18.09.2020 Разговор във фейсбук за чл. 212, ал. 1 НК

-

 

Аз: В КОЙ МОМЕНТ ДЕЕЦЪТ ПО ЧЛ. 212, ал. 1 НК ВСТЪПВА В ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ, КОЕТО НЕ МУ ПРИНАДЛЕЖИ?

            Д-р Петър Раймундов в книгата си "Документни имотни измами" пише: "Проблемите [с приложението на чл. 212 НК, бел. моя, Р.Т.С.] се свеждат до следното: твърди се, че пострадал от измамата е третото добросъвестно лице, платило цената, а не собственикът на имота; предметът на измамата не е имотът, а неоснователно получените пари. Когато обаче деецът по измамлив начин (чрез инкриминиран документ) встъпва в правото на собственост, което не му принадлежи, и се разпореди с имота като със свой, това разпореждане материализира вече намерение за присвояване, с което имотната измама по чл. 212, ал. 1 НК е осъществена. Оттук насетне нищо друго не е нужно за довършване на имотната измама, защото тя вече е приключила от обективна и субективна страна." [д-р Раймундов не посочва в кой точно момент "деецът встъпва в правото на собственост, което не му принадлежи"; според мен - в момента, когато нотариусът приеме пълномощното. Това е така, защото ако Нотариусът не приеме пълномощното, няма да има встъпване в право на собственост, няма да има разпореждане с имота като със свой, няма да има имотна измама - ще има само недовършен опит за такава, бел. моя, Р.Т.С.] КАКВО МИСЛИТЕ?

-

Адвокат Ж.: От момента на "материализирането" т.е.фактическото разпореждането с имота като свой и получи неоснователно парите от третото добросъвестно лице !/така мисля,като гледам становището на Раймундов,но смятам,че в чл.212 от НК и придобиването на чуждо недвижимо и движимо имущество момента на получаването му деянието е довършено!Въобще от момента на реалното придобиване на каквото и да е чуждо имущество по описаният в този член начин/

-

Аз: Да, точно така е възприето в съдебната практика. Но д-р Раймундов пише, че "предмет на престъплението срещу собствеността (чл. 194-217 НК) е правото на собственост и производните му правомощия", и че "спрямо едно имущество може да се извърши само едно престъпление срещу собствеността и това е първото по реда си престъпление", след което дава пример с кражбата на пари: "Крадецът отговаря само за откраднатите пари, не и за това, че ги е отчуждил, подарил, заложил или е направил каквото и да е друго неправомерно разпореждане с тях." Логично е да се запита човек, защо "крадецът" на имот отговаря само за това, че го е продал? Ами ако вместо да го продаде, го дари, каква тогава му е имотната облага? И щом липсва облага, какво е налице? Благородно деяние ли? Прокуратурата точно така е окачествила кражбата на интелектуална собственост на колегата д.ф.н. Красимир Кабакчиев - с "благородни подбуди" едно издателство краде труда му (превода му от бг на англ. език на Паисиевата история), за да дарява луксозното юбилейно издание на книгата на български и чуждестранни институции, посолства и т.н.

-

Неадвокат Х.: Пълномощникът встъпва в правото на собственост в момента на упълномощаването за разпореждане с имота. С пълномощното се легитимира пред нотариуса, който ще изповядва сделката, а последният, преди да изповяда сделката, проверява представителната му власт. След като се увери, че пълномощното е редовно, нотариусът издава нотариалния акт за покупко-продажбата, в който записва точно така: "СЛЕД като се уверих в представителната власт ..., съставих този нот. акт ..." Ако по-късно се установи, че е станала измама (подписът върху пълномощното е фалшифициран), нотариусът по сделката не носи отговорност, понеже не прави експертизи на подписи. Отговорността е на пълномощника и на нотариуса, който е заверил пълномощното. Пълномощникът обаче казва, че не е присъствал на упълномощаването и нищо не знае, а нотариусът - че е проверил самоличността на упълномощителя и не е забелязал нищо нередно.

-

Адвокат Ж.: Тук коментираме престъпен състав,а не нормален граждански оборот,т.е. престъпникът до реализацията на това си "право",само си е приготвил този документ с невярно съдържание,неистински или преправен такъв да получи без правно основание чуждо имущество!Не бъркайте коректният вариант на истинско пълномощно с действията ,които трябва да са извършени за да се осъществи състава на престъплението по чл.212 от НК!

-

Аз: Ако приемем, че деецът не встъпва в правото на собственост чрез инкриминираното пълномощно, то следва да приемем - по същата логика, че не извършва и никакво разпореждане с чуждия имот, защото нали само собственикът може да се разпорежда със собствения си имот?

-

(след няколко часа)

-

Аз: Само на мен ли ми се струва, че има нещо странно в практиката по чл. 212, ал. 1 НК? Ще се опитам да обясня. Нали намерението за присвояване се демонстрира/реализира/материализира/доказва с някакво разпоредително действие - деецът купува имота за себе си (чл. 38 ЗЗД), продава го или го дарява. При покупка за себе си безспорно получава недвижимото имущество. При продажба обаче, установената съдебна практика приема, че не е получил имот, а само пари от "пострадалия" купувач (е, как ги е получил тези пари, без да получи преди това имота? "пострадалият" купувач пък каква щета/вреда е претърпял, като е получил самия имот, стойността на който по правило е далеч по-висока от заплатените за него пари?) Странна работа ... При дарението става още по-странно - съдебната практика приема, че изобщо няма престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, а само документно такова и следователно няма пострадал (а това, че истинският собственик е останал без имот, е без значение? странно! и тук отново възниква въпросът, как деецът е дарил имота, без да го е получил преди това?). Ето заради тези неясноти зададох въпроса си. А как разбирате понятията "встъпване в право на собственост" и "получаване на недвижимо имущество"? Напр. д-р Петър Раймундов е едно интервю казва: "Целият проблем [с чл. 212, ал. 1 НК] е в това, че не може да има получаване [на недвижимо имущество], обаче на практика извършителят на измамата получава фактическата власт. Деецът по едно такова престъпление не може да вземе имота и да си го занесе вкъщи, но той получава правото да ползва този имот и да се разпорежда с него, т.е. да го продава. Вярно е, че с престъпление не може да се придобие собственост, обаче докато се разбере, че този имот по такъв начин е придобит, ще изгорят много хора и най-вече неговият първоначален собственик." В тази връзка, ако приемем, че "получаването на имот" представлява "получаване на фактическата власт над имота", тогава може би въпросът КОГА ДЕЕЦЪТ ВСТЪПВА В ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ трябва да се разбира като КОГА ДЕЕЦЪТ ПОЛУЧАВА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НАД ИМОТА? Тогава какъв ли е отговорът? Според мен, това става в момента, в който нотариусът приеме редовното от външна страна пълномощно и пристъпи към изповядване на сделката, а НЕ СЛЕД сделката. Нали нотариусът няма да изповяда сделката, ако не е убеден, че пълномощникът има фактическа власт над имота/встъпил е в правото на собственост/"получил" е имота и има право да се разпореди с него? Не е ли така?

-

На другия ден изпратих имейл до екипа на "Предизвикай правото"

Subject: въпрос по чл. 212, ал. 1 НК

Date: Sat, 19 Sep 2020 20:57:58 +0300

From: Rennie Stoyanova <rennie@softisbg.com>

To: predizvikaipravoto@gmail.com

-

Здравейте, талантлив екип на "Предизвикай правото",

-

Имам въпрос, на който може би само Вие знаете отговора.

В КОЙ МОМЕНТ ДЕЕЦЪТ ПО ЧЛ. 212, ал. 1 НК ВСТЪПВА В ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ, КОЕТО НЕ МУ ПРИНАДЛЕЖИ?

-

Въпросът възникна след прочитане на следното в книгата "Документни имотни измами" на д-р Петър Раймундов (изд. Фенея, 2013):

-

"Проблемите [с приложението на чл. 212 НК, бел. моя, Р.Т.С.] се свеждат до следното: твърди се, че пострадал от измамата е третото добросъвестно лице, платило цената, а не собственикът на имота; предметът на измамата не е имотът, а неоснователно получените пари. Когато обаче деецът по измамлив начин (чрез инкриминиран документ) встъпва в правото на собственост, което не му принадлежи, и се разпореди с имота като със свой, това разпореждане материализира вече намерение за присвояване, с което имотната измама по чл. 212, ал. 1 НК е осъществена. Оттук насетне нищо друго не е нужно за довършване на имотната измама, защото тя вече е приключила от обективна и субективна страна." (край на цитата)

-

Въпросът по-точно е, "В кой момент деецът по чл. 212, ал. 1 НК встъпва в правото на собственост, което не му принадлежи - ПРЕДИ разпоредителната сделка, ПО ВРЕМЕ НА сделката или СЛЕД сделката?"

-

Благодаря предварително.

-

Сърдечни поздрави от Варна!

-

Ренета (Рени) Тодорова Стоянова

-

0888 60 90 72

(отговор не се получи, бел. моя, 03.01.2021)

-

Вж още:

Съдебна практика по чл. 212, ал. 1 от НК - заблудени длъжностни лица

-

Адресат на измамата при престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК

-

Заблудено длъжностно лице и адресат на измамата при документна измама (чл. 212 НК)

-

За какво се използва инкриминираното пълномощно?  Бърз отговор - за заблуда на нотариуса

-

-