Решение от 06.07.2017 по гр. д. № 2604/2016 на ВКС

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство и от Нотариално производство - правила и пропуски

.

Казус. Голяма тераса на покрива на 6-етажна сграда е превърната в ателие чрез незаконно дострояване. Небрежен нотариус снабдява строителя с констативен нотариален акт за "ателието". Един приятел го купува за 45 000 лв. и след няколко месеца го продава за 53 000 евро. Преди втората продажба, обаче, е издадена заповед за премахване на незаконен строеж. Купувачите изгарят с 53 000 евро + довършване и обзавеждане на "ателието" + разходите за събарянето му.

         По наказателна линия е осъден условно приятелят на строителя - вж Мотиви към присъда по НОХД № 1994 /2013 на РС-Варна.

           По гражданска линия Апел. съд Варна осъжда и нотариуса с думите, че ако не беше издал КНА за "ателието", нямаше да се стигне до осъществяване на измамата - вж Решение от 12.11.2015 по в. гр.д. № 374/2015 на Апел. съд Варна. ВКС обаче оправдава нотариуса с аргумента, че липсва пряка причинна връзка между действията на нотариуса и нанесената вреда (според мен, този аргумент не е убедителен; решението на Апел съд е по-добро).

.

Из решението на ВКС

.

Накратко: "Вредата е резултат на новонастъпили факти, които са без връзка с действията на нотариуса"

.

Предявеният иск срещу Я.Н. [...] е основан на твърдения са за виновно противоправно поведение от страна на ответника при съставянето и издаване на Констативен нотариален акт за собственост № 194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. , в качеството му на нотариус с рег. № 011 на НК, вписан Вх.рег № 16088/23.09.2003 год. акт. № 7 топ.4, дело № 11254/2003 год. на АП-Варна, с който е признал ответника Д. за собственик на недвижим имот ателие. Твърди се, че не са му представени доказателства нито за съществуването на обекта, нито за придобиване на правото на собственост. Действително, при съставянето на този нотариален акт нотариус Я.Н. не е изпълнил задължението си да извърши проверка въз основа на писмени доказателства съществува ли обектът на правото на собственост и самото право на собственост, поради което и е удостоверил несъществуващи права. Видно е от представените с исковата молба доказателства, че при съставянето на констативния нотариален акт за удостоверяване на правото по него са представени нот.а. № 167/2000 год. на нотариус Я.Н., акт образец 15 на жилищната сграда, таблица за определяне на квадратурата и техническа експертиза, екзекутиви и данъчна оценка. От нот.а. № 167/2000 год. и от заключенията на вещите лица по СТЕ по делото не се установява с този акт В.Д. да е придобил имот, идентичен с ателието, обект на удостоверяваното право от констативния нотариален акт. По делото се установи, че екзекутивите за обекта са незаконосъобразно издадени и не удостоверяват законността на строежа, а законността е въпрос от компетентността на нотариуса. Неистинността на представената техническа експертиза нотариусът вероятно не може да установи, но категорично от негова компетентност са въпросите за съществуването на правото на собственост и законността на строежа. Като не е извършил необходимата проверка, нотариусът е нарушил задълженията си по чл. 483 ГПК /отм./ и е създал привиден титул за собственост, въз основа на който са станали възможни последващите действия на В. Д. и Т. Д..

      За да има отговорност за вреди е необходимо деянието да е причинило вредоносния резултат. Само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни, или изобщо несвързани с деянието обстоятелства (в случая не са нито случайни, нито несвързани, б.м.).

В случая, вредите за ищцата са произтекли от придобиването през м.декември 2007 г. на вещ, която към този момент вече е имала статут на незаконен строеж, подлежала е на премахване и е премахната през 2010 г. Описаните в исковата молба и претедирани за обезщетяване вреди - действително платената продажна цена за имота, разходи във връзка със закупуването му, в т.ч. такси, комисионни възнаграждения, подобрения и разходи за събарянето му - са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ответника Т.Д., действал посредством третото лице Г. М., за да получи облага от цената на имот, който към момента на сделката е подлежал на събаряне. Спрямо собственика на имота Т.Д. е направена констатацията за незаконност на строителството на ателието и е издадена заповедта за премахването строежа. Противоправното поведение на този ответник, изразяващо се в осъществени измамни действия по отношение на ищцата при продажбата на обект, за който с влязлата вече в сила /на 27.03.2007г./ заповед за премахването му е отречена възможността да бъде годен обект на правото на собственост и на разпоредителни сделки, пряко е причинило вредата за С. в размера, претендиран с исковата молба - 114 039. 99 лв.

Между тези неправомерни действия на Т.Д., осъществени в периода м.май - м.декември 2007 г., и действията на другите двама ответници /извършени през 2003 г. и 2004 г./ липсва обусловеност и причинно-следствена зависимост по смисъла на чл.53 вр. с чл.45 ЗЗД, предвид следното:

           Изводите на въззивния съд, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.73 ал.1 ЗННД вр. с чл.45 и чл.53 ЗЗД срещу ответника Я.Н. като нотариус, са необосновани. Мотивите на съда са базирани на приетото, че при издаване на констативния нотариален акт №194/19.09.2003 г. нотариусът е нарушил нормата на чл.483 ал.1 ГПК /отм./ и е удостоверил несъществуващо право на собственост в полза на ответника В.Д. за обект, чието съществуване към този момент и степен на завършеност до „груб строеж", не се е установявало от представените в нотариалното производство документи. Според съда, със създадения „привиден титул за собственост" са станали възможни последващите прехвърлителни сделки за имота, в т.ч. и тази, по която приобретател на обекта /четири години след издаване на констативния нотариален акт/ е ищцата, като вредите за нея не биха настъпили без съставянето на въпросния нотариален акт.

          В случая, не е налице причинно-следствена връзка между действията на нотариуса Я.Н. и настъпилата за ищцата вреда, дори и да се приеме, че при издаването на констативния нотариален акт са допуснати нарушения във връзка с извършване на проверката по чл.483 ал.1 ГПК /отм./, с оглед въведените по делото твърдения, че към тази дата представените по нотариалното дело документи не са установявали съществуването на ателието, респ. завършеността му до груб строеж. Извън задълженията на нотариуса по това нотариално удостоверяване е да извършва проверка за достоверността на представените в нотариалното производство документи /екзекутиви, техническа експертиза/, освен ако тя не се установява при прегледа на книжата, или при сравняването им с други документи. Нотариусът не е длъжен да извършва и фактическа проверка на място дали вещта реално съществува, каквито доводи на практика е изложила ищцата и са възприети от съда във връзка с твърдяното невярно удостоверяване на правото на собственост върху ателието за ответника В.Д..

           Вредата за ищцата не е произтекла от евинцирането й като добросъвестен купувач, защото праводателят й не е бил собственик, респ. защото по веригата от сделки и неговите праводатели не са били собственици на вещта, а са се легитимирали с „привиден титул за собственост", създаден от ответника Я.Н., предвид несъществуването, респ. недостигнатата степен на завършеност до „груб строеж", на обекта към момента на съставянето на констативния нотариален акт. Вредата е резултат на новонастъпили факти, които са без връзка с действията на нотариуса в производството по чл.483 ал.1 ГПК /отм./, а именно - на установения статут на обекта на незаконен и подлежащ на премахване строеж /с влязлата в сила на 27.03.2007 г. заповед на ДНСК/ и на предприетите след посочената дата неправомерни действия по отчуждаване на вещта от страна на собственика й Т.Д.. Изграждането на ателието в отклонение на одобрения за цялата сграда архитектурен проект, респ. при липса на цялата необходима проектна документация, в каквато насока да изслушаните по делото експертни заключения, не означава, че още към 2003 г. се касае до нетърпим строеж, защото докато вещта съществува и няма открита процедура за премахването й, тя представлява годен обект на правото на собственост. В съдебната практика не съществува спор, че и незаконното строителство, в т.ч. изграденото извън обема на учреденото право на строеж, може да е обект на правото на собственост. В нотариалното производство са представени документите, описани в съдържанието на нотариалния акт - акт обр.15, одобрени и заверени с печата на [община] екзекутиви, на които процесното ателие е нанесено; техническа експертиза, според която обекта е с ниво на завършеност груб строеж, данъчна оценка, нотариален акт за учреденото право на строеж на строителя, който е и съсобственик на идеални части от дворното място - В.Д.. За достоверността на представените от молителя документи, в т.ч. заверената с печати на общината техническа документация, нотариусът не носи отговорност. Вярно е, че констатацията му за принадлежността на правото на собственост на построеното, извън обема на учреденото право на строеж ателие, в лицето на молителя, е изградена в нарушение на проверката по чл.483 ал.1 ГПК /отм./, защото в действителност от представените писмени доказателства такъв извод не е могло да се направи. Допуснатото нарушение обаче, е без връзка с последвалите действия и конкретно с настъпилата вреда, тъй като увреждането за ищцата не е произтекло от легитимиращото действие на констативния нотариалния акт за притежаваното от В.Д. към 2003 г. право на собственост върху ателието.

.

Цялото решение на ВКС

https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=2271E78DA7FDE6B7C2258156001FBF00

.

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство и от Нотариално производство - правила и пропуски