МОТИВИ към Присъда от 22.06.2017 по НОХД № 652/16 на РС-Лом

Начало на блога

Тези мотиви са част от Съдебна практика - наказателно производство

-

NB! Заблуденото и пострадалото (ощетеното) лице може да не съвпадат!

-

Източник: https://www.rclom.org/2017/decVI/ND/0070f516/65262217.htm и https://legalacts.justice.bg/Search/GetMotiveContentByActId?actId=%2F6ut826d2L4%3D

-

       "Двамата подсъдими са приятели. Подс. М.А. ***, завършил висше юридическо образование и работи като съдебен помощник в Административен съд София. Подсъдимият Н.Н. ***, работил е като Главен полицай при група ООР при РУ - ОД на МВР Видин. И двамата подсъдими не са осъждани (оправдават ги - в сила от 19.10.2017, бел. блогър)

            При измамата винаги се мами, лъже друг човек. Но не всякога маменето, лъжата, непременно съставляват измама. За да има измама, е необходимо адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение - да извърши нещо - напр. да плати нещо недължимо; да пропусне някаква полза - да не потърси вземането си в срок; да претърпи загуба. Заради това, при измамата се очертават причинни връзки между  заблуждаването на конкретно лице, неговото поведение и настъпването на имуществената щета. Тези причинни връзки се изразяват в това, че вследствие на заблуждаването у адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за гражданско правно релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени неверни представи адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане - за своя или за чужда сметка, като последица от това имуществено разпореждане се стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице, с чието имущество той има право да се разпорежда.

            Измамата е резултатно престъпление - вследствие на въздействието върху пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане, което не би направил, ако имаше верни представи относно действителното положение на нещата (в този смисъл и Р.337 77-I и Р.48-96-I) и по този начин претърпява имотна вреда.

              Престъплението е довършено с неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият. Същото може да бъде получено както от дееца, така и от трето лице. По отношение на довършеността на деянието в множество решения на ВС и ВКС се приема посочената теза, а именно, че то е довършено с настъпването на имотната вреда. Налице е обаче практика в друг смисъл - в някои решения на ВС приема, че за да бъде довършено престъплението, е необходимо деецът да се е облагодетелствал - според Р.317-73-II, измамата е имуществено престъпление и е свързана с набавяне на имотна облага за дееца или за другиго и причиняване имотна вреда на другиго; Р.586-89-I - за осъществяване обективния състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК е необходимо да се констатира кумулативното наличие на два елемента - имотна облага за дееца или за другиго и имотна вреда за другиго.

              Престъпният резултат на измамата се състои в имотната вреда, като тя може да бъде причинена както на заблуденото лице,така и на друго лице - заблуденото лице и ощетеното лице (пострадалият) може да не съвпадат.

      От друга страна, е необходимо това физическо лице да притежава фактическата власт върху определено имущество, независимо чия собственост е то и след като в неговото съзнание се изградят погрешни представи в резултат на създаденото или поддържано заблуждение да последва противоправно разпореждане с това имущество в полза на измамника. На второ място е необходимо извършителят на престъплението да действа с пряк умисъл и користна цел. Необходимо с да бъде установено по несъмнен начин от доказателството по делото, че деецът съзнава,че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат на което измаменото физическо лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с това е необходимо да е налице и специалната цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за другиго настъпва имотна вреда.

  От съществено значение за доказване на престъпния състав на измамата е наличието (напр.Р.340-09-I) на причинно-следствения процес между невярната представа у адресата и причинения с деянието резултат т.е., че наказателна измама по основния състав на чл. 209, ал. 1 НК може да е налице само когато измамливите действия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на имуществената щета."

-

Начало на блога

Тези мотиви са част от Съдебна практика - наказателно производство