ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 64 от 01.02.2017 г.на Апел. съд Пловдив по ВЧНД № 24/2017

Начало на блога

Това е част от Наказателно производство, което пък е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

-

Източник: https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=3zvcRZVGsO0%3D

               Много интересен случай! Измамник източва средства от община по банкова сметка на друг (фирма, в която няма участие), за да избегне обвинение, че е имал намерение да ги присвои. Съдът върти и сучи в обясненията си за актовете на съставното престъпление, но не е убедителен. Проблемът е, че НК предвижда само два случая: или някой използва документ и лично се облажва, или някой съставя документ и друг се облажва, но няма средно положение - някой да използва документ, а друг да се облажва. Според мен, ако един използва, а друг се облажва, двамата са свързани, макар юридически да не са. Доказателството е, че ако третият получи облагата, без да му се полага (паричния превод), и е чист, ще се поинтересува кой и защо му изпраща пари и като разбере, че няма основание, ще нареди на банката да върне парите на наредителя на превода (разсъжденията ми се потвърждават от ППВС 8/78 - вж бележките по-долу)

-

"от една страна в диспозитива на обвинителния акт /ОА/ е посочено, че деецът използвал неистински документ чрез представянето му на 05.01.2009 г. пред администрацията на пострадалото лице - община, като получил чуждото движимо имущество като аванс по договор. От друга страна, в обстоятелствената част на ОА, се твърдяло, че предметът на престъплението постъпил по банковата сметка на търговско дружество /ЕООД/, в което деецът нямал участие към датата на превеждане на сумата от сметката на общината към сметката на търговското дружество.

               Действително, както сочи представителят на държавното обвинение в своя протест, съставите на документната измама се характеризират с това, че имат за престъпен резултат не само имущественото засягане на пострадалия, но и обективното облагодетелстване на свое или чуждо имущество, когато деецът получи сам предметът на престъплението или даде на другиго възможност да стори това.Посредством използването на порочен документ /което се явява първият акт от съставното престъпление/ се стига до заблуждаване на адресата (ЗАБЛУЖДАВАНЕ НА СЛУЖИТЕЛЯ ОТ ОБЩИНАТА - ето че наистина може да се въведе термин "адресат на заблудата/заблуждението", различен от "адресата на измамата", бел. блогър), което го мотивира да се разпореди със свое или чуждо движимо имущество в полза на дееца. След като ползва документа, деецът получава чуждото движимо имущество /втори акт от съставното престъпление/ без правно основание с намерение да го присвои. Касае се за два акта - улесняващ - измамливо ползване на порочен документ и улеснен - получаване на предоставено чуждо имущество. Престъпният резултат се състои в придобиване на владение върху предмета на престъплението от страна на дееца. Документната измама в полза на другиго - чл. 212, ал. 2 от НК, на която се претендира, че сочат данните в ОА в атакуваното разпореждане има за изпълнително деяние съставянето на документ по ал. 1 от дееца и ползването му пред адресата на измамата, с което се дава възможност на друго лице да получи чуждото имущество в следствие на извършеното от измамения разпореждане. И тук са предвидени два акта - измамливо ползване на опорочен документ /първи акт/, като преди него е изготвен порочен документ от дееца или при неговото участие. Престъпният резултат се изразява в получаване на имущество от третото лице, а не от дееца. С това не се споделят доводите на първия съд, че фактическите данни в ОА влизат в противоречие с посочената правна квалификация, тъй като те изобщо не визират принос на дееца към изготвяне на порочния документ, както и не се инкриминира от страна на държавния обвинител на съзнателно даване на възможност на другиго да получи без правно основание чуждото движимо имущество /втори акт на изпълнителното деяние на съставното престъпление документна измама по чл. 212, ал. 2 от НК/ съгласно данните в ОА.

              Мястото на извършване /довършване/ на престъплението е водещо за определяне на местната подсъдност. В тази връзка е желателно да се има предвид, че се касае за резултатно престъпление и е налице практика, че документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК е довършена с получаването на чуждото движимо имущество от дееца, а не с причиняването на щетата (получаването на чуждото имущество и причиняването на щетата стават едновременно, в ППВС 8/78 ясно си пише, че док. измама е довършена със самото използване на документа: "Не е достатъчно само съставяне, а е необходимо и ползуването на документа" - иначе имаме само документно престъпление, а при самото ползване, ако не успее да заблуди дл. лице, имаме само опит за док. измама; в ППВС 8/78 пише и за случаите, когато едно лице използва документа, а друго да се облажва в съучастие, като после делят - това е пасивен подкуп по чл. 301-303 (отм. 2015), а "ако липсва съучастие, е налице престъпление по чл. 223, ал. 2 НК за този, който получава без правно основание общественото имущество, и по чл. 212, ал. 2 НК за този, който чрез документа с невярно съдържание му дава възможност за това" - Постановление № 8/1978 г. на Пленума на ВС, решение № 123 от 02.03.1994 г. по н. д. № 852/93 г., решение № 250 от 20.12.1995 г. по н. д. № 498/94 г. - и двете на Първо н. о на ВС, бел. блогър)

-

Начало на блога

Това е част от Наказателно производство, което пък е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама