Решение № 550 от 11.11.2010 на ВКС по н.д. № 518/ 2010

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство

Публикувано в този блог на 04.06.2019

Р. Стоянова

Измамник се снабдил с КНА за чужд имот, продал го и прибрал парите. ОС-Русе го осъжда за това, че е въвел в заблуждение нотариуса. ВКС възобновява н. д., отменя присъдата и оправдава измамника с аргумента, че нотариусът, както и съдията, дефинитивно не може да бъде адресат на измама. Не знам дали съдиите от ВКС наистина вярват, че никой не може да въведе в заблуждение нотариус или съдия или деликатно намекват, че са изключени от кръга на лицата, които понасят вреди или отговарят за нанесени вреди, ако нещо сбъркат, недогледат или недообмислят в работата си. Има връзка с пример №22

Предишна версия в pdf

Източник: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/2BEAB20F7A8B2278C22577D8004E9D42

-
Същественият въпрос в конкретния казус, предвид повдигнатото обвинение и доказаната и безспорна по делото фактология, е възможно ли е нотариусът, действащ в рамките на осъществяваните от него функции, да бъде адресат на наказателноправна измама. ВКС, в настоящия си състав намира, че даденият от районния и окръжния съд отговор е незаконосъобразен. Независимо, че съобразно действащата законодателна уредба нотариусът не е включен в системата на съдебната власт- съд, прокуратура и следствие, осъществяваното пред него нотариално производство е вид охранително производство, регламентирано от правилата на ГПК. Поначало, охранителните производства, част от които са и нотариалните, по своята правна същност представляват съдебни производства, които се развиват пред надлежния компетентен орган- съд или нотариус. Ето защо, съдебният характер на охранителните производства, дори и когато те не се осъществяват пред съд, а пред нотариус, е основанието и по отношение на тях да се прилагат редица правила, уреждащи съдебните производства. Именно от тази специфика на охранителните производства следва също, че осъществяването им е по същество юрисдикционна дейност, с присъщите за това изисквания за съдийска независимост и задължение за разкриване на действителните отношения между страните (Вж чл. 17 и 24 ЗННД). В този смисъл, не случайно законодателят изрично е уредил задължението на нотариуса да извършва прецизна проверка на собствеността на имота, при издаването на нотариален акт при сделки, с които се прехвърля правото на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, като е уредил и способите за доказване на собствеността- чл. 586 ГПК (Вж. и аналогичните по съдържание норми на чл. 482 от отменения ГПК, действал към момента на извършване на инкриминираните сделки). Този извод остава непроменен и след влизането в сила на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), според който нотариалната професия е уредена като свободна и да представлява частна дейност, тя се развива под контрола на съответен държавен орган- Министъра на правосъдието. От казаното до тук следва, че и при действието на цитирания закон, нотариусът продължава да осъществява по същество същата по съдържание и обем съдебна функция, възложена му от държавата, по правилата на ГПК. Все в същата насока са и аргументите за териториалната принадлежност на всеки действащ нотариус към съдебния район на конкретен районен съд на територията на РБ, за упражняването на нотариална дейност на съдиите по вписванията при съответния районен съд, при определени условия, или на районните съдии, в районните съдилища, където няма съдии по вписванията, за изискването към нотариуса за притежаване на юридическа правоспособност по З.. В същата насока е и Р 461-2004- ІІ н.о.
Ето защо, както и съдията, който се произнася по искане в охранителното гражданско производство, или по гражданскоправен спор, нотариусът, при осъществяването на нотариални действия, дефинитивно не може да бъде адресат на измама. Обратното би довело до приемане на абсурдната теза, допускаща дори и само теоретично възможността съдията да бъде въведен в заблуждение, че например искът, предявен от ищеца е основателен, с аргумент, че претенцията му е подкрепена с неистински, преправени, или документи с невярно съдържание, представени по делото. [съдията няма да се аргументирас това, че претенцията е подкрепена с неистински документи, а просто няма да разбере, че са такива; вече има стотици съдебни решения на измамени съдии от цялата страна - вж забележката и линка по-долу] Подобна теза категорично и безусловно е отречена и в доктрината от проф. Ив. Н., в „Наказателно право на Н.. Особена част, том І", изд. 1956г., който се е позовал и на съществуващата още тогава съдебна практика (Р 648- 54- І). До настоящия момент това становище не е ревизирано нито от теорията, нито от практиката, а и липсва каквото и да било основание това да бъде сторено.

-
Забележка. Към настоящия момент, становището, че съдията не може да бъде въведен в заблуждение, е опровергано от съдебната практика - вж стотиците дела за прогласяване нищожност на застраховки "Гражданска отговорност" зад гърба на собствениците на колите.

Прекрасните мотиви на русенския съд могат да се прочетат в

Мотиви по НОХД 2422/2009г по описа на РС-Русе

Вж също:

"В съзнанието на нотариуса не се установи ..." Тук са събрани провалени дела срещу нотариуси. Накратко, трудно е да се осъди нотариус - чл. 282 НК (длъжностно престъпление) е неприложим за тях, т.к. НК не е актуализиран и не обхваща частните нотариуси, а по чл. 311, ал. 1 (лъжливо документиране) обикновено ги оправдават с думите "В съзнанието на нотариуса не се установи ..."

Адресат на измамата при престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК

Съдебна практика чл. 212 НК с пострадал купувачът, вместо изгубилия имота си собственик

Съдебна практика по чл. 212, ал. 1 от НК - заблудени длъжностни лица

Заблудено длъжностно лице и адресат на измамата при документна измама (чл. 212 НК)

За какво се използва инкриминираното пълномощно? Бърз отговор - за заблуда на нотариуса

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство