Решение от 11.01.2010 по НД № 502/2009 на Апел.съд Пловдив

Начало на блога

Обратно към  Съдебна практика - наказателно производство

-

(злоупотреба със средства по програма Сапард)

Източник: http://justicedevelopment.org/finprestupnost/wordpress/wp-content/uploads/2013/11/%D0%A0_459_10-%D0%90%D0%A1-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-212-%D0%9C.%D0%9C.%D0%94..pdf

В теорията и практиката детайлно са разглеждали функцията на порочния документ, използван като средство при осъществяване на документната измама - да създаде привидно основание за разпореждане (по-точно - да създаде впечатление за привидно основание за разпореждане, т. е. заблуждение, че е налице основание за разпореждане, б.м.). За съставомерността на деянието по чл. 212, ал.1 от НК е необходимо не само използването на документ, който е неистински, преправен или с невярно съдържание, но и същият да доказва основанието за плащане (разпореждане), респективно за получаване на имуществото.

При имотните измами с инкриминирано пълномощно, има два важни момента.

Първият е, когато нотариусът приеме пълномощното, без да разбере, че е инкриминирано (нотариусът бива заблуден от документа). В този момент измамникът "получава" имота по см.на чл. 212, ал. 1 НК.

Вторият е, когато измамникът се разпореди с имота. Това обикновено става чрез продажба на цена, доста по-ниска от пазарната (именно разпореждането с имота доказва "намерението да го присвои" по см. на чл. 212, ал. 1 НК )

Двата момента по правило се случват едновременно - в един и същи ден, в кантората на нотариуса. Навикът на българските нотариуси да изповядват сделките по възможно най-бързия начин, без да разгледат внимателно представените документи, неимоверно улеснява имотните измами. И в нашия случай измамата е осъществена от прибързване и недоглеждане - вж Нотариус Иванов 007 не е забелязал, че пълномощното е нередовно от външна страна

При документната измама порочният документ е средство за въвеждане в заблуждение на лицата, които имат разпоредителна власт върху имуществото, че деецът има право да го получи (при имотни измами с пълномощно трябва да бъде "за въвеждане в заблуждение на нотариуса, че деецът има представителна власт", бел. моя). Тоест, документът има двойствено предназначение - да служи като основание, макар и привидно, за получаване на имуществото и да заблуждава съответното лице (нотариуса при имотни измами като нашата, б.м) да извърши акт на разпореждане (при имотните измами нотариусът се заблуждава, а измамникът се разпорежда под одобрителния поглед на заблудения нотариус, бел. моя) Ако инкриминираният документ (официален или частен) не съчетава тези два белега, то същият не би бил годно средство за документна измама. Разбира се, ако документът не изпълнява посочената функция в механизма на престъплението, открит остава въпросът за обикновена измама. (майка ми е жертва на обикновена измама, бел. моя)

в тази хипотеза [чл. 212, ал. 2, бел. моя] деецът (за разлика от този при чл. 212, ал.1 от НК) не получава нищо, а само дава възможност на друг да получи чуждото имущество. Този аспект е убягнал от вниманието на съда (в нашия случай, хипотезата на чл. 212, ал.2 е убегнала от вниманието на прокуратурата, бел. моя)

-

Начало на блога

Обратно към  Съдебна практика - наказателно производство