Колко струваха жилищата и как се придобиваха те по времето на социализма

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Обратно към всички статии и предавания за имотни измами

Източник: БГ спомен, 2019

-

Статията дава отговор и на въпроса, защо не е имало имотни измами тогава ( с мои бележки в синьо, бел. блогър)

-

От началото на 60-те години, поради масовата миграция към градовете започва и масовото строителство на панелни жилищни комплекси за задоволяване на жилищните нужди на непрекъснато нарастващото население на столицата и големите градове. Създадена е и стройна схема на планиране на нуждите на населяващите съответните комплекси: детска градина на 3 до 5 хиляди жители, училище на 15-20 000 жители, поликлиника и кино - на 40-50 хиляди жители. В по-големите комплекси са изградени също т.нар. РУМ-ове, Битови комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и т.н.

              -

             Точно така беше. Много е хубаво е да се планира по този начин. С падането на социализма настъпи хаос. В нашия квартал например, кв. Левски във Варна, се изпонастроиха сумати нови жилищни сгради върху малки парцелчета от едноетажни къщички и стана ужасно нагъчкано. Повечето от новите сгради нямат гаражи, нито паркоместа и сега навсякъде са паркирани коли - по тротоари и тревни площи (бел. блогър, 2020)

-

Към 1989 г. над 60% от населението на страната живее в жилищните комплекси построени основно от стоманобетонни елементи (панели) - произведени предварително в специално промишлено предприятие - Домостроителен комбинат и монолитен стоманобетон (ЕПК). След 1989 строителството на панелни и ЕПК блокове е основно преустановено, като са завършени основно онези, които са започнати като строеж преди 1989.
-
Апартаментите в голяма част от построените жилищни блокове тогава, са зачислени към различните предприятия и учреждения и в тях са можели да бъдат настанени само отговарящите на определени условия работници и служители към съответното ведомство. Така се появяват и т. нар. военни блокове пръснати из цяла България, за кремиковските работници изниква цял нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в много от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „Славейков". Трудовият народ започва да нарича жилищните райони изникващи масово през 70-те години на миналия век в перифериите на градовете  "градски спални".  Тъй като голяма част от жилищата са ведомствени, обитаващите ги заплащат за тях символичен наем на държавата.

-

Повечето от обитавалите тези жилища преди 1989 год. имат възможност да си ги закупят от държавата свободно, едва след 1990 год. Наемането на жилище свободно към края на 80-те струва на наемателите: 90 лв за стая, 130 лв. за гарсионера и 280 лв за тристаен апартамент.

-

              Живяла съм под наем като студентка в София в края на 70-те. Плащах по 30 лв./месец за стая със съквартирантка. После успях да си намеря самостоятелна стаичка само за 40 лв./месец - представляваше преустроена панелна кухня с площ 7-8 кв. м. в чисто нов панелен блок на 7-8 спирки от центъра на столицата (бел. блогър).

-

Поколението започнали работа след края на Втората Световна Война, за 6-7 години са спестявали пари за тристаен апартамент в София, без кредит.

-

                    WOW! За 6-7 години тристаен в София без кредит! Якооо!

-

До към края на 1960-те покупко-продажба на недвижимо имущество е свободна.  През 1969 год. средна месечна заплата (по данни на НСИ) е съставлявала 117,17 лева, а една гарсониера в София се е продавала за 5000 лева, т.е. 42,67 месечни заплати.

-

              Това не го помня. Помня само, че през 1965 цялото семейство (аз, мама, тати и батко) се преместихме в нов апартамент в центъра на Плевен на ул. "Гео Милев" 8. Дотогава бяхме живели под наем в гарсониера от "Жилфонд" блкизо до гарата. Новият ни блок се намираше в идеалния център и представляваше триетажна частна кооперация, тухлена сграда с по три апартамента на етаж и наклонен покрив с цигли. Ние бяхме на втория етаж и разполагахме с голяма кухня, хол, две спални и два балкона. Към всеки апартамент имаше голяма маза и голям таван. Всичко това - само за около 7-8 хил. лв. Аз най-обичах да се качвам на тавана. Там имаше едно голямо старо легло с табла. Лягах на него и си четях необезпокоявано, а като вдигнех поглед, виждах капандурата и наклонените дървени греди, от които есенно време висяха гроздове собственоръчно произведено грозде и дебели плитки с червени чушки и лук. Мазата ни скоро беше преустроена на стаичка с тоалетна и дадена под наем, както и другите мази, така че и сутеренът гъмжеше от народ. Построяването на блока ни през 60-те години на 20-ти век е било организирано на частни начала от Кочо Караджов, един страхотен човек и велика личност. Енергичен, деен човек, предприемач в истинския смисъл на думата. Ние, децата, го наричахме чичо Кочо. Помня го винаги бодър и засмян. Поздравяваше ни весело със "Здравейте, бръмбари!". Запяваше, и ние с него, "Три танкиста, три веселых друга -- Экипаж машины боевой." Имаше прекрасен, плътен глас и незабравимо, оптимистично излъчване.

-

До края на 1960-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент, носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, нормиран (символичен) наем, който държавата определи.

-

От началото на 1970-те влиза в сила нов закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувача и на каква цена ще купи недвижимия имот.  Всеки който желае да се сдобие с жилище след 1970-те, се записва в списък и чака на опашка. Държавна комисия определя кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него дава жилище, с държавен кредит за 20 години (ново строителство), на цена дотирана от държавата.

-

                   За списъците помня, че през 80-те чакахме да мине комисия и да ни запише като крайно нуждаещи се. По онова време вече живеехме във Варна и имахме две малки деца, но нямахме собствено жилище. Плащахме свободен наем - 145 лв./месец за гарсониера в кв. "Чайка" (плащаше го предприятието на свекър ми всъщност; не знам как е бил уреден този въпрос). В деня, когато комисията щеше да мине, всички се събрахме в двустайния на родителите на мъжа ми - уж че живеем там заедно 4 възрастни и две деца.  Включиха ни в списъка, обаче не ни дадоха големи надежди, понеже имало много чакащи, също с деца като нас. Затова баща ми се разтича да търси връзки по партийна линия, дано ни сложат по-напред в списъка. Но не се наложи, защото мъжът ми успя да се включи в частна кооперация по линия на неговото предприятие. Така през 1985 г. се сдобихме с панелен апартамент, в който живеем и досега. Щяхме да го изплащаме до 2016 по около 30 лв. на месец, но през 90-те се наложи набързо да го изплатим целия, защото казаха, че цените щели да се вдигат драстично, както и действително стана. Понастоящем апартаментът ни, за който от 1985 до към 1995 сме платили общо около 11 хил. лв, струва около 50 хил. евро (бел. блогър, 2020).

-

Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: Цена на едностаен (панелен) апартамент в София е 9001 лева, при отпускане на държавен жилищен кредит от ДСК, с лихви по-малки от инфлацията. Цена на двустаен апартамент в столицата - 14 304 лева.  Цена на тристаен апартамент - 20 000 лева. Алтернатива за сдобиване с жилище без чакане на опашка съществува и при социализма, но на пазарни цени, без дотации от държавата: Цена на едностаен апартамент - 10 000 US$ (30.000 - 40.000 лева по черен курс, т.е. конвертируем курс на долара). Според някои неофициални източници, в средата на 1980-те, един тристаен апартамент в центъра на София, се е продавал нелегално за 40 000 - 50 000 лева (как ли е ставало? без нотариус сигурно, бел. блогър).

-
          По времето на Тодор Живков се утвърждава и правилото, че сам човек или семейство имат право да притежават един апартамент до 120 кв.м. в окръжен град и една вила. Хора на изкуството или науката имат право допълнително на кабинет към апартамента на площ до 20 кв.м. С цел да придобият нов апартамент, при условие че вече имат един, хората или са се развеждали (по-рядко) или са прехвърляли (най-често) вече съществуващия апартамент на своите деца.
-

          Доста ограничения наистина... Но пък не е имало имотни измами! (бел. блогър)

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Обратно към всички статии и предавания за имотни измами