Имотната мафия и аз - anttoni.blog.bg

24.04.2013 06:45 - Посещението

Гостите от ада не закъсняха. Гостите от ада приемат винаги благ образ. Когато призвание и професия си подадат ръка - става магията на майсторството. А ние случихме на стабилна имотна мафия - спокойна, хранена, със загладен косъм, гледана.

Като се връщахме вкъщи един ден през януари (2011) към нас се втурна симпатичната млада жена, която беше идвала да ми каже да си подготвим данните за къщата. Зад оградата от дръвчета ми се видя, че тя направи нещо като еленски скок, за да ни хване преди да си влезем. Тогава ми се стори, че тази усърдност в работата се дължи на младостта. Не, дължала се е на парите, които ще получи за функцията на „лимон" - така се казва низшият персонал в мафията (толкова съм веща вече в техните дела - защо не ми предложат работа?). Тук трябва да говоря и за своята собствена наивност (не си и помисляйте за другата дума, макар че тя би била съвсем на място). С младата дама имаше и млад господин - с незапомняща се външност, среден ръст, тъмно балтонче и чанта - чиновник, администратор от горе до долу. Той влезе в двора по-авторитетно, строго ни попита, защо толкова време не могат да ни намерят - чак се почувствах виновна, смутих се някак, че не са могли лесно да ни намерят и толкова сме ги затруднили. Къде можело да разтворят това, което носят, къде сме щели да подписваме плановете. Към двора ни се прибавяли 6 кв. м. площ, хубава новина, радваща и предразполагаща. Да подпишем в общината, предложихме им ние и те изобразиха страдалческа досада. Не може ли сега, не може ли да влезем вътре? Отворихме им външната врата. Пред стълбището стои стар шкаф, казахме им да си оставят нещата на него. - Тука ли? - пита господинът с едва прикрито възмущение, - няма ли да влезем? Чаровницата пък примирено хуха в юмручета и пристъпва от крак на крак (студено й е демек, но щом има толкова безсърдечни хора, тя ще го понесе в името на службата). Ще кажете - защо им е да влязат? Макар и със закъснение, знам отговора - ако се наложи, ще обясняват къде, в какво помещение, в каква стая е подписан договорът, ще описват подробно обстановката. За автентичност. Господинът попита нямаме ли намерение да строим тук, той имал един познат предприемач. Разтвориха нещо с форма на голям албум, вътре имаше планове на нашата част от квартала, с нанесени нашия двор и сграда. И още някакви листове с нещо разчертано, като таблици. Мразя документи и всякакви бумаги, гледах да свършим по.бързо. Подписахме се под плановете и листата няколко пъти. Няколко! Няколко!

Моля ви, не правете така! Просто не правете така! Не правете това вкъщи, както се казва в някои тв-предавания при демонстрация на опасни изпълнения.

Когато си тръгваха, нежната дама ме попита мило-смутено - ще може ли да си откъсне малко кокиченца? Откъснете си, разбира се, колкото искате.

Детайлът прави изкуството. Майсторът се познава по детайла. Да знаете.

Колко ли са се радвали, колко ли дни са чакали, натъпкани в някаква кола, по-долу на улицата! Палавници.

27.04.2013 08:52 - Спасение дебне отвсякъде

Грозните новини винаги идват изневиделица. Грозните новини те връхлитат. Съзнанието най-напред не ги приема. Отхвърля ги - като първа защита. Най-напред наивно недоумяваш. Това, което допреди миг е било твоят свят, бавно се свлича от теб и те напуска. Не проумяваш още какво става. Макар че вече чувстваш, нещо страшно се е случило. И нещо се пречупва. Нещо се срутва. Нещо мръсно, чуждо, външно, за което нямаш нито представа, нито вина, ще те облее с гнусотията си. Просто така. Защото теб са набелязали. Защото теб са избрали. Престъпниците. Силните днес. Срещу вас има заведен съдебен иск. Как? За какво? От кого? В имотния регистър срещу имената ви е отбелязано, че срещу вас има заведен съдебен иск. От Бояна. Помислих за част от секундата, че става въпрос за киностудия Бояна. Имате ли роднина или позната Бояна? Не. Не познавам никого с такова име. Какво може да е? Сигурно е някаква грешка? Ще се изясни. Станала е някаква грешка.

Не, не е грешка. От тук нататък те чака адът. Да разбереш, че те са навсякъде. Че те са попъплили навсякъде. Че държавните институции им дават едно рамо, какво ти рамо, те открито могат да им съдействат. Че те шетат из общини, брокерски къщи, из коридорите на съда, че те ще излязат срещу теб с адвокати и нотариуси, с цяла гвардия играчи. Че всичко им е позволено. Че разполагат с човешки и финансови ресурси. Че ще те облепят с мръсните си пипала отвсякъде докато постигнат целта си да те унищожат. Както преди време ни обработваше комунистическата партия чрез своята комунистическа държава. Ами че те са учили по нейните учебници. Те са съвсем преки възпитаници на нейните школи. Знаят ги мъртвите хватки, пише ги в ръководствата - запушваш всички изходи на жертвата. Засичаш я от всички страни. Има и екстри, ако ти е кеф - гавриш се с нея. Малко удоволствие преди края й. Комунизмът си отива, спете спокойно деца. Комунизмът си отива в истински европейските държави от бившия социалистически блок. У нас комунизмът сега се развихря, пуска същината си на воля, освободен от идеологическите дрънканици, от пропагандата на „високия морал", за който ни пееше светли песни от първолашкото чинче та до пенсия, докато върши престъпленията си и гои своите непоклатими крепители. Комунизмът, в осъществения му вид, който познаваме, мачка, мачка с цялата си машина, която нарича държава, „обикновените" хора. Те са безправни. Обезправени. Срещу тях е произволът на държавата, а държавата - тяхна. Безнаказаност, пълна безнаказаност. Кой кого да наказва - навсякъде все „свои". Това не ни ли е познато и от прехода? Или с главна буква - от Прехода?

Срещу вас има заведен съдебен иск. Обвиняват ви в измама. Измамниците ви обвиняват в измама! Също познато. Това, което сте били преди една минута само, което сте мислили, чувствали, възнамерявали, се срива, отива по дяволите. Стоите изумен. Стоите безпомощен. Това е някаква грешка! То ще се изясни бързо. Не е възможно иначе! - Възможно е. О, колко е възможно даже! Предстои ви дългият път на прозрението, доколко това е възможно. Във вашата родина. В България на прехода.

Новината при мен дойде в петък вечерта. След изтичане на работното време. Продавахме един парцел от един декар в Княжево. Защото имахме сериозни финансови затруднения, както се казва, тоест - нямахме никакви пари. Обявили го бяхме в много агенции. И в един петък вечер с нас се свърза една евентуална купувачка, която преди това беше искала чрез брокерска къща документите за парцела ни, малко повече документи, отколкото се изисква за една продажба, но нищо, решихме, че е прекалено стриктна. Проверила имената ни в имотния регистър - и там излязъл съдебен иск срещу нас. Тя проверила и за какво е искът - някоя Бояна Стоянова твърди, че е купила къщата ни като ни е платила сумата от 180 000 лв, а ние не сме се явили пред нотариус за изповядване на сделката. И затова тази измамена купувачка на име Бояна Евлогиева Стоянова иска от съда, той да обяви предварителния договор за окончателен, т.е. тя да стане собственичка на къщата ни. Със съдебно решение. Щом не сме се явили пред нотариус. Но потенциалната купувачка на парцела ни в Княжево пък е адвокатка, много иска да ни помогне, научила е, че първото заседание по делото срещу нас е в понеделник, рано сутринта. Така че ако искаме, тя е готова да се срещне с нас в събота, в нейната кантора. И ние се съгласяваме. И отиваме на тази среща. Адвокатката, която иска да ни помогне е етническа туркиня. Храня искрена симпатия, и бих казала - обич, към нашите турци („турските" турци не ги познавам), всичките ми познати турци са нравствени и чисти хора, с ясни морални ценности, от които не отстъпват, уважавам ги за това. Безкрайно ме гневяха блудкавите изпълнения на свършващата социалистическа държава, които ги унизиха и набелязаха несъществуваща дотогава разделителна линия между българи и етнически турци - сладка храна за вътрешни и международни политически манипуланти. Така че аз още преди да съм я видяла изпитвах симпатия и доверие към нея.

Възможно ли е и това да са знаели? Не вярвам чак толкова пък да са били информирани. Просто са имали добър късмет. Злото винаги има добър късмет. А аз просто забравих приказката за правилото и изключенията. Не ми се вярва да са знаели и това за мен. Защото после намесиха като играч и православната църква, драмсъставът им разигра една пиеска със „свещеник" - появи се едно младо, интелигентно момче - „поп", все вееше черно расо, въртеше кръст в ръцете си и повтаряше след всяка моя реплика: „Такава е Божията воля". То пък имаше задача да стопира действията ни да се освободим от мошеническия капан по друг начин. Те много ги разбират тези работи с Божията воля. Но за него - после.

И тази адвокатка, в тази събота, между петъка, в който ни попари новината за иска и понеделника, в който ще се проведе първо заседание по делото ни според нея, в своята луксозна кантора в центъра на София, ни откри, какъв невероятен късмет имаме, че попадаме на нея, че тя ще ни стане адвокатка като си приспадне после хонорар от цената на декарчето, което непременно, ама непременно ще купи, толкова й е харесало, че на всяка цена иска да го притежава. Адвокатите обикновено те предават на противника за пари, но тя е толкова принципна, че само като видят името й като наша адвокатка, крадците ще се респектират. За да се респектират още повече и да помислят, че разполагаме със средства - тя ни каза, че си пише и висок хонорар в адвокатското пълномощно. Което ни предложи да й подпишем, за да ни представя в понеделник сутринта на делото срещу нас. Няма да й го дължим наистина, този голям хонорар е за заблуда на крадците. Подписахме пълномощното. Създадени бяха и други атрибути на паника и неизбежност - да си извадим спешно в неделя някакви медицински, че не можем да се явим на делото и т.н. и т.н. защото времето, времето ни притиска!

Обаче в понеделник сутринта нямаше никакво първо заседание по делото ни. То минало! Виж ти! Преди 15 дена минало! Пък тя да се обърка... Язък за жегата в събота!

Заседанието минало, но - пълномощното остава. Остава и възможността за тясна връзка между нея и нас. Разказвам й всичко за нашето финансово състояние - че живеем на заеми от приятели, че единствената ни възможност да получим някакви средства е продажбата на парцела в Княжево. Тя е готова да ни дава предварително пари, които после ще приспадне от цената на декара. Веднъж на улицата дружески ни натъпка в джоба 500 лв, да си посрещнем по-спокойно Нова година, и отлитна с джипа. По-късно ни се наложи да й поискаме и авансови 1000 лв. Така че й дължим 1500. Да знаете. Или пък е редно тя да си ги пресметне като неизбежни разходи по служба, графа непредвидени? Или ние да си ги пресметнем като морално обезщетение? Или да й ги върнем на жената?

Скоро ме срещна на улицата, дълго след като се бяхме разделили. Крещеше ми: - Нагла си! Нагла си! И как ме е „нахранила, когато съм била гладна" - клише на имотните хитреци - запомнете го! Те все нахранват някой гладен, а той - неблагодарник. И си искаше хонорара, за който сме й подписали пълномощно - 6500 лв! Дето ги беше писала, за да респектира измамниците. Казахме й, че не й дължим никакъв хонорар. Защото единствената й „дейност" по делото беше, че ни заведе в ПИП, при човек, когото казваше, че познава - обаче ни заведе с така нещастно написан от нея „сигнал", че никаква институция не би могла да го приеме. И разбира се, не го приеха. Тръгнахме си оттам и така тази едничка нейна активност премина от нищото в нищото. Но тя крещеше на улицата по телефона на своя сътрудник - „Метине, ще си взимаме парите по другия начин!" Къде остана сърдечната, приятелски настроена, повече от доброжелателна наша спасителка? Нали беше такава и като такава успя да ни отнеме 6 месеца с бездействие и залъгване, 6 месеца, в които можехме да предприемем истински действия срещу имотните измамници.

А сега най-важното - тя ни предложи един, единствен според нея, начин за спасяване на къщата ни, „като на роднини" ни го предлага - да зъдлъжнеем фиктивно на нейна много близка фирма, с огромна сума, надхвърляща истинската стойност на имота ни, така фирмата чрез съдия-изпълнител ще ни изхвърли от къщата (на ужким де, как щяло да е наистина), и крадците на къщата ни ще се изправят вече срещу тази мощна фирма, и ще изгубят ума и дума, и после още ходове, ходове, мислени-премисляни - та накрая някак си къщата пак наша се озовава след множество перипетии. Ето тук си намерихме истински адвокат. Ако успеят да ви убедят с медно гласче да подпишете и някакъв подобен документ наистина, с истинския си подпис, е тогава вече сте загубени безвъзвратно! Ето това е втората подсигуровка, много по-зла от първия акт на кражбата.

А парцелът ни така и некупен от тази адвокатка остана, още една, вяла вече, сценка на уговаряне на цена, и после - заболели роднини, пътувания в чужбина - забрави се работата. А колко документи поиска да й извадим от общината докато навърти повечко време - като че ли купува НДК с прилежащата площ.

Помнете, те ще се стремят да установят личен контакт с вас, или контакт чрез посредници, вариантите са много, подходът им - индивидуален, според преценката им за „обекта". За да ви унищожат. Окончателно.

27.04.2013 14:54 - Оперетата

Една наша известна оперетна актриса, разказваше един епизод от живота си при демокрацията, нашата си демокрация, българската. Тя работела в кухнята на някакво заведение, тоя ден белела картофи и ябълки и много се изморила, излязла от кухнята, в която работи през демокрацията, и седнала на едни стълби в коридора към мазето, а срещу нея - телевизора, и по него предаване - една популярна в миналото, дала много известни реплики за всекидневна употреба, стара телевизионна постановка. Там тя играеше централна роля. „И аз гледах, гледах - каза тя - и заплаках".

Ако си редови гражданин, ако живееш нормално, честно, по своите си човешки правила, ако просто искаш да изживееш живота си и да правиш това, което можеш - откажи се. Българската държава на прехода, порочна още в самия си замисъл, и правоприемник на една също толкова порочна социалистическа държава, рано или късно ще те застигне, ще протегне мръсната си ръка:

- Ей, аланкоолу, чекай, чекай малко!

И ще те оваля в своите миазми, и ще те омърля отвсякъде, и ще те направи своя функция, и ще те окраде на едро, и ще те обере на дребно като трамвайна джебчийка, и като чувал ще те изтръска от цялото ти простичко човешко съдържание - възможности, стремежи, мисли, чувства, спомени, човешко достойнство. И ще ти каже:

- Ти си нищо! А, върви се оплачи в съда!

Ще седнем на стълбите към подземието, ще гледаме екрана на живота си в миналото, и ще заплачем.

02.05.2013 13:46 - Свещенослужител и трима адвокати с него, и други още с тях

Забавени с много месеци от доброжелателката ни, продължаваме да опитваме да продадем малкия си парцел. Живеем само благодарение на заеми от приятели. Сваляме цената до най-ниската възможна граница. Не се намира купувач. Всички потенциални купувачи, немалко на брой, привлечени от ниската цена, след посещение в Община Витоша, тутакси се отказват от намерението си да купуват. Недоумяваме какво се случва.

А се случва следното - крадците на къщата ни вече са информирани в детайли за пълната липса на средства при нас, знаят, че продажбата на парцела е единствената ни възможност да получим пари за нормално съществуване и за истинска адвокатска защита. От различни брокерски къщи клиенти разглеждат парцела, харесват го и за да са наясно с всичко, отиват в Община Витоша при чиновника, който отговаря за този район. След разговор с него, всеки един от тях се отказва. Чиновникът е направил такава „реклама" на парцела ни, че никой след среща с него не се решава да го купи. Инженер Денков е сладкодумен и знае как да убеждава и как да разубеждава. Нашите крадци са посетили общината. Говорили са с главната архитектка. Както сами скромно си признаха, чрез своя пратеник-„купувач" на парцела ни. Те са хора с връзки, връзки навсякъде, където е необходимо. И посещават, посещават. Бизнес е това, правила си има. Инвестираш, за да получиш. Инвестираш стотици и хиляди - получаваш милиони.

И така - купувачите чезнат. Тогава - чрез една от брокерските къщи, се появява един млад „свещеник", интелигентно високо момче, все облечено в черните свещенически одежди се явяваше. Иска да купи парцела ни. За да построи на него храм. Или параклис. Не се разбира точно. И с него една скромна жена, с неизяснена роля - ту баба попадия, ту адвокатка, ту учителка, ту юристка. При първата ни среща в брокерската къща, отчето иска да знае - какъв е произходът на земята ни? Разбираемо, да не е например случайно придобита по някакъв безчестен начин и върху неговата кристална божа душа да се появи петънце замърсяващо - храм ще се строи на тази земя, не е шега работа, трябва да е чиста. За произхода на тази земя, „дядо попе", можеш само да мечтаеш. Ти сега се труди в миманса, обличай черните дрешки в лятната жега, и прехвърляй неуморно кръста на верижка между пръстите си, пък Бог ще те възнагради, ако не той, ей богу, все някой със сигурност ще те възнагради.

Процесът на преговорите, макар че няма всъщност за какво да се преговаря, започва да се простира към безкрайността - нямат пари, събират от дарения, чакат един бизнесмен да им направи дарение, ще основават някакво дружество, на чието име ще се води новокупеният имот, нов адвокат на „попа" се появява, отиваме за подписване на предварителен договор при брокерката, но този адвокат иска от нас виза за строителство - виза за строителство от продавача! Не се подписва договор. Но отчето продължава да иска да го купи. Искат имената на собственици на съседни имоти...

Времето минава. Най-накрая - ще се срещнем при нотариус за продажба на имота ни. Купуват го! При младия нотариус на ул. Солунска ни чака вече отчето. С нова адвокатка. Смирена и светлоока. Казвам на брокерката, защото от известно време чувствам какво става:

- Ще видиш, че няма да има сделка. Това са хора от мафията.

Тя не вярва. Но аз вече познавам пристрастеността им към играта - обичат си работата, доставя им удоволствие.

Адвокатката на попа говори с нотариуса в съседната стая, те са го посочили, така се прави при продажба - купувачът посочва нотариус. Нотариусът идва и сяда на масата, около която сме ние - продавачи и „купувачи".

- Защо се срещаме? - пита нотариусът.

- За изповядване на сделка - казва изумено брокерката.

- О-о, какво е това бързане? - възкликва нотариусът. - Няма документ, че земята не е общинска собственост.

- Има - казваме ние и му поднасяме пред очите документа.

- Обаче в документа ви от Поземлената комисия пише „Няма данни за реституционни претенции", което ни навежда на мисълта, че би могло да се появат такива претенции, трябва да има документ със съдържание: „Няма реституционни претенции". Защо така бързате, има сделки, по които работя 3-4 години.

Прибрах си разстланите пред него бумаги, при перспективата да го чакаме до 2018-та, и станахме да си тръгваме.

Попчето и адвокатката ни задържат да говорят още с нас. Ясно им давам да разберат, че знам кои са. Те упорстват, че искат да купят имота. Ще ровят в архивите на Министерство на земеделието за реституционни претенции. Искат да купят земята, готови са да я купят ето сега и в този момент, смирената адвокатка, вече все по-нетърпеливо излизаща от смирение, тупа си чантата: - Ето, тук са парите! Да седнем на кафе да поговорим. Да ни откарат с джипа до Министерство на земеделието, или до Поземлената комисия. Отказвам им категорично да продавам имота си на тях. - Викате ни за сделка, а нотариусът ви не знае за какво става въпрос, бавите ни с всевъзможни безсмислици! Тук адвокатката извиква: - Той не е наш нотариус! Нашият нотариус е Тю...(тук ми се включва автоцензурата, пък и с отзиви за сделките на този нотариус е изпълнен интернет) ...тюнджиев!

Прозвуча някак като визитка. Предлагат „сближаване", предлагат преговори, казват ми - добре де, позна, ние сме, хайде сега да поговорим. Не поговорихме. Неосъщественият сценарий нататък е следният - кротко ти дават да разбереш, как си в ръцете им, колко надалеко и нависоко стигат пипалата им, как на всяка цена ще спечелят делото за къщата ти, и предлагат, вместо да се мъчиш години наред с тях и да се разоряваш по дела, и да си съсипваш живота - те да ти платят... например една десета от стойността на имота ти, на собствения ти имот. Който крадат. Те ще ти платят, за да те избавят от неприятности! И ти доволен - с малко парици в бедняшкото джобче, и те доволни - с много парици в тлъстата сметка на ОПГ-то (организирана престъпна група ) от кражбата на двуетажна къща с двор в централната част на кв. Лозенец.

И като споменах пак Лозенец, и се сетих - един господин, Андриан Николов, купил апартамента в Лозенец на една жена, с която разговарях. Тя подписала нещо на един друг господин. То се оказало впоследствие пълномощно. И този господин с пълномощното, без тя да подозира, продал апартамента й на Андриан Николов. Жената твърди, че не е упълномощавала никого да продава апартамента й. А Андриан Николов си го е купил. И разбира се, не я пуска да влезе в него. Тя завежда иск в съда. Кой е съдия по това дело? - съдия Асен Воденичаров. Спечелва ли Андриан Николов делото? Спечелва го.

А в моя „случай", в констативния протокол на нотариуската, която ни е чакала да изповяда сделката за къщата ни, като придружител на „купувачката" Бояна Стоянова е записан с данни от личната карта също един господин на име Андриан Николов. Кой е съдия по нашето дело? - Асен Воденичаров. Печели ли делото Бояна Стоянова? - Печели го.

Какво нещо е случайността! И случайният принцип!.

Г-н Андриан Николов има бая дела в Софийски градски и Районен съд. Най-често той е купувач. Той купува имот, собственикът го лъже, той завежда дело, той пак купува имот, собственикът пак го лъже, той пак завежда дело, обаче той пак купува имот... и пак купува имот... и пак купува имот... Няма ли близки хора да му кажат, че не е за тая работа - много е доверчив.. Ще се разори от дела.

И тук пред нас, обикновените български граждани, натрапливо застава една мисъл - имотната мафия узаконява своите престъпления, използвайки българския съд. Българският съд некомпетентен ли е? Неквалифициран ли е? Не познава реалиите в страната ли? Небрежен ли е? Или? -

Или.

За мен и за другите пострадали от този уродлив симптом на бездържавието, това може да се окаже фатално, а за всички нас, българите, то е тъжно, и обидно, и унизително. И някак средновековно и мракобесно.

05.05.2013 15:32 - Новото оръжие на имотните крадци, бива си го - внимавайте!

Едно ново съоръжение, внедряване на една нова технология от набиращите увереност в собствените си сили престъпници - и отивате на кино! Фиют - и ви няма! Добрите стари десарски знания и умения и компютърните новости - ръка за ръка - е, това е вече съчетание за чудо и приказ! И ласкавият към тях съд - главното, разбира се.

Техният контингент беше досега внимателно подбиран - хора в незавидно социално положение. Но със завидно възпитание, деликатност и интелигентност е един от тях, с когото се запознах. Апартамент в идеалния център на София, на топ място. „Купува" му го г-н Андриан Николов. С дело в Софийски районен съд - не са на едно място делата на неуморните купувачи, неее... да не си помислите, че има нещо нагласено, нещо съмнително, нещо неотговарящо стриктно на буквата на закона, моля ви се... абсурд, съд е това, не е шега работа! Човекът няма средства за адвокат, явява се сам на делата. Запознах се и с други „хитри и обиграни измамни продавачи" - едва свързват двата края, хора, за които обществото и държавата трябва да отделят специални грижи. Засега за тях се грижи имотната мафия. Ще се впие в изтерзаните им животи, докато се насмуче, ще ги подмята като кукли насам-натам, сценки ще им играе, интрижки от сапунени сериали ще им измисля, които звучат в качеството на свидетелски показания или адвокатски обяснения в съдебна зала. Всички знаят, само съдиите не знаят, мащабите на имотната престъпност. Всички знаят, само съдиите не знаят, изпипания, но все пак скудоумен по рождение сценарий на престъпното процедиране. Но - все пак този благодатен контингент ще се изчерпи. Има толкова апетитни кътчета, толкова сладки хапки. Пък и животът се развива. Няма да тъпче на едно място имотната мафия. Да не е по-лоша от другите! И - внесоха новата машинка. Скъпо, ама хубаво. Суперинвестиция. Колко хора ще затрие, колко имота ще прилапа инвеститорът, зинал е за още и още.

Механичната ръка. Която пише тънко и дебело. Която чуждестранните звезди използват за произвеждане на стотиците си автографи - но там устройството се регистрира! Да, ама - там! В която вливаш химикал, използваш компютърния образ на изписаното - и е готов „собственоръчният" текст и подпис. Което вече влива непоколебима увереност у престъпниците. Което прави адвокатите им самоотвержени борци за правдата. Което дава възможност на вещите лица да имат смелостта да твърдят, че установяват положени собственоръчно подписи. Което изчиства от подозрения съдиите. Което развързва ръцете на престъпниците. Има вече в съдебната практика „изгорели" невинни заради тази компютърна новост. А защо да не очакваме и нови, подобрени варианти?

Ако проявите интерес, погледнете предаването Студени следи с Надя Обретенова от 18 ноември 2012 г. На страницата на БНТ, заглавие на предаването: За нападнатата преди 8 години Поли, интервюто за новия начин на фалшифициране на подписи е към края на записа.

За този нов „метод" на престъпна фалшификация трябва да бъде информирано цялото общество. Той представлява опасност с непредвидими последици. Защото сферата му на прилагане може да не се ограничи само с имотните престъпления. Той представлява истинска обществена опасност. Ами ако се фалшифицират с такова съвършенство държавни документи? За това нововъведение на престъпния свят трябва да се знае. Съществуването и прилагането му е задължително да стане публично достояние.

Защото вещите лица-графолози свенливо подминават този въпрос. Зариват го с пясък, както героя на Чарли Чаплин обувките на полицая. Защо ли? И упорито работят с умилително остарелите си методи. И авторитетно в съдебна зала удрят ножа на невинните жертви на престъпността. Защо ли? И нямат доблестта публично да заявят, че престъпниците ги изпреварват в технологично отношение. Че дори и не изразяват и най-малко съмнение за ползване на нова компютърна техника. Защо ли? Не знаят за съществуването й ли, не са чули за нея ли? Или вещината им е вещина от миналия век?

Когато, след като дадохме проби за първата експертиза, отидохме да видим в деловодството на съда „оригинала" на „нашия" предварителен договор, ахнахме от изумление - върху белите листа искряха нашите имена и нашите подписи. Очаквахме „колажи" и ксерокси - а ни посрещна нещо „възхитително". Стъписване, недоумение, отчаяние. Разбира се помнехме, че сме се подписали в обратен ред - първо брат ми, под него - аз, а тук аз съм на първо място („нашите" крадци някак ме фаворизират - добре!). Че между изписаните ни имена и подписите бяха написани ЕГН-тата ни, които тук, в „договора" липсват - и все пак всичко изглеждаше толкова истинско. По-късно разбрахме за съществуването на принципа на плотера. Още по-късно попаднахме на предаването на Надя Обретенова с обясненията на криминалистичната графология. И си изяснихме за себе си нещата.

Лаская се от мисълта, че ние сме пилотен проект за нашата ОПГ. Точно те изглежда за пръв път ползват новия метод на фалшификация на текст и подписи. Изпробват го - как ще действа в съда. Изпробват го „на прочность", както се казва на руски. Изпробват силата и устойчивостта му. Затова бяхме и добронамерено предупредени след първо заседание по делото. За да се отбраняваме. Доколкото имаме сили, де. Умеренко, колкото те позволят. Спаринг-партньор, един вид. Обаче с последващо ликвидиране. Хубаво са ви „сготвили" - ни каза дознателят от Четвърто РУ, така се казвало на професионален жаргон..

Цяла държава сготвиха, че нас ли няма. Те са школа, добра, стара, изпитана школа. Която - захапе ли, не пуска. 45 + 23 години.

 

 

08.05.2013 21:41 - Декоративната козметика на гражданския съдебен процес

Това, за което не знам, не съществува.

Дори някои философи са се подвеждали по такова твърдение. Какво остава за  българската гражданска съдебна експертиза.

Две експертизи - обикновена и тройна, отсякоха, че собственоръчно ние, ответниците, сме подписали точно тези листа на точно този „договор".

Единична експертиза с вещо лице Светла Чакърова. Тройна експертиза с вещи лица Иван Лазаров, Даниела Дамянова и Светла Чакърова /въпреки писменото искане на нашия адвокат в тройната експертиза да не участва вещото лице от първата./.

 

При „американската" фалшификация на подписи българският съд май си въздъхна облекчено. Не че досега нещата не вървяха. Ама сега пък как ще тръгнат!

Немците различават два вида козметика: pflegende Kosmetik - козметика-грижа и dekorative Kosmetik -  козметика-декорация. Първата се цели в същността на проблема и дава дълготрайни резултати, втората покрива временно дефектите и създава илюзии за хубост, нагледи, както се казва сега, т.е. има моментен характер. Да се грижиш за служебната си и професионалната си чест у нас е екзотика. Да се грижи държавна институция за хората у нас е екзотика. Но да декорира, да маскира нещо фалшиво като нещо истинско - ето това го може нашата гнила държавна машина, за толкова й стигат силиците. Декоративната козметика, която прикрива грозотата на съдебния процес в подобни случаи на имотна измама е и ще бъде новият съвършен пренос на подписи и текст и „невинната" експертиза на гражданското дело.

В една, както се научихме да казваме, нормална държава, съмненията за престъпна употреба на такова съвършено устройство биха вдигнали по тревога съдебната власт, при нас тя сладко прилепва към престъпната новост. Мие си ръчичките с нововъведената от крадците технология. С новата машинка. Нова, нова, колко да е нова, знаем си, че при нас всичко идва със закъснение. В САЩ е общоприета, но, естествено, със строго регламентирана употреба, като законно средство, което се използва при определени случаи. И все пак покрай това устройство си изпатиха даже Буш-младши и Обама.

Ама вещите графолози в нашия съд не знаят. Откъде да знаят? Да не са длъжни да следят новостите в своята собствена област? Къде го пише, че трябва да следят новостите? Те са си завършили образованието преди 30-тина години, събрали са знания от тогава и си ги прилагат, пожизнено. Че щели да завлекат човешки съдби, със своята - я, некомпетентност, я, кой знае - голяма работа. Такъв им бил късметът на тия горките, какво да направим, да не сме ги излъгали ние да се подпишат? Ние само кротко съучастваме. Но то пък без толкоз не може, всички сме грешници на тази земя... Принципът на кроткото съучастие неимоверно ефективно смазва колелата на всяко болно държавно  управление.

Непознаването на законите не оневинява нарушителите. А непознаването на новостите в професионалната им област оневинява ли вещите лица?  Подписът ми бил върху точките на листа! Какъв професионализъм! Т.е. първо били точките, а после бил химикалът, отгоре. И заради точките - ще ми откраднат къщата. Казва кадията. Позовавайки се на експертизите - логично, желязно! В кой мрачен век живеят българите, в коя мрачна година? Че подписът ми, влязъл веднъж в машинката, може да се постави от „ръката" й и върху точки, запетайки, линии, рисунки - какъвто материал й подложиш, върху такъв пише. Мога да подпиша указ на президента! Мога да  подпиша   министър-председателя. Мога да дам писмени показания, срещу всеки, когото си поискам. Мога да направя писмени самопризнания, че съм атентатор, наркотрафикант, или убиец. От мое име, от ваше име, от негово име могат да произходят вече неподозирани неща  - всеки откраднат подпис може „да подпише" вече всякакъв документ. В настоящата България ТОВА УСТРОЙСТВО Е ВЗРИВООПАСНО!  Буре с барут, към което пълзи пламъкът по фитила. Ако не се вземат мерки. Ако мълчаливичко, лечка-полечка, се промъкне на пръсти в употреба, ако се „легализира". Както се легализира имотната мафия.

 

И - отделно от това,  все ми се връща в ума една дреболия. Уговорихме се с господина от тройната експертиза да му дадем материали с наш ръкописен текст. Срещнахме се на улицата, дадохме му ги.

- А къде да ви ги върна? - попита той.

-  Върнете ги на адвоката ни -недоумявахме ние. 

- Да се срещнем на /..... / - продължи той.

- Върнете ги на адвоката ни.

 

В съдебна зала, изправен пред съдията, заедно с колежките си, той категорично заяви, че подписите „изхождат от лицата", като не е ползвано никакво техническо устройство. В писмената експертиза чак такава категоричност за устройството няма. Но друго все си спомням - когато съдебното заседание приключи, от края на залата се раздаде неговият глас:

  - Господин съдия, и още нещо! - експертът тръгна по пътеката към съдията.

Трепнах при мисълта, че е пробляснала искрица, че ще прозвучи нещо достойно, че може да се доближим до истината. Действително съм наивна.                                     

 

- Господин съдия! - господинът размаха над главата си нашите ръкописни листа - ето - връщам ви материалите за експертизата!

 

Прозвуча няколко идеи по-тържествено от нормалното.

Присъстващите в залата гледаха неразбиращо. Аз също гледах. Разбиращо.

 

11.05.2013 23:41 - Поредна искрица угасна със съсък

Право да си кажа, харесва ми това предложно съчетание със съсък . Може и заради него да пиша тоя постинг, знам ли? Професионална деформация - филоложка съм. И блондинка. Което вече е лошо съчетание.

Така че вярвам. Вярвам без да искам. Не зависи от мен. Вярвам, че по човешките и юридически правила, една такава пладнешка кражба, една такава крещящо маркирана измама, не може да заличи живота ми. Но... някои са на друго мнение.

Договорът ни, между моята купувачка и мен, е подписан на 17 януари - имения ми ден. Случайност? Или гавра? Или приятелска закачка? Или заложено „фактче", което стои за всеки случай, за да влезе в употреба при нужда? В някоя нова сапунка.

Сапунките много се харчат в съда, хващат пред него дикиш. Обичам хората с фантазия. Нашата-тяхна или тяхната-наша адвокатка Велчева-Паунова, разказва следното пред съда, пред строгата му черна тога - аз (Антоанета) съм взела всичките пари от продажбата на имота ни, брат ми, горкият, обиден от една тъй подла несправедливост, намерил друг купувач, фирма някоя, и смята на нея да продаде имота - ето защо не сме се явили пред нотариус Цветанка Симеонова да изповядаме сделката със злочестата купувачка Бояна.

Блудкаж. Нали?

Ама съдът го приема, на доверие, адвокат го казва, не е някой от улицата. Адвокат с фалшиво пълномощно, адвокат, невидим за клиентите си и неизвестен на тях, но да не се формализираме и да не издребняваме.

Българският съд е слаб театър, с много жалки представления - един играе съдия, друг играе вещо лице, трети играе ищец, четвърти - негов адвокат, но някак си за протокола, без тръпка и нерв - да се спази процедурата, водещите актьори само маркират, не влагат душа - ясно е, че ще спечелят играта. Този вял обаче театър е за съжаление - интерактивен - въвлича и публика в действието, сега на мен се е паднала честта.

Реформа на съдебната власт, вече знам колко значимо е съдържанието на този досадно повтарян израз. Защото само като си въвлечен вътре, усещаш силната миризма. На развалено. Това, с което се сблъскваш, надминава въображението. Изпълва с безнадеждност. Не искам да съм патетична - но и с жал за България. Родина ми е, нали разбирате.

Правя си на ум някакъв неволен паралел между сегашното си положение и положението на цялото общество. Отвсякъде обгърнати от престъпността. Не можеш да се обърнеш към никоя институция с вяра, че тя ще свърши своята работа, без страх, че ще те смачка, няма пролука, през която да подишаш, дори медиите не обръщат вече внимание на такива „обикновени" случаи като моя - равничко и безинтересно, така е, случва се, лош късмет.

А правосъдието? Че нали то ме въвлече в тази помийна яма. Без неговата помощ, този вид престъпления не биха могли да бъдат поголовно практикувани. Съдебно узаконени престъпления! А най-страшното е, че с това се свиква. Обществото лека-полека привиква към гаврите с него.. Това, което до скоро е било за него скандално и немислимо, се превръща в обикновеност, в ежедневие. Престъпността бавно и методично ни превъзпитава в духа на своите ценности. Приобщава ни към мръсотията. И с мизерията се свиква. И примирението е начин на съществувание. Само дето цената не е малка. Само дето човешките хоризонти се стесняват до размерите на прозорчето в банята, само дето небето слиза надолу и те затиска. Само дето губиш самочувствието си на човек. А духовното? - Смешки! Извинявайте! Приказвам смешки.

Сигналът ни до прокуратурата се спускал по стълбицата надолу и - стигнал до Четвърто районно управление на МВР. Повикани бяхме в Четвърто районно при дознателя Георги Найденов. Срещнахме се да му дадем показанията си. Той изрази съчувствието си към нас. Каза, че вижда много слаби места в конструкцията на измамниците, че ще ги вика да ги разпита къде сме подписали договора, кой го е съставил, кой е присъствал и т.н. След определен срок получихме писмо, подписано от него.

В него се казваше, че той не вижда основания за образуване на досъдебно производство.

Така си отиде и тази надежда за разкриване на истината.


Ето обясненията, които играещата ролята на адвокат на нас, ответниците, Людмила Иванова Велчева-Паунова дава пред съда. С червено съм подчертала същината на съобщението, с розово - сапунените инвенции.

http://anttoni.blog.bg/photos/157040/original/pics/shareno1.jpg

http://anttoni.blog.bg/photos/157040/original/pics/shareno2.jpg

21.05.2013 07:39 - Договор-образец за имотна измама на имотната мафия

Три нищо и никакви листчета. Ако искате, разгледайте ги и ги прочетете. От тях е видно, че с нас се е видяла гражданката Бояна Стоянова и ни е донесла физически (в сак, в торба, в чувал?) 180 000 лева, за да ни ги даде на ръка. Колко време трябва за да преброиш толкова парички? - Бая. Януари е. Студ. Бахър. Значи не сме били на улицата. Къде ли сме се скрили от студа? У нас? У тях - в смисъл - у престъпниците? Няма свидетели. Или те ще се измислят по- късно, при нужда. Ще щракат мозъчетата, ще творят, ще развиват сюжети.

Три нищо и никакви листчета, съставени от юристите към организираната престъпна група (не вярвам да ги е писала Велчева-Паунова като й гледам изказа от отговор-становищата, не би могла да се справи, тук май е непричом жената).

Съставени стегнато и делово, с ориентация към едно евентуално съдебно дело, което кой знае защо, те имат чувството, че ще бъде образувано. Три лисчета боклук, под който механичната ръка на щатската машинка е „положила" твоето име и подпис - и вече си обречен да нагазиш в гъстата гнусотия, и понеже тя в твоята страна е грижливо стопанисвана от държавата - сам, със собствени усилия да се бориш и с нея, и с държавата, да мобилизираш всичките си сили, защото престъпникът е толериран, а ти си съмнителен, ти си подозрителният ответник на престъпната група, при мен - очевидно група със стил и традиции. Ответник на крадците на собствения си имот съм, разбирай - престъпникът ме вика да му дам ответ. Пред държавата в лицето на третатата й власт. А тя - независима - от морал, институционален, професионален и човешки, се кефи максимално и ми вика - незадоволителен ми се види некакво твоят ответ, аз ще кажа кой печели: пук-пук! - пу̀кни се - мафията печели! Щото първата и втората власт по всички фронтове са дали команда: Юруш! Юруш на нещастниците, в скоби - народа.

Три нищо и никакви листчета, но ще превърнат дните ти в уродство. Ако не те разболеят, или убият - много от хванатите от ръката на имотната мафия заболяват тежко, някои нямат сили да понесат гаврата с живота им и напускат полето на мъките.

Но и за това предвидливо е помислено в този предварителен договор - вижте чл. 18. Явно, опитът говори.

И нека си го кажем - имотната мафия у нас е негласно легална. Не се вдига шум по медиите за нея. Бизнес, един вид. Наркомафия, цигарена мафия, имотна мафия. Такива са времената. Имотните действат убрано и хрисимо. И придобиват, придобиват, придобиват. Имоти, имоти, имоти... кой ли е крайният бенефициент? Кой ли? Защо ли съдът така старателно не разпознава прозрачните ходове на мошениците? Защо успяват едни и същи имена, чрез едни и същи съдебни закачки да трупат в имотния регистър собственост след собственост? Защо са така добре юридически подсигурени? Защо инсценировката на съдебен процес се повтаря и повтаря?

Връщам се при себе си. И се питам:

Защо като не сме се явили един път пред учудващо точно споменатия в договора нотариус, с име и адрес, номер, и час и дата на явяване, не са опитали да поискат втора среща, защо тичкат право към съда?

Защо нотариусът не е поискал предварително документите по сделката, за да ги подготви за изповядване, каквато е практиката на нотариусите? Още повече, че вижда платена вече цялата сума, при подписване на предварителния договор?

Защо не е изготвен приемо-предавателен протокол, какъвто се изготвя към един предварителен договор? От деня на получаване на парите, до деня на изповядване на сделката ние, съмнителни продавачи - както по всичко личи, можеше да повредим до неузнаваемост закупения от Боянка имот.

Ами така е, щото сме хитри. Имаме адвокат - а тя - няма! Нямааааа. Сама жена в големия град, всеки може да я прекара. Виждате, че още при предварителния договор ние си имаме наша, нашичка адвокатка и й посочваме адреса за всякакви връзки по договора. Най-вече за получаване на призовки към нас от съда.

Ами къде са данните от личните ни карти?

Ами къде е записан постоянният ни адрес?

Ех, пропуски в договорчето! Тъй удобни за едно съдебно дело. То делото - си е една формалност досадна! Ама, пусто, трябва си. Ептен без хич не може. Правова държава сме.

 

http://anttoni.blog.bg/photos/157040/original/pics/pred_d_1a.jpg

http://anttoni.blog.bg/photos/157040/original/pics/pred_d_2.jpg

http://anttoni.blog.bg/photos/157040/original/pics/pred_d_3.jpg

26.05.2013 22:29 - Равносметката

С какво разполага съдът при делото, в което ответниците твърдят имотна измама:

1. Предварителен договор, при който е изплатена цялата сума - 180000 лв.

2. Посочената сума е изплатена на ръка.

3. За разписка служи договорът.

4. Договорът не съдържа данни от личните карти на продавачите.

5. Договорът не посочва и не споменава постоянния адрес на продавачите.

6. Не са предоставени документи от продавачите, които недвусмислено да удостоверяват тяхната собственост върху имота.

7. Ищцата нито веднъж не се появява на съдебно заседание.

8. Ответниците се явяват всеки път (без първия, когато не са знаели, че срещу тях има какъвто и да било иск).

9. Ответниците твърдят, че никога не са имали намерение да продават имота си - тяхно единствено жилище, нито са подписвали какъвто и да било договор и ищцата е за тях абсолютно непознато лице.

10. Ответниците твърдят, че нито някога са виждали, нито са упълномощавали адвокатката, която ги е представлявала на първото заседание.

11. Сумата, която се твърди, че е договорена и изплатена, надвишава с много малко данъчната оценка на имота - около 142000 лв. срещу „изплатените" 180000. (Това се прави така от измамниците, защото таксите се изчисляват като процент от сумата, за която се подава искът.)

12. Исковата молба е внесена от един адвокат (Виолета Герова, срещу много изразителен хонорар), след това страната на ищеца се представлява от друг адвокат - Орешков.

13. Лице, посочено като придружител на ищцата при нотариуса, който установява неявяването на ответниците, е участвало в дело със сходен характер, гледано от същия съдия (Асен Воденичаров).

Аргументите, които определят решението на съда, са - две експертизи и логически разсъждения, доказващи собствеността на ответниците върху имота.

Прозрачна, набиваща се в очи схема на имотна измама, с всички налични атрибути. Нито едно „съмнение" у съдията за неправомерен иск, той не приема искането на ответната страна да се яви ищцата в съда, не приема искането за специално графологично изследване на натиска при писане, който при тази „гражданска" експертиза би могъл да е единствен показател за фалшификация. Съдът не се съобразява и с недоказаната документно собственост.

Е, какво да си помисли човек? Дори и най-добронамереният към българския съд човек? Ако няма ментални смущения. Просто няма избор. Просто изводът е един и само един. Просто има един единствен правилен отговор. Ако искате още повече съдебно-имотен хорър, и последствията за служителите на Темида, моля припомнете си случая с имотите на покойния Петър Видинлиев - статията Евъргрийнът „за свои - без последици"... в judicialreports.bg.

Трябва да сме наясно, защо ни се случва немислимото другаде.

Защото живеем в държава, която довежда мнозинството от народа си до мизерия, каквато средният европеец не може да нарисува във въображението си, камоли да понесе, защото животът като борба за физическо оцеляване отдавна е останал в далечното минало. Защото живеем в държава, която отвращава децата си и ги изхвърля масово вън от себе си. В която комунизмът 23 години си отива и все остава под формата на престъпност и разруха на цивилизационните правила. На която след повече от 130 години след Освобождението й хрумна, че й е сгодно да дели народа си на българи и турци. Която възпитава циганите си в изборно мошеничество като ги подкупва с пари и храна да извършат престъпление, вместо да им даде нормалните човешки хоризонти за истинска интеграция. Която загърбва образованието и културата и ги превръща в неприлични думи. В която узаконяването на престъпления е рутинна юридическа процедура не шокираща никого. В която лекарите изстискват подкупи от тежко болните, за да си спомнят Хипократовата клетва и да не ги оставят на решенията на природата. В която вчерашната интелигенция вече е умряла - както показаха зимните събития, наречени „протестите". В която шестима българи се самоизгориха и последва мълчание. В която партиите са представителства на мафиите и в която управници и депутати могат да бъдат откровено криминални персони.

А що се отнася лично до мен - гражданката Антоанета Георгиева Попова, мен ме осъдиха. Че съм измамила професионални имотни крадци с десетилетен стаж. Както си ги наричам за себе си - легализираните престъпници и техните високопоставени „глави". Новите, специфично български експроприатори. Гнус ме е. Мен ме е гнус. Аз, осъдената, се надявам за себе си и за България, че ще се намери здрава тъкан в правосъдната система, която все още да служи на правосъдието. Аз, осъдената, се надявам, че пътят през тъмното към непрогледното е към своя край. Че уродливият криминален посткомунизъм на България вече поема към небитието. Аз, осъдената, се надявам, че ако стана жертва на този извратен и жесток период, ще бъда една от последните. Аз съм уверена, че Европа няма да може дълго да търпи тази миришеща язва в тялото си. Европейската цивилизация се е формирала твърде дълго и сложно, за да позволи такова връщане в първобитността. Защото случващото се в България не е просто политически проблем, то се превръща вече в обида и заплаха за цивилизацията. От набезите за обири на селата до рафинираното обирджийство със съдебен параф. Аз се надявам. Защото в изтерзания човек, ако е човек, и в изтерзаната човешка общност, винаги по някакъв чуден начин се намира една последна силица, която да въстане срещу оскотяването. Тя е нашият човешки дар свише. И на нея се надявам повече, отколкото на външната намеса на цивилизования свят.

Не исках да звуча патетично. Но май звуча. Всъщност всичко се свежда до две неща: 1) Срам ме е за България, 2) Обичам България.

http://anttoni.blog.bg/photos/157040/original/pics/resh01.jpg

http://anttoni.blog.bg/photos/157040/original/pics/resh05.jpg

http://anttoni.blog.bg/photos/157040/original/pics/resh06.jpg

 

 

08.07.2013 09:51 - От протеста

Връщам се по Цариградско шосе. Свободно от коли, населено с хора. Вечер. В падината - Орлов мост, над него - панорамата на София. Над нея - небето. Като че ли виждам София за първи път. А тук съм се родила. Забравям мръсотията, полепнала по мен, мръсотията, родена от "прехода", който така осезателно ме засегна. И ми се мярка мисъл за "моите" престъпници. Лицата им никога няма да отразят това озарение, което излъчват лицата на протестиращите хора. Очите им никога няма да видят ТАЗИ София, с кубетата на Александър Невски, с червените купести облаци над него, които нощта бавно ще загаси, със синкавите далечини,  дробовете им никога няма да вдишат ТОЗИ вечерен въздух - на общността и задружието в надеждите и мечтите. Те доброволно са зачеркнали великия шанс, който са им дали родителите, природата и случайността - да бъдат човеци. И може би дори не съзнават, че са самоубийци.

16.07.2013 10:03 - Определение на апелативния съд

Обжалвахме решението на първоинстанционния съд пред апелативния.

В Апелативния съд нашето дело беше разпределено на Първи състав. Погледнах страницата на Софийски апелативен съд - Първи състав - три женски имена, три съдийки. Започна чакането на определение. Чакахме три месеца. Определение нямаше и нямаше. Накрая излезе - подписано с името на Председател - съдия Алексей Иванов. В Първи състав е настъпила промяна. Сменен е председателят, който е издал нашето определение. Единственият възможен път да докажем, че срещу нас се извършва престъпление - експертизата в НИКК, ни е отрязан. „Купувачката" помолила да не се прави такава експертиза. И Апелативният съд уважил молбата й. Апелативният съд заявява и че няма да се съобрази с делото и исковите молби, в които се появява като действащо лице Андриян Николов, придружителят на нашата „купувачка" пред нотариуса. Нерадостно начало. Чакаме заседанието на съда.

 

http://anttoni.blog.bg/photos/157040/original/pics/opredelenie2aa.jpg

http://anttoni.blog.bg/photos/157040/original/pics/opredelenie2b.jpg

 

 

 

 

25.06.2014 19:32 - Сивите редици на безчестието

Това е положението - изнемощялата "политика" на българските преходни пишман-олигарси зацикли. Гнусно и хлъзгаво отвсякъде - ни напред, ни назад. Картинката на героите на нашия постоталитарен ден говори красноречиво, чии плодове са те и какво може да поникне от тях.

Източната мъдрост казва - ако загубиш богатството си - малко си загубил, ако загубиш приятелите си - много си загубил, ако загубиш честта си - всичко си загубил. И да не се плашим от тази дума - чест, колкото и демоде и не на място да звучи, и жална и притеснена да си мълчи в дълбокия резерв на днешния ни речник. Това чудно нещо - честта - е плод на осъзнаване на личността, на наследственост и възпитание, но и на избор. А по-научно казано - или я имаш, или я нямаш. Всъщност честта прави човека. Честта е собственото му чувство за нравственост и самооценката му по този "показател". Или - това мога да направя, това - не мога. И тук сега при нас се появиха и проявиха две фигурки, които демонстрираха какво могат и какво не могат и онагледиха с днешна дата това понятие. (Битката на титаните, които публично ще се убиват един-друг, няма да я вземаме предвид поради крайния й пародиен характер.) Едната е младият евродепутат №15, другата е председателят на неговата партия.

Младежът №15 се снимал с този, снимал се с онзи, той е и тук, и там, той никне навсякъде, той се вре. Той се е научил на купешките приказки и ги възпроизвежда наляво и надясно. Младостта не му помогна, много се надявах, че при дружния смях на цяла що-годе мислеща България, това момче ще се откаже от този съмнителен подарък на съдбата. Уви, хич не се отказа. Ами взе и да ни убеждава, че случайността не е случайна. Вярно, съгласна съм. Появата на неговия образ на екрана на българската политическа гнилоч и разплуха не е случайна - закономерна е. Та той заминава за Европата.

За Европата си заминава и шефът на неговата партия, след тягостни напевни изпълнения - шъ отивам-няма да отивам. За менливото му отношение към политически опоненти (ох, колко смешни са у нас тези понятия!) какво да говорим, той сам говори и най-чудното - без да се срамува. И това не е политическа гъвкавост, не е, щото ако беше, от нея щеше да има някаква полза - обществена, а то ползата - само лична. Да са им честити на Европейския парламент. Само че те не ме представляват там. И голяма, да се надяваме, част от българите не представляват. Те представляват сивото. Това, за което всъщност искам да кажа две думи.

Ще направя пак лиазонче към моя случай, доста показателен случай на засегнатост от държавно подпомаганата престъпност на днешния ден. Зад моята ОПГ, която пладнешки ми краде имота, гъне се в невероятни усилия да докаже, че подписите на фалшивия й договор са саморъчни, а не самомашинни, оставя ми извити железа и брадви пред вратите като вършее из къщата, та зад тази група се е наредила една дълга сива върволица - върволицата на безчестните - нотариуси, вещи лица, всякакъв чешит държавни чиновници, съдии, адвокати, адвокати, адвокати. Подлагат ръчичка, прибират, изпълняват. Служат. Слугуват. На който пусне благинката. Всъщност без сивите редици на малките лакомници онаглената престъпност на големите лами нямаше да се чувства тъй комфортно. А у нас, по причини известни и обективни, и може би съвсем леко субективни, сивите редици на безчестните са гъсти и сплотени. Впрочем на тях трябва да благодарим и за това, че режимът на войнстващото лицемерие сееше триумфално и безпрепятствено порока си по нашите земи в продължение на 70 години. Седемдесет години! Що бе, българи? Що бе, хора?

10.10.2014 11:49 - Кво да ви кажа - бунгала на три етажа на плажа

Голият факт - http://1kam1.com/odobriha-zastroyavaneto-na-kara-dere-s-2-i-3-etazhni-bungala/. (ако линкът не се отваря, натисни тук) Но не за него е думата. А за абсурда. Бунгала на 3 етажа на плажа в Карадере и към тях, таковата - ми вили, ресторанти, улици, барове, мнооого паркинг и въобще всекакъв бардак за задоволяване на модерните в момента нужди на модерния хюмън-биин. Хора, доведени от глад и всяческа морална гнилоч на държавата (с донегдешната помощ на Големия ни брат, дето ни освободи, ама после ни зароби с най-антихуманния си режим за 70 години) до състояние, близко до безумието - на такива хора може да им се сервира всичко. Те го ручат. Те са изгубили човешките си ориентири. Във феодите гласуват както им се каже. Не мислят, не разграничават, не разпознават, нямат свое мнение, защото нямат вече нищо "свое". Имотът им ще бъде ограбен, животът им ще бъде използван, като в концлагерите, за благото на "кой", няма институция, която да ги защити (в измислената отколе от човечеството държава това са съд и полиция), няма лекари, които да ги лекуват, няма учители, които да ги учат. По луксозни офиси на нищонеправещи фирми и фалшиви банки се шматкат още някои и други гримирани и костюмирани, но и това не може да трае вечно. Пълен разпад. Ето защо им беше нужно беззаконието и анархията - за да си отгледат стадото. Което в хипноза от уродството сипещо се край него, вече на нищо не се учудва, на нищо не се гневи, на нищо не се радва, гледа и не вижда, слуша и не чува. И както е тръгнало - бе, хайде да си построим бунгало-небостъргач - Имбецил Стейт Билдинг - и под звуците на поп-фолка с недвусмислено долавяща се балалайка, зурни и тъпани да му прережем лентата - и три дни да ядем, да пием и да се веселим, и кой може да се надруса с квото може и да друснем, ха-така - па-така! - едно хоро - нашенската! Йихуууу-широк живот - маа му й стара!

26.11.2014 11:10 - Хайде напред - изпреварихме Христо Иванов с неколко обиколки!

По-напредничава прокуратура не сме виждали! По-прогресивна! По-радикална! По-чиста! Ама как е бил удържан този вулкан от реформаторски идеи досега, бе?!! С какво усилие на волята е бил потискан?!! Еее, най-после - избухна! Мъъъничко преди доклада от Брюксел - случайност. Ама чак сега разбират тъпите ни глави, бе! - ами гл.прокурор не е приемал предложенията на министър Христо Иванов, щото не са достатъчно радикални! Ето какво билооо! Мен четири години изявена група имотни измамници с гъста мрежа помощници - адвокати, нотариуси и прочие блюстители на зоконността, ме разкарва по съдилища, за да ми се обясни ясно и недвусмислено, как ще ми откраднат къщата, а прокурорите не привиждат в тях организирана престъпна група - ми прокурорите са се престрували, бе! - за да приспят вниманието на престъпниците! Е, най-после разбрахме! И сега - ха, на добър час на реформаторите на съдебната система!

07.12.2014 18:22 - Комунистическите крадци - тогава и сега

"Да се проведе сгъстяване на София! Първите, които се облажват от гоненията на опасните за комунизма градски жители, са преследвачите им от ДС. Още през 1950 година българските чекисти успяват да разрешат жилищните си проблеми в столицата. В прочувствено писмо до ЦК за битовите несгоди на призваните да прочистят София близо 2 000 тайни милиционери от провинцията, министърът на вътрешните работи Руси Христозов предлага за хората му „...да се освободят квартири чрез изселване на активни вражески елементи и паразити". Още хубави жилища за „верните бойци на Партията" могат да се намерят и чрез тъй нареченото "сгъстяване" на София, подсеща Христозов. А това означава само едно - "освобождаване" на привлекателни къщи и апартаменти посредством натъпкването на обитателите им при техни близки и роднини. Народната власт вече има известен опит в това от времето, когато по същия начин са били осигурени квартири на военни" (цитирано от статията "Как лагерите пазеха НРБ" на Deutsche Welle). Безцеремонното изхвърляне на хора от жилищата им от централните улици и кватали на столицата е нещо, което софиянци знаят и помнят. "Новодомците", наместили се в освободените от тяхната власт квартири, са господарите на новото положение, прости и изчистени, те са всьо и вся, пред тях никой не смее да гъкне. Първоначалното установяване на новия светъл строй е свързано с много тъмна злоба, беззаконие и подлост, с непрестанна подмяна на същинската истина с "тяхната" истина, защото те си бяха законотворци на собствената угода и изпълнителна власт на собствения си кеф. А си гъкнал - а в лагерите, а немил-недраг неудачник завинаги. Беззаконието и безчестието на социализма триумфира 45 години, изхитряваше се да се представя пред външния свят като държавообразно, но когато падна маската му на "официален строй", пак се подаде оная начална свирепа мутра от неговата порочна младост.

И ето - днешните организирани престъпни групи - достойни наследници на старите експроприатори. Забелязвате ли, доколко за краденето на имоти, заляло цяла България, се мълчи, колко странна медийна индиферентност към такова масово и показателно проявление на беззаконието - София, Търново, Варна, Бургас - по цялата страна се разлива вълната на имотните безчинства, измамените се опитват да се организират, опитват се да отстоят правото си в съда - къде ти! - откровената имотна мафия се изживява като новата "народна" власт - тя ще си поиграе - тук съд, там - полиция, колкото да се позабавлява, но тя си знае силата, знае си дебелия гръб, който я пази. С нагло, войнстващо потъпкване на всяка истина, честност и законност започнаха, с нагло, войнстващо потъпкване на всяка истина, честност и законност свършват. Защото, нали е ясно - тези 25 години български "преход", не са никакъв преход, те са агонията на комунизма, който се мята, впит в благинките от "официалното" си съществуване и знае само едно - да иззема, да иззема, да иззема...

14.01.2015 11:26 - Нон-стоп блудкав фалш 

"Как е чудна нашта локва, наший жабунясал вир..."

Иван Вазов

Вчера в Референдум по БНТ Б. Желявска (СГС) настоява на дебат, дебат, дебат и пак дебат, и дебат, и дебат, и дебат - само и само пак нищичко да не се случи.

И в същото предаване Соня Найденова (ВСС) обяснява, логично твърде, че недоволни от съдебната система винаги ще има, щото при делата има равен брой печелещи и губещи, значи половината винаги ще е недоволна.

- Да, г-жо магистрат - обаче е много съществено, - КОЯ половина ще е доволна, засега това е половината на престъпниците.

-

18.02.2015 19:43 - Обезчувствяване

Така се случи, че превеждам в момента полски разказ за концентрационните лагери в Полша през Втората световна. За пристигането в лагерите на новите траншове затворници, сбирани от различни държави на Европа, за разпределението на техните ценности от багажа им (било им е казавано, че в лагерите ще получат работа според образованието си, и добър живот, просто да си вземат най-ценните неща), за сортирането на багажа им по вид и стойност след пристигането на местоназначението, за да се изпрати в Райха, за сортирането на самите хора, т.е. на оцелелите от тях след транспортирането, при което са били натъпкани като животни и задушавани - колкото повече измрат по пътя, толкова по-добре, труповете - веднага за изгаряне, от живите - по-младите - за работа, по-ненадеждните физически - немедлено в херметически затворени коли към газовите камери. Разказва един "привилегирован" лагерист - от тези, които разтоварват от хора и багаж траншовете, сортират материала и срещу това се ползват от облагата винаги да имат храна. Една от най-тежките теми в този вид литература е темата за оскотяването на нормалния човек, за непрекъснатия ад около него, който в крайна сметка му бие упойката срещу естествената човешка чувствителност. Това не е така еднозначно осъдително, както изглежда, това е физиологически и психологически естествена реакция на несъвместима с живота околна среда. Думата за упойка на полски, преведена буквално е - "обезчувствяване". Ние му казваме разговорно - да претръпнеш. Най-мръсното, което постигна, съвсем не просто несъзнателно, българският "преход" - е това, че ни би упойката. Обезчувстви ни. И сега това, че мощна група престъпници с участие в много подобни актове, ми краде разбойнически къщата, не е новина, която да стресне вече някого. На фона на убийства, атентати, грабежи, родни и световни, какво са моите дребни грижи? На фона на престъпленията по най-висшите етажи на нашите властимащи, на фона на ограбваните и загиващи български села, на фона на циганските гета, забравени от всички. Какво че полицията имитира дейност, която няма и най-малка цел да доведе до истината, а точно обратното? Какво че първата инстанция - печално нашумелият вече СГС, се направи на разсеян и отреди правото на престъпниците? Какво че вече четири години от живота си занимавам мозъка и чувствата си с анализ на мръсотиите на крупни мошеници и корумпирани институции? Ами нищо, просто това - че съм безправна. Имам толкова права, колкото и концлагеристите. Имам по-малко права, отколкото ако се бях родила българка по времето на турското робство. Днес безправна съм аз, утре ще е друг, вдругиден - трети. Всеки може да е. Освен рушителите на нова България. Те са надосегаеми. Както бяха недосегаеми ЦК на БКП и приближените му девилопомазани. И ако ние, нашето изнемощяло българско общество, не намерим някакви сили, някакъв все още възможен проблясък съзнание да се противопоставим на упойката - къде ще сме, какво ще сме, кои ще сме? Човешкото уродство няма цвят, раса и религия - погледнете историята, погледнете си телевизионните екрани с актуалните новини. Неговите зародишчета се крият още в шимпанзето, нашия общ прародител. И целият смисъл на цивилизацията е да се отдалечим от него. Това е водещата еволюционна сила на човешкия вид, поетично казано - неговата светлинка. И който не знае това - съзнателно или подсъзнателно, той е в зоната на мрака, откъдето няма да излезе. В която зона беше бутната България сега. Рускко-българският посткомунизъм ще бъде разглеждан след време като специален феномен. Не "преход", понятието преход тук звучи вулгарно. Това е чисто и просто разрухата или прекрасната дума на Смирненски - разплухата - на една безсрамна, имитираща защита на човешки ценности, цинична, насилствено наложена обществена наредба. Материалната и морална разплуха. В този "преход" действа маймунското право. А ние, идиотите, искаме човешкото. Защо, да ни питаш? Защо?

-

09.04.2015 20:41 - И пак с имотните крадци в съдебна зала

Да дам отчет - набързичко, защото ме е гнус. Адвокат Орешков се е отказал от своите подзащитни, имотните крадци, по-точно от тяхната видима представителка, която краде с фалшив договор къщата ни. Нейните висшестоящи са наели нов адвокат - адвокат Павлина Славчева. Адвокат Славчева залага силно на емоцията - по женски, разбира се. Прелива от възмущение вече два пъти в съдебна зала, толкова възмущение изля и е видно, че още може. Разбираемо е, тя всъщност няма какво друго да прави. Обърна се към апелативния състав с възмущението си, че ние шиканираме съдебния процес и „това е неуважение към вас, уважеми съдии". А тя ги уважава. Организираната група имотни измамници от уважение към съда вече четвърта година го приканват да участва наравно с тях в прозрачното имотно престъпление. „Шиканирам" е дума много шик. От среднофренски произхожда. От 17. век навлиза в юридическата терминология на Западна Европа. Означава „създавам пречки, бавя с измислени аргументи, опитвам се да протакам съдебен процес". А нещата са толкова чисти, прости и ясни - имаме: имотни измамници с куп подобни престъпления зад гърба си, фалшив договор, набелязани „продавачи" с измислена от групата „тяхна" адвокатка - някоя Паунова - с фалшиво пълномощно, претупано дело в СГС - значи - хайде - да не шиканираме, да предаваме незабавно събствения си дом в ръцете на „купувачите" от ОПГ-то. Адвокатката е делова - да се действа. Правото го изисква. И честта на правника. Ех, родино мила, защо се превърна в хранителна среда за всичко това. А в това време в Четвърто районно-София, случаят ни е разпределен вече на 5-ти (с думи - пети) дознател. И съдебната реформа, да ви кажа под секрет, която се шиканира от всичко гнило в тази днешна инсценирана държава, без реформа на МВР ще изглежда клета - досуш като MAJKA BALGARIQ.

-

Съдържание (линковете водят към оригиналната публикация, а по-горе е публикувана цялата новела)
Имотната мафия - общ изглед

Имотната мафия ме извика по име

Стъпките на имотните мошеници - преди съда и до първо заседание

Българският съд право седи

Посещението

Спасение дебне отвсякъде

Оперетата

Свещенослужител и трима адвокати с него, и други още с тях

Новото оръжие на имотните крадци, бива си го - внимавайте!

Декоративната козметика на гражданския съдебен процес

Поредна искрица угасна със съсък

Договор-образец за имотна измама на имотната мафия

Равносметката

От протеста

Определение на апелативния съд

В сегашната, прехождаща БГ това предметче може да вземе съдбата ви в своите ръце

Отворено писмо до Главния прокурор на Републиката

Още нещо гнусно

Захапят ли, влачат и не пускат

"Да бъдем коректни!"

Имотната мафия прибягва до груба сила

Сивите редици на безчестието

Кво да ви кажа - бунгала на три етажа на плажа

Хайде напред - изпреварихме Христо Иванов с неколко обиколки!

Комунистическите крадци - тогава и сега

Обезчувствяване

Нон-стоп блудкав фалш 

И пак с имотните крадци в съдебна зала

 

-

Още информация от блога

разговор март 2016-март 2017 под постинга от 29.03.2016 Медии, медии:

1. rennie - Докъде стигнахте с делото, Тони? Беше отложено през октомври заради искана експертиза, нали? После какво стана? Ние още стоим на етап досъдебно производство - вече повече от две години. Преди няколко дни направих блог на майка ми. Засега е в насипно състояние, но полека-лека ще го подредя. Публикувам официалната кореспонденция по имотната измама със земите на майка ми и някои допълнителни обяснения. Надявам се да е от полза за хората, които се интересуват как стават имотните измами. Ето линк към постинга "Нотариус Иванов №007 е можел да предотврати имотната измама" - кратко изложение на имотната измама с всичките земи на майка ми в Плевенско през март 2013: http://www.softisbg.com/dannies_blog/2016/03/-007.html

2. anttoni - Здравейте, Рени, прочетох и за вашето ходене по мъките. Реституцията се случи в демокрацията по български, най-вече за да се облажат мошениците, намериха си чудно поле за развихряне. При земеделските земи, както е вашият случай, все такива тарикатски трикове с документи - докато му се загуби края и всичките действащи лица все невинни, недогледали, недоразбрали, прехвърлили на други документацията - срамни евтини номера. При нас - наблюдаващата прокурорка точно преди заседание на съда се произнесе - прекратява досъдебното производство "поради липса на престъпление", което е смешно предвид противоречивите и объркани показания на разпитваните. Но така тя осигури комфорта на ОПГ-то преди съдебната зала. Попаднахме обаче на истински специалист, който обясни, включително и на нас, как е станало фалшивото "подписване на договора" - много по-рафинирано, отколкото в началото си го представях - майсторска изработка. Много старание са вложили, много пари за подкупи, с цялата си тази офанзива сами водят до въпроса - защо? защо чак толкова сили и средства? Поръчка ли нечия изпълняват? Както и да е, вие не се отказвайте, много е противно, но "това имаме като" днешна България.

3. rennie - Здравей, Тони! "При земеделските земи, както е вашият случай, все такива тарикатски трикове с документи - докато му се загуби края и всичките действащи лица все невинни, недогледали, недоразбрали, прехвърлили на други документацията - срамни евтини номера." Нека са невинни и недогледали, нямам нищо против, аз не съдя никого. А при вас за първи път ли прекратяват ДП-то? И сега какво мислите да правите? Ще обжалвате ли постановлението за прекратяване? А по гражданското дело докъде стигнахте? През ВКС минахте ли? Изчерпахте ли всички инстанции?

4. anttoni - Здравей, Рени, първо отказваха да образуват досъдебно производство, а сега пък, след като го образуваха, го прекратиха. Разбира се, че обжалваме пракратяването. Гражданското е в апелативен с насрочено заседание в края на м.май.

5. rennie - Благодаря за отговора, Тони! Ще чакаме още новини. А как точно е станала "майсторската изработка" на фалшивото "подписване на договора"?

6. anttoni - Здравей, Рени, да отговоря с голямо закъснение, но не влизах в блога напоследък - направена е фалшификацията с 3D-плотер, "инкрустирани" са имената с подписите, "материала" са получили като са дошли да крадат подписите - под листата е бил подложен таблет, всички планове и таблици, които подписвахме бяха в папки. Голямо старание, но и най-добрите грешат. Поздрави и успехи!

7. rennie - Благодаря за информацията, Тони!Впечатляващи технологии, наистина! А това експертно становище дадено ли е по официалния ред? Прокуратурата и съдът разполагат ли с него? На мен пък вчера ми се обади женски глас от тел. 029436012. Каза, че е Валя Ахчиева. Потърсих този номер в интернет, но никъде не го открих. Казах й, че в нашия случай нотариусът е изповядал две сделки по покупко-продажба във основа на предходни, невписани документи за собственост на продавача (майка ми) под формата на заверени преписи, направени от други документи, а не от оригиналите - нещо, което нотариусът е можел да установи: http://softisbg.com/dannies_blog/informativni-materiali.html

8. rennie - Тони, Валя Ахчиева идва при мен на 18.04.2016. Обади ми се пак. Във Варна е с екипа си. Заинтригувана е от един мой шеговит първоаприлски имейл: https://web.facebook/rennie.todorova/posts/939661792821474?pnref=story (ако линкът не работи, натиснете тук)


9. anttoni - Рени, журналистите тук могат много да помогнат, моля те имай го предвид!

10. rennie - Вече ни снимаха! Похвалиха майка ми, че е много позитивен човек, с много силен дух. След като от националната телевизия прозвучи категоричното й "Не, не съм ходила никъде! Не са ме водили в никакво село, не го знам даже къде е!" никой повече няма да смее да каже, че е ходила. Направо ги е заковала! Възхитени сме от Валя Ахчиева и екипа й и се гордея с майка си

11. anttoni - Чудесно е това! Със сигурност ще помогне, да се стреснат малко, да спрат да си играят с хората с хитрите си мръсни номерца. Поздравявам ви и двете!

12. rennie - Благодаря, Тони! Нямаме заслуги, обаче. Заслугата е изцяло на Валя Ахчиева и екипа й. Страхотни са!

---
16. rennie - Тони, днес Валя Ахчиева ми се обади и каза, че предаването за нашия случай ще бъде на 21.07.2016, четвъртък, от 22:30 ч.

17. rennie - Предаването за имотната измама със земите на майка ми вече е качено на сайта на БНТ. http://imedia.bnt/predavanyia/otkrito-s-valya-ahchieva/kak-vazrastna-varnenka-stana-zhertva-na-imotna-izmama (ако линкът не работи, натиснете тук)

---
20. rennie - Къде си, Тони, обади се! 08.10.2016 12:01 Докъде стигна делото по вашия случай? Нашият се оказа съвсем елементарен - фалшифициран подпис на майка ми върху пълномощното от архива на кметството. Направо класика в жанра! В Плевенската прокуратура не са се сетили да изследват този подпис. Да ги пита човек какво са правили от лятото на 2013 досега?! Май само са укривали престъпление - волно или неволно. http://www.softisbg.com/dannies_blog/33-1.html

21. rennie - Честита Коледа, Тони! 25.12.2016 12:43 Моля те, обади се, Тони! Последният постинг е от март - преди 9 месеца! И оттогава - нищо! Ако някой знае какво в станало с Тони, моля да каже! Оставям си и телефона за връзка: 0888 60 90 72, Рени Стоянова.


22. rennie - За много години, Тони! Да си жива и 09.01.2017 21:40 Обади се, моля ти се! Много съм притеснена от твоето изчезване! Междувременно аз събрах всички твои постинги за имотната измама с къщата Ви в Лозенец и ги публикувах като новела в блога на майка ми на адрес: http://www.softisbg.com/dannies_blog/imotnata-mafia-i-az.html Нашето ДП го спряха. Сега чакаме постановлението да видим за какво са го спрели.

23. rennie - Благодаря за обаждането, Тони! 23.03.2017 12:07 За мен беше огромно облекчение да науча, че си жива и здрава! Вярвам, че съвсем скоро ще спечелите делото - окончателно!

-

 

 

13.05.2017 - Как се краде имот на частно лице, в няколко лесни стъпки

-

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ако все още някой гост на блога си спомня за кражбата на къщата ни в Лозенец, то да кажа - спечелихме делото в Апелативния съд. Но нашите неотменни „спътници в живота" през последните 6 години, "купувачите", порят гордо напред - сегашната им адвокатка Павлина Славчева подава жалба до Върховния касационен съд срещу решението на Апелативния. Тече, както казах, шестата година откакто мащабната престъпна мрежа за имотни кражби, гълтаща имоти във и около столицата, ни разиграва влачейки ни по съдилища - нас, нищо не подозиращите, набелязани "продавачи". Защо им се получава? Как се прави? - Ами лесно. Имитационната държава работи за тях. Те имат да направят, и направиха, необезпокоявани, в пълен комфорт, няколко основни стъпки - 1. свой съдия на първа инстанция, 2. високотехнологично откраднати подписи - с таблет, както подписите при издаване на лична карта, 3. високопоставен благодетел/ръководител в паралелната държава и - мноого, мноого пари. С многото много пари, освен другите потребни в процеса на кражбата звена, си купуват и вещите лица. Снабдяване с таблет и с вещи лица -ето основното и най-важното. (Така че - внимателно гледайте, върху какво е сложен листът, който подписвате - до 100 страници надолу гледайте! Таблетът ще поеме всички характеристики на вашия почерк и после подписът ви може да бъде инкрустиран на каквото притежателят на този таблет пожелае. Описанието на аутопена, който в началото наивно смятахме, че е използван да пренесе подписите ни върху „договора", няма да махна, все пак и той съществува като вариант при фалшиви документи и добре е да бъде познат.) Вещите лица, за да направят експертиза при този най-„съвършен" метод на кражба на подписи, трябва да следят за специални показатели, да имат необходимите знания и умения и най-важното - желание - за разкриване на истината. Вместо това те изписват определено количество общи фрази, основани на обикновената почеркова експертиза. И подават лесна топка на разследването и желаещите да им помогнат съдии в българския съд. Кръгът е омагьосан. Зад кулисите имаше някой. Момчетата от престъпната мрежа знаят къде точно да пипнат - Софийски районен съд вече повече от две години не излиза с решение по делото, което водихме срещу фалшивата адвокатка Паунова-Велчева. Справедливите решения и правилното процедиране на съда в днешната държавна пародия се дължат единствено и само на личностния морал на съдиите. Да ти покажат, че си никой чрез съдебната система - е особено отчайващо и особено „въздействащо". Ако непопадналите пряко в мафиотските лапи познават управлението на задкулисието по джоба си, по побоищата в детски градини и училища, по разграбвания Северозапад, по разкривеното от мутренски барок Черноморие, по парите под масата, които им иска положилият Хипократова клетва, по руините на двойната къща на бул.Левски, по дупнишката пирамида, по калта, която тече от чешмите им вместо вода, то аз имам привилегията да усетя тази власт чрез съдебната система. Държава, а? Тук честният е безправен. Тук цари диктатура на мафиотариата, заченат от куфарчетата и „приватизацията". И тази диктатура става все по-настъпателна и безцеремонна. Демокрация ли? Европейска държава ли? - Смях! И отчаяние. Превръщайки държавните институции в чучела, които да им служат, дърпачите на конци пуснаха парализиращата си смрад във всяка област на живота. „Нищо няма значение" - това е изводът на „народа", накъдето и да погледнеш, Суверене - все Те. И все тая. И - нищо няма значение. Има значение само, какво Те ще решат. И така мафиотската диктатура, освен многото индивидуални несрети и нещастия, ни поднесе в мърлява опаковка на демокрация и най-мръсния си подарък - той се казва деморализацията на обществото.

-

08.07.2018 - Обещах да информирам



Обещах да давам информация, какво се случва в процеса с имотната мафията, и ето, давам: СГС - подставената купувачка на мафията печели, САС - ние печелим делото, мафията обжалва решението на САС във ВКС. Върховният касационен съд на Република България предостави нашата родна къща в Лозенец и единствен наш имот на имотната мафия. Като ни обявява за „недобросъвестни продавачи", освен да им предадем имота си, ни задължава да им изплатим и сумата от 15 хиляди лева, за разходите на мафията по делата. У съдиите не се е появило съмнение за имотна измама, въпреки фрапиращата наглост на опорните точки на крадците. Никой от състава не е подписал с особено мнение, не им е минал през ум вариант за връщане на делото в Апелативен съд. Признаваме, на каквото и да се бяхме нагледали по време на процеса с мафията - не вярвахме, че е възможна такава съдебна гавра. 2018 година е. Но ние имаме чувството, че сме се в следеветосептемврийския период на 1944 - другарят си нарочва имот, изселват собствениците, настаняват го. Съдебната система категорично ни каза - вие сте безправни роби. Мислете си, че сте граждани, щом искате, водете си съдебни дела с престъпниците - ваша работа. Крайният резултат обаче е ясен! Ще храним когото решим с вашата собственост, и с вашия живот. Седем години правихме опити за борба - седем години съзнанието ни беше залято с престъпната мръсотия, за да се стигне до съдебната им победа на трета инстанция. Беше необходима само една неповлияна, обективна и професионална съдебна експертиза - не се случи. В продължение на седем години - не се случи! Тук се хвърлят най-големите им усилия - да няма истинска експертиза. В тази връзка, с превантивна за бъдещите жертви цел- прочете интервюто с Добрин Несторов - във в.Монитор, напишете в гугъл - Крадат ни подписите с таблет. И докато правим последен отчаян опит да ни се върне това, което е наше, оправната им адвокатка се е разбързала да поиска 15-те хиляди разходи - част от подкупите им за действия срещу нас, мародерите нямат насита. А ние оставаме на улицата, дали до последно всичките си средства да докажем една крещящо явна истина. Посланието на българската съдебна система за нас е - вие сте безправни. Няма спасение, накъдето и да се обърнете - все ще ви пресрещнем. Днес за имот, утре за политическа репресия, за живот - ще правим с вас каквото поискаме, вие сте безпомощни! И осъзнайте, ако обичате, тоя факт. От нашия случай, в който нагло ни отнемат всичко, плюс естествено всяко гражданско достойнство, вижте тази посока, в която са се втурнали висшите държавни институции и помислете, накъде води това. Не е достатъчно само отвращението, трябва да се осъзнае, че това е страховита бъдеща обществена заплаха. Държавата ще си изработи народ със съзнание на концлагеристи. Което напълно я устройва. Помислете - в каква България живеете!

-

Май 2019 Медите разгласиха случая с имотната измама в кв. Лозенец

15.05.2019 OffNews - Брат и сестра: Имотна мафия открадна с таблет къщата ни в "Лозенец", представиха се за общинари

-

15.05.2019 OffNews - Намерихме вратите разбити, покъщнината - наопаки: рушат дома на брата и сестрата, алармирали за имотна измама

-

16.05.2019 - Bulgaria ON AIR - Имотна измама с апетитен имот в кв. "Лозенец": Брат и сестра останаха без родната си къща   Били измамени, а вчера в двора им влязъл багер, който да руши

-

16.05.2019 Dnes.bg - Безнаказана кражба: Брат и сестра останаха без родната си къща в "Лозенец"   Фалшифицирали подписите им преди 8 години

-

16.05.2019 - Столица.bg - Имотна измама остави брат и сестра без родната им къща в "Лозенец"

-

16.05.2019 Блиц - Брат и сестра останаха без скъп имот в "Лозенец" след голяма измама - Антоанета и Кръстьо Попови загубили апартамента си в столичния квартал София, България

 

-

17.05.2019  ИМОТНАТА МАФИЯ СРУТИ КЪЩАТА НИ

Пред очите ни и пред очите на изумените ни съседи имотната мафия вчера към 13.30ч. срути нашата родна къща на улица "Кръстьо Сарафов" 28, ъгъла с улица „Стрелча"в Лозенец, София. Отвън стояха новата пре-прекупила имота ни наемничка на мафията, казвала се Габриела Герасимова, към 25годишна млада българска девойка, с тълпа работници и други по-особени образи. Докато сриваха всичко наше, тя пушеше гордо. Когато дойдоха репортери обаче, бързо изчезна. На ламаринените платна, с които бяха заградили от предния ден двора ни, нямаше никакво обозначение, какво се случва и кой го извършва. Просто мафия. Предния ден рано сутринта намерихме разбити трите врети на къщата си, въпреки сот-а, около десетина души бригада, които бяха нахвърлили по земята и изпотъпкали каквото намерят, малкото вещи, които могат да донесат някакви пари -картини и гоблени, бяха изчезнали. „Собственичката" размахваше нотариалния си акт от 19 март т.г. Нямаше изпълнителен лист, нямахме каквото и да било предизвестие, че тя ще влезе във владение. Полицията намери влизането с взлом за съвсем нормално. Просто мафия.

Коментари
1. rosiela, 17.05 08:18

 Каквато и да е, всичко е напълно законно, ако сте я продали, а очевидно е така. Не ни занимавайте с глупости.


2. anttoni, 17.05 19:18
бърза реакция...


3. rennie, 18.05.2019, 03:55
Според мен това е грозна инсценировка, да не кажа - репресия
Инсценировката си личи отвсякъде:
- някаква си Бояна вади 180 000 лв. кеш - произход на средствата?
- плаща цялата сума, без да са представени документи за собственост - кой купувач няма да се интересува от документацията?
- в предварителният договор за контакт с "продавачите" е посочена непозната им адвокатка с домашния си адрес в "Хиподрума", която никога не е била упълномощавана от тях!
- в уречения ден за сделка нотариусът констатира, че документите за собственост са непълни! - Бояна защо не е контактувала с "продавачите", защо не се е интересувала от документите? никой нормален купувач не се държи така;
- от нотариуса Бояна хуква право в съда - защо съдът не е указал на страните да се споразумеят чрез медиация? директно! и тогава да дойдат пак; тук е ролята на подставената адвокатка, която е излъгала, че сестрата е взела парите и се е скарала с брат си (и аз имам брат, и на мен се опитаха да ми играят такъв евтин номер; на всички го прилагат - където мине, спомнете си Иванка Ройдова и брат ѝ);
- пред съда адвокатката признава иска с отговора на ИМ - тогава за пръв път се представя пълномощно; то е с фалшифицирани подписи на брата и сестрата! те самите още нищо не подозират;
- в наказателното производство е доказано престъпление, извършено от въпросната адвокатка, но тя внезапно умира и спрямо нея ДП-то е прекратено, а тя е била ключова фигура;
- съдът съдейства на Бояна за снабдяване с всички необходими документи за собственост - точно това значи е била целта на сценката "аз съм си платила, ама те не са се явили" - да се доберат до документите;
- "продавачите" с голямо закъснение научават какво се е случило и са потресени;
- около тях веднага се завъртат "доброжелатели", които се възползват от тежкото им емоционално състояние след изживения шок;
- и започва голямото ходене по мъките, 8 години вече;
- докато всичко се върти само около подписите, доникъде няма да се стигне - по нашето дело, например, при видимо различен подпис на майка ни .... (следва)


4. rennie - (продължение)
... вещото лице каза, че подписът на майка ми вероятно е истински, понеже е видимо различен от истинския:

"Не може да се говори за инкренимиран подпис, тъй като извърщващия такова деяние, ако има намерение да извърши такова деяние би трябвало трайно и максимално да наподоби оригиналния подпис. Тук в случая имаме наличие на някой букви и щрихи, и затова заключението ми не е категорично, тъй като липсва част от подписа." (цитатът е от съдебния протокол, правописът - запазен)

Не сме оспорвали пишман експертизата му, защото в нашия случай дори подписът върху пълномощното да е истински, заверката му е нищожна по други причини, а има и още множество други нередности - както по упълномощителната сделка, така и по двете нотариални. Затова двама от 6-те ни ответника ведната признаха иска, а след като спечелихме на първа инстанция,отпаднаха и следващите двама - не са обжалвали. Останаха последните двама, но тяхната жалба е хилава. Разбира се, имаме готовност да бъдем сюрпризирани неприятно на втора инстанция. Цяло чудо ще бъде, ако ни се размине без обичайната "въртележка" до ВКС и обратно. Според мен, българският съд е твърде непредвидим, а решенията му - невинаги убедителни. Наблюдавам и някаква припряност у съдиите - все бързат и все нещо недоглеждат. Доколкото разбрах, ги тормозят с изисквания за нереално кратки срокове и затова са стресирани.

5. anttoni, 18.05.2019, 11:22
Рени, едно блести в цялата картина днес- доколко безпомощен е човек пред институциите. Възможно е всичко за ти инсценират, възможно е девет години три фалшиви листа да кръжат из съдебни зали и както виждаш, те свършиха работа на мафията. Гаврят се с хората в завладяната държава.

6. rennie, 18.05.2019, 11:49
Тони, с хората винаги са се гаврели - в цялата човешка история
И по-зле отсега са се гаврили. Въпросът е, вие с брат си как сте сега - къде живеете (в стая под наем ли?), пари имате ли за посрещане на ежедневните нужди (а за адвокат?), и най-важното - имате ли сили да издържите на това напрежение (или ще се откажете и примирите?)

7. anttoni, 19.05.2019, 16:14
Рени, стаята, която наехме, когато разбрахме за мафията и след трите им взлома в къщата, сега е единственото ни място, със средствата е трудно, играта на правосъдие източи всичко. Относно силите - не знам.

8. rennie, 20.05.2019, 04:32
Тони, по вашия случай има много издайнически признаци за измама, на които адвокатите ви като че ли не са обърнали внимание, като например:
- Бояна първо е уговорила ден и час за сделка, а после е ходила да сключва предварителен договор с вас - обичайният ред е: предв. договор - подготовка на документи - уговаряне на ден и час за сделка;
- в периода от 2 седмици между предв. договор и сделката Бояна не е поддържала никакъв контакт с вас - нито директно, нито чрез "адвокатката" ви - впрочем, контакт с "адвокатката" би бил напълно безполезен, т.к. тя не е имала пълномощно от вас за снабдяване с необходимите за сделката документи (у-ния за наследници, данъчни оценки, скици и др.);
- обичайната практика е документите за сделка да се представят в нотариалната кантора поне няколко дни предварително, за да може нотариусът да ги прегледа и да каже, дали са достатъчни или трябва да се представят още;
- в деня на сделката проектът на нотариалния акт трябва да е готов - в него имотът се описва по актуална скица, посочва се актуалната данъчна оценка, изброяват се представените доказателства за изпълнение на особените изисквания на закона - нотар. актове, у-ния, декларации, справки, квитанции и т.н., а Бояна направо се е "изтърсила" при нотариуса в деня на сделката;
- нотариусът направо е издала констативен протокол за неявяване, без да обърне внимание, че липсва каквато и да било подготовка за сделката, затова пък е налице предварителен договор, специално и изрично подготвен за представяне пред съда, допълнително подсигурен с неустойка от 360 000 лв. - нотариусът не е проявила никаква съобразителност, нито поне малко бдителност;
- съдът направо е обявил договора за окончателен, без да изиска доказателства, че Бояна е положила всички усилия за добронамерено решение на спора, но "продавачите" и "адвокатката" им са се укривали, примерно;
- твърденията на "адвокатката" в отговора на исковата молба, че братът бил намерил друга фирма, която плаща повече и тем под., са малоумни при наличието на ТАКЪВ предварителен договор;
и др.


9. rennie - 20.05.2019, 14:52
Най-важният признак за измама във вашия случай е починалата уж ваша адвокатка

От какво е починала тази жена? Да не са я нещо така ...?

Друг важен признак е, че не сте давали никакви документи нито на "купувачката" си, нито на "адвокатката" си (починалата). Измамниците са се снабдили с незаверени копия от архива на службата по вписванията и оттам са взели данните за къщата, описана в предварителния договор. Това, че не сте давали никакви документи за собственост, се доказва чрез сравнение с документите за собственост, които съхранявате в личния си архив и тези, които са представени пред нотариуса - гледат се ръкописните надписи и подписите, ако се разминават, работата е ясна - всеки може да се снабди с незаверено копие от документ за собственост. След това вече съдът е издал съдебни удостоверения на ищцата и тя се е снабдила с всички необходими за продажбата документи, напълно изрядни.

За съжаление, сега вече е много късно за възражения и насрещни искове. Отдавна са изтекли всички преклузивни срокове.

-

Медиите продължиха да отразяват случая, а багерът продължи да събаря.  ГНУС!

21.05.2019 24 часа: Бpат и cеcтpа от cтолицата останаха на улицата: Жеpтви cме на имотна измама
-
22.05.2019 bTV:  Как бpат и cеcтpа останаха на улицата, след като разрушиха без предупреждение къщата им (ВИДЕО)

-

11.09.2019 Фейсбук - Съюз на преводачите в България

Призив за помощ от колегите.

-

02.10.2019 Честно казано с Люба Кулезич - Епизод 41 по Телевизия Евроком  - "Имотната мафия и аз", начало от 1:17:40 (един час, седемнадесет минути и 40 сек. след началото на предаването, което е с общо времетраене около 120 мин.). Г-жа Кулезич призова всички да помогнем, колкото можем.

Банкова сметка:

BIC: BPBIBGSF

IBAN: BG54 BPBI 7942 1023 1523 01

НАДЯ ПЕТРОВА КОНСТАНТИНОВА

Надя Констатинова е от "Инициативен комитет в защита на Антонета Попова".

 

-

-

Начало на блога