За какво се използва инкриминираното пълномощно?

Бърз отговор - за заблуда на нотариуса (става дума за имотните измами)

-

Начало на блога

Този материал е част от информативните материали на тема Разследване на документна имотна измама - правила и пропуски

     -

            По принцип пълномощното - инкриминирано или не - се използва не само за явяване пред нотариус за изповядване на сделката, но и за снабдяване с всички  документи, необходими за разпоредителната сделка. Следователно, то се използва първо пред редица длъжностни лице, които издават съответните удостоверения за наследници, скици и характеристики на имот, данъчни оценки и т.н.

               От гл. т. на наказателното право, още на този етап (снабдяването с документи за сделката) деецът ясно показва, че целта му е да получи имуществото с намерение да го присвои (чл. 212, ал. 1 НК). Но той не го получава нито при съставяне на инкриминираното пълномощното като частен документ, нито при  нотариалното му удостоверяване като официален, нито при получаването на необходимите за сделката документи, а чак когато нотариусът одобри молбата на дееца за изповядване на сделката и пристъпи към подготовката ѝ (назначи час за изповядването ѝ), т.е. чак когато нотариусът, заблуден от инкриминираното пълномощно и представените документи, погрешно приеме, че деецът е упълномощен да действа от името на собственика. Именно в този момент деецът встъпва в правото на собственост върху предмета на имотната измама (присвоявайки си правото да се разпорежда с имота, както намери за добре, под одобрителния поглед на заблудения нотариус), а не когато го дари или продаде, още по-малко пък - когато получи парите от продажбата. Ако приемем обратното, би означавало да съдим крадеца не за това, че е откраднал чуждата вещ, а за това, че я е продал или заложил (примерът с крадеца е от книгата на д-р Раймундов "Документни имотни измами", 2013 г.! точен цитат от стр. 82: "Крадецът отговаря само за откраднатите пари, не и за това, че ги е отчуждил, подарил, заложил или е направил каквото и да е друго неправомерно разпореждане с тях"). 

                     Съвсем ясно е, че ако Нотариусът не приеме пълномощното, няма встъпване в право на собственост, няма разпореждане с чуждия имот като със свой, няма имотна измама - има само недовършен опит за такава.

                    Така че за дееца е от изключителна важност да успее да заблуди нотариуса с редовно от външна страна пълномощно, за да получи имота по см. на чл. 212, ал. 1 НК. А издаденият и вписан нотариален акт само обективира разпореждането с вече получения имот - без значение дали нот. акт е за покупко-продажба или е за дарение, нито на кого е продаден имотът (пак цитирам свободно д-р Раймундов). За съжаление, прокурорите и съдиите като че ли не са чели книгата на д-р Петър Раймундов "Документни имотни измами" и редовно пишат, че деянието по чл. 212, ал. 1 НК се състои в това, че деецът бил получил пари от продажбата с намерение да ги присвои от пострадалия купувач, като пропускат да забележат, че този  "пострадал" купувач е получил имота, т.е. и двамата са се облажили, докато измаменият собственик е останал и без имот, и без пари.     

             Това печално положение се дължи на незнайно как сформирало се у магистратите убеждение, че  заблуденото и пострадалото лице непременно трябва да е едно и също. Как си представят, че на практика става това? Нали при документната измама по правило имаме длъжностно лице, което "пази" имуществото, до което измамникът иска да се добере - в банката е банков служител, в НЗОК пак е служител, в НОИ - пак, в Поземлената комисия - цялата комисия и т.н.? Всеки един от тези служители или членове на комисии може да бъде заблуден чрез инкриминиран документ (пълномощно, фактура, декларация и пр.), без нито един от тях да вади от собствения си джоб пари, нито да се разпорежда със собствените си имоти (без да намалява собствения си патримониум) - вж Съдебна практика по чл. 212, ал. 1 от НК - заблудени длъжностни лица. Нотариусът също е длъжностно лице по см. на чл. 93, т.1, буква "б" и е също такъв "пазител" на имущество, на много ценно имущество - недвижимо. И той също може да бъде заблуден.

           Има много случаи на заблудени нотариуси. Самите те признават, че няма как да установят, дали подписът на упълномощителя или завещателя е истински или не (така си е, те не са нито графолози, нито криминалисти). Проблемът е, че ВКС смята за "еретична" самата мисъл, че нотариусът може да бъде въведен в заблуждение - вж Решение № 550 от 11.11.2010 на ВКС по н.д. № 518/ 2010, в което се твърди, че Нотариусът, както и Съдията, дефинитивно не може да бъде въведен в заблуждение / не може да бъде адресат на измама. Ако се приемело обратното, щяла да рухне съдебната система.    

          Надявам се ВКС да промени мнението си, като съобрази, че съдиите имат на разположение и вещи лица, и спорещи страни, а нотариусът е насаме с две единодушни страни, които като нищо могат да го заблудят.

-

Вж още:

Съдебна практика по чл. 212, ал. 1 от НК - заблудени длъжностни лица

Адресат на измамата при престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК

Заблудено длъжностно лице и адресат на измамата при документна измама (чл. 212 НК)

 -

Начало на блога

Този материал е част от информативните материали на тема Разследване на документна имотна измама - правила и пропуски

-