Невъзможната реформа

Начало на блога


Тази статия е част от раздела За дългото създаване на имотен регистър

-


Автор: Райна Маркова, 05.07.2019, в. Култура
Публикувано в този блог на 27.10.2020 г.


-

Тия дни медиите съобщиха, че у нас най-сетне ще започне да функционира „истински имотен регистър", като при това „поименната система на вписване ще бъде сменена с поимотна". На колко от нас тази новина говори нещо? Колко от нас са наясно с

радикалността на тази промяна - в случай, че се осъществи?

Опит за такава промяна у нас е правен още през 90-те, когато се ковеше Законът за кадастъра и имотния регистър съгласно новия политически дневен ред - приватизацията и въвеждането на валутен борд. Налагаше го появата на чуждестранни инвеститори, които настояваха за екзотичната ни поименна система (вписване на името и данните на собственика) да бъде заменена с по-разпространената и по-сигурна поимотна (въз основа на кадастралните данни). Тогава трябваше да бъде изградена и компютърна автоматизирана информационна система за кадастъра и имотния регистър (ИИСКИР). За целта през 2000 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев се срещна с Лий Холстейн, отговарящ в Световната банка за страните от Европа и Централна Азия, и Томас О'Брайън, представител на банката за България, за да договори заем от 33,5 милиона евро за изграждането на системата. Изпълняващите агенции щяха да са Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Агенцията по вписванията, а фирмата-изпълнител - „Сименс Бизнес Сървисис" ЕООД. Тази система трябваше да е свързана с Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), с регистрите на общините и уверенията бяха, че до края на 2008 г. ще е готова. Според медиите, тя не само бе готова, но и наградена от Вашингтон „за изключителни резултати и положително въздействие върху икономическия живот у нас". Ако обаче някой си е правил регистрация в ИИСКИР, сигурно е забелязал, че сайт има, но не и система; има регистри, не и „единен регистърен център". Просто регистрите не общуват помежду си, не обменят данни с Кадастъра, който би трябвало да има централна роля при поимотната система на вписване! Всъщност, самата система на вписване никога не бе променена, въпреки че медиите дълго предъвкваха темата. И ето че пак се връщат на нея! Тази объркваща непоследователност в реформата ни може да се обясни с едно малко допускане. Да речем, че до 2000 г. у нас е имало една Национална стратегия за реформа, изцяло съгласувана с препоръките на тогавашния спонсор - Световната банка: имотният регистър да бъде обединен с Кадастъра, а системата на вписване да стане поимотна. От 2001 г. нататък обаче, след идването на НДСВ на власт, стигналата донякъде реформа е трябвало да спре и да почне отначало, но по друг проект на друг донор - брюкселски. В тази обстановка е било съвсем логично Световната банка да се оттегли от нещо, което вече не е неин проект. Така клаузата, включваща изграждането на Търговския регистър (ТР) заедно с Имотния и Кадастъра по договора, е отпаднала и Търговският регистър, предвиден за изграждане заедно с Имотния и Кадастъра, останал за доизграждане по PHARE, а 4 милиона от договора на Чачев - недоусвоени (толкова е струвала клаузата). Така вече изграденият с пари на Световната банка Кадастър останал изолиран в ИИСКИР.

Ако поразровим, ще видим договора, сключен от Чачев, споменат в някои медии като 33 млн. евро, в други - 25 млн. долара, а в трети - 29 млн. долара. И може да си помислим, че става дума за различни договори, но договорът беше един и за онзи тип заеми, които Световната банка отпускаше в еднаква форма и в един и същи размер и на други страни от източния блок, независимо от степента им на изпадналост: Словения, Румъния, Унгария... Този заем си беше част от добре изучената вече тактика на Световната банка спрямо закъсали държави „пари срещу реформи". Тази реформа обаче у нас бе саботирана с една смяна на правителството и от съмнителна стана невъзможна.

Невъобразимият хаос в регистрите ни е нещо, което никой никога у нас не се осмели да анализира, но от което всички продължаваме да страдаме, защото де факто у нас нищо не гарантира собствеността. Това, което би я гарантирало, е идентификаторът, който имотът получава при вписването си, независимо от системата, по която това става. Проблемът у нас е некомпетентният, лишен от всякаква логика (а може би съвсем злоумишлен) опит да бъдат съчетани двете системи. Излиза, че у нас държавата нарушава собствените си закони!

-

Начало на блога


Тази статия е част от раздела За дългото създаване на имотен регистър

-




No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2502

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.