-

Начало на блога

Това решение е част от материала Извадка от съдебни решения за нищожни преписи от решения на поземлени комисии

-

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

Габрово, 17.07.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на трети юли, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЦОНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря Радослава Кънева и с участието на прокурор А. Александров- прокурор от Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.д. № 87 от 2013 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.14, ал.3, изр. последно от ЗСПЗЗ.

Образувано е по повод депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ касационна жалба с вх. № 627 от 06.06.2013 г., подадена от Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ Севлиево, чрез Началник ОСЗ, против Решение № 180 от 15.05.2013 г. на Районен съд Севлиево /СРС/, постановено по гр.д. № 405 от 2013 г. по описа на същия съд. С атакувания съдебен акт е постановено следното: съдът "прогласява нищожност и отменя решение на Общинска служба по земеделие Севлиево взето с протокол № 258 от 10.11.1997 г. по преписка с вх. № 1820 от 22.01.1992 г. със заявител К. А.К., с което е отказано да се признае право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: 1.4.000 дк. втора кат. в м "****", 2.2.000 дк. първа кат. в с.м. и 3. 6.000 дк. първа кат. в "****" всички в землището на Севлиево, с мотив чл.14, ал.7, във вр. с §.32 ЗСПЗЗ, §.1 от ДР на ЗСПЗЗ и Заповед № РД-09-14-82 от 12.11.1997 г. на МЗГАР по иск от наследник З.К.А. ***. Осъжда ОСЗ Севлиево да заплати на същия разноски по делото от 150.00 лв. на основание чл.78 ал.1 ГПК.".

Мотивите, на които се основава съдебният акт с така представеното съдържание, се изразяват в това, че, съдът приема, че процесното решение, представено по преписката, съставлява административен акт /АА/ и, едновременно с това, като документ е официален диспозитивен такъв, ползващ се с формална доказателствена сила. Жалбоподателят /погрешно посочен като ищец в производството по обжалване на индивидуален административен акт/ А. твърдял, че процесното решение съществувало в няколко копия, в които били вписани различни имена на членовете на колективния орган, който го е постановил. Процесният ИАА се явява нищожен, т.к. е постановен от Общинска служба "Земеделие" Севлиево, а е следвало да бъде постановен от Поземлена комисия /ПК/ Севлиево, т.к. към момента на изготвяне и обявяване на решението се е прилагала разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ и съществуващ орган е именно ПК, която се състои от председател, секретар и нечетен брой членове. От титулната част на приложения ИАА било видно, че същото е постановено без участието на секретар. Несъответствието в състава на комисията води до извод за липса на компетентност у органа, издал акта, като последният е опорочен до степен нищожност.

Касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. Излагат се доводи в подкрепа законосъобразността на процесния АА, изразяващи се конкретно в следното: Към момента цялата информация от архива по възстановяването на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ може да се извлече единствено от цифрова база данни, която се съхранява в ОСЗ Севлиево като специализиран софтуер. При разпечатката на решението от тази база в състава на комисията като членове са зададени настоящи служители на ОСЗ Севлиево, а не на ПК Севлиево, въпреки, че решението е постановено от ПК. С изменение на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.98/28.10.1997 г. се премахва служебното начало ОСЗГ /сега ОСЗ/ по свой почин да отменят или изменят влезли в сила свои решения и във вр. с §.32 от ЗИДЗСПЗЗ по изключение се предоставя възможност в едномесечен срок от влизането му в сила ПК /ОСЗ/ да преразгледат решенията си и при наличие на предпоставки от хипотезата на тази разпоредба да изменят вече постановени свои решения, въпреки, че двугодишният срок за това е изтекъл. Предвид тази разпоредба ПК Севлиево е преразгледала свои решения и при наличие на основания затова ги е изменяла. При разглеждането на преписката с вх. № 1820 се оказва, че процесните имоти били заявени за възстановяване с декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ /отм./, поради липса на писмени доказателства по чл.12, ал.2 от същия нормативен акт. В случая заявителят не е представил писмени доказателства, което давало възможност процесните имоти да бъдат отказани за възстановяване поради наличието на основания по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Видно от приложеното по делото заверено копие от решение, същото е подписано от нечетен брой членове и от секретар, което не отговаря на констатациите, съдържащи се в мотивационната част на атакуваното първоинстанционно съдебно решение. Поради изложеното в касационната жалба се моли решението на СРС да бъде отменено. Приложената в последствие писмена защита е със съдържание, аналогично на подадената до ГАС жалба, нови доводи не се навеждат, не се сочат и нови доказателства. В проведеното по делото о.с.з. касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът З.К.А., изпраща отговор на постъпилата жалба, с който я оспорва. Същият излага съображения в насока, че оригиналът на процесното решение не е представен. Недопустимо е да липсва оригинален ИАА с подписи на членовете на колективния орган, който го е издал и да остава неизяснено кои са били тези членове. Липсват и каквито и да било подписи на това копие от решение. Липсват и доказателства за връчването на процесния акт на наследниците на заявителя, който е починал близо 5 години преди издаването му. А. твърди, че той, като такъв наследник, е получил екземпляр от акта за първи път едва на 04.03.2013 г., поради което може да иска не само прогласяване на неговата нищожност, но и установяване на незаконосъобразността му.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, пледира за потвърждаване на решението на СРС.

Съгласно чл.218, ал.1 от АПК, Административен съд Габрово разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, а на основание ал.2 провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът не извършва служебна проверка само досежно наличието на процесуални нарушения, на които жалбоподателят не се позовал изрично в срока за подаване на касационната си жалба.

С жалба, наименована "искова молба", З.К.А. се е обърнал към СРС с молба за прогласяване на нищожност и отмяна на решение по протокол № 258 от 10.11.1997 г. на ПК Севлиево, издадено по преписка вх. № 1820 от 22.01.1992 г., с което се отказва признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на трите, посочени по- горе, имоти, на основание чл.14, ал.7, във вр. с §.32 от ЗСПЗЗ, §.1 от ДР на същия закон и заповед № РД-09-14-82 от 12.11.1997 г. на МЗГАР- отказват се имотите, заявени с клетвена декларация при наличие на писмени доказателства по смисъла на чл.12, ал.2 от същия нормативен акт. В жалбата се твърди, че липсва оригиналът на този акт, поради което ОСЗ Севлиево издавала различни преписи от решението, в които сочи и различни имена на членовете на комисията. На нито един от тези преписи не са положени подписи. Решението е нищожно поради липса на компетентност у автора му, като този автор не може да бъде и установен по категоричен начин. Освен това то е издадено при наличие на друго решение по същата преписка /обективирано в протокол № 15 от 24.08.1993 г./, което е влязло в сила и с процесното е пререшен въпрос, вече решен със стабилен АА, което е недопустимо.

От приложената по делото преписка става ясно, че жалбоподателят З.А. е наследник /син/ на К. А.К., починал на 27.01.1992 г. К. К. е подал заявление вх. № 1820 на 22.01.1992 г. до ПК Севлиево, с което е изявил желанието си да му бъде възстановена на основание чл.10-12 от ЗСПЗЗ и чл.13 от ППЗСПЗЗ собствеността върху земеделски земи в землището на гр. Севлиево, ЕКНМ 65927: две ливади в местност Чакърчиир, съответно от 4 и 2 дка /ІІІ и ІІ категория/, нива в местността **** от 6 дка, І категория, лозе в същата местност от 3.6 дка и нива в местност Турски гробища от 6.6 дка, І категория. Заявлението е било съпроводено с подадена декларация за два броя ниви, съответно от по 4 и 6 дка в местностите Чакърчиир и ****, както и ливада от 2 дка в м. Чакърчиир. Приложена е и записка за вписване на нотариален акт за продажба от 05.01.1938 г. за нива в м. Турски гробища от 3.6 дка.

Приложена е заверено копие от протокол № 258 от 10.11.1997 г. на ПК Севлиево, заверен от ОСЗ Севлиево, като в състава на комисията са посочени: Ил. Х.- председател, Т. Б.- секретар, членове: П. С., Т. М., Ст. Д. и В. П.. На това заседание на комисията са разгледани преписките по различни заявления, вкл. и преписка № 1820 по подадено заявление от К. А.К. /л.20/. В протокола е вписано по повод това заявление: "Отказва: нива 4.00 дка м. ****; нива 6.00 дка м. Могила и ливада 2.00 дка м. ****" с мотива, че имотите са заявени на база клетвена декларация при налични други писмени доказателства, без да се сочи, кои са те. Положени са пет подписа- на секретаря, на председателя и на трима членове на комисията, като за В. П., като член на комисията, такъв липсва.

Към преписката е приложен и препис /л.5/, също заверен от ОСЗ Севлиево, на протокол № 258 от 10.11.1997 г. с посочен друг състав на комисията, неподписан от който и да било от членовете й. Същият има посочен за свой автор "Общинска служба по земеделие" Севлиево, със същото съдържание и мотиви, като посоченото по- горе заверено копие от административен акт. ГАС намира, че този препис не съставлява решение на ПК Севлиево, не съставлява индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване. Към 10.11.1997 г. ОСЗ Севлиево не е съществувала като колективен орган. Този преписът не съставлява окончателен документ, нито да е равнопоставен на оригинала или на заверено копие от такъв, точно защото липсва съществена част от него- подписите на съставителите му. На обжалване следва да подлежи изявлението на ПК Севлиево, приложено към преписката, подписано от петима нейни членове. Освен това на копието на протокола, издаден от името на ПК Севлиево, е поставен щемпел със съдържание "вярно с оригинала", т.е. за него се твърди, че това е копие на оригиналното решението, което е и логично, поради посочения автор и положените подписи. То не е оспорено от А. в проведеното по делото о.с.з. при представянето и приемането му, нито по- късно. Докато на преписа от решението с посочен автор- ОСЗ Севлиево не е посочено, че същият е сверен с оригинала, на него е поставено само отбелязването "заверил преписа", но от какъв документ е този препис- от оригинал, от извлечение на оригинал/ копие или от друг препис, това не е посочено. Поради тази причина ГАС намира, че обект на обжалване пред СРС е именно решението, обективирано в протокол № 258 от 10.11.1997 г. на Поземлена комисия Севлиево. Според действалия към датата на издаване текст на чл.31, ал.1 от ЗСПЗЗ органи по поземлената собственост са Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и поземлените комисии. Дори и да бъде прогласена нищожност на решение на ОСЗ Севлиево от 10.11.1997 г., какъвто акт не съществува, то решението, обективирано в протокол № 258 от същата дата на Поземлена комисия Севлиево остава като наличен административен акт, който не е отменен и чиято нищожност не е прогласена по съответния ред. Очевидно не това е била волята на жалбоподателя- да бъде отменен ИАА, който не съществува в правния мир, издаден от несъществувал през 1997 г. орган и неподписан от членовете му.

ГАС взе предвид, че според правната теория неподписаният акт не е нищожен, а се счита за недовършен, поради което и не може да бъде атакуван. Липсата на подпис означава липса на властническо волеизявление, което е равносилно на липса на АА, който остава само проект. Недовършените актове не са порочни, те просто не съществуват за правния мир. /Административно право на Република България- Обща част, Проф. д-р Дерменджиев, И., доц. д-р Д. Костов и доц. д-р Д. Хрусанов, изд. Тилиа, 1996 г./ Това е още една причина, поради която настоящият състав на ГАС не приема, че обект на атакуване е преписът от решение, находящ се на л.5 от гр.д. на СРС с автор- ОСЗ Севлиево. Произнасянето по жалба срещу такъв акт би било недопустимо, поради така изложеното. С оглед защита правните интереси на жалбоподателя А. ГАС приема, че в производството пред СРС не е уточнен ИАА- обект на оспорване и съдът се е произнесъл по действителността и законосъобразността на несъществуващ акт, което е недопустимо.

В проведеното по делото о.с.з. от 14.05.2013 г. жалбоподателят А. не е оспорил представените от ответната страна документи от преписката, вкл. и решението на ПК Севлиево, както бе посочено по- горе.

Мотивите на първоинстанционния съд, поради които той е постановил съдебния си акт с настоящото му съдържание, почиват на разсъждения, свързани само с копието от неподписан документ, издаден от името на ОСЗ Севлиево. Административното производство, обаче, няма за обект установяване съдържанието и автентичността на документ. За него СРС сочи, че следвало да бъде издаден от ПК Севлиево, без да обсъжда ИАА, приложен към преписката- протоколно решение на ПК, което, за разлика от преписа, издаден от името на ОСЗ, е подписано и изхожда от легитимен към датата на издаването му орган. В това решение на ПК има както секретар и председател, така и редови членове на комисията. Според чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, със съдържанието му към 10.11.1997 г., ПК се състои от председател, секретар и нечетен брой членове. Процесното решение на комисията е подписано от секретаря, председателя на комисията и от трима членове /нечетен брой/, според изискванията на тази нормативна разпоредба. При обсъждане на компетентността за издаване на акта, съдът сам е взел предвид разпоредбите, относими за ПК, а е пренесъл изискването към сега действащите според ЗСПЗЗ органи по поземлената собственост- ОСЗ.

На следващо място следва да се отбележи, че съдът не е извършил преценка на допустимостта на производството и в друго отношение, като не е отчел, че на атакуване пред съда по силата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ подлежат решенията на ОСЗ /бивши ПК/ за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне и възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. СРС не е направил преценка дали процесният акт, след като изясни кой акт е атакуван действително пред него, подлежи на обжалване, като попадащ в тази категория или в друга, при която е предвидено атакуване по съдебен ред за действителност и законосъобразност.

На следващо място касационната инстанция отбелязва, че СРС се е произнесъл с неясен мотив- той едновременно и прогласява нищожност и отменя един и същ акт, което е недопустимо. Отмяната и прогласяването на нищожност имат различни правни последици, възникват от различни хипотези. Това, че А. е посочел, че желае и двете, не означава, че съдът е следвало точно по този начин да построи своя диспозитив. СРС е следвало да изиска от А. да поясни волята си, в случая- какво е точното му желание, вкл. и каква е алтернативната поредност в различните му искания, т.к. са налице такива. При налично административно производство, каквото се явява всяко с обект на правен спор- действителност и законосъобразност на административен акт, съдът прилага правилата на АПК. Според чл.172, ал.2 от кодекса при решаването на правния спор той следва да избере една от изчерпателно изброените хипотези- да обяви акта за нищожен, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. Тези варианти не могат да се кумулират /да се прилагат едновременно/ по отношение на един и същ акт, т.к. всеки от тях изключва прилагането на останалите. Настоящата инстанция не може да тълкува каква е била в случая действителната воля на съда- да обяви ИАА за нищожен или да го отмени. Т.к., видно от изложеното по- горе, съдът не е уточнил по категоричен начин волята на жалбоподателя и се е произнесъл по акт, който не подлежи на оспорване, решението му следва да бъде обезсилено, а не прогласено за нищожно поради налична неяснота в диспозитива, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав, при което, с оглед спазване процедурата по АПК и на основание чл.170, във вр. с ч.9, ал.4 от кодекса, същият следва да изиска от жалбоподателя да посочи конкретно кой административен акт обжалва, да събере служебно относими, но неприложени към спора доказателства- относно връчването на оспорения акт на заинтересованите лица, наличието на визираните в атакуваното решение на ПК Севлиево писмени доказателства по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ, на които този орган се позовава в мотивите си, цитираното от жалбоподателя решение за възстановяване, прието с протокол № 15 от 24.08.1993 г. /за да се сравни дали и доколко възстановените с него земи, ако има такива, се покриват с процесните, по отношение на които е издаден атакувания ИАА, както и да се прецени доколко ПК е имала за свое правомощие преразглеждане на вече решен въпрос, при наличие на припокриване с налично по- старо решение/ и други доказателства, имащи отношение към изясняване на спора от фактическа страна. Едва след преценка допустимостта на административното производство, съдът следва да премине към разглеждане на подадената жалба по същество, като обсъди основания за действителност и законосъобразност на акта и да постанови ясно и мотивирано решение, с диспозитив, съответстващ на приложимите към случая процесуални нормативни правила.

Като не е изяснил предмета на спора, не е събрал относимите и допустими доказателства за изясняването му, обсъдил е и се е произнесъл по недовършен АА, неподлежащ на обжалване и не се е произнесъл с ясен диспозитив, СРС е изготвил едно недопустимо решение, което налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, във вр. с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, настоящият касационен състав при Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА по жалба на Общинска служба по земеделие Севлиево с вх. № 627 от 06.06.2013 г. по описа на ГАС, съдебно решение № 180 от 15.05.2013 г., постановено по гр.д. № 405 от 2013 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е прогласена нищожност и е отменено решение на Общинска служба по земеделие Севлиево, взето с протокол № 258 от 10.11.1997 г. по преписка вх. № 1820 от 22.01.1992 г. със заявител К. А.К., с което е отказано признаване право на установяване на собствеността с план за земеразделяне на посочените в същото имоти и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да се съобрази с указанията, дадени в настоящия съдебен акт при новото си произнасяне.

Касационното решение е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ

ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ

2. /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ

-

-

Начало на блога

Това решение е част от материала Извадка от съдебни решения за нищожни преписи от решения на поземлени комисии

-