Решение № 151 от 29.10.2015 по гр. д. № 2271/2015 на ВКС

Начало на блога

Това решение е част от материала Извадка от съдебни решения за нищожни преписи от решения на поземлени комисии

-

Резюме. Преписи от документи се издават само въз основа на оригинала.

-

Цялото решение: http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=D77921F181471FF4C2257EED002F60D9

-

С определение № 321/28.05.2015 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпроса:

    Представляват ли валидно доказателство за материалноправна легитимация представените с исковата молба като доказателства официално заверени от длъжностно лице с печат на административен орган, който ги е постановил „двете решения на ПК, които след проведена процедура по чл.101 от ГПК(отм.) не са изключени от доказателствения материал по делото, нито от Софийския районен съд, нито от Софийския градски съд, не са оспорени от ответниците и въз основа на тях първоинстанционния съд е приел за настъпила земеделска реституция на имотите, предмет на съдебната делба?"

     Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационната жалба с оглед доводите на страните по чл.281, т.3 от ГПК и като взе предвид данните по делото, приема следното:

    По отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

    Ищците(касатори) се легитимират като съсобственици на процесните имоти въз основа на: 1. нотариално заверени ксероксни копия на решения на ПК-П. № 3/23.12.1992 год. и № 625/29.09.2000 год., които не съдържат подписи на посочените в тях председател, секретар и трима членове с положен кръгъл син печат, но на Общинска служба „Земеделие и гори"-П. (написано в големия кръг) и Министерство на земеделието и горите (в малкия кръг) без да е отбелязано кое лице е направило на 04.12.2002 год. заверката, че е вярно с оригинала и 2. влязло в сила на 19.09.2002 год. решение от 27.04.2001 год. по в.гр.дело № 4240/1999 год. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІІ-Г състав, с което е уважен искът им за 49 имота, предявен на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което е признато за установено, че нивите са били собственост на общия наследодател С. Д. Г.. Принципно е положението, че преписи от документи се издават само въз основа на оригинала. След като няма оригинално решение като административен акт не е възможно и да се издаде заверен препис от него като се има предвид, че издаването на препис от постановено вече решение на ПК е различно от първоначално издаване на решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ. Следва да се има предвид, че актовете на ПК (респективно ОСЗ) са само такива волеизявления, обективирани на хартиен носител и постановени по определения за това законов ред, надлежно подписани от членовете на службата и подпечатани с печата й. По делото са представени компютърни разпечатки на посочените две решения, които не представляват административен акт. Реституционното производство е многофазно и е недопустимо без наличието на постановен акт на съответния етап, да се преминава към следващия. В случая става дума за административни актове, издадени от колективен орган, чиято воля се удостоверява с подписите на членовете му, т.е. наличието на подписи е основен елемент за формата на акта, от значение за неговата валидност, респ. нямат доказателствена стойност поради липса на установените реквизити за официален документ. Или по процесуалноправния въпрос за електронния носител на информация съдът приема, че по ГПК от 1952 год.(оттменен) такъв носител се приобщава към доказателствата по делото по реда, предвиден за веществени доказателства, а информацията на електронния носител представлява документ дотолкова, доколкото може да бъде възпроизведена като буквени знаци.

    Съобразени са депозираните пред въззивната инстанция удостоверения на ОСЗГ-П.: № ВС-01/872/05.05.06,, че посочените преписи са на непоставени решения на ПК и съставът не отговаря на действителния състав за съответните години; № 647/08.12.2004 год., че по посочените преписи няма оригинални такива; №№ ВС-30-802.1, ВС-30-802.2 и ВС-30-802 (трите от 16.04.2013 год., според които в административната преписка по ЗСПЗЗ вх.№ 625/14.01.1992 год. на наследници на С.(С.)С. Д. не се съдържат протоколни решения № 1/12.09.1993 год. по чл.18г, № 2/15.09.1993 год. по чл.18д, № 3/20.09.1993 год. по чл.18е, № 1065/11.11.1999 год. по чл.18ж, ал.1 от ППЗТСУ, вписани като основание за издаване на решение № 625/29.09.2000 год. на името на С. Д. Г. като последното е издадено на магнитен носител и е препис на неиздадено(непоставено) решение на ПК-Л. като съставът, цитиран в него не отговаря на фактическия състав на ПК-Л. към тази дата; № ВС-30-909/16.05.2014 год., според което поради многократни промени в състава на ОСЗ-П. (правоприемник на ПК-Л.) при извършената проверка на посочената административна преписка не са установени причините, поради които не се съдържат цитираните протоколни решения и № ВС-30-2407/25.11.2014 год., според което от 14.01.1992 год. има формирана преписка № 625 от С. С. Д. като заявителят е и собственик на заявените имоти съгласно представени доказателства по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ: препис-извлечение от емлячен регистър стр.626, партида 616 като към това заявление по чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ от трети лица. При това положение поради липса на материалноправна легитимация на ищците исковете за делба като неоснователни правилно са отхвърлени.

-

Начало на блога

Това решение е част от материала Извадка от съдебни решения за нищожни преписи от решения на поземлени комисии