Образец от подпис (спесимен) и експертиза

Начало на блога
 

 Тук се разказва как едно плевенско вещо лице сравнява образец от подписа на майка ми с дадения му за изследване и до какво заключение стига.

-

Този материал е част от всички информативни материали в блога и от материала Гражданското ни дело по чл. 108 ЗС 

Публикувано в блога на 11.05.2020

Р. Стоянова

-

Ето образците от подписа на майка ми с нотариална заверка на гърба на листа, предоставени на вещото лице за сравнително изследване:

Ето и изследваният ѝ подпис, който е видимо различен:

А ето и заключението на вещото лице (цитирам протокола от първото съдебно заседание, правопис - запазен):

             „Не може да се говори за инкренимиран подпис, тъй като извърщващия такова деяние, ако има намерение да извърши такова деяние би трябвало трайно и максимално да наподоби оригиналния подпис."

-

            Трайно и максимално би трябвало да наподоби!

-

             "Тук в случая имаме наличие на някой букви и щрихи, и затова заключението ми не е категорично, тъй като липсва част от подписа. Обикновено в моята практика има такива случай, аз съм се задълбочавал в това нещо и вероятно се касае... това не е вариант на подпис, а тук касае  част от буквите и подписа, щрихи липсват."

-

         Не е вариант на подпис, а част от подпис! И то каква част само - средната! Без първата буква, без последните две и без характерния краен ченгел, който естествено липсва, т.к. изхожда от липсващата последна буква. От петте букви на истинския подпис липсват цели три, но всичко е точно според плевенското вещо лице.  То "вещо" заключи, че щом е налице "част от подпис", липсващият цял подпис вероятно е истински. Невероятно, но факт! Вж цялата експертиза.

           Ние не сме оспорвали експертизата, тъй като решението по делото ни не зависеше от нея. Но не ми се мисли, какво щеше да стане, ако нямахме други доказателства ... Може би щяхме да последваме печалната съдба на пострадалите от гнусната имотна измама с къщата в Лозенец, както и на загубилите заради такива "вещи" експертизи в безброй други дела - вж статията "Вещи или зловещи лица са експертите по делата", публ. на 08.04.2015 г. в "Правен свят" и "Сега".

         Сега, след като делото вече е завършило, като спечелихме и на трите инстанции, донякъде ми е смешно, като се сетя за експертизата, защото на практика плевенското вещо лице все едно казва, че ако регистрирате фирма и предоставите образец от подписа си на Агенция по вписванията и на дадена банка съгл. изискванията на Закона, служителите от АВ и от банката безотказно ще приемат документи с част от Вашия подпис след сравнение със спесимена, на който се вижда целият Ви подпис.

              Ако не знаете, предоставянето на декларация с образец от подписа пред Агенция по вписванията, банки и другаде е уредено в Търговския закон (чл. 17, ал. 3, чл. 21, чл. 58, ал. 2 и чл. 141, ал. 3). Агенцията по вписванията не регистира фирма без представяне на такава декларация. Банките не приемат пълномощно, ако подписът се различава от образеца и т.н. Съдът обаче охотно приема и видимо различен подпис, и даже само част от подпис, както стана в нашия случай.

               Забележка. При експертизата по нашето дело вещото лице не е сравнявало с горните образци - три в изправено положение и три в седнало, нито с наличните от същия вид в РП-Плевен. Използвало е подписите на майка ми върху три нотариално заверени пълномощни (1, 2, 3) и три писма (1, 2, 3), които също му бяхме предоставили, наред с още няколко други подписани документа, но това е подробност без значение в случая. 

           По-важното е, че съдът не биваше да приема безкритично съмнителната експертиза. В ГПК изрично е записано, че "съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице (чл. 202 ГПК). Наскоро, като търсех практика на ВКС по чл. 202 ГПК, попаднах на интересно решение, с което ВКС връща делото на СГС за повторен разпит на вещото лице, като категорично се произнася в същия смисъл, цитирам Решение на ВКС от 07.01.2019 по гр.д.N.612/2018:
       
            "В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение ("може ли съдът да не възприеме заключение на съдебни експертизи", бел. моя, блогър), Върховният касационен съд намира следното:
Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост /чл.202 ГПК/. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях /реш.№.241/23.10.13 по г.д.№.3194/13, първо ГО, реш.№.108/16.05.11 по г.д.№.1814/09, четвърто ГО, реш.№.348/16.11.15 по г.д.№.1271/15, трето ГО, реш.№.248/16.11.15 по г.д.№.1271/15, трето ГО, реш.№.57/8.05.14 по г.д.№.7493/13, второ ГО, реш.№.24/28.01.10 по г.д. №.4744/08, първо ГО/, т.19 ТР 1/4.01.01 по т.д.1/00, ОСГК на В. др./."

-
           

Начало на блога
 

Този материал е част от всички информативни материали в блога и от материала Гражданското ни дело по чл. 108 ЗС