Заблудено длъжностно лице и адресат на измамата при документна измама (чл. 212 НК)

Начало на блога

Този материал е част от информативните материали на тема Разследване на документна имотна измама - правила и пропуски

 -

Публикувано на 26.12.2020,  посл. актуализация на 12.01.2021

Р. Стоянова

-

Използвани термини:

заблудено длъжностно лице, адресат на заблуждение или адресат на измама - длъжностно лице, въведено в заблуждение чрез инкриминиран документ; може да не съвпада с пострадалото (ощетеното) лице

-

пострадало лице, ощетено лице - лице, зад гърба на което се осъществява измамно разпореждане с имуществото му, без то да подозира

-

действия на разпореждане -  съгл. Тълкувателно решение № 91 от 1.X.1974 г., ОСГК на ВС, „...разпореждането е такъв правен акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява. От друга страна, действия, които са насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използване, изплащане на задължения, сключване на договори за наем до три години и др., са действия на обикновено управление". Разпореждането с недвижим имот задължително минава през нотариус (бел. блогър)




-

         При документната измама по чл. 212, ал. 1 НК, винаги има длъжностно лице, което "пази" имуществото, до което измамникът иска да се добере - в банката това е банков служител, в НЗОК пак е служител, в НОИ - пак, в Поземлената комисия - членовете на комисията, в нотариалната кантора - нотариусът (и той също е длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1, буква "б" от НК). Ако измамникът не успее да заблуди "пазителя" на имуществото, няма да има измама. Магистратите правилно приемат, че длъжностните лица биват заблудени от представения инкриминиран документ, но неправилно изключват нотариусите от кръга им - вж Съдебна практика по чл. 212, ал. 1 от НК - заблудени длъжностни лица.

             Има много случаи на заблудени нотариуси. Самите те признават, че няма как да установят, дали подписът на упълномощителя или завещателя е истински или не (така си е, те не са нито графолози, нито криминалисти). Проблемът е, че ВКС смята за "еретична" самата мисъл, че нотариусът може да бъде въведен в заблуждение - вж Решение № 550 от 11.11.2010 на ВКС по н.д. № 518/ 2010, в което се твърди, че Нотариусът, както и Съдията, дефинитивно не може да бъде въведен в заблуждение / не може да бъде адресат на измама. Ако се приемело обратното, щяла да рухне съдебната система. Надявам се ВКС да промени мнението си, като съобрази, че съдиите имат на разположение и вещи лица, и спорещи страни, а нотариусът е насаме с две единодушни страни, които като нищо могат да го заблудят.

              Добре би било магистратите да отчетат и факта, че при документната измама заблуденото длъжностно лице и пострадалото (ощетеното лице) може и да не съвпадат - по въпроса има достатъчно съдебна практика, например (МОТИВИ  към Присъда от 22.06.2017 по НОХД № 652/16 на РС-Лом, Мотиви към Присъда по НОХД № 3643/2018 на РС-Пловдив,  МОТИВИ към присъда № 92 от 20.05.2019 г. по НОХД № 1224/2019 на РС-Бургас  и др.)

          И действително, при т.нар. обикновена измама (чл. 209 НК) измамникът заблуждава и нанася вреда на едно и също лице. Но при документната измама (чл. 212 НК) измамникът заблуждава "пазителя" на имуществото (длъжностното лице), а нанася вреда на съвсем друго лице. При измамата по чл. 212, ал. 1 НК измамникът не се интересува от имуществото на длъжностното лице. За него е важно само да "неутрализира"  функцията му на "пазител" (да го заблуди), за да се добере до набелязания предмет на измамата (да "получи" имуществото по см. на чл. 212, ал. 1 НК) - било то пари в нечия банкова сметка или обществени средства в НЗОК и НОИ, или пък имоти на граждани и фирми.

              Намерението на измамника "да присвои" недвижимото имущество по см. на чл. 212, ал. 1 НК, се доказва с действително извършено разпореждане с чуждия имот като със свой. Магистратите и тук обичайно допускат грешка - вместо да съдят измамника за това, че е отнел чужд имот, те го съдят за това, че го е продал, и конституират купувача като пострадал (като адресат на измамата). По този въпрос д-р Раймундов е дал отлични обяснения в книгата си "Документни имотни измами", 2013: "спрямо едно имущество може да се извърши само едно престъпление срещу собствеността и това е първото по реда си престъпление. Крадецът отговаря само за откраднатите пари, не и за това, че ги е отчуждил, подарил, заложил или е направил каквото и да е друго неправомерно разпореждане с тях."

                 Логично е да се запита човек, защо ли "крадецът" на имот отговаря само за това, че го е продал? Ами ако вместо да го продаде, го дари, каква тогава му е имотната облага? И щом липсва облага, какво е налице? Благородно деяние ли?

                Забележка. Прокуратурата точно така е оправдала кражбата на интелектуална собственост на колегата д.ф.н. Красимир Кабакчиев - с "благородни подбуди" (едно издателство краде труда му, превода му от бг на англ. език на Паисиевата история, за да дарява луксозното юбилейно издание на книгата на български и чуждестранни институции, посолства и т.н.; прокуратурата отказва да образува досъдебно производство с аргумента, че деянието е извършено с "благородни подбуди")

-

                     Отказът на магистратите да назоват нотариуса "заблудено длъжностно лице" при имотните измами, се дължи на много причини, като например:

           - не смеят да посочат нотариуса като адресат на измамата, за да не рухне съдебната система - вж  решение на ВКС от 2010.

           - не разбират, че ако нотариусът не издаде нотариалния акт и не впише сделката, владението си остава в действителния собственик и измамата се проваля - вж решение от 2015 г. на ОС-Търговище.

           - погрешно считат, че адресатът на измамата е само купувачът и никой друг - съдебната практика изобилства с такива решения (купувачът действително има белези на пострадал от измамата, доколкото е платил за "краден" имот и рискува да бъде изгонен от него, ако не го продаде на друг, което и прави, т.к. обикновено е подставено лице - вж обясненията на д-р Петър Раймундов, стр. 80 и 82 от книгата му "Документни имотни измами", 2013: "Проблемите [с приложението на чл. 212 НК, бел. моя] се свеждат до следното: твърди се, че пострадал от измамата е третото добросъвестно лице, платило цената, а не собственикът на имота. [...] Когато обаче деецът по измамлив начин (чрез инкриминиран документ) встъпва в правото на собственост, което не му принадлежи, и се разпореди с имота като със свой, това разпореждане материализира вече намерение за присвояване, с което имотната измама по чл. 212, ал. 1 НК е осъществена. Оттук насетне нищо друго не е нужно за довършване на имотната измама, защото тя вече е приключила от обективна и субективна страна."

           - чудят се как да определят собственика на отнетия с измама имот - от една страна, той несъмнено е пострадал от имотната измама, но от друга, със сигурност не е адресат на документната имотна измама - вж дефиницията за пострадал на стр. 83 в книгата му "Документни имотни измами", 2013: "Пострадал от престъплението имотна измама е само лицето, на което принадлежи правото на собственост, върху което е упражнено престъпно въздействие."

           - не отчитат, че заблуденото и пострадалото може и да не съвпадат;

           - убедени са, че нотариусът не извършва разпореждане с имота, което на пръв поглед си е така, но я се опитайте да се разпоредите с имота си без нотариус. Няма да можете, нали?

           - наричат издадения от нотариуса разпоредителен акт "договор" - вж Договор ли е нотариалният акт?



-

Вж още:

Съдебна практика по чл. 212, ал. 1 от НК - заблудени длъжностни лица

-

Адресат на измамата при престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК

    -

Начало на блога

Този материал е част от информативните материали на тема Разследване на документна имотна измама - правила и пропуски

 

  

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2509

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.