - извлечение от Акт за смърт № 182 от дата 29.04.2014 г, съставен от Община Димитровград, който към същия период бил съпруг на сестрата на свид. К.И. - свид. Т.М..
Преди това, в периода 2003 - 2004 г., Н. Г. Г. и М.Н.М. и двамата бивши жители на град Димитровград, закупили около 500 кв. м. земя в землището на местността „Цигов чарк", община Батак, където били построени общо пет двуетажни вилни сгради, а след известен период от време закупили от Община Батак още един съседен парцел - около 500 кв.м.
Във връзка с необходимостта да бъде учредена представителна власт по отношение на посоченото по - горе дружество, с оглед извършваната от него търговска дейност - експлоатация на обект, семеен хотел „Сезони" в КК „Язовир Батак", местност Цигов чарк, на 25.06.2007 година било съставено Пълномощно в полза на М.Н.М., б.ж. на град Димитровград с право да представлява „Катерини - К" ЕООД, град Димитровград пред всички физически и юридически лица, предприятия, учреждения, държавни органи и служби, сред които и изрично посочените и са очертан обема на представителна власт. В това пълномощно името на свид. К.С.И. било посочено като упълномощител, а за изявлението в документа - посочено, че изхожда от упълномощителя, доколкото е подписан от него. Тоест от името на името на свид. К.И.. Положеният в графата „упълномощител" подпис, според удостовереното в документа бил нотариално заверен с peг. № 5324/25.06.2007 г. от подс. Р.Г.С. в качеството му на Нотариус с peг. № 096 на Нотариалната камара на Република България с район на действие Районен съд - Димитровград.
През 2011 г. до парцела, собственост на Н. Г. Г. и М.Н.М., се продавал друг парцел от 363 кв. м., който те решили също да закупят. Предложили на свид. К.С.И. също да участва в сделката. Тя се съгласила, като дори предала на М. сумата от 4800 лева за покупката на въпросната земя.
На 09.08.2011 година пред подсъдимия Р.Г.С. бил представен писмен документ - Пълномощно, по силата на което Н. Г. Г. и К.С.И. упълномощавали М.Н.М. да ги представлява пред нотариус и продавач при сключване на договор за покупко -продажба на недвижим имот, а именно: УПИ VII-151 в кв.29 по плана на Курорт „Язовир Батак", с площ от 363 кв.м. при квоти 16 % ид. части за първия упълномощеител и 42 % ид. части - за втория. Въпреки, че преди това била изразила съгласие за участие в сделката, подписът срещу втория упълномощител, съответстващ на свид. К.С.И., не бил положен от нея, а от неустановено лице. Заедно с пълномощното била представена и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8 от ЗННД от името на К.И., на която декларация за „Декларатор" имало положен подпис, но същият не бил положен от нея. Независимо, че свид. К.И. не присъствала при заверката на пълномощното и декларацията, и без да се увери, че подписите са положени именно от нея, както било записано в пълномощното и декларацията, подс. Р.С. извършил нотариално удостоверяване на подписите на свид. К.И. а с peг. № 3678/09.08.2011 г. на пълномощното и нотариално удостоверяване peг. № 3680/09.08.2011 г. на декларацията.
Легитимирайки се като лице с надлежна представителна власт учредена му от свид. К.С.И. с цитираното по- горе пълномощно и декларация, на следващия ден - 10.08.2011 г., М.Н.М. се явил пред нотариус Г. К. в гр. Пещера, където от свое име и действайки в качеството на пълномощник от името на Н. Г. Г. и свид. К. Т. И. сключил с продавача С. Й.в В. от град Ракитово договор за покупко - продажба с предмет УПИ VII-151 в кв.29 по плана на Курорт „Язовир Батак", с площ от 363 кв.м. като 16/100 ид. части придобил първия упълномощител - Н. Г. и 42.100 ид. части - втория в лицето на свид, К.С.И., колкото била и квотата на самия М.Н.М., договорът бил сключен в изискуемата се нотариална форма и бил обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175 от 10.08.2011 г., том 2, рег. № 3642, дело № 337/2011 г. на Нотариус, рег. № 387 на Нотариалната камара с район на действие - РС - Пещера.
След около месец М.Н.М. споделил с Н. Г. Г., че можело с придобития парцел от 363 кв. м. да кандидатстват по европейски програми за развитие на селския туризъм, но изискването за участие в програмата било кандидатът да бъде фирма и ако фирмата била новосъздадена това било предимство при разглеждането и одобрението на проектите. За целта бил учредено търговско дружество с ограничена отговорност „Макани туризъм груп" ООД, град Диимитровград, а М.Н.М., Н. Г. Г. и К.С.И. били съдружници със съответните дялове.
Било подготвено ново пълномощно, с което Н. Г. Г., К.С.И., както и Т.С.М. - съпруга на М.Н.М. и Р.В.Г. - съпруга на Н. Г. Г. по това, поради факта, че парцелът бил придобит по време на брака на тези лица, следователно бил учреден режим на семейна имуществена общност, упълномощили М.Н.М. да ги представлява пред нотариус и купувач при сключване на договор за покупко- продажба, по силата на който парцелът с площ от 363 кв. м. УПИ VII-151 в кв.29 по плана на Курорт „Язовир Батак", да се прехвърли на в актива на „Макани туризъм груп" ООД, град Димитровград. Това пълномощно обаче в графата „упълномощител" под № 4, съответстващ на името на свид. К.С.И. подписът не бил положен от нея, а от неустановено лице. Заедно с пълномощното били подготвени и Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, които декларации също не били подписани от свид. К.С.И.. Пълномощното, заедно с декларациите, били представени пред подс. Р.Г.С., в качеството му на Нотариус с рег. № 096 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС - Димитровград за нотариално удостоверяване. Последният поддържал колегиални отношения с Н. Г. Г., който бил вписан като адвокат в Адвокатска колегия - Хасково и повод дейността си, често представял пред подс. Р.С. различни документи, в които следвало да бъде извършвано определено нотариално удостоверяване, проекти на договори или на нотариални актове, които изготвял във връзка със сделки, които подготвял за свои клиенти. Двамата поддържали и добри извънслужебни отношения, като подс. Р.С. бил в течение с инвестиционните намерения на Н. Г. и съпругата му - Р.В.Г. и проектите, с които се занимавал извън дейността си като адвокат. Н. Г. дори споделил, че очакват благоприятно развитие на проекта им за строителство и дейност в областта на туризма в Курорт „Язовир Батак". В тази връзка познавал визуално и лицата М.Н.М., неговата съпруга Т.С.М. и сестра й К.С.И.. Поради това нямало пречка подготвените документи, за които било необходимо нотариално удостоверяване, да бъдат оставяни, при секретарите в кантората на подс. Р.С., а когато личните и служебни ангажименти на всяко от лицата позволявали, те да се явяват и пред нотариуса да полагат подпис или да потвърждават факта на вече положен и така да бъде извършено нотариалното удостоверяване. Тази практика не била изключение и се използвала в дейността на подсъдимия Р.С., като нотариус и в други случаи, в които следвало да бъде извършено нотариално удостоверяване на подписите на повече от едно лице, чиито служебни и лични ангажименти не позволяват явяване в кантората по едно и също време. В тези случаи обаче дори и да не присъстват по едно и също време, самоличността била установявана отделно на всяко явило се лице. В така изготвеното пълномощно, подс. Р.С. без свид. К.С.И. да присъства и без изричното й изявление, че подписите са нейни, на 19.10.2011 г. извършил нотариално удостоверяване на подписа й с peг. № 5361/19.10.2011 г.. По същия начин било направено и по отношение удостоверяване на подписите, положени в декларациите - съответно с peг. № 5377/19.10.2011 г. в Декларацията по чл.264 ал.1 от ДОПК, и peг. № 5375/19.10.2011 г. в Декларацията по чл.25 ал.7 от ЗННД.
С така заверените пълномощно и декларации на следващия ден М. отишъл в гр. Пещера, където с Нотариален акт за покупко-продажба бил прехвърлен на „Макани туризъм груп" ООД Нотариус Г. К. с район на действие Районен съд - Пещера, чрез покупко-продажбата на Урегулиран поземлен имот, който по плана на Курорт „Язовир Батак", община Батак, обл. Пазарджик е с № VII-151, ИВС, в квартал 29, с площ на УПИ от 363 квадратни метра, без посочен административен адрес, при граници и съседи на УПИ по скица: УПИ VIII 151,20,1914, за Семеен хотел и ИВС, улици и река.
Междувременно в този период от време личните отношения, между свид. К.С.И. от една страна, а от друга сестра й - Т.С.М. и нейния съпруг по това време М.Н.М. се влошили. К.И. *** при мъж, неустановен по делото. За него сестра й и М.Н.М. започнали да отправят подозрения, че влияе на процеса на вземане на решенията за търговската дейност на дружествата, в които К.И. участва със съответен дял, отправяли се взаимни упреци относно коректността на страните в тези отношения една към друга. В тези отношения били въвлечени и Н. Г. Г. и съпругата му по това време - свид. Р.В.Г.. От страна на мъжа, за който се знаело, че свид. К.С.И. поддържа лични отношения в град София били правени опити за изкупуване на дяловете им в имота, в който развивали туризъм в Курорт „Язовир батака" (sic! "батака"), които те приели за некоректни и осуетили. В резултат се стигнало до заявяване на претенция за делба от страна на свид. К.С.И. на тези имоти, както и до оттегляне от нейна страна на интереса от продължаване на строителството в закупения парцел с площ от 363 кв. м. УПИ VII-151 в кв.29 по плана на Курорт „Язовир Батак". Намеренията в тази насока преустановил и Н. Г. Г., но по други съображения, свързани факта, че след проучване се оказало, че европейско финансиране на техния проект можело да се получи само след първоначална инвестиция на самите бенефициенти за неговото реализиране, с каквато финансова възможност Н.Г. Г. и съпругата му - свид. Р.В.Г. не разполагали на този етап. Тъй като обаче М.Н.М. бил вложил значителна сума пари в изготвянето на инвестиционни проекти по отношение на посочения по - горе парцел, същият решил да продължи сам със собствени усилия реализирането му. Била инициирана и проведена съвместна среща с лицата, разполагащи със съответния дялове, на която се взело неформално решение свид. К.С.И. и Н.Г. Г. да не претендират връщане на сумите, които били предоставили за закупуване на имота, като компенсация за вложените от М.Н.М. средства за изготвяне на проекти. Той пък поел ангажимент да изгради басейн в имота, който да се ползвал от туристите, които отсядали във комплекса от вили в съседство.
От заключението на вещото лице по назначената в хода досъдебното производство експертиза и допълнението към него се установява при извършеното почерково и техническо изследване на документи, че: 1. Подписът за Нотариус в Пълномощно № 6324/25.06.2007 г. е положен от обв. Р.С. *** действие - Районен съд Димитровград; 2. Подписът положен за „Упълномощител на стр. 2 в Пълномощно № 6324/25.06.2007 г. не е положен от К.С.И. с ЕГН: **********; 3. Подписът положен за „Упълномощител" на стр. 2 в Пълномощно № 6324/25.06.2007 г. не е положен от М.Н.М. с ЕГН: **********; 4. Отпечатъкът от кръгъл печат на Нотариус № 096 - Р.С., положен в Пълномощно с pег. № 3678/09.08.2011 г. за удостоверяване на подпис е поставен с печата на Нотариус с № 096 - обв. Р.С. *** действие - Районен съд Димитровград. Подписът за „Нотариус" в описаното по-горе пълномощно е положен от Нотариус № 096 - подс. Р.С. *** действие - Районен съд Димитровград. Подписът за „Упълномощители" срещу „2" и ръкописния текст под него в това пълномощно, подробно описано в т.4, не са положени от К.С.И. с ЕГН: **********. Подписът за „Упълномощители" срещу „2" в това пълномощно не е положен от М.Н.М. с ЕГН: **********.
Ръкописният текст, изписан под подписа срещу „2" на графата „Упълномощители" е положен от М.Н.М. с ЕГН: **********; 5. Отпечатъкът от кръгъл печат на Нотариус № 096-Р.С., положен в Пълномощно с peг. № 5361/19.10.2011 г. за удостоверяване на подпис е поставен с печата на Нотариус с № 096 - подс. Р.С. *** действие - Районен съд Димитровград. Подписът за Нотариус в описаното по-горе пълномощно е положен от подс. Р.С. *** действие - Районен съд Димитровград. Подписът за „Упълномощители" срещу „4" и ръкописният текст под него в това пълномощно, не са положени от К.С.И. с ЕГН: **********. Подписът за „Упълномощители" срещу „4" в това пълномощно не е положен от М.Н.М. с ЕГН: **********. Ръкописният текст, изписан под подписа срещу „4" на графата „Упълномощители" в това пълномощно е положен от М.Н.М. с ЕГН: **********; 6. Подписът за „Декларатор" и ръкописния текст под него в „Декларация" по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния кодекс от 19.10.2011 г., издадена от името на К.С.И. не са изпълнени от К.С.И. с ЕГН: **********. 7. Подписът за „Декларатор" и ръкописния текст под него в „Декларация за гражданство и гражданско състояние" по чл. 25, ал. 7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 19.10.2011 г., издадена на името на К.С.И. не са изпълнени от К.С.И. с ЕГН: **********. 8. Подписът за „Декларатор" и ръкописният текст под него в „Декларация за гражданство и гражданско състояние" по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 08.08.2011 г., издадена на името на К.С.И. не са изпълнени от К.С.И. с ЕГН: **********. 9. Подписите за „Декларатор" и ръкописния текст под тях в описаните в т.6, т.7 и т.8 Декларации са изпълнени от лицето М.Н.М. с ЕГН: **********; 10. Отпечатъците от кръгъл печат, поставени на обратната страна на „Декларация за гражданство и гражданско състояние" по чл. 25, ал. 7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 19.10.2011 г., „Декларация за гражданство и гражданско състояние" по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 08.08.2011 г. и „Декларация" по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния кодекс от 19.10.2011 г., всички издадени на името на К.С.И., са поставени с печата на Нотариус № 096 - подс. Р.С. *** действие - Районен съд Димитровград.
Видно от Писмо, изх. № 8 от 12.06.2014 г. във връзка с образуваното Досъдебно производство № 52 по описа на ОСлО на ОП - Хасково за 2014 г., органът по разследване е уведомен, че в регистъра на Нотариус, рег. № 096 на Нотариалната камара на РБ с район на действие - РС - Димитровград не е издаван документ, рег. № 6324 от 25.06.2007 г. Причината за това била допусната техническа грешка при водене на Общия регистър на нотариуса, като след рег. № 5425 на 29.06.2007 г. следвал запис рег. № 6426, 6427, 6428 и т.н. във възходящ ред, тоест документ с рег. № 6324 въобще не бил издаван през 2007 г. на дата 25.06.2007 г., номерата в регистъра на Нотариуса започвали от рег. № 5279 и завършвали на рег. № 5327, което се потвърждава и от представеното копие на регистъра в извадката в тази част.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключението на вещото лице по назначената в хода досъдебното производство експертиза и допълнението към него, които съдът прие и цени при обосноваване на фактическите си изводи като компетентно и безпристрастно изготвени, с изключение на частта, касаеща документа по първото обвинение, за което ще бъдат изложени аргументи по същество, както и от ангажираните гласни доказателствени средства чрез проведените разпити на свидетели и дадените в хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия.
На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия в частта им относно цялостната организация на работата в кантората и дейността му като нотариус, както и относно факта, че е поддържал служебни и лични контакти с Н.Г. Г.,*** като лице упражняващо адвокатска професия, както и че в тази връзка бил в течение с взаимоотношенията на последния с лицата М.Н.М. и свидетелите К.С.И., Т.С.М. и Р.В.Г., които лица познавал визуално с оглед техни посещения в кантората за нотариални удостоверявания, а последната познавал лично. В този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подсъдимия в посочената част, като логически последователни и безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част от разпитаните по делото свидетели и най - вече на тези на свидетелите - Т.С.М. и Р.В.Г.. В тази връзка следва да се отбележи, че и двамата свидетели са участници в създалите лични отношения със свид. К.С. и имат преки и непосредствени впечатления за естеството и хронологията на развитието в тези отношения и за обективното им проявление в търговската и инвестиционна дейност на свид. К.С.И., М.Н.М. и Н.Г. Г.. Поради това показанията им в тази част, както и в частта относно обстоятелствата, свързани с начина на процедиране от подсъдимия като нотариус, в случаите, в които е удостоверявал подписи на лица, които нямат възможност за явяване по едно и също време в кантората му се приемат като съответни на обективната истина. Самата К.С.И. също е пряк участник в тези отношения и има преки и непосредствени впечатления, като показанията й се кредитират от съда в тази част, както и в частта относно изявленията й, че действително е посещавала кантората на подс. Р.Г.С. и е подписвала документи, в които са били извършвани нотариални удостоверявания, но не и по отношение на Пълномощни с нотариално заверени, съответно с рег. № 3678/09.08.2011 г. и рег. № 5361/19.10.2011 г., подписи на „упълномощител" К.С.И., ЕГН: **********, за упълномощаване на лицето М.Н.М. от град Димитровград и в документи с нотариална заверка № 3680/09.08.2011 г., нотариална заверка № 5375/19.10.2011 г. и нотариална заверка № 5377/19.10.2011 г. на подпис на „Декларатор", а именно Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, в Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и в Декларация по чл. 264, ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс. По отношение на естеството на конкретните причини, довели до негативния развой в личните отношения между свидетелите К.С.И., Т.С.М. и Р.В.Г. и М.Н.М. и Н.Г. Г., съдът намира за уместно да отбележи, че изявленията на свидетелите в тази насока, съдържащи се в показанията им се градят на не на база техни възприятия за факти и обстоятелства, а са основани на преценката на тези лица относно осъществените факти и тяхната лична интерпретация. Поради това не могат да послужат на съда като годна основа за изграждане на фактическите изводи по делото. Тяхното правно значение и последици биха могли и ще бъдат анализирани в изложението по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налагат следните изводи, относно дейността на прокурора в акта по чл. 246 НПК, от правна страна:
Престъпният състав по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс визира невярно удостоверяване на факти и изявления в официален удостоверителен документ. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, систематически се намира в Глава девета, озаглавена "Документни престъпления" и има предвид дейност, при която се засягат обществени отношения, свързани със съставянето, съхранението и използването на документи, засягащи реда и сигурността на документирането и по този начин засягащи дейността на държавните органи, както и отношенията между тях и гражданите. Това престъпление няма имуществен характер и от него не биха могли да настъпят имуществени вреди. Следователно престъплението е формално, тъй като реализирането на наказателна отговорност не е обвързано от обективна страна с настъпването на определени общественоопасни последици. Тоест в състава на престъпление не се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици, в които да се изразява и конкретния престъпен резултат, независимо, че в теорията се застъпва и образното становище, а именно, че престъплението е резултатно и престъпният резултат се състои и всъщност изчерпва с опорочения документ. В случая със състава на престъпление по чл. 316 НК се криминализира съставянето на официален свидетелстващ документ, в чието съдържание са отразени неверни факти и изявления. Неверни факти и/или изявления са тези, които не отговарят на обективната действителност. Следователно т. нар. „лъжливо документиране" може да бъде извършено само по отношение на удостоверителните документи. Ако документът е диспозитивен, той може да бъде истински или неистински, но няма как да окаже с невярно съдържание. Удостоверителният документ пресъздава нещо, обективно случило се в действителността и точно по тази причина може да бъде с вярно и невярно съдържание - в зависимост от това дали правилно и неправилно удостоверява факта, за който е издаден. Основна характеристика е и това, че престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК и въобще лъжливото документиране е субсидиарно спрямо подправката на документи и би могло да бъде осъществено само по отношение на документ, който е истински. Това пък рефлектира и по отношение виждането относно възможния субект.
При установената по делото фактическа обстановка, описана по - горе не буди съмнение по отношение на първото повдигнато против подс. Р.Г.С. обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че на 25.06.2007 година в град Димитровград, обл. Хасково, в качеството си на длъжностно лице - Нотариус с регистрационен № 096 на Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен съд - Димитровград, в кръга на службата си, съставил официален документ - нотариална заверка № 6324/25.06.2007 г. на подписа на „упълномощител" К.С.И., ЕГН: ********** в Пълномощно от същата дата за упълномощаване на М.Н.М. от град Димитровград, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че подписът в това пълномощно е положен от К.С.И., с цел да бъде използван този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, че такъв документ не е бил издаден и следователно не съществува в правния мир. От анализа на представените писмени доказателства се установява, че в регистъра на Нотариус, рег. № 096 на Нотариалната камара на РБ с район на действие - РС - Димитровград не е отразено издаване на документ, рег. № 6324 от 25.06.2007 г. Причината за това била допусната техническа грешка при водене на Общия регистър на нотариуса, като след рег. № 5425 на 29.06.2007 г. следвал запис рег. № 6426, 6427, 6428 и т.н. във възходящ ред, тоест документ с рег. № 6324 въобще не бил издаван през 2007 г. на дата 25.06.2007 г., номерата в регистъра на Нотариуса започвали от рег. № 5279 и завършвали на рег. № 5327, което се потвърждава и от представеното копие на регистъра в извадката в тази част, както и от представеното в оригинал Пълномощно от К.С.И. в полза на М.Н.М. с нотариално удостоверен с рег. № 5324 от 25.06.2007 г. подпис на упълномощителя от Нотариус, рег. № 096 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие - РС - Димитровград. Следователно не би могло да бъде взет предвид и резултата от направеното почерково и техническо изследване от вещото лице на документ, и то на копие по отношение инкриминараното нотариално удостоверяване с рег. № 6324 от 25.06.2007 г. на подписа на упълномощител от Нотариус, рег. № 096 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие - РС - Димитровград. Като логическа последица от изложеното следва преценката за липса на обект на деянието по първото обвинение за извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс, което поставя под съмнение осъществяване на деяние по този текст въобще, и в частност такова, извършено от подс. Р.Г.С.. От друга страна в случая съдът, дори и с оглед принципа на служебното начало, не разполага с правомощия с оглед ролята на арбитър в отношенията между страните по повдигнатото обвинение да подпомага страна в процеса, като приеме, че повдигнатото обвинение се отнася всъщност за нотариално удостоверяване с рег. № 5324 от 25.06.2007 г. на подписа на упълномощител от Нотариус, рег. № 096 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие - РС - Димитровград, а не за нотариално удостоверяване, но с рег. № 6324 от 25.06.2007 г. на подписа на упълномощител от Нотариус, рег. № 096 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие - РС - Димитровград, както е посочено и в мотивите и в диспозитива на обвинителния акт. По този начин би се стигнало до тълкуване по недопустим начин и риск от подмяна на действителната воля на държавното обвинение в лицето на РП - Димитровград и по този начин до изземване на обвинителната функция. Това важи и по отношение даването на указания за необходимост от изменение на обвинението, което е недопустимо дори и в случай индиция за допусната техническа грешка, доколкото липсва друг способ за отстраняването й. Този процесуалноправен пропуск на прокуратурата дава и съответното материалноправно разрешение на въпроса за състоятелността на обвинението в този пункт, предвид липсата на деяние, свързано с извършване на нотариално удостоверяване, но с рег. № 6324 от 25.06.2007 г. на подписа на упълномощител от Нотариус, рег. № 096 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие - РС - Димитровград. Това води като последица до оправдаване на основание чл. 304 от НПК на подсъдимия по това обвинение.
По отношение на второто повдигнато срещу подсъдимия Р.Г.С. обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК следва да се отбележи, че детайлният анализ на доказателствата по делото не оставя съмнение относно наличието на деяние по този пункт. Необходимо е логически най - напред да бъде отбелязано, че в акта по чл. 246 от НПК е направено необходимото разграничение между отделните видове документ, на база отделните установени в теорията и практиката в това число и задължителна за съдилищата - ПВС № 3-82 критерии: подписани и неподписани; частни и официални; на диспозитивни и удостоверителни; истински и неистински, с вярно или с невярно съдържание, което разграничение се отнася само до официалните удостоверителни документи и по принцип следва да се отчита в контекста на нотариалните удостоверявания по чл. 569 от ГПК и конкретно на представени частни документи за удостоверяване по чл. 589 и сл. от ГПК, респ. съответните норми от ГПК от 1952 г., отм. и въведените правила за това. Обосновано е прието, че в случая се касае за наличие на хипотеза на „смесен" или комплексен документ, който комбинира признаците на частния и официалния документ, с поставянето на официална заверка (обикновено нотариално удостоверяване на подпис или дата) върху частен документ /договор, пълномощно и пр./. Принципно положение, очертано и в обвързващата съдебна практика е, че в такива случай - „при нотариалната заверка на частен документ - съответното длъжностно лице, което извършва заверката, удостоверява достоверността на датата или съдържанието на документа, или подписите на лицата, съставили документа. От това следва, че нотариалната заверка не засяга самото изявление, направено от частното лице, поради което тя не превръща частния документ в официален. В тези случаи обективно съществуват два вида документи върху една материална основа. Налице е комплекс от документи - частен документ, съставен от частни лица, и официален документ - нотариалната заверка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му, а материализираните в една основа два вида документи имат самостоятелен характер. Деянието, което съдът прие за установено от фактическа страна е осъществено посредством извършването на нотариални удостоверявания, а именно нотариална заверка, № 3678/09.08.2011 г. на подписа на „упълномощител" К.С.И. в Пълномощно за упълномощаване на М.Н.М. от град Димитровград за покупко - продажба на недвижим имот - УПИ VII-151 в кв.29 по плана на Курорт „Язовир Батак", нотариална заверка рег. № 3680/09.08.2011 г. на подписа на „Декларатор" в Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност; нотариална заверка рег. № 5361/19.10.2011 г. на подписа на „упълномощител" К.С.И. в Пълномощно за упълномощаване на М.Н.М. от град Димитровград за прехвърляне на недвижим имот - УПИ VII-151 в кв.29 по плана на Курорт „Язовир Батак" на ‚Макани туризъм груп" ООД; нотариална заверка рег. № 5375/19.10.2011г. и нотариална заверка рег. № 5377/19.10.2011 г. съответно на подписите на „Декларатор" в Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в Декларация по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурително процесуален кодекс. По този начин е удостоверено обстоятелството, че подписите в тези документи, на които бил придаден вид, че са били положени от К.С.И., което обаче не съответства на действителността. Причината за това е обектива и се изразява във факта, че на нито една от двете дати свид. К.С.И. *** и в частност кантората на Нотариус с рег. 096 по регистъра на Нотариалната камара на Република България с район на действие РС - Димитровград в лицето на подсъдимия Р.Г.С., нито е потвърждавала пред него полагането на свой подпис в тези документи. Проведеното почерково изследване и техническо изследване на цитираните по - горе документи също сочи, че подписът в нито един от тях, на който е придаден вид, че изхожда от свид. К.С.И., не е изпълнен от нея. Следователно именно това обстоятелство е в случая лъжливо документирано във всеки от тези документи.
Отново от заключението на вещото лице и допълнението към него е установено в рамките на проведеното почерково изследване и техническо изследване на документи, че подписите, за нотариус в цитираните документи по второто обвинение са положени от подс. Р.Г.С., а отпечатъците от кръгъл печат са поставени с печата на Нотариус № 096 - подс. Р.С. *** действие - Районен съд Димитровград, което освен по въпроса за авторството и за надлежния субект на престъпление дава необходимата насока и за преценка относно характера на инкриминираните документи. Процесните удостоверявания са извършени от подсъдимия в кръга на службата, която изпълнява и по отношение на който факт липсва каквото и да е съмнение или дори спор, а именно като нотариус, оттам и длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,6. „б" от НК. В посоченото качество, подсъдимият е изпълнявал удостоверителните си функции по Закона за нотариусите и нотариалната дейност и ГПК и е бил длъжен да спазва всички изисквания на охранителното производство по Глава 54 от ГПК, обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г., които регламентират нотариалното удостоверяване, и конкретно изискванията по чл. 589, ал. 2 и чл. 590 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно тези правила при удостоверяване на подписа върху частен документ лицето, чийто подпис подлежи на удостоверяване, трябва лично да се яви пред нотариуса и пред него да подпише документите или да потвърди вече положени подписи, като нотариуса преди да издаде своят акт, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилото се пред него лице. Законът изрично е посочил, че самоличността на лицата явили се пред нотариуса се установява с документ за самоличност, а при липса на такъв лицето удостоверява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност. Едва след това се извършва удостоверяване на подписи върху частни документи, което свидетелства, че посочените по-горе изисквания са изпълнени, защото целта на нотариалното удостоверяване на подписа е именно, че лицето, което се е явило пред нотариуса е подписало съответния частен документ.
На следващо място, съгласно чл. 93, т. 5 от НК „официален документ" е този, който е издаден по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Нотариалните удостоверявания на подписа върху частни диспозитивни документи - инкриминираните пълномощни и декларации, в случая безспорно са официални удостоверителни документи, които обаче са с невярно съдържание, тъй като визираните документи не са подписани от лицето К.С.И., какъвто факт именно е бил удостоверен в тях.
Формално са налице всички признаци от обективна страна, визирани в основния състав на престъплението по чл. 311 от Наказателния кодекс, включително и относно специалното качество на субекта на престъпление - „длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1,6. „б" от НК. Отделните деяния по второто обвинение, извършени на 09.08.2011 г. и на 19.10.2011 г. са осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като в тази насока обстойния анализ на фактическата обстановка в контекста на взаимоотношения между кръга от лица, разпитан по делото обосновава извода на прокурора за наличие на едно единно продължавано престъпление и квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК, като дадена в съответствие от закона.
От субективна страна подсъдимият Р.Г.С. е извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването от страна на подсъдимия характера на извършваната дейност и на представените пред него документи и липсата на необходимата сигурност откъм автентичност, която не е проверена по съответния ред що се касае до подписите на свид. К.С.И. във всеки от тях. Независимо от индицията, че е възможно да е бил „подведен" в преценката си, която е вършил очевидно при занижени критерии за прецизност с оглед създадени през годините служебни и лични контакти с Н.Г. Г.,***, като лице, упражняващо адвокатска професия и личното познанство с неговата съпруга и останалите лица от кръга, полагали подписи в инкриминираните документи, това обстоятелство не изключва преценката на съда за наличие на умисъл. Нито изключва наличието на специалната цел, визирана в закона - съставените документи да бъдат ползвани като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, което реално е било и осъществено. Целта обаче не е била користна за дееца или за когото и да било, нито пък от деянието са настъпили каквито и да е вредни последици и такива конкретно за свид. К.С.И.. Тъкмо напротив, съставянето на процесните пълномощни респективно нотариалното удостоверяване на подписа в тях е имало за цел не разпореждането с имоти, собственост на свид. К.С.И., а придобиването на такива от нея - лично или от търговско дружество, в което тя разполага със съответен дял. Нещо повече, с това придобиване самата К.С.И. е била съгласна и това нейно съгласие е изразено не само в съответни писмени актове, но и пред лица, които го възпроизвеждат като факт в дадените от тях показания пред съда. Особено показателно е и обстоятелството, че К.С.И. сама заявява в хода на съдебното следствие, при разпита й като свидетел, че ако някой я бил уведомил за необходимостта от подписване на пълномощните, тя щяла да дойде в град Димитровград и да се яви пред нотариуса, за да го стори, което логически би могло да се приеме, че важи и за декларациите, като „придружителни" към пълномощните и приемани с „второстепенно" значение документи. В обобщение, цялостната картина, очертана в процесния случай въз основа на анализа на събрания доказателствен материал за особеностите в развилите се между участниците в инкриминираните събития лични и служебни или бизнес отношения, както и изложеното по - горе, разкриват специфики на процесния случай, които въпреки броя на документите и внесеното съмнение в прецизността на работа и авторитета на нотариуса, както и в сигурността на документооборота и гражданския оборот обосновават житейски по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи. За такъв възглед са налице и съответните юридически аргументи, такива, каквито бяха изложени, предпоставящи необходимост случаят да бъде квалифициран като маловажен, а деянието, за което се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия - преквалифицирано като престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, респ. подс. Р.Г.С. признат за невинен и го оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За извършеното от подсъдимия Р.Г.С. *** престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация. С престъплението не са нанесени имуществени вреди. Подсъдимият до момента не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, което е императивно изискване, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът намира, че определянето на „глоба" в размер, над средния размер, а именно 3500 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия - същият е с чисто съдебно минало, събрани са данни, които характеризират личността му в изключително положителен аспект от една страна и съобразено с материалното му състояние и най - вече с оглед конкретния брой документи, предмет на престъплението, от друга. Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност с оглед конкретния брой документи, предмет на престъпление. С него в най - пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона.
С оглед признаването му за виновен, явяващо се материалноправната предпоставка по чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият Р.Г.С. ***, въпреки, че бе освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, бе осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт направените по делото на досъдебното производство разноски за възнаграждения на вещо лице общо в размер на 320.00 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Leave a comment