Интервю с проф. Красимир Димитров - Бюлетин на Нот. камар, бр. 3/2011 г.

Начало на блога

Обратно към Официални становища и предложения на тема имотен регистър

.

ЗА ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР

Журналист: Г-н Димитров, да започнем може би оттам - имаме ли в момента в България имотен регистър?

-

Проф. Кр. Димитров: Ако трябва директно да отговоря на този въпрос, мога да кажа, че почти 15 години, или може би малко повече от 15 години след като беше взето политическото решение в България да бъде създаден имотен регистър, такъв все още няма. Преходът от персоналната към т.нар. реална система за вписване и създаването на имотен регистър е едно от най-важните решения, които бяха приети много преди да започне присъединяването или процеса на присъединяване на България към ЕС. Това беше мотивирано от няколко обстоятелства. Трябва задължително да подчертая в началото, че винаги вписването в България се е извършвало по т.нар. поименна или персонална система. Открива се партида на съответното лице, на съответния субект, в която се водят притежаваните от него имоти. Докато при реалната или имотната система партидата при вписванията се открива на самия недвижим имот и всички последващи сделки с него, всички правни действия, които се извършват, се водят в тази партида. Тя е много по-сигурна, много по-стабилна и създаването на имотния регистър и преминаването към тази система на вписванията мога да кажа категорично, че ще защитава интересите на инвеститорите, включително и на чуждестранните такива, както и на собствениците. При всички случаи обаче, за да може да бъде създаден имотният регистър, е необходимо едно предварително, но важно условие - създаването на кадастъра. А за съжаление процесът за създаване на кадастъра, на кадастралните карти, който тече вече няколко години, се забави. Това и други причини доведоха според мен и до едно такова забавяне по отношение на създаването на имотен регистър у нас.

-

Журналист: Каква е европейската практика, по този начин ли се прави регистър на имотите в европейските страни?

-

Проф. Кр. Димитров: От една страна, що се касае за кадастъра, не бих искал да взема отношение, но все пак бих могъл да споделя, че според мен заложената основа, като принцип на създаване на кадастралните карти в българското законодателство, не беше най-добрата, може би трябваше да се приеме, че ние имаме на база на действащото законодателство основа на един неизграден, незавършен кадастър. Може би трябваше да се използват малко повече съществуващите до този момент данни. Така или иначе България не е някаква пустинна държава и не започваме отначало с измервания, с анкети за установяване и т.н. За разлика от България европейските държави отдавна са изградили, и то държавите от ЕС и не само те, своите имотни регистри и през годините стабилността, която се наблюдава там, е несравнимо по-голяма отколкото при нас. Надявам се, че скоро вече ще имаме една достатъчно добра основа, за да стартира процедурата и при нас. Тя започва с една заповед на министъра на правосъдието в определен район да се създаде имотен регистър. Заложената в закона идея е най-напред да се направят т.нар. предварителни партиди, които впоследствие се превръщат в окончателни, на недвижимите имоти и в тях се вписват определени обстоятелства. В закона за кадастъра и имотния регистър и респективно подзаконовите актове, свързани с неговото приложение, подробно е дадено съдържанието на тези имотни партиди, разписана е процедурата за създаването им, респективно последващите изменения, отбелязвания, заличавания, които се извършват в имотния регистър.

ЗА НЕВПИСАНИТЕ АКТОВЕ

"като имаме предвид, че една значителна част от тях не съществуваха в базата данни на Агенцията по вписванията, защото например имоти, които са придобити чрез констативен нотариален акт, а това са огромно количество имоти, които са придобити от държавата или общината въз основа на писмен договор, не подлежаха на вписване. До определен период от време. И ако с тези имоти няма правна сделка, те реално не съществуват в тази информационна система."

-

(Заб. невписаните имоти се вписват при правна сделка съгл. чл. 586, ал. 4 ГПК - "нот. акт не се издава, докато документът не бъде вписан", обаче неспазването на тази законова разпоредба не се санкционира по никакъв начин, защото съдиите масово считат, че чл. 586 не е изрично посочен в чл. 576 ГПК; тук съдиите допускат грешка, като не отчитат, че чл.586 е посочен индиректно чрез разпоредбата на чл. 574 ГПК - "Законосъобразност на нотариалните удостоверявания"; може би грешката им се дължи на това, че търсят "изрично" посочване на член 586 и не разбират значението на чл.574 )

-

ЗА ПАРТИДИТЕ

-

Журналист: Кой трябва да разпореди ускореното създаване на имотния регистър и как вие

го виждате във времето?

-

Проф. Кр. Димитров: Окончателно изграден, не мога да отговоря. Ето от 2004 г., когато се създаде Агенцията по вписванията, са минали 7 години, а регистър няма. За мен първите стъпки са много ясни: Приемане на необходимите изменения в Правилника за вписване и новият правосъден министър, след като се обсъди внимателно възможността, да издаде заповед, където има възможност и готовност да се стартира процедурата по създаването на регистър. Регистърът се създава поетапно. Дискусионна е и самата процедура, има противници на т.нар предварителни партиди, но това, че има дискусионни въпроси, не значи, че не бива да се предприемат действия.

(заб. По нашите имоти са били създадени предварителни имотни партиди на трите арендувани ниви)

-

Начало на блога

Обратно към Официални становища и предложения на тема имотен регистър