Типично обяснение на документната измама по чл. 212 НК

Начало на блога

Този материал е част от информативните материали на тема Разследване на документна имотна измама - правила и пропуски

-

Документна измама е налице само когато документите с невярно съдържание, неистинските или преправените документи са послужили като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическата власт върху предмета на престъплението.

           За да има престъпление по чл. 212 НК, са необходими следните три условия: а) да е налице документ с невярно съдържание; б) чрез използването на такъв документ да е получено нещо без основание, с намерение противозаконно да се присвои в) длъжностното лице, на когото е поверено имущество, да бъде измамено [по-правилно би било да се използва терминът "заблудено", а не "измамено"- вж статията "Адресат на измамата при престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК"], т. е. да не съзнава, че предава имущество или средства без основание. За съставомерността на деянието по чл. 212 от НК е необходимо не само използването на документ, който е неистински, преправен или с невярно съдържание, но и същият да се използва за доказване основанието за плащане (разпореждане), респективно за получаване на имуществото. При документната измама порочният документ е средство за въвеждане в заблуждение на лицата, които имат разпоредителна власт върху имуществото, че деецът има право да го получи. Тоест, документът има двойствено предназначение - да служи като основание, макар и привидно, за получаване на имуществото и да заблуждава съответното лице да извърши акт на разпореждане. Ако инкриминираният документ (официален или частен) не съчетава тези два белега, то същият не би бил годно средство за документна измама. Изпълнителното деяние на престъплението "документна измама" се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаване на имущество без правно основание с намерение за присвояване. Документите служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението относно основанието за предаването или изплащането му /решение № 153/29.VІ.2011 г. по н. д. № 687/2010 г. на ВКС.

      За основния състав на престъплението по чл. 212, ал. І от НК, както и за останалите състави е необходимо деецът лично или посредствено да използва документа при получаване на имуществото. Изпълнителното деяние на престъплението "документна измама" се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаване на имущество без правно основание с намерение за присвояване. В изпълнителното деяние по чл. 212, ал. ІІ НК се включва изготвянето на документи с невярно съдържание, неистински или преправени, които се предоставят на адресата на документната измама, с което деецът дава възможност на друго физическо или юридическо лице да получи чуждо движимо имущество, вследствие на извършените разпоредителни действия на измамения адресат. [по-правилно би било да се използва терминът "заблуденият адресат / адресатът на заблудата" или поне да не се смята, че адресатът на измамата и пострадалият от измамата непременно трябва да съвпадат -- вж статията "Адресат на измамата при престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК"] Следователно в изпълнителното деяние на чл. 212, ал. ІІ от НК, са налице два акта, а именно съставянето на опорочения документ и неговото последващо използване. Измамливото използване на опорочения документ се прехожда и улеснява от неговото изготвяне от страна на дееца.

             Забележка. Тези обяснения са от времето, преди в чл. 212, ал. 1 НК да бъде добавено и недвижимото имущество. Понастоящем, в случай на имотна измама с недвижимо имущество, под "съответното оправомощено лице, което предава или нарежда да се предаде имотът", следва да се разбира нотариусът, а изразът "получи недвижимо имущество" по см. на чл. 212, ал. 1 НК - "встъпи в правата на собственика на имота". Именно заблуденият нотариус, респ. привлеченият към измамната схема, е длъжностното лице, което "предава" правата на собственика в ръцете на измамника. Без участието на нотариуса - волно или неволно - имотната измама се проваля. Това е така, защото съгл. чл. 18 ЗЗД, договорите за прехвърляне на собственост трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Следователно нотариусът непременно трябва да бъде заблуден (или привлечен за съучастник), за да успее измамната схема. Ако няма как да разбере, че документът е инкриминиран, нотариусът е заблуден, т.е. е адресат на измамата, без да е пострадал (законът не изисква заблуденото и пострадалото от измамата лице да е едно и също - точно както при източване на чужда банкова сметка с фалшиво пълномощно, заблуденият банков служител е адресат на измамата, без да е пострадал, доколкото собствената му банкова сметка не е източена).

-

Начало на блога

Този материал е част от информативните материали на тема Разследване на документна имотна измама - правила и пропуски

-