РС-Асеновград - Решение от 01.07.2013 по гр. дело № 506/2013

Начало на блога

Това решение е част от материала Извадка от съдебни решения за нищожни преписи от решения на поземлени комисии

-

Р Е Ш Е Н И Е

№.......

гр. Асеновград, 01.07.2013 год.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

            Районен съд Асеновград, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                       Районен съдия: Мария Терзиева

При секретаря Й.Т.

Като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 506 по описа на съда за 2013 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Депозирана е жалба от Ж.К.К., А.К.К., Л.К.Т. - като наследници на Камен Емилов К., чрез адвокат М.Н. против решение № 516 А/ 12.02.1993 г. на ПК Лъки по преписка вх. № 1462/18.02.1992 г. на ПК гр. Лъки, с което се твърди, че отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на: нива от 6.420 дка, находяща се в землището на град Лъки, в м. „Стофура".  Молят да се отмени решение № 516 А/ 12.02.1993 г. на ПК Лъки, в частта в която е отказано възстановяване на правото на собственост на общия наследодател Камен Емилов К. в съществуващи стари реални граници, като неправилно и незаконосъобразно, както и да се признае правото на възстановяване на собствеността върху имота. Претендират разноски.

ОС „Земеделие" гр. Лъки не изразява становище по жалбата.

Видно от приложената преписка и писмото, с което е изпратена от ОС „Земеделие" гр. Лъки е, че решението не се съхранява в оригинал и липсва данни да е било съобщено на жалбоподателите или техния наследодател.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания приема за установено следното: Производството е по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Съобразно тази разпоредба   решенията на общинската служба по земеделие   се съобщават на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс и могат да се обжалват в четиринадесетдневен срок пред районния съд.

Поради изложеното съдът счита, че жалбата е допустима - подадена в срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на обжалване пред районните съдилища.

Подадената жалба е в срок, тъй като няма данни решението да е било съобщавано по реда, указан в закона, от когато започва да тече срока за обжалване на заинтересованите страни, поради което и срок за обжалване не е започнал да тече. Жалбоподателите са наследници на лицето, по отношение на което е постановен акта, поради което и имат правен интерес от обжалването.

От фактическа страна съдът установи следното - жалбоподателите са наследници на Камен Емилов К., видно от представения препис на удостоверение за наследници № 08-21-238/20.03.2013 г.

Въз основа на заявление № 1462/1992 г. на Камен Емилов К. за възстановяване на земеделски земи пред ОПК Лъки, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е била образувана административна преписка № 1462/18.02.1992 г.

По същата преписка е постановено решение № 516А от 12.02.1993 год. на ПК гр. Лъки, което е предмет на жалбата, в частта си, в която е отказано възстановяване в стари реални граници на правото на собственост върху нива от 6,420 дка в местността Стофура, поради липса на доказателства за 5 дка и застрояване с обор на ТКЗС в частта от 1,420 дка. Със същото решение е признато правото на възстановяване на нива от 15,000 дка в стари реални граници, в местността Стофура, в землището на гр. Лъки, при граници мера и гора-ливада. 

Видно от приложената преписка и писмото, с което е изпратена от ОС „Земеделие" гр. Лъки е, че решението не се съхранява в оригинал. На изпратения препис от решението е посочено, че е подписано от председател, секретар и членове.

В последствие е постановено решение № 516А/30.09.1998 г. на ПК гр. Асеновград, с което е индивидуализиран един от възстановените в стари реални граници имоти, който се е намирал в регулационните граници на населеното място, като е указано, че същото се издава в изпълнение на чл. 18 д, ал. 4 от ППЗДПЗЗ и допълва и изменя решение № 516А от 12.02.1993 год. Със същото се възстановява в съществуващи (възстановими) стари реални граници ливада от 1,601 дка в местността Стофура, описана с площ, категория, местност, граници и ливада от 10,049 дка, в местността Стофура, описана също с площ, категория, местност, граници и съседи.

            При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Оспорва се законосъобразността на решение № 516 А/ 12.02.1993 г. на ПК Лъки, в частта в която е отказано възстановяване на правото на собственост на общия наследодател на жалбоподателите Камен Емилов К. в съществуващи стари реални граници върху нива от 6.420 дка, находяща се в землището на град Лъки, в м. „Стофура".

Съгласно действалата към момента на постановяване на административния акт разпоредба на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП, задължителен елемент от съдържанието на административния акт и условие за неговата действителност е същият да е подписан от лицето (лицата), от чието име изхожда обективираното в акта волеизявление. В случая административният орган е представил препис от Решение № № 516 А/ 12.02.1993 г. на ПК Лъки със заверка „препис" и печат на ОСЗ Лъки, който не съдържа подписите на нито един от членовете на комисията, включително на председател и на секретар. Доколкото именно Решение № № 516 А/ 12.02.1993 г. на ПК Лъки е оспореният административен акт, настоящият съд е длъжен да извърши служебна проверка за неговата валидност и на първо място дали е налице формирано и обективирано по надлежния ред волеизявление на компетентния орган. В изпратената преписка не се съдържа оригинал или подписан препис от административния акт, а в писмото, с което е изпратена на съда е посочено изрично, че оригинал на акта няма запазен. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в редакцията обн. ДВ бр.34 от 1992г., действала към момента на постановяване на оспореното решение, поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. По делото не е представен оригинала на оспореното решение, а само компютърна разпечатка със заверка „препис" без никакви подписи и е налице изявление, че липсва оригинала на акта, поради което и не е ясно как е изготвен представения препис, на който е отбелязано, че е подписан от председател, секретар и двама членове на комисията. При липса на проведено пълно главно доказване от ответника по жалбата, в чиято тежест по аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже законосъобразността и правилността на акта, следва да се приеме, че не е установено спазване на изискването на действалата към датата на издаване на заповедта разпоредба по чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (идентично по съдържание с това по чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК), а именно административният акт да е подписан от лицата, посочени като издател. Това представлява особено съществен порок за валидното действие на административния акт, във всички случаи обосноваващ неговата нищожност, за което съдът следи служебно. С оспореното решение не са индивидуализирани имотите, възстановен в стари реални граници. Посочено е, че те се възстановяват в стари реални граници, но за тях няма описание на граници, а е посочена само местност и площ, като за граници са посочени гора и мера-ливада, които не са конкретизирани, поради което и по същество липсват посочени граници на имота а и следователно каквато и да е индивидуализация на имота. Поради това решението не може да се счете като такова по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като липсва задължителното индивидуализиране на имота, както е постановено и в разпоредбата на чл. 18 ж от ППЗСПП.

            Поради това и съдът счита, че следва да се постанови решение, с което да се обяви нищожността на оспорения административен акт.

            Тъй като след постановяване на обжалваното решение е постановено друго, което не е предмет на проверка, с което административния орган се е произнесъл по част от заявените пред него претенции, включително по отношение и на част от имота, за който претендират жалбоподателите, като няма данни по преписката да е налице произнасяне и по отношение на останалата част от заявените за възстановяване земи, следва преписката да бъде върната на административния орган, който да се произнесе с валидно решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респективно чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като прецени по отношение на кои от заявените земи няма произнасяне по заявлението и да се произнесе по отношение на частта от заявения за възстановяване имот, при обсъждане на предпоставките за това. При постановяване на валидно решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ по цялото искане на заявителя, може съда да преценя неговата законосъобразност, но не и да постановява такова, което е от компетентността на административния орган, поради което и не следва да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства относно наличие на законовите предпоставки за възстановяване на заявения имот в стари реални граници.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК следва да бъде обявена нищожността на обжалваното решение.

Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание  чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдена ответната ОС „Земеделие" Лъки да заплати на жалбоподателите разноски  по производството в размер на 200 лв. възнаграждение за адвокат, като по делото не се дължи държавна такса, такава не е искана от съда, поради което и внесената такива от жалбоподателя не подлежи на репариране.

           Мотивиран от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 516 А/ 12.02.1993 г. на ПК Лъки по преписка вх. № 1462/18.02.1992 г. на ПК гр. Лъки.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие"  гр. Лъки да заплати на Ж.К.К., ЕГН: **********,***, А.К.К., с ЕГН: **********,*** и Л.К.Т., с ЕГН: **********,***, чрез адвокат М.Н.,***.  разноски по производството в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

-

Начало на блога

Това решение е част от материала Извадка от съдебни решения за нищожни преписи от решения на поземлени комисии