Разпореждане от 23.05.2017 за прекратяване на съдебното производство по НОХД 156/2017 на РС-Девня

Начало на блога

Това разпореждане е част от Съдебна практика - наказателно производство и Съдебна практика по чл. 212, ал. 1 от НК - заблудени длъжностни лица

-
Източник: https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=i8u%2FfYKLTG0%3D

-

Резюме. Разпореждането представлява остра критика на калпав обвинителен акт за престъпление по чл. 212, ал. 4 НК с движимо имущество. Публикувам го в блога заради подробните обяснения на тема документна измама, като правя връзка с разсъжденията на магистратите при документна измама с недвижимо имущество.

-

Обобщено казано, за да е налице документна измама неистинския, преправен или документа с невярно съдържание следва да е послужил като средство за възбуждане и поддържане на заблуждение у лицето, което упражнява фактическата власт върху предмета на престъпното посегателство относно основанието за изплащането му (става дума за изплащане на пари по фалшиви фактури, бел. блогър). С други думи инкриминираният документ създава привидното основание, че този който получава имуществото, има право на това. Ако деецът вербално заблуди определено лице относно основанието за получаване на едно имущество и го получи, а представи документ, за да оправдае получаването, не е налице документна измама по чл.212 ал.1 от НК, а измама по чл.209 НК и съответното документно престъпление. Това е така, защото въвеждането в заблуждение не е станало чрез използването на документа и имуществото не е получено чрез използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. В горния смисъл е Постановление №8 от 28.12.1978г. по н.д. № 5/78г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление №7/ 06.07.1989г. на Пленума. Постановлението не е загубило сила и е цитирано и в редица решения от новата съдебна практика, като напр. Решение № 393 от 26.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1813/2011 г., III н. о., НК, с докладчик съдията П. П. и Решение № 297 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 852/2012 г., I н. о., НК, с докладчик съдията Н. Д.. (ППВС 8/78 предстои да бъде изцяло или частично отменено заедно с още 40 стари постановления - вж Тълкувателно дело № 1/2018 г. Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС, бел. блогър, 13.02.2021)

            Документната измама е резултатно престъпление и за да бъде довършена е необходимо като последица да е нанесена щета. Като резултатно престъпление документната измама поставя въпроса относно това кой е пострадал от твърдяното деяние и чие имущество е ощетено. Един от обективните признаци на измамата е имущественият предмет да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което последният има реална възможност да се разпорежда с него. Затова и съдебната практика е приела, че е необходимо е да се уточни лицето, което е въведено в заблуждение чрез представянето на инкриминирания документ или документи /в случая според обвинението множество документи с невярно съдържание/.

                Коментар. Това дело не е за имотна измама, но по същия начин магистратите разсъждават и за имотните измами (измамните сделки с имоти). И понеже смятат, че имотът не се намира във фактическа или разпоредителна власт на нотариуса (което е грешка, т.к. никой не може да се разпореди с имота си без нотариус), и че нотариусът не може да  бъде адресат на измама (което също е грешка - вж материала Адресат на измамата при престъпление по чл. 212, ал. 1 НК), и че "измамен" и "заблуден" е едно и също (в това дело, както и в много други, също използват двата термина като взаимозаменяеми), изключват нотариуса от схемата. По този начин изпускат от поглед най-важната част от престъплението - моментът, когато измамникът, чрез инкриминирания документ, влиза в правото на собственост, което не му принадлежи. Именно нотариусът е този, който "разрешава" на измамника-продавач да влезе в правото на собственост. За да му разреши обаче да встъпи в правото на собственост и да се разпореди с чуждия имот като със свой, нотариусът трябва да бъде заблуден от измамника чрез инкриминирания документ (или привлечен като съучастник). Този ключов момент от резултатното престъпление остава встрани от погледа на магистратите, поради което и измамите с недвижимо имущество се третират като измами с движимо. Така в крайна сметка съдят имотните измамници не за това, че са отнели чужди имоти на стойност десетки и стотици хиляди, а за това, че са ги продали за жълти стотинки, образно казано, конституират купувачите като пострадали/измамени лица, а за собственика на отнетия с измама имот напълно забравят или в най-добрия случай му отреждат скромната роля на свидетел.

       По въпроса за приложението на чл. 212 НК при измамите с недвижимо имущесто, д-р Петър Раймундов пише в книгата си "Документни имотни измами", 2013, на стр. 80 и 82: "Проблемите се свеждат до следното: твърди се, че пострадал от измамата е третото добросъвестно лице, платило цената, а не собственикът на имота. [...] Когато обаче деецът по измамлив начин (чрез инкриминиран документ) встъпва в правото на собственост, което не му принадлежи, и се разпореди с имота като със свой, това разпореждане материализира вече намерение за присвояване, с което имотната измама по чл. 212, ал. 1 НК е осъществена. Оттук насетне нищо друго не е нужно за довършване на имотната измама, защото тя вече е приключила от обективна и субективна страна."

              "спрямо едно имущество може да се извърши само едно престъпление срещу собствеността и това е първото по реда си престъпление. Крадецът отговаря само за откраднатите пари, не и за това, че ги е отчуждил, подарил, заложил или е направил каквото и да е друго неправомерно разпореждане с тях."

               На стр. 83 от книгата си д-р Раймундов е дал ясна дефиниция за пострадалото от имотна измама лице: "Пострадал от престъплението имотна измама е само лицето, на което принадлежи правото на собственост, върху което е упражнено престъпно въздействие."

-

Начало на блога

Това разпореждане е част от Съдебна практика - наказателно производство и Съдебна практика по чл. 212, ал. 1 от НК - заблудени длъжностни лица