Решение от 12.11.2015 по в. гр.д. № 374/2015 на Апел. съд Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

гр. Варна, 12.11.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА Д.;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 374 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по ТРИ въззивни жалби срещу решение №510 от 20.03.2015 год. по гр.д. 3508/2012 год. на ВОС, с което е осъден В.С.Д.,*** и Т.Ц.Д. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на И.Н.С. с ЕГН: **********,***, и съдебен адрес *** и съдебен адресат адв. Б. Б., сумата от 114 039.99 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.04.2010 год. до окончателното й изплащане на основание чл. 45 в вр. чл.53 от ЗЗД; ОТХВЪРЛЕН е като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, предявения от И.Н.С. против Я.Д.Н. иск за сумата от 114 039.99 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.04.2010 год. до окончателното й изплащане на основание чл. 45 от ЗЗД. ; ПРОИЗВОДСТВОТО е проведено след конституиране по делото на трето лице помагач на страната на ответника Я.Д.Н., „Дженерали застраховане" АД, гр. София, в качеството му на правоприемник на ЗК"Орел" АД.; ОСЪДЕНИ са В.С.Д. и Т.Ц.Д. ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата, по сметка бюджета на съдебната власт сумата от 4 611,60 дължима държавна такса, тъй като ищцата е освободена от внасянето й с Определение № 3528/14.12.2012 год. по гр. дело № 3508/2012 год. на ВОС в размер на 4 561,60 лева и 50 лева разноски платени на вещо лице от бюджета на съда.; ОСЪДЕНИ са В.С.Д. и Т.Ц.Д., ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Н.С. направените по делото разноски в размер на 85 лева.; ОСЪДЕНА Е И.Н.С. да заплати на Я.Д.Н. направените по делото разноски в размер на 3 240 лева, съгласно представения списък на основание чл.78 от ГПК.

І. Подадена е жалба от И.Н.С. срещу решението в частта му, с която предявената от нея претенция срещу Я.Н. е отхвърлена и са й възложени разноски. Атакуван е изводът на съда, че липсва причинно-следствена връзка между деянието на г-н Н., за което има влязла в сила присъда и претърпяните вреди по исковата молба от ищцата и са изложени подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна в обжалваната част и пълно уважаване на исковете по чл. 45 ЗЗД.

Срещу тази жалба са постъпили писмени отговори от насрещните страни В.С.Д. и Я.Д.Н., в които жалбата се оспорва.

ІІ. Подадена е жалба от Т.Ц.Д. срещу същото решение в осъдителната му част, с която срещу него е уважен иска на И.Н.С. по чл. 45 ЗЗД, ведно с присъждане на обезщетение за забава и разноски.

Твърди се в жалбата, че претенцията по чл. 45 ЗЗД е погасена по давност и в тази насока ОС не е изложил мотиви относно началната дата, от която тече давностният срок. Оспорва се и изводът на съда за вида и размера на претендираните вреди, предвид възможността на ищцата да постори същия обект на мястото на съборения и предид липсата на доказателства за получаване претендираната сума от г-н Д.. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.

С жалбата е представено писмено доказателство - протокол от ОС на ЕС от 05.02.2015 год., с който да се установи, че ищцата е искала съгласие от останалите собственици в сградата за изграждане на обект въз основа на отстъпено право на строеж. /останалите писмени доказателства към жалбата касаят искането за освобождаване от заплащане на д.т. по ВЖ/.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна И.Н.С., в който жалбата се оспорва, претендират се разноски по защитата срещу нея.

ІІІ. Подадена е жалба от В.С.Д., с която срещу него е уважен иска на И.Н.С., вендо с лихви и разноски.

В жалбата са изложени доводи, че решението е нищожно, недопустимо, евентуално неправилно и необосновано. Твърди се, че липсват мотиви в решението, което го прави недопустимо. Оспорват се доводите на съда за общност на действията на двамата ответници, срещу които исковете са уважени. Твърди се, че изводите на съда противоречат на влязлата в сила присъда срещу въззивника Д.. Изложен е подробен анализ на събраните по делото доказателства в полза на тезата на г-н Д. за липса на причинно-следствена връзка между вредите и неговите действия. Иска се отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне на претенциите.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от И.Н.С., в която всички доводи в жалбата са оспорени.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове с правно основание с правно основание чл. 45 ЗЗД, по искова молба от И.С., с която е предявила осъдителен иск против Я.Н., В.Д. и Т.Д., като солидарно задължени лица да й заплатят сумата от 114 039.99 лева, представляващи обезщетение за причинени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 06.04.2010 год. до окончателното изплащане на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, претендира и разноски в производството, чл. 78, ал.1 от ГПК. Твърди се, че ищцата, в качеството на купувач по договор за покупко-продажба по Нотариален акт № 70, том IV, регистрационен № 6206, дело 428 от 2007 година на нотариус М.  Динчев, е закупила недвижим имот, представляващ „Ателие" с площ от 55.60 кв. метра, в подпокривно пространство, състоящо се от входно антре, дневен тракт, баня - тоалет, находящ се в жилищна сграда, застроена в парцел № II - 10, 11,12, квартал 602 по плана на град Варна, с административен адрес град Варна, улица „Селиолу" №11-13 за сумата от 41 183.10 лева. Твърди се, че ответниците са създали привидност за съществуването и годността за ползване на закупения от нея обект. Изложени са подробно фактическите обстоятелства, довели до твърдяните вреди, причинени от съвместното поведение на всички ответници. Твърденията за противоправните деяния на ответниците са, както следва: за ответника Я. Н., извършил невярното удостоверяване, без да е имал правно или фактическо основание за това, за ответника В. Д. - поискал това невярно удостоверяване и за ответника Т. Д. - изградил и в последствие продал негодния обект,

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Я.Н. е депозирал пред ОС писмен отговор в който оспорва претенцията в частта относно претендираната солидарност, като твърди, че не е налице хипотезата на чл. 53 от ЗЗД и в тази връзка оспорва допустимостта на предявения иск.

В отговора са въведени възраженията за неоснователност иска и се свеждат до това, че ищцата не е страна в нотариалното производство за което е съставен на 19.09.2003 г. и при последващата продажба на имота на 17.02.2004 г. , нотариусът не е отговорен пред нея за действията си, тъй като тя не е субект на отговорността по чл. 73 от ЗННД. Според ответника Н. липсва пряка причинна връзка между действията на нотариуса и настъпилата вреда за ищцата, такава имало с поведението на последващите преобретатели на имота, които не са я уведомили за издадената Заповед № РД - 14-38 на Началника на РДНСК. В отговора се твърди, че издаденият констативен нот. акт удостоверява, а не прехвърля права и представените му доказателства са удостоверявали тези права, а събарянето на обекта не е следствие на удостоверените права. В условията на евентуалност прави възражение за погасена по давност претенция, а в евентуалност и възражение за ограниченията на претенцията за вреди до размера на удостоверения интерес съгласно разпоредбата на чл. 73 от ЗННД. Въведено е фактическо твърдение за наличието на друг архитектурен проект, представен при съставянето на конст. Нот. Акт върху който с червен цвят е бил задраскан надписът „ открита тераса" и върху него е било записано с червен цвят „ателие". Моли съда да отхвърли предявения иск и му присъди разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.Д. е депозирал отговор на исковата молба, с който твърди, че предявения иск е недопустим. В условията на евентуалност оспорва и неговата основателност. В отговора ответника твърди, че след като няма облигационна връзка със ищцата, претъпените от нея вреди не са в пряка и непосредствена последица от неговото поведение, а от поведението на ответника Г. М., който е продал имот за който знае, че е констатиран като незаконен строеж. Твърди, че описания в нот. акт № 194, том ІІ, рег. № 6526, д. № 375/2003 г. на Нотариус Я. Н. е съществувал в правния мир. Твърди, че пред нотариуса са представени доказателства, от които разполага, се установява противни на твърденията факти - техническа експертиза на експерта Г. Г., от която е видно, че ателието отговоря на изискванията на чл. 38, ал.1 от ЗУТ /2003 г./, а степента на завършеност е „груб строеж" . Твърди, че пред нотариуса е бил представен Акт обр. 15 от 01.04.2002 г. с приложените към него декларации за съгласие от собствениците на земята и на самостоятелните обекти в сградата в полза на ответника - съсобственика В. Д.. Твърди се, че пред нотариуса е бил представен Екзекутив, одобрен на 03.09.2001 г. от арх. Р. Д.,*** с които са удостоверени законността на извършените промени. Ответникът твърди, че пред Нотариус Н. е изповядал над 20 сделки с недвижими имоти от същата сграда и от там прави извод, че за нотариуса е служебно известно, че притежава право на собственост върху земята. Твърди се, че Акт обр. 16 от 04.1.2003 год. и Разрешение за ползване от 07.11.2003 год. са издадени след констативния нот. акт и следва да бъдат взети предвид по същество на спора. Оспорва твърдението на ищцата, че притежаваното от ответника В. Д. право на строеж, обхваща само обектите, описани в представения нот. акт № 151/2000 г. като се твърди, че съгласието на останалите собственици и правото на собственост върху земята обосновават правото на собственост върху ателието за ответника В. Д. при наличие и на екзекутивна документация. С тези обстоятелства ответникът обосновава оспорения от него извод на ищцата, че е поискал от нотариуса невярно удостоверяване. Ответникът оспорва твърдението за идентичност между закупения от ищцата имот и имота обект на нот. акт № 194/2003 г. Отделно от горното, ответникът с оглед факта, че незаконното строителство е установено на 29.04.2004 год. с акт № 1 от 29.04.2004 г. на ДНСК  и че към този момент собственик е Т. Д., счита че не е отговорен за действията на този собственик. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претенцията срещу него, като твърди, че начален момент на погасителната давност е датата на сключване на разпоредителната сделка с Т. Д. и тригодишна давност по претенцията за лихви от същия момент.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т. Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Обосновава конкретни възражения без да разграничава, кои от тях се отнасят до възражението за недопустимост и за възражението за неоснователност. Оспорва се твърдението на ищцата за симулативност на сделката между този ответник и предходния. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Конституираната по делото трето лице - помагач на страната на ответника Я. Н., АД „Дженерали застраховане" с ЕИК 030269043 със седалище и адрес на управление гр. София, редовно призовано, не е взело участие по делото пред ОС.

С оглед постъпилите жалби, пределите на въззивното производство съвпадат с предмета на делото пред ОС.

От фактическа страна по делото се установява, че с Присъда № 228/10.06.2013 год. по НОХД № 1994/2013 год. на ВРС влязла в законна сила на 26.06.2013 год., ответникът Т. Д.  е признат за виновен в това, че за периода от 30.07.2007 год. до 10.12.2007 год. в гр.Варна, е осъществил състава на чл.210 ал.1 т.5 в вр. чл.209 от НК, като от деянието е причинил имотна вреда на И.С. и Ценка С.. Елемент от състава на деянието е че ответникът е затаил от пострадалите лица факта, че е била налице влязла в законна сила Заповед № РД-14-387/21.09.2004 год. на Началника на ДНСК-София, относно премахване на незаконно строителство, касаещо „Надстройка на съществуваща шест етажна сграда с гаражи" в УПИ-ІІ-10,11,12 кв.602 по плана на гр.Варна ул."Селиолу" № 11-13, във вх."Б" представляващо ателие самостоятелен обект „Ателие".

С констативен нотариален акт за собственост № 194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. ответникът Я. Н., в качеството му на нотариус с рег. № 011 на НК, вписан Вх.рег № 16088/23.09.2003 год. акт. № 7 топ.4, дело № 11254/2003 год. на АП-Варна, е признал, че ответникът В Д. е собственик на недвижим имот с административен адрес гр.Варна,ул."Селиолу" № 11-13, представляващ самостоятелен обект в подпокривно пространство във вход „Б", на жилищна сграда, без акт № 16, построена по отстъпено право на строеж върху обединен за жилищно строителство поземлен имот № ІІ-11,13 и ул."Битоля"№ 15,кв.602 по плана на V-ти подрайон гр.Варна,целия с площ877.00 кв.м., при съответните граници, а именно: АТЕЛИЕ с площ 55,60 кв.м, състоящо се от входно антре, дневен тракт и баня-тоалет, ведно с прилежащите части от общите части на сградата и от правото на строеж при съответните граници.

При издаването на НА, са представени, между всички други документи и акт обр.15 от 15.10.2002 год. за жилищната сграда, Техническа експертиза и Екзекутиви от - 03.09.2001 год. одобрени от Община Варна.

Представен е по дело НА № 167 том.І, рег. № 4254 дело № 193 от 2000 год. вписано в АП-Варна, Вх.рег. № 5159/05.06.200 год. акт. № 151, том. ХІV, дело № 3248/2000 год., от които е видно, че ответникът В. Д., в качеството му на едноличен търговец, е закупил правото на строеж на самостоятелен обекти в страда, като в нотариалния акт липсва самостоятелен обект „Ателие".

За жилищната сграда е издадено Разрешение за строеж № 46/10.04.1996 год.

По делото е представен и акт № 16 за жилищната сграда построена в УПИ-ІІ-10,11,12 кв.602, по плана на 5 подрайон на гр.Варна, като е установена годността на 36 броя апартаменти, 8 броя магазини за промишлени стоки, 4 броя офиси и 1 бр. билярд. Проектант на жилищната сграда част „архитектура" е арх. Росен Д. Узунов.

Съгласно представения акт № 16 в т.2,47 възложители на строежа е посочен ответникът В. Д., който е представил и в акт са вписани Констативни нотариални актове: НА № 195 том.ІІ, рег. № 6527 д. № 376/2003 год. и НА № 196 том.ІІ, рег. № 6528 д. 377/2003 год. В част „Архитектурна, на акта е посочено че във вх.Б, че на част от подпокривното пространство е разположено машинно помещение на асансьора, покрива е плосък с топло и хидро изолация. В т.1.1.1 „Документи за собственост" не е посочен НА № 194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год.

Издадено е Разрешение за ползване № 505/07.11.2003 год., в който също не е описано процесното „Ателие".

С НА № 37 том.І, рег. № 1038, дело № 36/2004 год. вписан в АП-Варна, вх. Рег. № 2373, 17.02.2004 год. на помощник нотариус Д. Чакърова по заместване на Нотариус Я. Н., ответникът В. Д. и съпругата му Т. Димитрова са продали на Т.Д., процесния недвижим имот - Ателие от 55,60 кв. описан в НА № 194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. на Нотариус Я.Н. с рег. № 11 на НК.

На 29.04.2004 год. е съставен Констативен акт № 1 ТСК към ДНСК, от който е видно, че при проверка на строеж „Надстройка на съществуваща шестетажна сграда с гаражи, с адм. адрес гр.Варна ул."Селиолу" № 11-13, кв.602, УПИ-ІІ-10,11,12, за строежа няма представени строителни книжа, а по изпълнението на строежа върху откритата тераса на кота +18,90 м. на шест етажна жилищна сграда с гаражи, върху масивен парапет са иззидани стени от блокчета тип „Итонг". Оформено е помещение, с площ приблизително от 49,5 кв. метра.В момента на проверката се изгражда четирискатна дървена покривна конструкция. Стените са с височина 2,5 метра, а строежа не е захранен с ел.енергия и вода.

Във връзка с извършената проверка е постановена Заповед № РД-14-387/21.09.2004 год. на Началника на ДНСК е постановено да бъде премахнат незаконния строеж „Надстройка на съществуваща сграда шестетажна сграда с гаражи" извършван от ответника Т. Д. в УПИ-ІІ-10,11,13 кв.602 по плана на гр.Варна ул."Селиолу" № 11-13. Заповедта е обжалвана и по образуваното адм. дело № 1984/2004 год. на ВОС, е постановено Решение № 725/23.06.2006 год., потвърдено с Решение № 3160/27.03.2007 год. по адм. дело № 1267/2007 год. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на ответника Д. против Заповед № РД-14-387/21.09.2004 год. на Началника на ДНСК-София.

С договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 182 том.І, рег. № 1236, дело № 182/2007 год. от 30.07.2007 год. на Нотариус Н. С. с рег. № 114 на НК, вписано в АП-Варна, Вх. Рег. № 21707/30.07.2007 год. акт. № 13, том.LХVІІІ дело № 16602/2007 год. ответникът Т. Д. е продал на трето за процеса лице Г. С. М. процесния недвижим имот.

С договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт № 70 том.ІV, рег. № 6206 дело № 428/2007 год. на Нотариус М. Д. вписан с рег. № 529 в НК, вписан в АП-Варна с Вх.рег. № 37820/10.12.2007 год. акт №153 том.СХІХ дело № 29511, Г. М. е продал на ищцата И.С. процесния недвижим имот за сумата от 41 183,10 лева.

Представен е протокол от 24.03.2010 год. и Протокол от 06.04.2010 год. от които е видно, че незаконния строеж предмет на договорите за продажба и Заповед № РД-14-387/21.09.2004 год. на Началника на ДНСК-София е премахнат, а строителните отпадъци за извозени за сметка на Община Варна, а направените разходи по премахването и извозването са в размер на 2 811,85 лева.

По делото са представени и разходни документи от които е видно, че ищцата е заплатила сумата 576,49 лева на Нотариус М. Д., представляваща нотариална такса.

Представени разходни документи в размер на 3109 лв., в полза на ДЗЗД"РУЯ" в размер на 500 лева,по договор № 2009889/09.01.2008 год. с Фирма Досев импекс" ЕООД сумата от 560,38 лева, и проформа фактура № 31/08.01.2008 год. с фирма Филбо ЕООД, за сумата 469,66 лева.

Представена по делото е информация по сметка на името на Ц. М. С. за теглене на суми в размер на 139 798,20 лева, като е наличен и кредит в размер на 140 000 лева.

При съставянето на констативен нотариален акт за собственост № 194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. ответника Я. Н., е била представена, и в настоящото е представена и приета като доказателство Техническа експертиза за обект „Помещение за ателие" от вещо лице оценител Г. Георгиева с дата 11.09.2003 год., която по задача възложена от ответника по делото В. Д. е обследвала строежа и констатирала, че ателието се състои от входно антре, работно помещение и санитарен възел и застроена площ 55,60 кв. метра, разположено е в подпокривното пространство на сградата, в незавършен вид, стените са от тухла, без дограма, врати, а пода и тавана са на железобетонна плоча. Към тази експертиза е представена и таблица, /лист 253 от делото/ изготвена от същото вещо лице, в която на графа етаж е посочено „покер." със „съдържание" там. Помещение от 55,60 кв. метра и графа 4 индекс „Кг" с ръкописен текст е допълнено „ателие".

Представен е по делото протокол № 4 от 20.07.2001 год. на експертния съвет за УТ район „Приморски" на който е взето Решение с което е приет представения екзекутив за жилищната сграда находяща се в парцел ІІ-10,11,12 кв.602 по плана на 5 м.р. на гр. Варна. Липсват данни по делото, че този екзекутив е за процесното ателие. Такива данни не се съдържат и в представения протокол № 18 от 14.12.2001 год. на РЕСУТ при община Варна район „Приморски"

Представен е и протокол № 21 на РЕСУТ към район „Приморски" Община Варна, по което е приет екзекутивен проект за обекти в жилищна сграда, ул."Селиолу" № 11-13, находящо се в УПИ-ІІ-10,11,12 кв. 602 на 2 м.р., включващо обектите по екзекутив за По заявление от ответника В. Д. за жилищната сграда, 36 бр. апартаменти, 5 гаража, 4 офиса, 1 бр. билярд и 8 бр. магазина за промишлени стоки.

По заявление с Вх. № ДУ-29В-1/13.02.2003 год. за същата сграда но с разлика за 6 бр. магазини и 2 бр. ателиета не е представено Решение РЕСУТ към Община Варна район „Приморски".

От допуснатите и приети първоначална експертиза от инж. В. С. и повторна съдебно - техническа експертиза от вещото лице инж. Г. Б. Е., категорично се установява, че подпокривното пространство представлява обща част към сградата. За да бъде ателието самостоятелен обект, е необходимо да притежава санитарен възел. Към 19.09.2003г. е имало документация, включваща и екзекутив. В Акт обр.14 за приемане на строителната конструкция на 16.06.2001 год. липсва приета конструкция на „Ателие", такова липсва и в последващия го акт обр.16 съставен на 04.11.2003 год., а на 07.11.2003 год. е издадено и разрешение за ползване. В строителната документация липсват данни за процесния обект „ателие", описан в констативен нотариален акт за собственост № 194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. на нотариус Я. Н.. Вещите лица дават заключение, че в Община Варна район Приморски съществуват два варианта на архитектурен чертеж-екзекутив - План на покрива, черт.10- на първия лист 16 от делото /копие-чернобяло/ и втория на този чертеж като лист 298 /копие-цветно/. В първия вариант няма нанесено „Ателие" като екзекутив, а на втория има. По делото са приложени /л.299, 300 и 301 от делото на ОС/ архитектурни чертежи-разрези и фасадни изображения като екзекутиви. Тези екзекутиви сами по себе си не са екзекутивна документация, а и те са неизпълними във вида си относно въпросното „Ателие". Липсват проекти по конструктивна, ВиК и Ел.части, за да е налице екзекутивна документация. В протокола от приемателната комисия -акт обр.16 и Разрешителното за ползване и от последващите действия на РДНСК, вещото лице прави извода, че процесното ателие не е съществувало. Вещото лице е категорично, че приложените към делото архитектурни чертежи-лист 298, 299, 300 и 301-екзекутиви /въпреки, че са подписани и заверени с мокри печати, не съдържат отбелязване от кого са съставени и защо се предават в общината, каквото е изискването на член 175, алинеи 1 и 2. Това прави документацията несъответна на закона, следователно, процесното ателие не би могло да бъде законен обект на собственост -липсват на технически проект и разрешително за него, както е констатирано от РДНСК. Вещото лице дава заключение, че е невъзможно след отстраняване на констатираното нарушение от РДНСК да се изпълни обектът, така, както е по предвидения екзекутив, тъй като такава екзекутивна документация липсва. Приложената към делото е недостатъчна, а и тя самата е непълна в строително- техническо отношение. Липсват екзекутив по строително конструктивна част, „ВиК" част, Ел. и др. Архитектурната част е също непълна. Към датата на съставяне на Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 194, том ІІ, рег. № 6526, нотариално дело № 375 от 19.09.2003г. на нотариус Я.Н. и такъв подобект е нямало, а и не може да съществува. Според досието на обекта- актове обр.7 и 14, бетоновия дневник и конструктивния проект такъв обект към датата на нот. акт няма. Ответникът Т. Д. е изпълнил строителството, което е довело до промяна на строителната конструкция на сградата, т.е до сериозни конструктивни изменения, които са в разрез с одобрения инвестиционен проект, особено в част конструктивна. Представената от ответните страни екзекутивна документация съответства на документацията, която е била констатирана на място в район Приморски, но липсва пълна екзекутивна документация в Община Варна, район „Приморски". Вещите лица са категорични, че частната експертиза не може да послужи за съставяне на законосъобразен констативен акт.

По делото като свидетел е разпитана майката на ищцата, св. Ц. С., чиито показания следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК. Според нейните показания, процесният имот бил намерен от нея и дъщеря й по обява, направили оглед, сключили предварителен, а впоследствие окончателен договор. Платили на продавача М. цената, който предал веднага пред кантората на нотраиуса предал парите на Д.. След направен ремонт, изравняване на пода, ламинат, фаянс и обзавеждане ищцата И. С. се нанесла да живее там. За заповедта за премахване на незаконния строеж ищцата разбрала едва след получено известие за събаряне, адресирано до Д.. Свидетелката твърди, че е дала парите на ищцата за закупуване а жилището, като в нотариалния акт пише една цена, а е платена друга и парите ги е изтеглила от банката. Платената за ателието сума била в размер на 53 000 евро, това била и сумата, която заявила и получила от банковия клон в гр. Троян.

От разпита на св. Нели Водкаджиева се установява какво е било състоянието на имота към момента на сделката: той представлявал едно помещение с отделна кабина, която била недовършена, с прозорци и с гипс картон, неравен под и нужда от замазка, имал и проблеми с тока, нямало ток. Направена била замазка със сухи смеси, на значителна цена, преграда на две помещения спалня и дневен тракт, на пода с ламинат и боядисани, ел. инсталацията. Банята била с плочки и санитарна керамика. Формата на жилището била специфична, но имало мебели, шкафове и спалня които били поръчкови. Година и половина след ремонта, ищцата е получила заповед за събаряне на жилището. След проверки открили съдебни решения за премахване на обекта, които са били издадени преди извършване на сделката. В момента на събарянето свидетелката помогнала да се изнесат дрехите, част от мебелите. Жилището било премахнато.

Показанията на св. А. С. К. не следва да се кредитират, тъй като противоречат на останалите доказателства по делото, и най-вече на строителната документация /Констативен акт № 1/29.04.2004 год. съставен ТСК към ДНСК/. Негодно доказателствено средство е представената техническа експертиза за обект „Помещение за ателие" от вещо лице оценител Г. Г. с дата 11.09.2003 год. и приложената към нея таблица, тъй като не са събрани от съда в настоящото производство. Цитираните документи освен това противоречат изцяло на официален свидетелстващ документ Констативен акт № 1/29.04.2004 год. ТСК към ДНСК, за проверка на строеж „Надстройка на съществуваща шестетажна сграда с гаражи, с адм. адрес гр.Варна ул."Селиолу" № 11-13, кв.602, УПИ-ІІ-10,11,12. Годно доказателство представлява Констативен акт № 1/29.04.2004 год. ТСК към ДНСК, за проверка на строеж, като официален свидетелстващ документ, издаден от компетентни държавни органи в кръга на техните компетенции при осъществяване на властническите им функции.

Предявените искове срещу трите физически лица са с правно основание чл.45 ЗЗД, при условията на пасивна солидарна отговорност при деликт, на основание чл.53 от ЗЗД. Искът срещу Я.Н., доколкото касае действията му на нотариус, е специален деликтен - чл. 73, ал.1 ЗННД, имуществена отговорност за неизпълнение на задълженията му, но не повече от материалния интерес на удостовереното право.

Нормата на чл.53 от ЗЗД, регламентираща солидарната отговорност при съвместната вреда, има по-широко приложение от формите на съучастие регламентирани в НК. Достатъчно е вредата да е причинена от противоправното поведение на повече от едно лице, какъвто е и настоящия случай, като отговорността им да не може да бъде разграничена.

Предявеният иск срещу Я.Н. е с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 73, ал.1 ЗННД, като неточната правна квалификация не води до недопустимост на първоинстанционното решение. Искът е основан на твърдения са за виновно противоправно поведение от страна на ответника при съставянето и издаване на Констативен нотариален акт за собственост № 194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. , в качеството му на нотариус с рег. № 011 на НК, вписан Вх.рег № 16088/23.09.2003 год. акт. № 7 топ.4, дело № 11254/2003 год. на АП-Варна, с който е признал ответника Д. за собственик на недвижим имот ателие. Твърди се, че не са му представени доказателства нито за съществуването на обекта, нито за придобиване на правото на собственост. Действително, при съставянето на този нотариален акт нотариус Я.Н. не е изпълнил задължението си да извърши проверка въз основа на писмени доказателства съществува ли обектът на правото на собственост и самото право на собственост, поради което и е удостоверил несъществуващи права. Видно е от представените с исковата молба доказателства, че при съставянето на констативния нотариален актза удостоверяване на правото по него са представени нот.а. № 167/2000 год. на нотариус Я.Н., акт образец 15 на жилищната сграда, таблица за определяне на квадратурата и техническа експертиза, екзекутиви и данъчна оценка. От нот.а. № 167/2000 год. и от заключенията на вещите лица по СТЕ по делото не се установява с този акт В.Д. да е придобил имот, идентичен с ателието, обект на удостоверяваното право от констативния нотариален акт. По делото се установи, че екзекутивите за обекта са незаконосъобразно издадени и не удостоверяват законността на строежа, а законността е въпрос от компетентността на нотариуса. Неистинността на представената техническа експертиза нотариусът вероятно не може да установи, но категорично от негова компетентност са въпросите за съществуването на правото на собственост и законността на строежа. Като не е извършил необходимата проверка, нотариусът е нарушил задълженията си по чл. 483 ГПК /отм./ и е създал привиден титул за собственост, въз основа на който са станали възможни последващите действия на В. Д. и Т. Д..

Вредите за ищцата произтичат от закупуването на негоден обект на собственост, който е премахнат вследствие изпълнение на Заповед № РД-14-387/21.09.2004 год. на Началника на ДНСК. Но без съществуващ титул за собственост не би могла да се осъществи последващата схема по изграждане на обекта и продажбата му след издаване на заповедта за премахването му.

Безспорно по делото е установено, че строежът е изграден от ответника Т. Д., за което обстоятелство съдът кредитира и Констативен акт № 1/29.04.2004 год. ТСК към ДНСК, за проверка на строеж.

Безспорното едностранно производство по издаването на Констативен нотариален акт № констативен нотариален акт за собственост № 194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. на Нотариуса Я. Н., с рег. № 011 на НК, вписан Вх.рег № 16088/23.09.2003 год. акт. № 7 топ.4, дело № 11254/2003 год. на АП-Варна, е инициирано от ответника В. Д.. Той е представил пред нотариуса и неистинския документ Техническа експертиза за обект „Помещение за ателие" от вещо лице оценител Г. Георгиева с дата 11.09.2003 год., възложена от него, с която е целял производството да приключи в него полза.

Строителството на Ателие от 55,60 кв. описан в НА № 194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. на Нотариус Я. Н. с рег. № 11 на НК е започнато от ответника Д., като към момента на прехвърлителната сделка обективирана в НА № 37 том.І, рег. № 1038, дело № 36/2004 год. вписан в АП-Варна, вх. Рег. № 2373, 17.02.2004 год. на помощник нотариус Д. Ч. по заместване на Нотариус ответника Я. Н., ответникът В. Д. е знаел, че процесният обект не съществува, т. е не бил изграден. Безспорно е в случая, че и ответникът Т. Д. също е знаел за това обстоятелства, тъй като е започнал неговото изграждане /Констативен акт № 1/29.04.2004 год. ТСК към ДНСК, за проверка на строеж/.

Съгласно чл.300 от ГПК присъда, постановена от наказателния съд, е задължителна за гражданския относно обстоятелства има ли извършено деяние, неговата противоправност и формата на вината. При наличие на влязла в сила присъда, с която ответникът Д. е признат за виновен, за извършено престъпление измама /л. 343 от делото на ОС, престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.2, пр.3 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК/, при формата на вината умисъл, то безспорно г-н Д. следва да отговаря по предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и възраженията по установените от наказателния съд факти са несъстоятелни - установено е, че г-н Д. е използвала неосведомеността на Г. М. и на брокер от посредническа фирма, на ищцата и на майка й, отсноно издадената заповед за премахване на строеж с цел имотна облага в размер 110000 лв.

Несъстоятелни и недоказани останаха и твърденията на г-н Д. относно съществуването на архитектурен проект и екзекутивна документация за ателието към момента на съставяне на констативния нотариален акт. Съдът приема, че неговата инициатива да се снабди с констативен нотариален акт за невъзможен и непритежаван от него обект на собственост и да го отчужди в полза на г-н Д. /в този смисъл са и обясненията му пред следователя по наказателното производство срещу Д./, представлява противоправното поведение, послужило за основа на увреждащите действия от страна на г-н Д..  

Поведението на всеки от тримата ответници е пряко причинил вредоносния резултат за ищцата С., тъй като е послужил за основа на последващите действия, довели до отчуждаване на несъществуващ обект на собственост, незаконно построен и премахването, което пък е причинило имуществените вреди на г-жа С..

Размера на причинената вреда, вследствие на закупуване на несъществуващ обект и премахването му, се равнява на платената по договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 182 том.І, рег. № 1236, дело № 182/2007 год. от 30.07.2007 год. на Нотариус Н. Стоева с рег. № 114 на НК, вписано в АП-Варна, Вх. Рег. № 21707/30.07.2007 год. акт. № 13, том.LХVІІІ дело № 16602/2007 год. с който ответника Т.Д. е продал на Г. М. процесния недвижим имот, който впоследствие с договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт № 70 том.ІV, рег. № 6206 дело № 428/2007 год. на Нотариус М. Д. вписан с рег. № 529 в НК, вписан в АП-Варна с Вх.рег. № 37820/10.12.2007 год. акт №153 том.СХІХ дело № 29511, е придобит от ищцата И.С..

По делото безспорно е установено, че действителната платена по договора за покупко - продажба цена е в размер на сумата от 53 000 € / петдесет и три хиляди евро/ или в левова равностойност 103 658,99 лева. По Договор за депозит от 22.11.2007 год. и след изповядване на окончателния договор сумата от 3109 лева -- комисионно възнаграждение на „Бул имот" Представени са платежни за сумата от 824 лева --такси за местни данъци за закупуването на имота и сумата от 576,49 нотариална такса за закупуването на имота. След закупуването на имота ищцата е изразходвала сумата от 469,66 лева - за санитарно оборудване за баня и кухня, сумата от 1550 лева - полагане на сух под, сумата от 560 лева -- фаянс и теракот за баня и кухня, сумата от 350 лева -- ламинат, сумата от 130 лева - PVC дограма. След премахване на незаконния строеж разноските по негово премахване в размер на  2811.85 лева са за нейна сметка представляващи разходи принудително премахване.

При така изложеното се налага извода, че всички преки причинени на ищцата вреди, вследствие на закупуването от нея на несъществуващ обект при условията на измама и премахването му, възлизат на сумата от 114039,99 лева. Това е и сумата, която солидарно следва да заплатят ответниците Д. и Д..

За част от тази сума, която съответства на материалния интерес по констативния нотариален акт, а именно заплатената цена на недвижимия имот от С. в размер на 103658,99 лв., сосидарно с Д. и Д. следва да отговаря и Я.Н., на осн. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 73, ал.1 ЗННД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането. Останалите искове за имуществени вреди срещу Я.Н. са неоснователни и подлежат на отхвърляне, предвид ограничената му отговорност по чл. 73, ал.1 ЗННД.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.84 ал.3 от ЗЗД за присъждане на законна лихва от 06.04.2010 год.

Съдът намира исковете за основателни от датата на увреждането - премахване на незаконния строеж, към 06.04.2010 год. за което е съставен протокол Приложение № 4 към чл.13 от Наредба № 13 на МРРБ / лист 61 том.1 от делото/. След тази дата ответниците дължат и законната лихва върху реално причинена вреда.

По отношение на възражението за погасяване на претенциите по давност, то е неоснователно. Исковата молба е заведена на 30.11.2012 год. Увреждането за г-жа С. е настъпило през 2010 год., когато тя е останала без закупения от нея имот, поради което и не са минали повече от пет години преди завеждане на исковата молба.

В заключение, предвид частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът на И.Н.С. срещу Я.Д.Н. на осн. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 73, ал.1 ЗННД, за заплащане на сумата от 103658,99 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2010 год., обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на материалния интерес по констативен нот.а. № 194, т.ІІ, рег. 6526, д.375/2003 год., издаден от Я.Н. в нарушение на чл. 483 ГПК /отм./ без надлежна проверка за съществуването на удостовереното право и послужил за последващи увреждащи действия на лицата В.Д. и Т.Д., както и в частта, с която И.С. е осъдена да заплати на Я.Н. разноски по делото пред ОС, и вместо него да се постанови друго, с което искът срещу Я.Н. за заплащане на посочената сума солидарно с В.Д. и Т.Д. на посоченото основание да бъде уважен, при участие на третото лице - помагач „Дженерали застраховане" АД, гр. София, ЕИК 030269043 и при корекция на решението в частта за разноските, където Я.Н. следва да бъде осъден да заплати на И.С. разноски и за първата инстанция, солидарно с Д. и Д., както и да участва в съответната част от заплащането на държавната такса по иска за сумата от 4146,36 лв., платима от тримата солидарно в полза на бюджета на съдебната власт /останалата част от д.т. е дължима от Д. и Д./.

В останалата му част решението на ОС следва да се потвърди, предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС.

Разноски за въззивната инстанция г-жа С. не е доказала да е направила. Я.н. следва да заплати д.т. по уважената срещу него въззивна жалба в размер на 2073,18 лв., платими по сметка на АпС Варна.

Воден от изложеното, съдът

Р    Е    Ш    И:

ОТМЕНЯ решение №510 от 20.03.2015 год. по гр.д. 3508/2012 год. на ВОС, в частта му, с която, е отхвърлен иска, предявен от И.Н.С. с ЕГН: **********,***, и съдебен адрес *** и съдебен адресат адв. Б. Б., Я.Д.Н., за сумата от 103658,99 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2010 год., обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на материалния интерес по констативен нот.а. № 194, т.ІІ, рег. 6526, д.375/2003 год., издаден от Я.Н. в нарушение на чл. 483 ГПК /отм./ без надлежна проверка за съществуването на удостовереното право и послужил за последващи увреждащи действия на лицата В.Д. и Т.Д., както и в частта, с която И.С. е осъдена да заплати на Я.Н. разноски по делото пред ОС, при участието на трето лице помагач на страната на ответника Я.Д.Н., „Дженерали застраховане" АД, гр. София, в качеството му на правоприемник на ЗК"Орел" АД.; И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Я.Д.Н.,***,  ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.С. с ЕГН: **********,***, и съдебен адрес *** и съдебен адресат адв. Б. Б., Я.Д.Н., при условията на солидарност с В.С.Д.,*** и Т.Ц.Д. ЕГН **********, сумата от 103658,99 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2010 год., обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на материалния интерес по констативен нот.а. № 194, т.ІІ, рег. 6526, д.375/2003 год., издаден от Я.Н. в нарушение на чл. 483 ГПК /отм./ без надлежна проверка за съществуването на удостовереното право и послужил за последващи увреждащи действия на лицата В.Д. и Т.Д., при участието на трето лице помагач на страната на ответника Я.Д.Н., „Дженерали застраховане" АД, гр. София, гр. София, ЕИК 030269043 в качеството му на правоприемник на ЗК"Орел" АД; както и да й заплати при условията на солидарност със същите лица разноски за първата инстанция в размер на 85 лв.

ОСЪЖДА Я.Д.Н.,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 4146,36 лв., дължима д.т. по уважения срещу него иск пред ОС Варнапо чл. 45 ЗЗД на И.С., както и разноски в размер на 50 лв., на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 510 от 20.03.2015 год. по гр.д. 3508/2012 год. на ВОС в останалата му част.

ОСЪЖДА Я.Д.Н.,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВапС, сумата от 2073,18 лв., дължима д.т. по уважената срещу него въззивна жалба на И.С. по настоящото дело на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: