22.05.2010 г. - Борба на празен ход с имотните измами

Начало на блога

Този материал е част от предложения от юристи за борба с имотните измами

-

Източник: http://www.paragraph22.bg/22-analizi/read/borba-na-prazen-hod-s-imotnite-izmami

-

Имотните измами остават страшен бич за българина, а законодателната, изпълнителната и съдебната власт са все така неадекватни и пасивни в опитите да ги пресекат или предотвратят. До този мрачен извод доведоха обсъжданията по време на проведения в петък (14 май) в Ловеч семинар, организиран от Съюза на юристите в България (СЮБ) и посветен на тази тема.

Истината е, че неправителствената организация на юристите се опитва да свърши работата на държавните органи, чието безхаберие донесе неизброими беди на хиляди българи в периода на т. нар. преход. Опариха се и немалко чужди граждани, решили да се сдобият с имот и да инвестират в България.

Активността на СЮБ доведе до провеждане на първата по рода си национална конференция за имотните измами през ноември 2008 година. Двегодишният период за въвеждане на решителни мерки срещу имотните измамници не изглежда никак кратък, но ако се съди от дискусиите на семинара, положението е плачевно и държавата традиционно не си мърда пръста да го промени.

Дали наказателната политика в България изпълнява отредената й в цял свят превантивна роля, или обратно - стимулира измамите с недвижимо имущество? Търсейки отговора, участниците във форума стигнаха до еднозначния извод, че държавата най-вече бездейства в полза на измамниците. Измамите с използване на фалшиви документи през последните 15 години нарастват с лавинообразен темп. Прехвърлят се не само имоти, но и дялове, акции и цели търговски дружества. Стана ясно, че са необходими промени сега и веднага, защото положението е стигнало до критична точка, гони чужди инвеститори и дори застрашава правната система в страната. Правниците са убедени, че през целия този период имотните измамници са имали силно лоби в Народното събрание, което поддържа законодателството във вид, удобен за престъпна дейност.

Под натиска на фактите тогавашният министър на правосъдието Миглена Тачева сформира работна група с представители на правосъдното министерство, МВР, прокуратурата, Нотариалната камара. Екипът бе натоварен да работи по всички направления на имотните измами - и в наказателното, и в гражданското законодателство, както и в подзаконовите актове. Първата сбирка на работната група се проведе на 10 февруари 2009 г. и състави текстове, които да бъдат вкарани незабавно в законопроекта за промени в Наказателния кодекс (НК). Хората на Тачева дадоха вид, че споделят каузата, но след броени дни се оказа, че са пропуснали да вкарат в проекта ключови предложения от споменатата национална конференция, проведена по същото време.

Едно от тях бе решително да се завишат санкциите за документни престъпления, които са основното средство за извършване на имотните измами. В крайна сметка бе увеличен само размерът на наказанието за фалшифициране на официален документ по чл.308 от НК, което стана затвор до 8 години (ако е с цел имотна облага съответно 10 години). Става дума за преправяне или изготвяне на неистински удостоверения за наследници, на актове за гражданско състояние, нотариални актове, нотариални удостоверявания, на документи за самоличност, документи за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, за регистрация на превозни средства, визови стикери и др. Но незнайно защо следващият чл.309 от НК, който третира фалшифицирането на частен документ, остана непокътнат. Там наказанието е до 2 години, а единственият квалифициран състав, санкциониращ фалшифицирането на ценни книжа, е лишаване от свобода до 3 години. С тази толерантност изготвянето на предварителен договор, на саморъчно завещание или пълномощно, с което може да се прехвърли имот, останаха в един кюп с обикновено заявление за работа, в което заявителят послъгва, за да я получи. Това означава, че дори и фалшификациите на частни документи, които водят до най-тежки последици, могат да бъдат наказвани в общия случай с глоба, тъй като се считат за леки престъпления. Не стига това, ами бившият правосъден министър Миглена Тачева беше наумила да обхване всички тези престъпления с последния закон за амнистия, прокаран от тройната коалиция току преди изборите. Наложи се Съюзът на юристите да реагира светкавично, за да не бъдат включени в него поне умишлените документни измами.

По същия начин членове на работната група реагираха на пожар и с промените в НК. В последния възможен ден (18 февруари 2009 г.) прокуратурата внесе предложения за завишаване на санкциите и в чл.309 от НК, но нищо не се случи. Впрочем тогава стана ясно, че дори и увеличението на наказанието за фалшифициране на официален документ се прави нетолкова заради грижата за правния ред, колкото по политически съображения. По същото време гръмна аферата Драшков-брат, в която огромен имот от 14 декара в идеалния център на София се оказа прехвърлен на частна фирма чрез фалшифициране на подписа не някой да е, а на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов, както и на куп други официални документи, които столичният нотариус Емануил Каракашев оформил в нотариален акт.

Но не само тези предложения на работната група останаха глас в пустиня. Не мина и предложението за въвеждане на специални текстове срещу самоволното завземане на имоти без законно основание, а собствениците им са принудени да водят безкрайни дела, за да докажат правото си на собственост, докато измамниците оспорват всичко и претендират с небивала арогантност за право на придобивна давност.

Провален беше за пореден път и опитът да се преодолее доктринерщината в прилагането на ключовия чл.212 от НК, уреждащ документната измама. От предложенията на работната група за редакции в него остана единствено добавянето на юридическите лица като евентуални получатели на чуждо имущество, прехвърлено чрез фалшив документ. Това не решава принципните разногласия в приложението на този текст, чиито първи две алинеи гласят:

Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Наказанието по ал.1 се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество.

В теорията се спори, а практиката продължава да се раздвоява по въпросите кое е предмет на документната измама - парите или имотът. Непреодолими са и разногласията около това, има ли увредено лице и може ли изобщо да става дума за измама, след като неистинският документ не прави извършителя собственик. Вероятно тази неяснота е причината огромното мнозинство от имотните измами да се квалифицират не като документна измама, каквито са всъщност, а като документно престъпление. То обаче в посочените по-горе случаи е далеч по-леко наказуемо.

-

Начало на блога

Този материал е част от предложения от юристи за борба с имотните измами

-