РЕШЕНИЕ от 22.10.2015 по ВНОХД № 408/2015 на ОС-Враца

Начало на блога

Това е част от Наказателно производство, което пък е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=2FBCLRKYDq0%3D

-

  • Резюме. Множество имотни измами в района на Бяла Слатина през 2007-2010. Подсъдимият бил упълномощен от крупен земевладелец да купува земи. Наел той офис, сложил табела "Изкупувам земя, плащам веднага" и клиентите започнали да се стичат - кой с истински документи, кой с фалшиви. Фалшивите били основно кметски пълномощни. Номерът бил следният: някой се обаждал на подсъдимия, че баба му примерно иска да продава земите си и подсъдимият си давал данните за изготвяне на пълномощно. В пълномощното бабата била упълномощител, а подсъдимият - упълномощен. После този някой идвал в офиса, предавал готовото пълномощно на подсъдимия и прибирал парите. Подсъдимият плащал на ръка, без  да изиска документ за самоличност. Когато гръмнали измамите, се оказало, че разследващите не могат да открият измамниците, на които подсъдимият е плащал. Той просто не знаел на кого е плащал. Оправдават го. Никой не му е потърсил отговорност за това, че е организирал дейността си така, че да улеснява измамите.

-

Гр.Враца 22.10.2015 година

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Врачанският окръжен съд наказателно отделение в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:АГНЕСА СТАВАРОВА

                             ЧЛЕНОВЕ:ИВАН МАРИНОВ

                                МЛ.С.КАЛИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря М.К. и с участието на прокурора С. Л., след като изслуша докладваното от съдия Маринов ВНОХД № 408 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е образувано по протест на прокурор от РП Б.Слатина, обл.Враца.

     Атакува се Присъда № 19/10.06.2015 год., постановена по НОХД № 384/2014 год. по описа на РС Б.Слатина, с която подсъдимият И.И. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 НК.

В протеста се поддържа, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, с оглед на което се прави искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която И. да бъде признат за виновен и осъден по горното обвинение.

Срещу въззивният протест е постъпило възражение от защитата на подсъдимия, в което се развиват доводи, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, и като такава същата следва да бъде потвърдена, а протеста срещу нея следва да бъде оставена без уважение.

От своя страна, РП Б.Слатина е депозирала допълнителни съображения към първоначалния протест.

Участващият в делото прокурор от Врачанска окръжна прокуратура заяви, че не поддържа протеста на РП Б.Слатина, тъй като изложените в него съображения не са достатъчни да обосноват наличието на прекия умисъл при извършване на такова деяние. Счита, че правилно РС Б.Слатина е постановил оправдателна присъда, която следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият и неговият защитник оспориха протеста и изразиха становище, че присъдата на първостепенния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, и като такава, на основание чл.338 НПК, следва да бъде потвърдена.

Врачанският окръжен съд, след като анализира подробно, доводите и съображенията изложени в протеста и в съдебно заседание и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.314 НПК и представените доказателства, намира за установено следното:

Протеста против присъдата на Районен съд Б.Слатина е подаден в установения от закона срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което и същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество обаче, той е неоснователен по следните съображения:

С атакувания съдебен акт, подсъдимия И.Х.И. е бил признат за невинен в това, в условията на продължавано престъпление за времето от 12.02.2007г. до 24.07.2007г. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца и гр.Кнежа, обл.Плевен, чрез използване на неистински документи да е получил без правно основание парична сума в големи размери - 48 858,00 лева, с намерение да я присвои и на основание чл.304 НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 4 вр.ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 НК.

За да постанови съдебния си акт, първоинстанционния съд е събрал в необходимият обем и пълнота и по съответния процесуален ред, изискуемите за правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства, което е и вероятната причина в протеста на РП Б.Слатина да не се прави оплакване за непълнота на доказателствата.

При условията на чл.305 ал.3 НПК, в мотивната част на атакуваната присъда съдът подробно е посочил, какви обстоятелства е приел за установени и въз основа на кои доказателства, обосновавайки се върху събраната доказателствена маса. Съдът е анализирал всички спорни моменти, като се е мотивирал кои доказателства приема за безспорни и на кои не дава вяра и защо.

Така направени, изводите на първостепенния съд се споделят и от настоящата инстанция.

Правилно е прието, че обвинението против подсъдимия не е доказано по един безспорен и несъмнен начин, което е задължение на прокуратурата съобразно императивната разпоредба на чл.103 НПК.

В хода на въззивната проверка, настоящия състав на ВрОС подложи на внимателен анализ детайлно обсъдените в мотивите към присъдата на първата съдебна инстанция доказателства, които са приетите по реда на чл. 283 от НПК и не установи възможност въз основа на тези доказателства да стигне до различни изводи относно фактите по делото. Независимо от твърденията на държавното обвинение с депозирания протест и изложеното в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция, настоящия съд прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорно, по делото е установено и правилно е възприето в мотивите на РС, че през 2007г. подсъдимият  бил представител на „Елана фонд за земеделска земя" АДСИЦ, понастоящем „Еларг фонд за земеделска земя" АД в ликвидация.

В тази връзка по делото е представено нотариално заверено пълномощно № 00042/08.01.2007г. по описа на нотариус В.Б., с район на действие РС гр.София, вписан в регистър на Нотариалната камара под № 302, с което изпълнителният директор на „Елана фонд за земеделска земя"АДСИЦ - Г.П.Л. е упълномощил подсъдимия да закупува земеделска земя от името и за сметка на дружеството на територията на областите Монтана, Враца, Видин, Плевен и Шумен.

И. бил упълномощен да представлява дружеството пред нотариуси, държавни и общински органи по повод изготвяне на нотариални актове, включително изготвяне и получаване на документация, подаване на молби, искания и други, свързани със закупуваната земеделска земя; регистрация на имоти в съответните ОСЗГ; снабдяване със скици на името на дружеството; сключване на договори за наем и аренда на земеделска земя собственост на дружеството, включително да води преговори, да подписва и да представя документи, без да получава плащане по сключените договори; предоговаряне на условия и прекратяване на сключени договори за наем и аренда на земеделска земя собственост на дружеството; опериране със средствата по откритата от него банкова сметка *** „Булбанк" АД, клон Враца; представителство на дружеството пред съответните държавни, областни и общински органи и институции във връзка с действия по извършване на замяна на земеделска земя  по реда на чл.36 от ППЗСПЗЗ; представителство на дружеството пред съответните нотариуси във връзка с поправка на установени и допуснати фактически грешки в нотариални актове за закупената от дружеството земя; възможност  да договаря сам със себе си, по реда на чл.38 ал.1 от ЗЗД и с други лица, които също представлява. Упълномощеният обаче нямал право да преупълномощава трети лица с правата по цитираното пълномощно, а същото било със срок на валидност до 30.06.2007г.

С ново пълномощно, под № 12362/12.06.2007г. по описа на нотариус В.Б., И. бил упълномощен със същите права за нов срок от 6 месеца - до 31.12.2007г.

Отделно от това, подсъдимият и съпругата му - св.И.А.И. били преупълномощени с нотариално заверено пълномощно № 390/12.02.2007г. на нотариус Н.Д. с район на действие РС Варна, от Д.Г.Г. заедно и по отделно да представляват „Саната Инвестмънт" ЕООД пред всички административни, общински, областни, технически служби, финансови, данъчни организации и учреждения в страната, пред всички останали компетентни органи, физически и юридически лица, като от името и за сметка на дружеството да закупуват недвижими имоти по местонахождение, площ, вид и за цена по своя преценка, като в тази връзка договарят с лица и при условия, каквито намерят за добре; да сключват предварителни договори, да заплащат капаро, както и цялата цена; да се подписват където е необходимо; да представляват дружеството пред НАП, всички териториални дирекции и органите на данъчна администрация при декларирането на закупените имоти; да изготвят, подписват, подават и получават молби, заявления, декларации и всякакви други документи, необходими за осъществяване на правата по пълномощното, което било безсрочно.

За осъществяване на действията за които бил упълномощен, по изискване на „Елана фонд за земеделска земя", подсъдимият открил банкова сметка *** „Уникредит Булбанк", клон Кнежа, както и такава в офиса на Търговска Банка - Алианц, клон Враца, офис Бяла Слатина, където получавал парите преведени от „Саната Инвестмънт" ЕООД.

Наел и офис в центъра на гр.Бяла Слатина, срещу сградата на общината, където извършвал договаряне и изкупуване на земеделска земя. 

Във връзка с дейността, която упражнявал при него идвали хора, както с готови документи за извършване на сделка с техните земеделски земи, така и такива които го упълномощавали да ги представлява при продажбата на техните земеделски земи или да подготви необходимите за сделката документи. За улеснение на работата в офиса на подсъдимият били изготвени бланкови пълномощни, с които хората го упълномощавали да се снабдява с документи и да продава земята от тяхно име. Преди това обаче, И. изпращал на едно от двете дружества, скици на земята и чакал отговор дали съответното дружество има интерес да я закупи.

При положителен отговор и в случай, че лицата не могат да се снабдят с необходимите документи или да присъстват при изповядване на сделката, на същите се предоставяло бланково пълномощно, с което след заверка от нотариус, И. бил упълномощаван с права да ги представлява при изготвяне на документите и сключване на сделка.

След изготвянето на необходими документи за покупко-продажбата на съответната земеделска земята, същите заедно със сканираната лична карта на продавачите, се изпращали на дружеството - купувач. Последното следвало да извърши собствена проверка на документите и след като ги одобри, подсъдимият се явявал пред нотариус, който изготвял нотариален акт. Последният се подписвал от продавачите или техен пълномощник и представителя на купувача, след което ставало и разплащането.

Свидетелят Е.И.П. обработвал земеделска земя в землището на с.Бъркачево, обл.Враца, като през 2004г. закупил три поземлени имоти - ниви, които били общо 59,04 дка. Всяка година, в селото се провеждала среща между арендаторите, на която те се споразумявали коя земя ще обработва всеки от тях.

На срещата проведена през месец септември 2007г., П. разбрал от друг арендатор - Е.А., че земята му е продадена на фонд „Елана фонд за земеделска земя", от който фонд пък Ангелов я наел за обработване. П. посетил офиса на И., където му били показани копия от документите, с които е извършена сделката. Тъй като той не бил подписвал такива документи, веднага подал сигнал до РП Б.Слатина, където било образувано досъдебно производство.

В хода на разследването било установено, че на неустановена дата през 2007г. в офиса на подсъдимия се явило лице, което му представило пълномощно на името на Е.И.П. от с.Бъркачево, обл.Враца, заверено нотариално от св.И.К.И. - секретар на община Борован и с което И. бил упълномощен да продаде земеделска земя, находяща се в землището на с.Бъркачево, представляваща три ниви с обща площ 59.04 дка намиращи се в землището на с.Бъркачево. Пълномощното било заверено под №  349/19.03.2007г.  по описа на Кметство с.Борован, като от същата дата били заверени и декларация по чл.25 ал.6 от ЗННД под № 350/19.03.2007г. и декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК под № 351/19.03.2007г.

Установено е също, че в изпълнение на дадените му пълномощия, И. подал молба с вх.№ 2474/27.03.2007г. за изготвяне на характеристики на имотите, които били получени от още същия ден. Изготвени били и удостоверения за данъчни оценки на имотите, като същите били получени от подсъдимия на 28.03.2007г.

Въз основа на така събраните документи, на 02.04.2007г. И. се явил пред нотариус в гр.Б.Слатина, където в качеството на пълномощник на Е.И.П. продал на „Елана фонд за земеделска земя" АДСИЦ цитираните по горе имоти. В нотариалния акт било отбелязано, че за тази земя е заплатена сумата от 13 366.08 лева.

От извършената и приета по делото съдебно-графическа експертиза е установено, че ръкописният текст в копието на пълномощно № 349/19.03.2007г., на декларация по чл.264 ал.1 ДОПК № 351/19.03.2007г. и на декларация с № 350/19.03.2007г. не са изпълнени от лицата - Е.И.П., И.А.И. /съпруга на подсъдимия/ и подсъдимият И.Х.И.. Подписите срещу думата „Упълномощител" в копие на пълномощно № 349/19.03.2007г. и срещу думата „Декларатор", в копията на декларацията по чл.264 ал.1 ДОПК № 351/19.03.2007г. и на декларацията с № 350/19.03.2007г., не са положени от лицата - Е.И.П., И.А.И. и И.Х.И..

Е.И.П. от своя страна завел дело в Районен съд гр.Бяла Слатина за връщане на земята му, която с Решение на съда била възстановена.

В извлечението на разплащателна сметка на „Уникредит Булбанк" на името на подсъдимия И., открита в клон Кнежа е видно, че на 04.04.2007г. той е получил 14 982,00 лева, преведени от „Елана фонд за земеделска земя" за покупка на земеделска земя, като на същата дата подсъдимия е изтеглил сумата от 15 000.00 лв.

Свидетелят Л.Д.С. притежавал общо 71,168 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Бъркачево, обл.Враца, която земя още през 2001 год.  била отдадена под аренда на ЕТ „Виялишки" гр.Б.Слатина.

Към фирмата като счетоводител работела св.Д. В., като част от задълженията й били да намира желаещи да предоставят земята си под аренда на работодателя й.

През 2008г. при едно от събиранията на арендаторите при кмета на с.Бъркачево, при нея дошъл св. Е.А., който й предоставил списък с имена на хора, които били продали земята си на „Елана фонд за земеделска земя". В този списък В. видяла и името на св.С. и тъй като последният заедно с майка си живеели в гр.Борово, обл.Русенска тя им написала писмо, в което споделила какво е разбрала. В отговор, майката на С. заявила, че синът й никога не е продавал земята си.

Последвал сигнал до РП Б.Слатина, където било образувано досъдебно производство, в хода на разследването по което било установено, че на 26.04.2007г. нотариус В.М. с район на действие РС Козлодуй, заверил пълномощно и две декларации - по чл.264, ал.1 ДОПК и по чл.25, ал.6 от ЗННД от името на Л.Д.С. от гр.Борово, обл.Русенска. С пълномощното, С. упълномощавал И.И. от негово име и за негова сметка да продаде поземлените му имоти, находящи се в землището на с.Бъркачево.

Установено било, че тези документи били предадени на подсъдимия, който при проверката и сверяването им с данните от личната карта на лицето, което се явило при него, установил различия. И. веднага се обадил по телефона в кантората на нотариус М., за да коригират грешката и да се увери, че пълномощното е заверено при тях. След разговора, лицето което донесло документите се върнало в гр.Козлодуй и след извършената корекция и нова заверка от нотариуса, отново се явило в офиса на подсъдимия.

На 08.05.2007г. И. подал заявление до Общинска служба „Земеделие и гори" гр.Бяла Слатина за изготвяне на скици и характеристики на поземлените имоти на С., които получил на същата дата. На 10.05.2007г. И. поискал от Данъчна служба Бяла Слатина да му бъдат изготвени данъчни оценки на съответните имоти, като на същата дата се снабдил и с тях.

След като се снабдил с всички необходими документи за изповядване на сделката, представил същите на купувача - „Елана фонд за земеделска земя". Последният одобрил окончателно покупката, поради което И. отишъл при нотариус Г.Х. в гр.Б.Слатина, където с нотариален акт № 67, том 3, рег. № 3583, дело № 432/16.05.2007г. в качеството му на пълномощник на продавача и пълномощник на купувача прехвърлил земеделските земи, собственост на Л. С.  на „Елана фонд за земеделска земя" за сумата от 15 875,84 лева.

От извършената съдебно - графическа експертиза е установено, че подписите положени в пълномощното и двете нотариално заверени декларации не са положени от св. С., нито пък от подсъдимият И. или съпругата му И.И., а и няма каквито и да било данни тримата да са се срещали. Установено е също, че ръкописните текстове в тези документи не били изписани от нито един от тях.

В извлечението на разплащателна сметка на „Уникредит Булбанк" на името на подсъдимия И., открита в клон Кнежа е видно, че на 28.05.2007г. е получена сумата от 15 876,00 лева, преведени от „Елана фонд за земеделска земя" за покупка на земеделска земя и на същата дата подсъдимия е изтеглил сумата от 15 850,00 лв.

Свидетелят М.С.М. притежавал наследствени земи, които били прехвърлени от дядо му през 2001г. Същите се намирали в землището на с.Бъркачево, обл.Враца и били в общ размер 40,813 дка.

Тъй като свидетелят от дълги години живеел и работел в Република Испания, с обработката и поддържането на земеделските му земи се занимавал баща му св.С.Д.. При едно от посещенията си в ОС „Земеделие" гр.Бяла Слатина, свидетелят разбрал от служител в службата, че земеделската земя на синът му е продадена. Той веднага направил проверка и установил, че сделката била осъществена при нотариус Г.Х., а земите са продадени с пълномощно, подписано от сина му М.С.М.. Свидетелят веднага се свърза със синът си по телефона и го уведомил, че земите му са продадени, но последният го уверил, че не подписвал никакви документи в тази връзка и не е упълномощавал никого за продажба.

За случая св.Д. сигнализирал Районна прокуратура Бяла Слатина.

От извършените процесуално следствени действия било установено, че на 09.07.2007г. на името на М.С.М. било заверено пълномощно № 6930/09.07.2007г. по описа на Нотариус В.М., с което М. упълномощавал И.И. да продаде собствената му земеделска земя, намираща се в землището на с.Бъркачево. От същата дата, от негово име били заверени и декларации по чл.264 от ДОПК и по чл.25, ал.6 от ЗННД. Въз основа на тези документи, представени на И. от непознато за него лице, представило се за М. М., подсъдимият подал на 17.07.2007г. заявление в Общинска служба „Земеделие и гори" гр.Бяла Слатина за изготвяне  характеристики на двата имота, които получил още същия ден. Същият ден получил и изготвени данъчни оценки на двата имота. Събраните документи били изпратени на „Елана фонд за земеделска земя" и след полученото одобрение от тяхна страна, на 20.07.2007г. И. посетил кантората на Нотариус Г.Х., където сделката била осъществена с нотариален акт за покупко-продажба № 105, т. 4, рег. № 5092, дело № 653/20.07.2007г. В тази сделка подсъдимият отново бил пълномощник както на продавача, така и на купувача, а сумата посочена в нотариалния акт била 9 451.22 лева.

На по-късен етап в Районен съд гр.Бяла Слатина е заведено гр.дело и с решение на същият земеделските земи са възстановени на М.С.М..

В извлечението на разплащателна сметка на „Уникредит Булбанк" на името на подсъдимия е видно, че на 24.07.2007г. той е получил  сумата от 9 455,00 лева, преведени от „Елана фонд за земеделска земя" за покупка на земеделска земя и същия ден И. е изтеглил сумата от 9 450,00 лева.

От извършената съдебно - графическа експертиза е установено, че подписите положени в пълномощното и двете нотариално заверени декларации не са положени от св. М. М., нито пък от подсъдимият И. или съпругата му И.И., а и няма каквито и да било данни тримата да са се срещали. Установено е също, че ръкописните текстове в тези документи не били изписани от нито един от тях.

Свидетелят С. Х. С. от гр.Русе притежавал общо 51 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Враняк, обл.Враца.

На 30.07.2007г., той посетил в ОС "Земеделие" гр.Бяла Слатина, за да се снабди със скици за имотите си, за да подпише договор за аренда. Служителите в службата обаче му казали, че земите му са продадени, като сделката е изповядана при нотариус Г.Х. в гр.Бяла Слатина. Пострадалият посетил кантората й и тя му показала всички документи във връзка с извършване на сделката. Пострадалият пуснал жалба до Районна прокуратура гр.Бяла Слатина.

В хода на разследването било установено, че в началото на 2007 г. в офиса на подсъдимия се явило лице, което поискало да продаде собствените си земеделски земи, като предоставил скици на имотите, които И. изпратил на „Саната Инвестмънт" ЕООД за одобрение и определяне на цена. Същото лице предоставило на подсъдимия и пълномощно и декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК и по чл.25 ал.6 от ЗННД, нотариално заверени на 12.02.2007г от нотариус Г.Х., с район на действие РС гр.Бяла Слатина, вписана под № 407 в Нотариалната камара.

Установено било, че въз основа на молба с вх.№ 1452/07.02.2007г., подадена от  собственика С. Х. С. в ОС „Земеделие" гр.Бяла Слатина, били изготвени характеристики на имотите още на 08.02.2007г.

Удостоверенията за данъчни оценки на имотите са издадени на 14.02.2007г. на името на С. С., чрез пълномощника му И.И..

На 16.02.2007г. подсъдимият като пълномощник на С. С. продал с нотариален акт № 130, том 1, рег. № 1126, дело № 125/16.02.2007г. земеделската земя на „Саната Инвестмънт" ЕООД, като за представител на фирмата се явила съпругата на подсъдимия - св.И.А.И.. Сумата, която била заплатена от „Саната Инвестмънт" ЕООД по нотариалния акт е 10 164.86 лева, била преведена на подсъдимия на 12.02.2007г. в ТБ „Алианц България". На същата дата И. е изтеглил сумата 9 000.00 лв.

От извършената съдебно - графическа експертиза е установено, че подписите положени в пълномощното и двете нотариално заверени декларации не са положени от св. С., нито пък от подсъдимият И. или съпругата му И.И., а и няма каквито и да било данни тримата да са се срещали. Установено е също, че ръкописните текстове в тези документи не били изписани от нито един от тях.

От заключението на съдебно-оценителна експертиза и заключението на вещото лице Т.П. се установява, че пазарната стойност на недвижимия имот, собственост на С. С., към датата на сключване на сделката е била в общ размер на 10 164,86 лв.

Пазарната стойност на недвижимите имоти, собственост на Е.И.П., към датата на сключване на сделката и за трите поземлени имота /земеделски земи/  е на обща стойност 13 366,08 лева. 

Пазарната стойност на недвижимите имоти, собственост на Л.Д.С. към датата на сключване на сделката и за петте поземлени имота /земеделски земи/  е на стойност 15 875,84 лева.

Пазарната стойност на недвижимите имоти, собственост на М.С.М. към датата на сключване на сделката и за двата поземлени имота /земеделски земи/ е на стойност 9 451,22 лева.

Общата стойност на всички поземлени имоти /земеделски земи/ е на стойност 48 858,00 лева, към датата на сключване на сделките.

Общо закупената земя от „Елана фонд за земеделска земя" АДСЦИ  и от  „Саната Инвестмънт" ЕООД е на стойност 48 858,00 лева, което е над 70 пъти минималната работна заплата за страната, с оглед на което и деянието е било квалифицирано от обвинението по ал.4 на чл.212 НК- големи размери.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства и се споделя и от настоящата въззивна инстанция. Същата е подробно и прецизно изяснена, като не се оспорва и от представителите на обвинението.

Освен това, настоящият съдебен състав, след като извърши собствена проверка на производството, споделя и направените от РС Б.Слатина правни изводи, инкорпорирани в атакуваната присъда, а именно, че интерпретацията на доказателствения материал не сочи безусловно на неправомерна дейност, с насоченост - охраняваните от Глава пета, раздел четвърти обществени отношения - престъпления против собствеността.

Изводите на РС Б.Слатина в тази насока са подробно мотивирани, но въпреки това с оглед твърденията във въззивния протест, настоящата инстанция намира за необходимо да допълни следното:

За да е налице съставомерност на което и да е деяние, то в него следва да са безспорно доказани два задължителни елемента от структурата на всяко противоправно деяние, а именно обективната и субективната страна на същото.

Извършвайки правна оценка на деянието в рамките на приетите фактически положения по-горе, съдът счита, че същото е несъставомерно, тъй като установените факти не изпълват всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 212, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 НК

Съображенията са следните:

Документната измама е сложно съставно престъпление, изпълнителното деяние на  което включва два акта - лично използване от страна на дееца на  документ с невярно съдържание, неистински или преправен  документ, с което се формира невярна представа у лицето, в чиято фактическа власт се намира чуждото имущество и се създава привидно правно основание да извърши акт на разпореждане с него, и второ - получаване лично от извършителя на чуждо имущество. За съставомерността на деянието  е без значение  дали  деецът лично е участвал в съставянето на документа, който използва и  дали последният е съставен по престъпен начин.

Задължително е обаче той да съзнава, че този документ е неистински, с невярно съдържание или преправен, а използването на същия да е с цел противозаконно да присвои това имущество, поради което и престъплението по чл.212 е възможно само при пряк умисъл.

В контекста на изложеното, за да възникне  отговорност по чл. 212 НК, от обективна страна деецът трябва да е осъществил и двата елемента от състава на наказателната норма, а те са следните:

- да е използван документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ;

- да е получено чуждо имущество без правно основание;

От субективна страна, деянието винаги е осъществено с пряк умисъл, т.е. дееца съзнава, че използваният от него документ е опорочен. Допълнително се предвижда и специален субективен признак - намерението на дееца противозаконно да присвои полученото.

Липсва ли един от тези елементи, деянието е несъставомерно по чл. 212 НК.

В разглеждания случай безспорно е установено, че при осъществяване на сделките със земеделска земя са били съставени и използвани неистински по произхода си документи - нотариално заверени пълномощни и декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК и по чл.25 ал.6 от ЗННД, на които е бил придаден вид, че представляват конкретни писмени изявления от лицата Е.И.П., Л.Д.С., М.С.М. и С. Х. С..

Безспорно е, че инкриминираните документи сами по себе си, обективно не са от естеството да създадат невярна представа по отношение на притежанието на правото на собственост, както твърди прокуратурата. Нито едно пълномощно или декларация, дори и истинските, не са основание за плащане в такива случаи. Съдържащата се в пълномощното информация за правото на собственост е без правно значение, защото последното обстоятелство се установява със законоустановен титул за собственост, а не чрез пълномощно.

Въпреки това обаче, въз основа на тях подсъдимият се е снабдил с останалите необходими му за осъществяването на сделките документи и продажбата на земята на пострадалите свидетели е станала факт.

В случая, изготвените нотариални актове са осъществили и двете, предвидени от наказателния състав функции - въвели са съконтрахента по сделката в заблуждение, че е договарял с лице, което може да отчужди притежаваното право на собственост, и в същото време са послужили като основание за получаване на цената на имота, дължима при продажба на недвижим имот на прехвърлителят.

Ако на служителите на двата фонда са били известни обстоятелствата, че част от представените им документи - пълномощни и декларации, макар и нотариално заверени са били неистински, т.е че не изхождат от лицата посочени в тях, то те не биха се съгласили да закупят предлаганата им земеделска земя. При това положение очевидно у тях е възникнало заблуждение в тази насока относно правното основание и условията, при които е осъществен акта на имуществено разпореждане. Налице е пряка причинна връзка между формираната неправилна представа и разпореждането с имуществото, респ. с настъпилата имотна вреда. 

Несъмнено, доказано е и обстоятелството, че подсъдимият е получил чуждото имущество - пари на обща стойност 48858 лв., представляващи стойността на земеделската земя.

Останалите елементи от състава обаче, не са  налице:

На първо място тезата на обвинението, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал неистинността на използваните документи е фактически и правно необоснована.

За да е налице доказано обвинение, освен самото изпълнително деяние на фактическото използване на документа и вземане на парите - действия извършени от И., трябва да са налице и някакви доказателства - писмени, гласни или други според НПК, които да сочат, че е имало и умишлено склоняване и улесняване за това. Последното трябва да е станало с действия - даване на съвети, подпомагане и пр., като при тях се подпомага извършването на фактическите действия от подсъдимия по своенето на парите. Такива доказателства обаче в наказателното производство не са били събрани. Прокуратурата не сочи никой, който да е видял, или е чул нещо, или по какъвто и да е било друг начин да е установил извършването на каквито и да е действия от страна на И., които да се определят като подпомагане, улесняване, даване съвети във връзка с изготвянето на процесните документи.

Напротив, безспорно е установено, че И. и съпругата му не са участвали при изготвяне на пълномощните и декларациите на четиримата пострадали. В никой от тези документи няма техен подпис или писано от тях, което се установява от изготвените по делото графологични експертизи. Всеки от документите е бил надлежно заверен по нотариален ред и вписан в книгите на съответният нотариус. Наред с това, от показанията на свидетелите Г.Х., В.М., Н.М., А.К., Д.М., И.И. по категоричен начин се установява, че нотариални заверки на процесните документи са направени съобразно изискванията на закона и в присъствие на лицата от който изхождат. Установено е също, че тези лица не познават подсъдимия. Безспорно е също, че при един от случаите, именно И. е забелязал противоречия в личните документи на явилото се пред него лице и в представеното от това лице пълномощно, при което е последвал разговор между И. и съответния нотариус и нова заверка на пълномощното с отметка за това от нотариуса. 

Именно и затова, настоящата инстанция споделя доводите на първия съд, че от субективна страна при липса на извършено деяние вменено с обвинителния акт на подсъдимия, не е налице умисъл за извършване на същото.

Наред с това правилна е била преценката на РС, че при конкретните обстоятелства не е налице и особената користна цел, която изисква състава на престъплението по чл.212, ал.1 НК, а именно подсъдимият да е действал с намерение да присвои полученото.

Важното в случая е това, има ли доказателства за да признае по несъмнен начин съдът, че И. е виновен. Такива обаче не са налице относно наличието на деянието поради което и правилно на основание чл. 304 от НПК, същият е бил признат за невинен.

Фактът, че престъпление е само виновно извършеното обществено - опасно деяние и че без вина няма наказателна отговорност, представлява основен принцип на българската правна система като цяло.

Липсата на субективна страна на противоправното деяние прави същото несъставомерно, т.е. същото се приравнява до липса на престъпление изобщо и по никакъв начин не влече ангажиране на наказателна отговорност.

Що се касае до твърденията във въззивния протест за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, настоящият състав на ВрОС намира, че същите са неоснователни и недоказани, а наред с това, същите не са подкрепени с фактически констатации и правни изводи.

Такова е и становището на представителя на ОП Враца, който категорично заяви, че не поддържа въззивният протест, тъй като изложените в него съображения не са достатъчни да обосноват наличието на прекия умисъл при извършване на такова деяние.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от РС Б.Слатина присъда по НОХД № 384/14 г., следва да бъде потвърдена.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

Законът е приложен точно и правилно.  

Процесуалните права на страните не са ограничени и липсват основания за отмяната й в тази насока.

Присъдата е съобразена със събраните доказателства, и е справедлива.

 

Водим от горното и на основание чл.338 във вр.чл.334 т.6 НПК, Врачанският окръжен съд 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/10.06.2015 год., постановена по НОХД № 384/2014 год. по описа на РС Б.Слатина.

Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                  Членове:

 

 -

Начало на блога

Това е част от Наказателно производство, което пък е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

-

 

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2546

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.