Безумно скъпа "Гражданска" реже румънско-българската далавера

Начало на блога
 

Този материал е част от Застрахователна измама

-

Източник: Банкеръ, 27.11.2019

-

„С 4000% по-скъпа „Гражданска отговорност" е на път спре огромната далавера". Това каза специално за banker.bg Надежда Минкова от Института за пътна безопасност.

Тя обясни, че става дума за масовото "купуване" на коли втора ръка , осъществено от румънски, а впоследствие и от гръцки граждани, през български фирми-фантоми, регистрирани на имената на българи - реално социално деградирали хора.

Вестник „Банкеръ" беше първата медия в България, която започна да пише за този проблем още преди години.

Румънците от крайдунавския регион пък масово караха с бг номера и с пълномощно, за да  не плащат "Гражданска отговорност".

Тази схема се ширеше в продължение на години в Северна България. Тя се свеждаше до следното:  малоимотен българин регистрира фирма, на чието име започва да пазарува коли втора ръка. След това возилата се прехвърлят на румънци, които ги карат в родината си с пълномощно, за да избегнат плащането на местни данъци и застраховка „Гражданска отговорност". Оказа се обаче, че често собственикът на возилата задлъжнява или към държавата, или към някоя кредитна институция и няма как да си  плати борча. Затова българските ЧСИ-та запорират автомобилите, които се водят актив на фирмата му. Колите обаче често са неоткриваеми.

Какво точно се случва?

След като се установи наличието на  дълг , се образува изпълнително дело срещу длъжника и започва масов запор на коли.

„Например по едно дело имам 700 запорирани автомобила . А има и по 300-400 коли запорирани по едно дело. Тези коли са много евтини там. Голямата беля за България е, че когато стане произшествие, българските застрахователи плащат, а там,в съседната страна, постоянно стават произшествия", обясни съдебен изпълнител. Оказва се обаче, че тези коли представляват един параграф 22, защото няма кой да плати дълга на толкова много превозни средства. „Другият голям проблем е, че когато някой - дори румънската държава, иска да купи такъв автомобил - не може да го регистрира, защото той има запор в България. Не може и да плати дълга, защото да платиш дълга на толкова автомобили, за да придобиеш  един, е повече от безумно", категоричен е юристът.

Той обясни, че има списъци  на длъжници от общините, които си търсят местните данъци и такси. „Те трябва да бъдат информирани за тези коли, за да се вземат мерки, ако минат границата., но те изобщо не се прибират в България. Карат ги  в Румъния с пълномощно и това няма начин да бъде  спряно. Още преди години евтини коли от категорията  "внос втора употреба"  заминаваха с пълномощно за Румъния. Това са хиляди коли, които се водят на малоимотни хора. По цялата северна граница това е бизнес - в Румъния се кара колата, без да се плащат застраховка, нито местни данъци и такси. Всички колеги имаме такива дела. Наричаме ги „румънските", по тях няма събираемост, защото извършителите нямат  имущество в България", обяснява още съдия изпълнителят.

Колите с български номера по пътищата на северната ни съседка са  надхвърлили  30  хиляди. Румънски застрахователи твърдят, че с регистрирани у нас трошки по пътищата на страната им годишно стават около 3 000 инцидента, повечето тежки.

Как става?

Схемата е гениално проста и се базира на познаване на дупките в законодателството в двете страни.И  на особеностите на балканския характер. Румънец минава Дунава и намира местен бедняк, чиято основна човешка ценност е личната му карта. Отиват в автокъща и избират кола втора употреба. Румънецът дава парите, нашият "търговец"  купува на свое име. После отиват при нотариус и българинът продава на румънеца колата по остатъчна застрахователна стойност - най- често от 500 до 1000 лв. 

Нотариусът, който също е в играта, заверява договор за покупка-продажба на МПС и веднага след това издава пълномощно от нашенеца на румънеца да кара возилото. Нашият получава за услугата няколко десетачки, срещу което поема ангажимент да си мълчи. За сигурност често му се отнема и екземпляра от договора, който по право му принадлежи. Румънецът честит си заминава и започва да се фука с придобивката. Той, при добро желание, което на практика не става, може да идва по веднъж годишно до България, за да си направи за един ден и Гражданска отговорност, и технически преглед и да плати данък.

Ключовата роля на нотариуса

Без фигурата на нотариуса схемата пропада. Това е ясно. По-внимателното вглеждане обаче показва, че един документ, съпътстващ сделката, е гръбнакът на мегадалаверата.

Става дума за пълномощното  за управление на колата, което издава именно нотариусът. Това пълномощно с нищо не се различава  от всички останали пълномощни, които по  различни причини се пишат на крак и се заверят нотариално срещу 3 лв. нотариална такса. Пишещият тези редове също кара лизинговата си кола с такова пълномощно, издадено от лизинговото дружество.

Договорът за покупко-продажба също не е интересен. В него по закон се пише застрахователната стойност на трошката / нещо като изповядането на имотни сделки по данъчна оценка/, за да не се плащат излишни пари на държавата. Но това също е по закон.

Гвоздеят на нотариалната "програма"  всъщност е  едновременото заверяване на двата документа - договора и пълномощното. Но първото нещо, което трябва да се  каже  е , че в едновременното издаване на тези документи няма нищо нередно. Всеки гражданин може да завери при нотариус неограничен брой документи, подписани от него саморъчно.

Но, има ли здрав смисъл това упражнение? Кой нормален човек си иска пълномощно от предишния собственик, за да управлява вече собствената си кола? След като возилото е твое, най-нормалното нещо е да се качиш и да го подкараш, нали? Защо ти е пълномощно?!

-

                  Забележка. Не знам защо журналистът е убеден, че нотариусът първо изповядва продажбата, а после заверява пълномощно от бившия собственик за новия. Според мен е по-вероятно точно обратно -  първо пълномощното, а после продажбата.

-

Къде е ключът?

На румънеца му трябва пълномощното от предишния собственик, за да скрие, че той е собственикът. При проверка от румънския КАТ, той показва само пълномощното. При това положение той  не дължи данъци и такси за автомобила пред държавата си, автозастраховките му са евтини - български и най-вече спестява дължимия огромен акциз. Европейска интеграция в действие!

Печелившият цикъл обаче не свършва тука. С договора за покупко-продажба  вече и българският гражданин, който си  е получил сумата за автомобила и услугата, и отива в данъчната служба, за да се освободи от данъци.

Българинът има нотариално попълнен договор, с който автомобилът е продаден на румънския гражданин, а румънският гражданин притежава нотариално заверено пълномощно от българския собственик и с това пълномощно се движи на територията на Румъния.

Румънските собственици не сменят българския регистрационен номер в родината си, тъй като двете държави са част от Европейския съюз.

След като схемата е ясна, нотариусите вече трудно ще могат да си вършат оная работа. Прикритието на законността всъщност е прозрачен воал, под който прозира юридическото безмислие на акта. А всеки на пръв поглед юридически безмислен акт, особено ако е законен, мирише на далавера.

Кой губи, когато двете страни печелят?

Много ясно - третите, четвъртите и пр. страни.

Губят местните бюджети. Данъците на автомобилите са от 50 до 2000 лева. При поне 10 000 коли в схемата, това прави 20 млн. лева изтекли от най-обрулените райони на България.

Вторите губещи са българските застрахователи и застрахованите.

Още след първата регистрация на сделката на  името на нашенеца-посредник, за да препродаде колата, той си прави Гражданска отговорност. Тъй като колата не се снема от отчет пред КАТ, тя продължава да се води на български собственик, според полицата. Така нашите застрахователи са натоварени с искове за обезщетения на кола - румънска собственост, движеща се по пътищата на Румъния.

Защо страдат българските застраховани?

Логиката е проста. Българските застраховани внасят премиите по полиците си ГО, които в съвкупността си служат за покриване на причинените от тях щети. Когато румънците заобикалят  и техния,  и нашия закони, те реално ограбват спестеното от нас, което поражда дефицит в средствата за покриване на щети.

Колкото до застрахователните  ни компании, те са буквално заляни  от искове за обезщетения от катастрофи с коли с българска регистрация в Румъния. Те говорят за лавинообразно нарастване на застрахователните събития по тези полици. Все по-често валят искове точно от такива водачи. Застрахователите обясняват ситуацията с няколко причини. На първо място, водачите са предимно млади и неопитни, нискообразовани селяни от общините покрай Дунав. Те карат пияни, без предпазни колани, с висока скорост. Тези рискови обстоятелства в своята съвкупност създават огромна щетимост. Докато се досетят за какво става дума, нашите дружества са се набутвали с огромно отчисляване на резерви заради  многото щети. Само за година над 3000 такива коли са станали причина за ПТП.

Румънците изпращат исковете до нашите застрахователи като настояват за 100% провизиране на щетата. Българските дружества са принудени да заделят в резерви цялата сума на предявената щета. При положение, че у нас на 100 лв. дължима щета се заделят резерви в размер на около 44 лв. В момента коефициентът за изчисляване на съдебния резерв съгласно Наредба 27 на КФН е 0.44, което означава, че за съдебна претенция в размер на 100 лева се заделя резерв от 44 лева. Този коефициент е само за претенции, предявени по съдебен ред, а не за всяка щета.