МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1169 от 30.09.2019 г. по НAХД № 2903/2019 на РС-Бургас

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство и от Съдебна практика по чл. 212, ал. 1 от НК - заблудени длъжностни лица

-

Източник:http://212.122.172.41:8888/LegalActs/2019/N/10.01-15/0270f519_90393019.htm

-

Резюме. Деятелката се легитимирала пред нотариуса с личната карта на сестра си. Много куриозно дело. Един човек решил да продаде апартамента си. Намерил купувач, готов да го купи, но искал да бъде вписан на името на любовницата му (деятелката). Тя пък в момента се развеждала и решила да го впише на името на сестра си, за да избегне претенции от страна на мъжа си към подарения ѝ от любовника апартамент. Затова взела личната ѝ карта и се явила вместо нея в кантората, подписала се за купувач с трите имена на сестра си и врътнала такъв подпис, че вещото лице по-късно казало, че било невъзможно да се идентифицира. Явно нотариусът не е сравнявал нито снимката от личната карта с лицето пред него, нито подписа от личната карта с положения в нотариалния акт (нормално -  нотариусите не са нито физиономисти, нито криминалисти, така че не е трудно да бъдат заблудени с чужда лична карта). Не става ясно как се е разбрало за измамата - вероятно след покупката сестрите нещо са се спречкали.

 

-

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1169 от 30.09.2019 г. по НAХД № 2903/2019 г. по описа на БРС,  XXI състав

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура - Б. постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемата К.Т.Я., ЕГН: **********, родена на *** ***, българка, българска гражданка, адрес: гр. Б., к-с „И." бл. **, вх. **, ет. **, неосъждана, за това, че на 05.01.2017г. в гр. Б.  по време на сключване Нотариален акт № 2 от Т.*, рег. № ** по дело № 1 от ****г. за покупко-продажба на недвижим имот, противозаконно си служила с официален документ, издаден за друго лице - лична карта № *********, издадена на **.**.****г. от ОД на МВР - Б. на името на И.Т. Д., с цел да заблуди относно самоличността си длъжностното лице - Нотариус И.К., вписан под № *** в Нотариалната камара, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл. 318 НК.

Представителят на РП - Б. поддържа внесеното постановление и счита, че безспорно се доказва авторството на извършеното престъпление. Предлага обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл. 318 НК и да й бъде наложена глоба в размер на 1000 лева.

Защитникът на обвиняемата адв. К. оспорва фактическата обстановка, изложена в постановлението на БРП, като твърди, че обвиняемата е била заедно със сестра си пред нотариуса, която е била с ударена ръка и по тази причина обвиняемата е подписала нотариалния акт. Поддържа защитна теза, че в случая не са били причинени вреди, поради което деянието не е общественоопасно. По тази причина пледира обвиняемата да бъде оправдана.

Обвиняемата редовно уведомена, не се явява.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Обвиняемата К.Т.Я., ЕГН: ********** е родена на *** ***, българка, българска гражданка, адрес: гр. Б., к-с „И." бл. **, вх. **, ет. **. От свидетелството за съдимост на обвиняемата е видно, че същата не е осъждана, както и не е освобождавана от наказателна отговорност.  

 

Свидетелят Н.М.Н.притежавал недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „Ц." № **, е.*, а.*, който бил отдаден под наем на свидетеля Х.В.Д.. Междувременно свидетелят Н. решил да замине да работи в Англия и понеже имал нужда от парични средства взел заем в размер на 16 000 лева от заложна къща „А. и Д.", който обезпечил с ипотека на апартамента.  Свидетелят Н. заминал да работи в Англия, но поради липсата на работа отишъл в Германия, след което се върнал в гр. Б.. Тъй като не разполагал с достатъчно средства да върне взетия заем, свидетелят Н. решил да продаде собствения си ипотекиран апартамент. Свидетелят Х.Д., който още бил наемател на имота му предложил да го запознае със свой познат- свидетеля А.П.К., който може да му помогне. Свидетелят К. се съгласил да плати заема и да освободи апартамента от ипотеката, след което да придобие собствеността върху него. Свидетелят К. обаче не искал собствеността да се води на негово име, а искал като собственик да се впише обвиняемата, с която живеел на семейни начала. Обвиняемата обаче от своя страна била в процес на развод и за да няма претенции съпругът й върху собствеността на апартамента, собствеността била прехвърлена от свидетеля Н. на свидетелката И.Д..

На 05.01.2017 г. пред свидетеля И.К. - нотариус, с район на действие Районен съд - Б. се явили за изповядване на сделката за покупко-продажба на процесия апартамент свидетелят Н. Н. и обвиняемата К.Я.. Обвиняемата Я. се представила за сестра си - свидетелката И.Д., като в това число представила за своя личната карта на сестра си с № *********, издадена на **.**.****г. от ОД на МВР - Б.. От служител в нотариалната кантора била извършена проверка в националната база данни за населението за валидността на личните карти, както представената от обвиняемата, така и тази на свидетеля Н., след което обвиняемата подписала вместо свидетелката Д. всички предявени й документи, в това число и Нотариален акт № 2, Т.*, рег. **, дело № 1 от 05.01.2017 г. в качеството на купувач, като саморъчно изписала трите имена на свидетелката Д.. Така в нотариалния акт свидетелката И.Т. Д. била записана като купувач на процесния апартамент. По време на сключване на сделката пред Нотариус И.К. присъствали единствено обвиняемата Я. и свидетелят Н., като свидетелката Д. не е присъствала.

От изготвена експертна справка в досъдебното производство се установява, че положеният подпис за купувач в нотариалния акт е негоден за идентификация, а ръкописният текст „И.Т. Д." е изпълнен от обвиняемата Я..

 

По доказателствата:

 

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени в настоящото производство по надлежния ред.

От показанията на свидетеля Н. безспорно се установява, че по време на сключване на договора за покупко-продажба на процесия недвижим имот пред нотариус К. на 05.01.2017 г. са присъствали единствено свидетелят Н. и обвиняемата, като се установява, че свидетелката И.Д. не е присъствала. Тези показания се потвърждават и от показанията на свидетеля И.К.- нотариус, който посочва в разпитите на досъдебно производство, че в кантората са се явили мъж и жена - свидетелят Н. и купувачката, като е нямало други лица с тях. Показанията на свидетелите са обективни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира.

Освен гласните доказателствени средства в подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка е и изготвената по делото експертна справка на почерка и на положения в нотариалния акт подпис, от която се установява, че ръкописният текст „И.Т. Д." е изпълнен от обвиняемата Я.. Що се отнася до положения подпис за купувач, експертът е констатирал, че подписът е негоден за идентификация. Независимо от това с оглед събраните по делото доказателства съдът категорично прави фактически извод, че обвиняемата се е представила за свидетелката Д. и е подписала вместо нея Нотариален акт № 2, Т.*, рег. **, дело № 1 от 05.01.2017 г. в качеството на купувач. Този извод съда направи като се взеха предвид безспорно установените факти, а именно, че пред нотариусът са се явили само обвиняемата и свидетелят Н., както и че обвиняемата е изписала до подписа на купувач собственоръчно трите имена на свидетелката Д.. Следователно са съда не е налице съмнение, че подписът за купувач е положен именно от обвиняемата.

В хода на развилото се досъдебно производство и съдебно такова не са събрани доказателства в подкрепа на защитната теза на защитника на обвиняемата, че същата е подписала договора, тъй като сестра й - свидетелката Д. е била с ударена ръка. В проведения на досъдебно производство разпит свидетелката Д. не дава категорични отговори на поставените й въпроси, като заявява, че мисли, че тя е подписала предявения й нотариален акт, както и че не си спомня дали сестра й - обвиняемата Я. е присъствала по време на подписване на нотариалния акт. От показанията на свидетелката не могат да се извлекат данни, които да оборят приетата от съда за безспорно установена по делото фактическа обстановка. Като свидетел е бил разпитан и Антоний К., който е платил продажната цена на апартамента, но в показанията си свидетелят посочва, че не е бил в кантората на нотариуса и не знае коя от двете (свидетелката Д. или обвиняемата) е присъствала пред нотариуса.

 

За изясняване на релевантните по делото факти допринасят и събраните писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по надлежния ред. От представен по делото Нотариален акт № 2, Т.*, рег. **, дело № 1 от 05.01.2017 г. на нотариус И.К. рег. № *** се установява, че като купувач на процесния имот е записана свидетелката И.Т. Д., която както се установи като безспорно от фактическа страна, не е присъствала лично пред нотариуса в неговата кантора. Независимо от това видно от представения нотариален акт, същият е подписан за купувач, като до подписа ръкописно е изписано името на лицето, което се е подписало - а именно имената на свидетелката И.Т. Д.. От изготвената по делото експертна справка се установява, че ръкописният текст „И.Т. Д." е бил изпълнен от обвиняемата.

Налага се извод, че от събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства категорично се установява гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставят под съмнение така установените факти.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 318 НК.

От обективна страна разпоредбата на чл. 318 НК предвижда деецът противозаконно да си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди длъжностно лице или представител на обществеността, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Настоящият състав намира, че в конкретния случай всички елементи от обективната страна на престъплението по чл. 318 НК са налице. Изпълнителното деяние е под формата на действие, изразяващо се в служене с документ, като под служене следва да се разбира използване на документа пред длъжностно лице. Отделно от това документът трябва да е официален и да е издаден за друго лице, както и документът да е истински, т.е. да не е бил подправен. В случая от доказателствата безспорно се установява, че обвиняемата е представила пред нотариус истински официален документ - лична карта на свидетелката И.Д.. В разпоредбата на чл. 93, т. 5 НК е дадена от законодателя дефиниция на официалния документ, а именно такъв „който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция". Безспорно личната карта, която представлява документ за самоличност е издадена от компетентно длъжностно лице в кръга на службата му, по установения ред и форма, поради което напълно покрива признаците на официален документ. Също така обвиняемата си е служила противозаконно с чуждата лична карта, като я е представила за своя пред съответното длъжностно лице, като извършеното от обвиняемата не представлява по-тежко престъпление. От обективна страна е налице и особеното качество на лицето, пред което се представя документът в случая - длъжностно лице. Нотариусът - свидетелят К., пред когото е била представена от обвиняемата личната карта на свидетелката Д. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б" НК, в която разпоредба е дадено легално определение на понятието „длъжностно лице".

Съдът не споделя изложената от защитника на обвиняемата теза, че деянието не се характеризира с обществена опасност, тъй като липсва вреда.  Престъплението по чл. 318 НК е формално и за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили вредни последици от него. Отделно от това е нелице и обществена опасност, тъй като е било заблудено длъжностно лице - нотариус, като пред него едно лице - обвиняемата е изразила волята си да закупи недвижим имот, а като купувач е била записана сестра й - свидетелката Д., чиято лична карта е била представена от обвиняемата. По този начин е била опорочена изповяданата сделка, което влече след себе си неблагоприятни последици за страните по договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Ето защо съдът достигна до извод, че извършеното от обвиняемата процесно деяние е общественоопасно. 

От субективна страна обвиняемата е действала с пряк умисъл като форма на вина, като напълно е осъзнавала, че си служи пред нотариус с чужд официален документ - личната карта на свидетелката Д. и е целяла да представи документа за свой. При осъществяване на деянието обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целяла тяхното настъпване.

На следващо място от субективна страна е налице и предвидената за престъплението по чл. 318 НК специална цел на служенето с чужд официален документ, а именно да се заблуди длъжностно лице, т.е. да се създадат у него неверни представи за конкретно обстоятелство. В настоящия случай от доказателствата се установява, че обвиняемата си е послужила с чужд официален документ, с цел да заблуди длъжностно лице - нотариус, че пред него се явява за изповядване на сделката именно лицето И.Д., а не обвиняемата К.Я..

 

По изложените съображения съдът призна обвиняемата за виновна в извършване на престъпление по чл. 318 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК я освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба". 

 

По вида и размера на наказанието:

Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

В чл. 318 НК е предвидено, че деецът се наказва с наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, или с глоба от сто до триста лева  Както се установи по-горе в изложението обвиняемата не е била осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност към момента на извършване на деянието. От престъплението не са причинени имуществени вреди. С тези мотиви съдът приложи чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи обвиняемата от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание „глоба".

При определяне размера на глобата съдът взе предвид, постановките, дадени  в т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, според която след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

В така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемата следва да бъде определено като „глоба" в минимално предвидения размер от 1000 лв. Обществената опасност на извършеното от обвиняемата не е висока, като и самата тя следва да се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността от настоящата инстанция. Съдът не констатира наличие на отегчаващи обстоятелства. Налага се извод, че при отчитане на изискванията на чл. 27 ЗАНН, и при наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства и при ниската тежест на извършеното от обвиняемата престъпление, размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК - 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемата и обществото.

 

По разноските:

 

С оглед признаването на обвиняемата за виновна в извършване на престъплението, за което е била обвинена, на основание чл. 189, ал. 3 НПК в нейна тежест бяха възложени и разноските по делото в размер на 94 лева, направени в досъдебно производство.

 

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

                                                                               

                                                                      

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

-

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство и от Съдебна практика по чл. 212, ал. 1 от НК - заблудени длъжностни лица

-

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2535

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.