Админ. съд-Пловдив - Решение от 23.10.2009 по КАД № 1501/2009

Начало на блога

Това решение е част от материала Извадка от съдебни решения за нищожни преписи от решения на поземлени комисии

-

 

 

 

                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            

                            Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 1338

гр.Пловдив, 23 . 10 . 2009г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на  шестнадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Здравка Диева

                                                                                       Членове : Милена Дичева

                                                                                                       Недялко Бекиров

     

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Георги Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно  административно дело № 1501/2009г., взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава XII от Административнопроцесуалния кодекс и чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ. Образувано е по касационна жалба на С.А.К. чрез пълномощника адв.В.Т.-*** срещу решение № 278 /10.07.2009г., постановено по адм.д.№ 1326 по описа за 2008г. на Районен съд-Асеновград, с което по протест на РП-Асеновград е обявена нищожност на: Решение № 3000/09.11.1994г. на ПК-Лъки по преписка вх.№1503/19.02.1992г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А.А.К.. в съществуващи стари реални граници върху-ливада от 3.000 дка в м."Чучля", ливада от 4.000 дка в м."Бел.Земл.", нива от 0.500 дка в м."Низамов Гидик", нива от 1.000 дка в м."Гроба", нива от 2.000 дка в м."Бодурово", нива от 0.500 дка в м." Моста", нива от 0.500 дка в м."Шерифова сая", нива от 2.000 дка в м."Мелеша", пл.пасища от 4.000 дка в м."Солацко", пл.пасища от 2.000 дка в м."Солацко", пл.пасища от 2.000 дка в м."Бодурово"-всички в землището на с.Белица; Решение № 3000/09.11.1994г. по преписка вх.№ 1503/19.02.1992г. на ПК-Лъки, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А.А.К.. в съществуващи стари реални граници върху-нива от 4.815 дка в м."Чучуля", нива от 0.503 дка в м."Низамов Гидик", нива от 2.027 дка в м."Бодуровото", пасище, мера от 4.051 дка в м."Бодуровото", пасище мера от 3.935 дка в м."Солатско", пасище мера от 1.294 дка в м."Солатско"; Решение № 3000/09.11.1994г. по преписка вх.№ 1503/19.02.1992г. на ПК-Лъки, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А.А.К.. в съществуващи стари реални граници върху: ливада от 3.000 дка в м."Чучля", ливада от 4.000 дка в м."Бел земл.", нива от 0.500 дка в м."Низамов Гидик", нива от 1.000 дка в м."Гроба", нива от 2.000 дка в м."Бодурово", нива от 0.500 дка в м."Моста", нива от 0.500 дка в м.""Шерифова сая", нива от 2.000 дка в м."Мелеша", пл.пасища от 4.000 дка в м."Солацко", пл.пасище от 2.000 дка в м."Солацко", пл.пасища от 2.000 дка в м."Бодурово" - всички в землището на с.Белица; Решение № 3000/24.03.2000г. по преписка вх.№ 1503/19.02.1992г. на ПК-Лъки, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А.А.К.. в съществуващи стари реални граници върху: ливада от 2.698 дка в м."Чаталдере", ливада от 1.518 дка в м."Чаталдере". АРС е върнал преписката по заявление вх.№ 1503/19.02.1992г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на С.А.К./А.А.К.. на Общинска служба "Земеделие"-гр.Лъки за ново произнасяне по отношение на заявените имоти.

В жалбата са изложени доводи за идентичност на решения с №№ 3000/09.11.1994г. относно имотите, върху които е възстановено правото на собственост. Решенията са представени с протеста под форма на различни актове, с издатели ПК и ОСЗГ, с различни вписани длъжностни лица и без подписите им. Твърди се на практика да съществува само едно решение на ПК -Лъки с № 3000/09.11.1994г. по преписка вх.№ 1503/19.02.1992г. със съдържание, различно от приложените към протеста актове. Касаторът намира да не е обсъдено представеното решение на ПК-Лъки под същия номер 3000 от 09.11.1994г., което е подписано и носи печат на комисията, а съдържанието му касае възстановяване на правото на собственост върху 7 от същите 11 имота и отказ относно други 4. Порокът на съдебният акт се състои в необсъждане невярното съдържание на приложените към протеста решения на земеделската служба и липса на извършена преценка за нищожност върху оригиналното решение-обявена е нищожност на несъществуващи административни актове. Аналогични са аргументите за решение № 3000/09.11.1994г., за възстановяване право на собственост върху 6 имота, предвид представено оригинално решение на ПК за същите имоти, но от 18.02.1998г. За решението от 24.03.2000г. се счита да е постановено от надлежен състав по смисъла на чл.60 ал.4 ППЗСПЗЗ, тъй като справката от МЗХ за щатния състав на общинската служба към 2000г. е видно, че длъжностните лица са три.

Пред касационната инстанция жалбоподателят е процесуално представен от адв.Р.. Освен, че поддържа жалбата, изтъква липсата на правен интерес за районна прокуратура да иска обявяване нищожността на решения на земеделската служба. Поискана е цялостна отмяна на съдебното решение във вр. с касационното основание по чл.209 т.3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответникът в производството ОСЗ - Лъки не изразява становище по жалбата и по същество.

Районна прокуратура-Асеновград, не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура - Пловдив, представлявана от Прокурор Георгиев счита касационната жалба за неоснователна и подлежаща на отхвърляне.

Заинтересованата страна - Д.С.К. не е изразил становище по жалбата и спора.

Заинтересованата страна Р.А.К. е представляван от адв.Руменов и поддържа жалбата.

Административният съд, като извърши проверка на оспореното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка, жалбата е неоснователна.

Правилно районният съд се е произнесъл по основателност на протеста на Районна прокуратура-Асеновград, тъй като същият е процесуално допустим и покрива функцията на жалба. Разпоредбата на чл.147 във вр. с чл.126 АПК визира активната легитимация на субектите да сезират административния съд, като в ал.2 това право е предоставено изрично на прокурора за случаите по чл.16 от кодекса. Освен това, прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото. Към настоящият момент действа ТР № 4 от 16.07.2009г. на ВАС, ОС на колегиите, отхвърлящо всякакво съмнение относно участието на прокурора в административни дела. Съдебното производство пред АРС е административно и е подчинено на процесуалните условия и принципи на АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред Районен съд-Асеновград са били четири решения на общинската земеделска служба-гр.Лъки, като три от тях носят един и същ номер и дата на издаване /09.11.1994г./, а последното е от 24.03.2000г. Всички протестирани за нищожност административни актове са издадени по преписка вх.№ 1503/19.02.1992г. Съображенията за липса на компетентност на органа-издател на всички актове са приети за основателни от първоинстанционният съд. След преценка на събраните по делото писмени материали, включително представените от Ст.К. чрез адв.Т. оригинални решения на земеделската служба /л.3 от съдебното решение/ и справка от МЗХ на л.92-94 за щатния състав на ПК-Лъки, ОСЗГ-Лъки за периода м.11.1994г. до м.03.2000г., с позоваване на специалната разпоредба на чл.60 ППЗСПЗЗ към релевантните периоди, АРС е обосновал съдебният акт.

Компетентността на административния орган представлява кръга въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той е едновременно овластен и задължен да решава. Конституцията и АПК /чл.4 ал.1/ прогласяват принципа на законоустановеност на компетентността на административните органи. Тя следва да произтича пряко от закона, а органите могат да действат само въз основа на закона и в рамките на правомощията си. В случая протестираните административни актове по силата на закона подлежат на издаване от колективен орган-носител на административни правомощия. Общите изисквания за валидност на този вид актове касаят необходим кворум за приемане на решение, мнозинство, подписи от съответни длъжностни лица. Въведеното основание за нищожност е обусловило преценката на съда по отношение формалните изисквания на закона за конкретния вид решения.

Във вр. с възраженията в жалбата следва да бъде посочено, че от съдържанието на протокол от съдебно заседание/19.06.2009г. не може да бъде направен извод за поставено пред съда искане за преценка автентичността на протестираните решения след съпоставка с приетите в това заседание решения и произнасяне по въпроса-кои от всички решения са истински. С представяне на актовете, адв.Т. ясно е посочила съдържанието им. Без съмнение съдът е отчел разликата в съдържанието на решенията от преписката на земеделската служба и тези, представени в съдебно заседание, когато е даден ход по същество. Тъй като АРС не е изложил мотиви за това, касаторът е счел, че съдът не е взел под внимание представените от него в последното заседание решения.

Съдът не може да се произнася извън обхвата на протеста/жалбата, поради което твърдението на касатора не е основателно. При съпоставка между протестираните решения и представените в последното съдебно заседание се установява: 1. На л.10 от дело-АРС се намира решение № 3000/09.11.1994г. за възстановяване право на собственост върху 11 имота. На л.129 е решение №3000/09.11.1994г., с което в част първа е признато право на собственост върху същите 11 имота от предходното решение. В част Втора от административния акт е възстановено правото на собственост на 7 от 11-те имота, а в част Трета е отказано възстановяване правото на собственост върху останалите 4 имота. Отказът е обоснован с разпоредбата на чл.24 ал.2 ЗСПЗЗ. Това решение не е предмет на протеста и е в сила. 2. На л.13 от дело-АРС се намира решение № 3000/09.11.1994г. за възстановяване правото на собственост върху 6 имота със забележка-"настоящото решение се издава в изпълнение на чл.18д ал.4 ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № 3000 от 18.02.1998г. На л.134 се намира решение № 3000 от 18.02.1998г., с което е възстановено право на собственост върху същите шест имота по предходното решение, видно от номерата и площите им, с изключение на имота по т.6-номера е един и същ, но площта по решението от 1998г. е увеличена на 1.327 дка от 1.294 дка. В акта от 1998г. също със забележка е отразено обстоятелството, че решението изменя и допълва  това под № 3000 от 09.11.1994г. Следва да се отчете, че разпоредбата на чл.31 ал.2 ППЗСПЗЗ, с която е обоснован акта е отменена към датата на издаването му /ДВ, бр.122 от 1997г./. 3.на л.15 се намира решение № 3000 от 24.03.2000г. за възстановяване право на собственост върху два имота със забележка-допълва и изменя решението от 18.02.1998г. Решение № 3000 от 24.03.2000г. не е идентично с предходното по отношение обема на възстановеното право на собственост, имотът е един и с различен номер от двата имота по предходното решение от същата дата. И в двата акта е посочено, че изменят и допълват решение № 3000 от 18.02.1998г. Данните не сочат идентичност поради което не е необходимо да се съпоставят и членовете на комисията, подписали решенията.

Съгласно чл.33 ЗСПЗЗ ал.1 /изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., бр. 45 от 1995 г., Решение № 7 на КС на РБ - ДВ, бр. 59 от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 99 от 2002 г./ - Общинските служби по земеделие са органи на Министерството на земеделието и храните. Те се образуват, преобразуват и прекратяват от министъра на земеделието и храните по предложение на областните дирекции "Земеделие". Той назначава и освобождава състава им. С новата ал.6 е установено-/ДВ, бр. 13 от 2007 г./- Решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на този закон и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и във връзка с оземляването на граждани, се подписват от началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" служители.Земеделските служби са наименовани като ОПК до изм. с ДВ, бр.79 от 1996г., ПК до изм. с ДВ, бр.99 от 2002г., ОЗСГ до изм. на ОСЗ.

По същество изводът на съда, че решенията на ПК-Лъки са нищожни поради постановяването им от незаконен състав съгласно чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е правилен. До изм. с ДВ, бр. 28 от 1997г ., съгласно чл.60 ал.4 ППЗСПЗЗ - Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове.  Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. Според ал.5 от същата разпоредба- В поземлените комисии по възможност се включват юрист, агроном,инженер-геодезист или инженер-земеустроител, инженер по горско стопанство.

За решението от 2000г. е относима редакцията на разпоредбата от ДВ, бр.113, 1999г., действала до изм. с ДВ, бр.44 от 2001г., когато е отменена: Поземлените комисии се състоят от председател, заместник-председател - инженер по горско стопанство, или техник по специалността "Горско и ловно стопанство", секретар и четен брой членове.  Председателят, заместник-председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа нейни членове задължително се назначават на щат. В поземлените комисии по възможност се включват юрист, агроном,инженер-геодезист или инженер-земеустроител, инженер по горско стопанство.

Разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя какъв е съставът на поземлените комисии, но не сочи в какъв състав следва да бъдат постановени решенията им. Тъй като в специалните нормативни актове /ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ/ този въпрос не е изрично уреден, следва да се приложат правилата на общия процесуален закон. В случая това е действащия към датата на постановяване на решенията на поземлената комисия Закон за административното производство /сега отм./. Съгласно този закон, когато административният орган е колективен, той взема решение с обикновено мнозинство от членовете му и това решение се подписва само от председателя и секретаря на административния орган /чл. 15, ал. 2, т. 6, изр.2 от ЗАП/. Представените като част от административната преписка решения са с различни състави, заверявани от органа като преписи с подписи на повече лица, без да се представят оригинали. В случая, видно от титулната част на решенията на ПК от 09.11.1994 г., при вземане на решенията не са участвали необходим брой-нечетен от членовете на ПК, не е спазено изискването и за задължителни членове на състава по чл.60 ал.5 ППЗСПЗЗ, а решенията са подписани не само от председателя и секретаря на ПК, но и от участвал при вземане на решението нейн член.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й преди изменението в ДВ, бр. 113/28.12.1999 г., при действието на която са взети решенията на ПК от 1994г., съставът на комисията е от председател, заместник-председател, секретар и нечетен брой членове. В титулната част на решенията не е отразено, че поземлената комисия е заседавала в пълен състав. При това съдържание на решенията на поземлената комисия, АРС е изисквал оригинал на преписката, за да изясни дали в ОСЗ /сега/ има екземпляр от решенията на ПК, оформен в съответствие с изискването на чл. 15, ал. 2, пр. 2 от ЗАП /отм./.

Към момента на постановяване на протестираните решения от 1994г. в състава на ПК задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. По делото не е представена Заповед на министъра на земеделието за назначаване на членовете на ПК-Лъки към момента на постановяване на индивидуалните административни актове. От приетите по делото справки /л.75, 92/-19.08.2008г., 04.03.2009г., издадени от ОСЗ-Лъки и от ГД "Земеделие" към МЗХ, се установява несъответствие в състава на комисията от длъжностни лица, както и липса на задължителните специалисти по смисъла на чл.60 ал.5 ЗСПЗЗ.

С оглед приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства, касационният състав приема за установено по делото, че в състава на административния орган, постановил оспорваните Решения от 1994г. и от 2000г., не са участвали като членове лица, с изискуемия от императивната норма на чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ образователен ценз, а отделно от това-посочени за членове от състава не се установи да са заемали длъжност в ПК към относимия период. Несъответствие на състава с императивната разпоредба на чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт. В качеството си на административен колективен орган по поземлената собственост, ответната страна осъществява своите правомощия и постановява законосъобразни актове, само когато действа в предвидения от закона състав. Допуснато нарушение е довело до липса на валидно формирана воля, т. е липса на персонална компетентност и респективно валидно волеизявление на компетентния орган.

Решенията на поземлените комисии, с които се възстановява правото на собственост на земеделски земи на основание ЗСПЗЗ съставляват официални диспозитивни документи, ползващи се съгласно чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./ с материална доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства. По делото не е представено копие на всяко едно от решенията на Поземлена комисия гр. Лъки, носещо подписите на председателя и секретаря, и постановено в надлежен състав според специалния закон. Автентичността на документи не е доказана, поради съдът не би могъл да зачете доказателствената им сила и валидност.

Първоинстанционният съд като съд по фактите правилно е подвел събраните доказателства под приложимите правни норми. Правата на наследниците на А.А.К.. не се нарушават, тъй като прецизно преписката е върната на ОСЗ-Лъки за ново произнасяне по отношение заявените имоти с вх.№ 1503/19.02.1992г.

Мотивиран така и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIII състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Оставя в сила решение № 278 /10.07.2009г., постановено по адм.д.№ 1326 по описа за 2008г. на Районен съд-Асеновград.

Решението е окончателно.

 

 

 

Председател :

                                                                       Членове :1.

                                                                                       2.

 

 

 -

Начало на блога

Това решение е част от материала Извадка от съдебни решения за нищожни преписи от решения на поземлени комисии

-

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2494

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.