Определение от 15.11.2017 по НЧД № 5504/2017 на РС-Бургас

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство

-

Резюме. Измама по чл. 209 НК. Договорни отношения между търговци. Прекратяват поради липса на престъпление - неизпълнението на договора не е умишлено. Съдържа хубави обяснения, които прокурорите и съдиите се опитват да прилагат и при документна измама с недвижимо имущество по 212 НК, но не им се получава, т.к. сделките с имоти задължително минават през нотариус. С мои бележки в синьо.

-

Източник: http://212.122.172.41:8888/LegalActs/2017/N/11.01-15/05705317_504b1517.htm

-

Измамата е резултатно престъпление - вследствие на въздействието върху пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане, което не би направил, ако имаше верни представи относно действителното положение на нещата (в този смисъл и Р. 337-77-І и Р. 48-96-І) и по този начин претърпява имотна вреда. Престъплението е довършено с неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият. Същото може да бъде получено както от дееца, така и от трето лице. По отношение на довършеността на деянието в множество решения на ВС и ВКС се приема посочената теза, а именно, че то е довършено с настъпването на имотната вреда.

Престъпният резултат на измамата се състои в имотната вреда.

-

              Коментар. Същото изречение редовно фигурира и в съдебните актове за документна измама с недвижимо имущество. На въпроса обаче чия е имотната вреда при измамна покупко-продажба, магистратите обичайно отговарят - на купувача. А тя е винаги на собственика на имота и само на собственика на имота - вж книгата на д-р Петър Раймундов "Документи имотни измами", 2013, стр. 83: "Пострадал от престъплението имотна измама е само лицето, на което принадлежи правото на собственост, върху което е упражнено престъпно въздействие."

-

В съдебната практика (Р. 340-09-І) се подчертава значението на причинно-следствения процес между невярната представа у адресата и причинения с деянието резултат, като се посочва, че наказателна измама по основния състав на чл. 209, ал. 1 НК може да е налице само когато измамливите действия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на имуществената щета.

От субективна страна е характерно, се деянието се извършва при пряк умисъл, като деецът трябва да съзнава, че възбужда или поддържа заблуждение, че използва незнанието, неопитността или неосведомеността на пострадалия. Необходимо е в съзнанието му да са възникнали представи, че именно вследствие на тези негови действия измаменият се разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна вреда.

-

                Коментар. Това изречение също редовно фигурира и в съдебните актове за документна измама с недвижимо имущество. Обаче въпросът как точно измаменият се разпорежда с недвижимото си имущество, силно затруднява магистратите (отговор - с въвеждане в заблуждение на нотариуса чрез инкриминиран документ, например с пълномощно, както е обяснено в материала "За какво се използва инкриминираното пълномощно?"), затова те предпочитат да конституират купувача като пострадал и напълно да забравят за собственика на имота (евентуално го считат за свидетел, а точно той е пострадалият). Това е често срещана грешка, отлично обяснена в книгата на д-р Петър Раймундов "Документи имотни измами", 2013, стр. 80-82 чрез примера с крадеца:

     "Проблемите [с приложението на чл. 212 НК при имотните измами, бел. моя] се свеждат до следното: твърди се, че пострадал от измамата е третото добросъвестно лице, платило цената, а не собственикът на имота. [...] Когато обаче деецът по измамлив начин (чрез инкриминиран документ) встъпва в правото на собственост, което не му принадлежи, и се разпореди с имота като със свой, това разпореждане материализира вече намерение за присвояване, с което имотната измама по чл. 212, ал. 1 НК е осъществена. Оттук насетне нищо друго не е нужно за довършване на имотната измама, защото тя вече е приключила от обективна и субективна страна."

       "спрямо едно имущество може да се извърши само едно престъпление срещу собствеността и това е първото по реда си престъпление. Крадецът отговаря само за откраднатите пари, не и за това, че ги е отчуждил, подарил, заложил или е направил каквото и да е друго неправомерно разпореждане с тях." (край на цитата от книгата на д-р Раймундов)

-

Деянието се извършва при наличието на специфична користна цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага. За съставомерността на деянието не е необходимо тази цел да е действително реализирана.

В Р. 264-98-ІІ са ясно формулирани изискванията, за да бъде квалифицирано деянието като измама: на първо място, от обективна страна е необходимо да се въздейства пряко и непосредствено върху едно друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество.

-

                   Коментар. Същото изречение редовно фигурира и в съдебните актове за документна измама с недвижимо имущество. Всички магистрати са убедени, че с инкриминирания документ е необходимо да се въздейства пряко и непосредствено върху едно друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество.

        Да видим как на практика става това.

        Първо един лесен пример с движимо имущество:

             - "определеното имущество" са пари. Измамникът носи писмо уж от внука в Англия, в което пише: "Дядо, дай пари! Закъсал съм." Дядото много обича внука си и, без да се замисли, вади парите изпод дюшека (вариант - тегли ги от банковата си сметка) и ги дава на измамника. Въздействието с инкриминирания документ е пряко върху дядото. Горкият губи парите си.

            А сега един малко по-труден пример:

              - "определеното имущество" са пари в банкова сметка. Измамникът обаче не си прави труда да въздейства пряко върху титуляра на сметката, който може и да е починал, а направо изготвя фалшиво пълномощно (вариант - завещание), изтегля парите и си ги прибира. Тук въздействието с инкриминираният документ е върху служителя на банката, но губещият парите е титулярът на сметката (или наследниците му). В съдебната практика има много такива случаи - вж Решение № 153 от 17.11.2017 на ВКС по н.д. № 589/2017  (заблудените са банкови служители, парите са на починал, а инкриминираният документ е завещание)

            В случаите с изпразване на чужда банкова сметка чрез използване на инкриминиран документ, магистратите правилно приемат, че банковият служител е бил заблуден.

              В случаите с имотни измами, обаче, магистратите сякаш не разбират ролята на заблудения от инкриминирания документ нотариус. Дори не допускат, че може да бъде заблуден - вж Решение №224 от 15.06.2015 по дело №615/2015 на ВКС отариус е заблуден от куп фалшиви документи и издава нот. акт. ВКС се произнася, че нотариусът не може да бъде заблуден.)

             Правилно магистратите приемат и това, че банковият служител отпуска парите под влияние на заблудата, но не приемат идеята, че нотариусът също "отпуска", образно казано, имота под влияние на заблудата си - вж Решение от 23.02.2015 на ОС-Търговище по ВНОХД № 8/2016 - чл. 212 НК (тук съдът твърди, че нотариусът не е предоставил нивите при сделката, а според мен, нотариусът е извършил именно това - предоставил ги е, т.к. ако той не издаде нотариалния акт и не впише сделката, измамата се проваля; законът не изисква заблуденото лице да се разпореди със собственото си имущество)

-

От друга страна е необходимо това физическо лице да притежава фактическата власт върху определено имущество, независимо чия собственост е то и след като в неговото съзнание се изградят погрешни представи в резултат на създаденото или поддържано заблуждение да последва противоправно разпореждане с това имущество в полза на измамника.

-

                     Коментар. Според мен, разбирането на магистратите за фактическа власт е твърде буквално, затова те считат, че понятието "фактическа власт" е неприложимо към нотариусите - тези гаранти на правната сигурност от Латинския нотариат, през които задължително минават всички сделки с недвижимо имущество, за да бъдат спокойни гражданите, че собствеността им е строго охранявана и гарантирано защитена (вж горния пример с Решение от 23.02.2015 на ОС-Търговище по ВНОХД № 8/2016 - чл. 212 НК)

-

На второ място е необходимо извършителят на престъплението да действа с пряк умисъл и користна цел. Необходимо с да бъде установено по несъмнен начин от доказателството по делото, че деецът съзнава, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат на което измаменото физическо лице ще извърши акт на имуществено разпореждане й в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с това е необходимо да е налице и специалната цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за другиго настъпва имотна вреда.

-

                Коментар по "деецът съзнава". Необходимостта да бъде установено какво съзнава или не съзнава деецът е mission impossible според мен. Или, най-малкото, отваря широко вратите към осъждането му въз основа на субективни преценки и вътрешни убеждения на магистратите или, обратно, към оправдаването му - вж изключително интересния казус, разгледан в материала "В съзнанието на нотариуса по никакъв начин не се установи ...отариус съставя КНА за собственост върху третия етаж от къща въз основа на НА за покупко-продажба на втория; съдът я оправдава с аргумента, че в съзнанието ѝ по никакъв начин не се установява да е била налична специална цел.)

-

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство

-

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2527

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.