ВКС - Определение от 17.12.2019 по гр.д. № 2638/2019

Начало на блога

Това определение е част от съдебна практика - гражданско производство и от  материала Чл. 580 ГПК не е само за нотар. актове, а и за удостоверяването на подписи, както и от материала:

Решение № 3029 от 30.07.2018 г. по гр. д. № 9479/15 г. на РС-Пловдив   Пример за разумно, юридически издържано решение. Прогласяват нищожност на нотар. удостоверяване на пълномощно (подпис и съдържание) поради нарушение на чл. 580, т.1 ГПК. Потвърдено от ОС-Пловдив с Решение № 352 от 20.03.2019 на  ОС Пловдив по в. гр. д. № 2433/2018  ВКС не допуска касация.

-

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2638 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. В. К., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Е. П., против въззивното решение № 352 от 20 март 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2433/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 3029 от 30 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 9479/2015 г. по описа на районния съд в [населено място] за признаване за установено в отношенията между страните М. Н. Т., с адрес в [населено място], и И. В. К.-С., с адрес в [населено място], че пълномощно от името на Е. Й. Я., с нотариална заверка на подписа и нотариална заверка на съдържание от 06.06.2014 г. на нотариус Д. Н., рег. №.., район на действие РС София, е нищожно поради липса на воля за извършването му, както и че договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка от ..... г. с нотариален акт № .., т. .., рег. № ....., дело № .../..... г. на нотариус Д. Н., рег. №...., район на действие РС П., вписан като акт № ..., т. ..., дело №.../.... г., в службата по вписвания П., е нищожен поради липса на представителна власт за сключването му, и в тежест на касаторката са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа наличието в обжалваното решение на всички пороци по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Оспорен е изводът на въззивния съд, с който се променя основанието за нищожността на упълномощителната сделка от недоказване на мястото на извършване на нотариалното удостоверяване в неспазване на процедурата за изготвянето и подписването на завещанието, защото последното не било прочетено на упълномощителя, като се твърди, че изводът не е верен и влиза в противоречие с текста и съдържанието на самия документ, както и с останалите доказателства по делото. Твърди се, че е възприето основание за нищожност на упълномощаването, което не е релевирано като основание за нищожност от ищеца. В разрез с процесуалните изисквания съдът не взел предвид аргументите срещу мотивите на първата инстанция, че процесната упълномощителна сделка не е извършена в София, където е района на действие на извършилия я нотариус, като вместо това въззивната инстанция въвела ново, изцяло неспоменато основание за нищожност на процесното завещание. Достигнатият от въззивния съд извод не е основан на анализ на доказателствата в тяхната цялост, защото видно от друго завещание, с което е прехвърлен имот в [населено място], то е било прочетено на упълномощителката. Подчертано е, че посоченото пълномощно е послужило за изповядването на две нотариални сделки пред различни нотариуси, които са сметнали, че пълномощията са редовни и са налице законоустановените реквизити за целите на изповядване на сделката. Според касаторката, налице е произнасяне извън заявения петитум - по незаведен от страната иск. По същество се твърди, че не може да се говори за каквато и да е липса на представителна власт при изразяване на волята на Е. Я. нейните имоти да бъдат прехвърлени на касаторката, и при разпит на лицето, извършило процесната заверка, не му били зададени каквито и да е въпроси относно прочитането на документа на упълномощителката именно заради обстоятелството, че подобен порок не е въведен като основание за нищожност; въззивният съд неправилно отказал поискания допълнителен разпит. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и се заявява, че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответницата М. Н. Т., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Р. М. и от адв. Н. А., в отговор на касационната жалба и изложението към нея сочи доводи както за неоснователност на жалбата по същество, така и за липсата на основание за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд взема предвид, че ищцата е наследница по закон на Е. Я., починала на 08.08.2014 г.; спорното пълномощно материализира волеизявление от името на наследодателката за упълномощаване на касаторката като ответник да я представлява във връзка със снабдяването й с документи за собственост, както и при сключване на договори, с което от името и за сметка на упълномощителя да прехвърли на себе си правото на собственост върху поземлени имоти, сред които и процесните земеделски земи срещу задължението да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива; пълномощното е с нотариална заверка на подписа и с нотариална заверка на съдържанието, извършени от помощник нотариус; след заверката на пълномощното е отбелязано: „подписите под настоящия документ са положени извън кантората"; вместо подпис на упълномощителя, върху пълномощното е положен отпечатък, след което е отразено: „поради недъгавост деклараторът не може да положи четлив подпис, нито да изпише четливо пълните си имена, поради което същата положи отпечатък от палеца на дясната си ръка" - не са записани имената на декларатора, нито какъв е недъгът, поради който нотариусът приема, че упълномощителят не може да положи подпис и да подпише имената си; безспорно е, че упълномощителката е била грамотна, трудноподвижна и със силно нарушено зрение - според медицинската експертиза, след 2012 г. тя е била практически сляпа. Предходното обстоятелство е счетено за потвърдено от заверката на друго пълномощно, при друг нотариус, с което Я. упълномощила ответницата да прехвърли на себе си правото на собственост върху жилище в София - отразено е, че поради силно нарушено зрение упълномощителката трудно полага четлив подпис и не може да напише четливо пълните си три имена, и затова нотариусът е прочел текста на пълномощното, тя го е одобрила и заявила, че съответства напълно на волята й, след което положила отпечатък на палеца на дясната си ръка. Счетено е, че в процесния случай липсва отбелязване нотариусът да се е уверил, че незрящата се е запознала със съдържанието на пълномощното и че то съответства на волята й, или че е прочел текста му на упълномощителката, или че последната е заявила, че документът й е прочетен от друг, или че е запозната със съдържанието му; подобни доказателства не се съдържали и в показанията на извършилата заверката помощник-нотариус. Предвид правилото на чл. 579, ал. 2, вр. чл. 189 ГПК, е счетено, че при констатиране, че упълномощителят не е в състояние сам да се запознае със съдържанието на документа, е следвало да изпълни изискванията на чл. 579, ал. 1 ГПК; след като върху спорното пълномощно липсва удостоверяване, че съдържанието на документа е прочетено от нотариуса на упълномощителя, както и че незрящата е запозната с него и той съответства на волята й, то липсва удостоверяване на изразена воля, и пълномощното е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, а допуснатото при извършване на заверката нарушение на разпоредбата на чл. 579 ГПК, е основание за нищожност на нотариалното действие.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
От страна на касаторката се поставят два въпроса: допустимо ли е въззивната инстанция да наведе ново основание за нищожност на едностранна сделка, което не е изложено като основание за отхвърлянето на исковата претенция от страна на първоинстанционния съд и не е посочено от страна на ищцата като основание за нищожност, и когато при изготвянето на нотариално заверено пълномощно нотариусът не е отбелязал като забележка при извършването на нотариалното заверяване, че пълномощното не е прочетено на упълномощителя, когато това се изисква от закона, то допустимо ли е да се приеме упълномощаването за нищожно, без в рамките на процеса да са предприети необходимите действия, за да се установи дали действително пълномощното не е прочетено на упълномощителя. Първият въпрос, поставен в контекста на твърдението за недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск, не е обосновал изхода на спора (освен това съдържа в себе си неотносимо към процесния случай условие - основанието за нищожност да е послужило на първоинстанционния съд като основание за отхвърляне на исковата претенция). Ясно в исковата молба и последователно поддържано в процеса е твърдението на ищцата, че нотариалното удостоверяване е нищожно поради липса на съгласие (разбирано като липса на воля за извършването му), и са посочени няколко твърдения в тази връзка, измежду които и липсата на отбелязване в какво се състои недъгът на упълномощителката, наложил полагане на палец, вместо четлив подпис и изписване на пълните имена, като в тази връзка се сочи, че тъй като прехвърлителката по алеаторния договор е била грамотна, но сляпа, то е следвало пълномощното да бъде приподписано от двама свидетели, което не било сторено. Именно в тази връзка въззивният съд, вземайки предвид разясненията в практиката на ВКС (например в решение № 234 по гр.д. № 4057/2013 г., II г.о.), възприемана напълно от настоящия съдебен състав, че ако едно лице, независимо по какви причини е ослепяло и не вижда, за да положи подпис, то е станало недъгаво по отношение на грамотността по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК и следва да се приложи разпоредбата на чл. 189 ГПК относно начина на удостоверяване на волята на незрящото лице при упълномощаване; когато се касае за нотариална заверка на такъв частен документ, не е необходимо същият да е приподписан от свидетели, тъй като нотариусът има задължения по чл. 579, ал. 1 ГПК за прочитане на документа и, при необходимост, удостоверяване на причината за налични отклонения от общия ред на нотариалното удостоверяване, заключава, че липсва удостоверяване нотариусът да е прочел съдържанието на документа или да се е уверил, че незрящата упълномощителка е запозната с него и той съответства на волята й. При това положение следва да се приеме, че обжалваното решение не е недопустимо по посочените от касаторката причини.
С втория въпрос се цели оборване на заключението на въззивния съд, че данни за прочитане на текста на пълномощното на упълномощителката, както и че тя е заявила, че е запозната със съдържанието му, не се съдържат и в показанията на извършилия нотариалната заверка помощник нотариус. Като се вземат под внимание конкретните показания в настоящия случай, възпроизвеждащи начина на осъществяване на заверка извън кантората на нотариуса, и при изричното заявяване от страна на свидетелката за липса на спомен във връзка със заверката на процесното пълномощно, не е ясно какви действия касаторката претендира да са били дължими от страна на съда и на ищцата, чийто пропуск да има като последица допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на въззивното решение. Ако касаторката е имала предвид да постави проблема за начина на удостоверяване на прочитането, съответно - изявлението на упълномощителя, че е запознат със съдържанието на частния документ, то е следвало да постави и съответния правен въпрос, а неговата липса препятства допускането на касационното обжалване.
Накрая се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно. Твърдението се обосновава отново с виждането на касаторката, че въззивната инстанция въвела ново основание за нищожност на процесното завещание, и така е препятствана възможността на касаторката да се защити при нововъведеното основание за нищожност на упълномощителната сделка. Не се мотивират хипотезите, предполагащи очевидна неправилност - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените съображения в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл. 281, т. 2 ГПК, но хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт, какъвто настоящият случай не е.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски в размер на 1600 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 352 от 20 март 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2433/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА И. В. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. В, ет. 2, да заплати на М. Н. Т., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1600,00 (хиляда и шестстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

-

Начало на блога

Това определение е част от съдебна практика - гражданско производство и от  материала Чл. 580 ГПК не е само за нотар. актове, а и за удостоверяването на подписи, както и от материала:

Решение № 3029 от 30.07.2018 г. по гр. д. № 9479/15 г. на РС-Пловдив   Пример за разумно, юридически издържано решение. Прогласяват нищожност на нотар. удостоверяване на пълномощно (подпис и съдържание) поради нарушение на чл. 580, т.1 ГПК. Потвърдено от ОС-Пловдив с Решение № 352 от 20.03.2019 на  ОС Пловдив по в. гр. д. № 2433/2018  ВКС не допуска касация.

-