Решение от 26.07.2022 по наказ. д. № 334/2022 на ВКС

Обратно към Правила и пропуски в нотариалното производство

Потвърждават присъда на лъжесвидетели, по чиито показания нотариус е издал КНА. За мен тук са интересни недоразуменията с регулацията на нотариалната дейност.

Из решението
"Макар фигурата на нотариуса да не е включена сред органите на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК, неговите действия и възложените му функции се приравняват с тези на съдията и това е така, тъй като съгласно чл.2 ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност „нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в закона нотариални действия" / в този смисъл Р №461/2004 г. по н.д. №27/2004 г. на Второ н.о на ВКС (това решение не е налично на сайта на ВКС, б.м.)/."
         Според ВКС, макар нотариусът да не е орган на властта по смисъла на чл. 93, т.2, той все пак е такъв, защото държавата му е възложила нотариални (удостоверителни, извънсъдебни) действия. Логиката тук нещо куца.
    .
    Справка Наказателен кодекс
    Чл. 93 НК. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:
1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено (от кого?, б.м.) да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.
.
    Справка ЗННД
    Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия.

.
    Справка ГПК
    Чл. 569 ГПК Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:
1. правни сделки с нотариални актове;
2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;
3. нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;
4. приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;
5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;
6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2;
7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;
8. извършване на други нотариални действия, предвидени в закон.
.

"Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл.587 от ГПК принадлежност на правото на собственост, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт. По тази причина дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща /ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Следователно нотариусът, пред когото се е развило производството и който е издал констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка, като орган по охранителното производство осъществява юрисдикционни функции, присъщи на органите на съдебната власт."
      Нотариусът бил осъществявал "юрисдикционни функции, присъщи на органите на съдебната власт." (sic!) Нотариусът няма "присъщи на съдебната власт функции"! Той не е орган на властта. Нотариалното пр-ство е извънсъдебно. Впрочем, върховните съдии не са виновни, че са се оплели като пилци в кълчища - самият законодател се е оплел по същия начин, като е писал в чл. 587, ал. 3: "нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот." Същият законодател сякаш е забравил, че нотариусът има чисто удостоверителни функции (чл. 569, т.2 ГПК), а признаването на правото е прерогатив единствено на съда (чл. 124, ал. 1 ГПК: "Всеки може да предяви иск, за да [...] установи съществуването или несъществуването на едно [...] едно право")
               Според мен, объркването идва от промяната в статута на нотариуса с приемането на ЗННД (ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., в сила от 07.01.1997) Преди това е бил орган на съдебната власт и е можел да решава, признава и т.н.
       .
"На следващо място, след като чл.82 ал.1 от ЗННД предвижда съдията по вписванията при районния съд да извършва нотариална дейност, когато няма нотариус в района, то по аргумент на по-силното основание следва, че законодателят третира нотариуса като натоварен с упражняването на властнически функции."
      Вярно е, че СдВп (орган на съдебната власт) може да замести нотариуса, обаче обратното - нотариусът да замести СдВп - е невъзможно, именно защото нотариусът не е орган на властта.
    .
"първостепенният съд, за да приеме, че нотариусът не е орган на власт, е разгледал практиката на СЕС, по искове на Комисията на Европейските общности за установяване на неизпълнение на задължения по чл.43 ДЕО /чл.49 ДФЕС/ от страни членки на ЕС. За да разреши спора между ЕК и държавите- ответници по исковете, който спор е на плоскостта дали гражданството може да бъде пречка за упражняване на нотариалната професия,"

.

Справка

Решение на съда на Европейския съюз,от 24/05/2011г. (голям състав) по дело № С-54/08г., в което е посочено, че главната дейност на нотариуса се състои в съставянето на удостоверителни актове по установения ред и в установената форма (като установеният ред е да проверява, а не се предоверява - "нотариусът трябва да откаже да удостовери едностранна или двустранна сделка, която не отговаря на изискваните от закона условия, и то независимо от волята на страните." - т.99 от решението на СЕС по дело С-54/08). В решението се отбелязва, че нотариусът трябва да провери дали са изпълнени всички законови условия за съставянето на съответния акт,който се ползва с определена доказателствена и изпълнителна сила. (именно! СЕС казва, че нотариусът трябва да проверява!)

"дейността на българските нотариуси по издаването на нотариални актове по реда на чл. 587 от ГПК, не е удостоверителна, а решаваща и се приближава до тази на съда. Това е единственото изключение, защото поначало нотариалната дейност е свидетелстваща, а дейността на съда е решаваща. В този случай обаче нотариусът не документира юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право /ТР №94/87 г. на ОСГК - през 1987 нотариусът е бил орган на властта, б.м./, като издава нотариален акт, който е официален диспозитивен документ, а не свидетелстващ."
Вж ТР 11/12 .

Цялото решение http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/bbeda36093eefe07c2257a7b002d7313/598088e1be3e5db7c225888b00528623?OpenDocument

Начало на блога

Обратно към Правила и пропуски в нотариалното производство