Р Е Ш Е Н И Е

Номер 190                                    16.01.2017 година                град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети ноември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 1401 по описа за 2015 година.

            Предявени са първоначален иск с правно основание чл.108 ЗС и обратен иск с правно осн. чл.189, ал.1 изр.2 ЗЗД.

Първоначалната искова молба е предявена от Н.Р.Е., който твърди, че е собственик на недвижим имот - земеделска земя с идентификатор ********* в землището на с. Ц., подробно описан в исковата молба. Поддържа, че случайно му е станало известно, че относно неговият имот е сключен договор за покупко-продажба с нот. акт № ***********г.  на н. ********, по силата на който собствеността върху имота е прехвърлена на ответницата М.П.Г.. Твърди, че той никога не е присъствал при изповядване на подобна сделка, не знае за нея, не се е явявал лично пред нотариуса и не е давал съгласието си. Когато се запознал с представените в кантората на нотариуса документи установил, че друго лице, с друга лична карта се е представило за него при изповядане на сделката. Въз основа на тези обстоятелства твърди, че сключеният договор е нищожен поради липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и той е останал собственик на имота, предмет на исковата молба. Претендира да бъде осъдена ответницата М.П.Г. да му предаде владението на собствения му недвижим имот, като прави искане да бъде отменен нотариалният акт за покупко-продажба, съставен от н. *********.

Ответницата по първоначалния иск М.П.Г. твърди, че тя не е знаела, че закупува имота от не собственик. Същевременно оспорва твърденията на ищеца, че нотариалният акт не е подписан от него и че той не е участвал в сделката, обективирана в нотариалния акт. С писмения отговор ответницата е поискала привличане на трети лица помагачи - лицата Е.С.Г. и Г.А.М., наследници на А.Г.М., за който ответницата твърди, че е подписал нотариалния акт и на когото поддържа, че е изплатила сумата 31100 евро, представляваща продажната цена. Същите са допуснати като трети лица помагачи, срещу които М.П.Г. е предявила обратен иск, частично прекратен, поради оттегляне, по отношение на Е.Г.. След прекратяването и съответно увеличаването на размера на претенцията, обективирано в молба от 01.02.2016 г., по този обратен иск М.П.Г. претендира от А.Г.М. заплащане на сумата 3110 лева, представляваща част от сумата 30413,16 лева, съответни на равностойността на 15550 евро.

Ответникът по обратния иск Г.А.М. е депозирал отговор, в който оспорва претенцията по обратния иск като твърди, че цената не е тази, която се претендира, а записаната в нотариалния акт. Същевременно оспорва твърденията в главния иск, че сделката е сключена без участието на ищеца. Позовава се на съдържанието на нотариалния акт, в който е посочено, че платената цена е 3110 лева.

            Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

            Процесният недвижим имот, съгласно картата на землището на с. Ц.************, представлява имот с номер ********, нива от 15,550 дка, от които 5,578 дка от шеста и 9,972 дка от четвърта категория, в местността „К. п." при граници и съседи: *****************/ лист  22 на делото/.

По силата на договор за доброволна делба от 15.02.2001г. вписан под № ********** в Службата по вписванията, с нотариално удостоверяване на подписите на страните извършено от н. ********** ищецът Н.Е. придобил в дял гореописаната нива от 15,550 дка, ведно с други два земеделски имота също находящи се в землището на с. Ц. / лист 5 и 6/.

По делото е представен нотариален акт №**********г. на н. *************, удостоверяващ, че на 29.10.2010г. пред нея са се явили Н.Р.Е., като продавач и М.П.Г., като купувач, като са изявили воля относно продажба на поземления имот - нива с №********, от 15,550 дка, в землището на с. Ц.********* срещу цена в размер на 3110 лева / лист 7 и 8/.

От представените от нотариуса документи, намиращи се по нотариалното дело се установява, че при изповядването на сделката Е. се е легитимирал с лична карта № ********** издадена от МВР П. на 20.06.2002г. / лист 155/.

От заключението на съдебно-графическата експертиза се установява, че подписите изпълнени срещу думата „продавач" в нотариалния акт №******** на н. ******, като и под молбата за образуване на нотариално дело и декларацията по чл.25, ал.8 от ЗНННД не са изпълнени от ищеца Н.Р.Е. / т.4 на заключението/. Съгласно установеното от вещото лице, при изследване на посочените три документа и сравнителните образци, ръкописният текст изпълнен срещу посочените по-горе реквизити в нотариалния акт и декларацията, както и в приетите по делото два броя разписки от 29.10.2010г. и 03.11.2010г., а също и подписите в тях са изпълнени от лицето А.Г.М. / лист 213/.

По делото е приета и съдебно-портретна експертиза, извършила сравнение на образите върху снимката на копието от лична карта с № **********,  съхранено по нотариално дело № *********г. на н. ******* и снимките налични в заявлението за издаване на лични карти на А.Г.М. и ищеца Н.Е.. При сравнителното изследване вещото лице е установило, че на портретната фотография, поставена в личната карата, съхранявана в копие по нотариалното дело, която е на името на Н.Е. е изобразено лицето А.Г.М. / лист 233/.

От горните обстоятелства, се обосновава безспорен фактически извод, че в деня на изповядване на покупко-продажбата за която е съставен нотариален акт №***********. на н. ***********, пред нотариуса не се е явил ищеца Н.Е., а друго лице - А.М., който се е представил с неистински документ за самоличност. Чрез подправения документ той се е легитимирал и като собственик на процесния недвижим имот нива, както в деня на сключване на сделката, така и в предварително водените преди това между него и купувачката преговори за продажбата.

Обстоятелството, че именно това лице е водело преговори купувачката М.Г. и се е представяло за собственик на имота се установява и от събраните гласни доказателства  - свидетелят Б.Д.Б., който придружавал купувачката в деня на сделката, разпознава на снимката върху приложеното копие от неистинската лична карта, лицето което се е преставило като купувач и комуто в присъствие на Б. купувачката броила сумата 5000 евро. Няколко дни по-късно в негов офис в близост до п. м. в гр. П., бил броен и остатъка от продажната сума - 26100 евро, които отново получило лицето, за което портретната експертиза установява, че е А.Г.М.. Според Б. и в двата случая това лице било издало саморъчни разписки. Тези два документа са приети в заверен вид по настоящото дело /лист 40 и 41/, като съдържанието им съответствува на показанията на свидетеля. Обстоятелството, че почеркът върху разписките е на М. се потвърждава и от съдебно-графическата експертиза.

С оглед така установеното се налага извод, че процесната покупко-продажба е била осъществена от лице, което при злоупотреба с личните данни на ищеца е използувало самоличността му за да се представи за собственик на процесния имот и да извърши разпореждане с него. С тези свои действия лицето М. е въвело другия участник в сделката, както и н. в заблуждение, както относно действителната си самоличност така и относно притежаваните от него вещни права.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

За да бъде основателен искът за ревандикация следва да са налице три предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на ответника и той да не владее или държи веща на правно основание.

Ищецът Н.Е. е доказал придобиването на собственост върху процесния недвижим имот, чрез представения договор за доброволна делба от 15.02.2001г.

Ответницата от своя страна се позовава на договора за продажба от 29.10.2010г., сключен с нотариален акт №***********. на н. **********. Както се установи, при изповядването на тази сделка пред нотариуса не се е явил Н.Е., а трето лице, което не е титуляр на правото на собственост.

Съдът намира, че не може да се възприеме довода на ищеца, че сключената на горната дата сделка е нищожна на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие. Договорът е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или е изразено от страната без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Във всички тези случаи липсата на съгласие е съзнавана / в този смисъл са съображенията изложени в разд.ІІ, т.3 от мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, както и преобладаващата съдебна практика - Решение № 249 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 1002 от 22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2007 г., I г. о., Решение № 923 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2008 г., IV г. о. /.

Следва да се има предвид, че нищожността се урежда от материалното право и се разглежда от доктрината като най-тежка форма на недействителност, поради което разширяването на приложното й поле крие опасност за правната сигурност и е в противоречие с публичния интерес. Това е така, защото ако се приеме, че действувалият злоумишлено по отношение на добросъвестния купувач мним собственик, би могъл да се позове на нищожност, ще се отнеме правото на добросъвестния съдоговорител, чиято воля е опорочена при сключване на договора, да предяви иск за унищожаемост. Освен това, ако се приеме, че в подобна хипотеза договорът от гледна точка на купувача, е унищожаем поради въвеждането му в заблуждение, то следва, че сделката не може да е нищожна. Това е така, защото една и съща сделка не може да е нищожна и унищожаема едновременно.  От друга страна, нищожността е винаги изначална, а житейски е мислима хипотеза на ратифициране на сделка извършена при злоупотреба с лични данни, при която трето лице се е представило за собственик. Такова развитие не може да се отрече априори, защото действителният собственик може да има интерес да потвърди разпореждането /при разсрочено плащане на цената например или при продажба на имот разходите по който са били обременителни за собственика/.

Законът не урежда изрично хипотезата предмет на настоящото дело, тъй като липсва материална норма, която да урежда последиците от разпореждане извършено от лице представило за действителния собственик. Правната доктрина, както и задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., обявават сключената от мним представител сделка за висящо недействителна по отношение на мнимопредставлявания. Такава сделка може да бъде потвърдена в съответната форма, съгласно чл.42 ЗЗД. Ако липсва потвърждаване на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Така разрешената в практиката хипотеза е аналогична на ситуацията при която лице се представя за собственик чрез неистински документ за самоличност, тъй като чл.42 ЗЗД е приложим и в случаи когато представеното пълномощто е неистинско, защото не е подписано от упълномощителя, тоест липсвало е изобщо упълномощаване.

Допълнителен довод за приемане на горното разрешение е и обстоятелството, че ако сключената сделка бъде обявена за нищожна, добросъвестният купувач би се оказал лишен от правата по чл. 189 и 191 ЗЗД срещу действителното лице с което е договарял, тъй като евикцията предполага наличие на действителен договор.

Трайно прието е също така в съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, а само непротивопоставима на действителния собственик на имота / в този смисъл е постоянната съдебна практика -Решение 916/20.11.2006г. по гр.д. №651/2005г., ВКС, ІІ г.о., Решение 313/11.05.2006г. гр.д. №236/2005г., ВКС, ІІ г.о./.  Тя не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй като за да бъде обект на транслативна сделка правото следва да е част от имуществото на прехвърлителя. Ако продавачът не е собственик, той не може да изпълни задължението да прехвърли правото, тъй като никой не може да даде това което не притежава. За действителността на такава сделка е без значение субективното възприятие на продавача - тоест дали той знае, че не е собственик или не. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за действителния собственик, не се отразява на действителността на сключения договор за продажба в отношенията между сключилите го страни.

От изложеното следва, че принадлежащото на ищеца Е. право на собственост не би могло да бъде отчуждено по силата на представения договор от 29.10.2010г. Сделката е извършена от несобственик и не прехвърля права, тъй като предявявайки настоящия иск по чл.108 ЗС, Е. се противопоставя на последиците й и не ги приема.  

По делото не е спорно, че процесният имот се владее от ответницата  Г., като тя не е доказала наличие на друго основание, извън сделката от 29.10.2010г., да упражнява фактическа власт върху вещта. Ето защо съдът намира, че предявения иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.

Независимо от уважаването на иска, не следва да се отменя нотариалния акт, тъй като същият не е констативен, а конститутивен, тоест обективиращ сделка / в този смисъл Решение № 369 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 898/2009 г., II г. о., Решение № 206 от 16.03.2007 г. на ВКС по гр. д. № 2971/2005 г., I г. о./.

По обратния иск:

Ответницата по главния иск М.Г. претендира от Г.А.М. да й заплати сумата 3110 лева, представляваща част от сумата 30413,16 лева, съответни на равностойността на 15550 евро.

С писмения си отговор ответникът не спори по твърдението, че е наследник по закон на лицето А.Г.М., за което се установи, че се е явило на 29.10.2010 г. пред н., представило се е за Г.Е. и от негово име е изразило воля, че продава процесния недвижим имот.

Както бе посочено по-горе, сключената между Г. и наследодателя на ответника сделка не е нищожна поради липса на съгласие или на друго някое предвидено в чл.26 ЗЗД основание. Предвид това броената по нея цена не представлява дадено без основание по смисъла на чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД.

Ето защо съдът намира, че правната квалификация на иска на Г. за връщане на платената цена е в чл. 189, ал.1 ЗЗД вр. чл.191 ЗЗД - връщането на цената се претендира като последица от съдебно отстранение на ищцата от закупения от несобственик имот. Според чл.189, ал. 1 ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87 ЗЗД. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. При претърпяно съдебно отстранение, съобразно чл.191, ал.1 ЗЗД купувачът може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден на върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.

Осъществяването на правата на евицирания купувач е предпоставено от развалянето на договора, за което законът изрично предвижда, че става по реда на чл.87 ЗЗД. Съгласно алинея трета на тази разпоредба, развалянето на договори с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Законът не познава разваляне по право на сделката, дори и в случаите по чл.191 ЗЗД, когато купувачът вече е претърпял съдебно отстранение / в този смисъл Определение № 104 от 27.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 387/2014 г., I г. о./.

По настоящото дело ищцата не е предявила иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, нито е представила доказателства, че вече е провела успешно такъв иск по отношение на А.Г.М. или неговите наследници по закон. Поради това следва да се приеме, че за нея не е възникнало правото да претендира платената цена. Поради това, до доказване на развалянето на договора, искът и се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответницата по ревандикационния иск М.Г. следва да заплати на ищеца Е. деловодни разноски в размер на 1200 лв.

Мотивиран така, съдът

Р    Е    Ш    И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на М.П.Г.  ЕГН ********** с адрес ***, че Н.Р.Е. ЕГН **********, с адрес ***, е собственик, на основание договор за доброволна делба от 15.02.2001г. вписан под № ************ в Службата по вписванията, заверен от н. Д.С., на имот с номер ******, представляващ нива от 15,550 дка, от които 5,578 дка от шеста и 9,972 дка от четвърта категория, в землището на с. Ц.********************* при граници и съседи: ************************, КАТО ОСЪЖДА ответницата М.П.Г. да предаде на ищеца Н.Р.Е. владението върху гореописания недвижим имот.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Е., за отмяна, на осн. чл.537, ал.1 ГПК на нотариален акт №*************************г. на н. ***************.

ОТХВЪРЛЯ обратния иск на М.П.Г.  ЕГН ********** с адрес *** против Г.А.М. ЕГН ********** с адрес ***, с особен представител адв. Ж. ***, ************, за заплащане, на осн. чл.189, ал.1 изр.2 ЗЗД, на сумата 3110 лева, представляваща част от сумата 30413,16 лева, съответни на равностойността на 15550 евро, заплатена като цена по договор покупко-продажбата за която е съставен нотариален акт №**************г. на н. С.Х., като неоснователен.

ОСЪЖДА М.П.Г. да заплатят на Н.Р.Е., на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 1200 лв./ хиляда и двеста лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението по иска по чл.108 ЗС е постановено при участието на Г.А.М. ЕГН ********** и Е.С.Г. ЕГН **********, в качеството на трети лица помагачи на страната на ответницата М.П.Г..

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца Н.Р.Е. шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележи същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

            Вярно с оригинала

            ВД