ОС Плевен МОТИВИ към ВНОХД № 719/2014

М О Т И В И

към въззивна присъда № 55 от 10.09.2014 г., постановена по ВНОХД № 719/2014  г. по описа на ОС - Плевен

Производството е по реда на чл. 313 и сл.от НПК.

С присъда № 22 от 14.07.2014 г., постановена по НОХД № 451/2013 г., Районен съд - гр. Левски е ПРИЗНАЛ подсъдимия К.С.С., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес: гр.Левски, обл.Плевен, ул."**********" **, български гражданин, с висше образование, работи като учител по физическо възпитание и спорта в СОУ „********" гр.Левски, женен с две деца, неосъждан, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, на 16.06.2011г., в гр.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.Б.Л. ***, че е внук на К.Б. ***, собственик на земеделски имоти:

         - ПИ с идентификатор №43236.301.11 (съгласно скица №6198/22.06.2011 г.), с площ от 12329 кв.м., находящ се в гр.Левски, местността „Шаварна", трета категория, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на ползване - нива, с данъчна оценка на имота 2265.50 лв. съгласно удостоверение за ДО №0416002935/05.07.2011 г. на МТД - Левски и пазарна стойност 8013.85 лв.

         - ПИ с идентификатор №43236.283.6 (съгласно скица №6197/22.06.2011 г.) с площ от 15664 кв.м., находящ се в гр.Левски, местността „Кору арасъ", трета категория, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на ползване - нива, с данъчна оценка на имота 2648 лв., съгласно удостоверение за ДО №0416002934/ 05.07.2011г. на МТД - Левски и пазарна стойност 10168.60 лв., с което причинил имотна вреда в големи размери на К.Б. ***, изразяваща се в пазарната стойност на цитираните имоти, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК.

         Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия К.С.С. със снета по делото самоличност за НЕВИНЕН в това, че на 16.06.2011г. в гр.Плевен, чрез използване на неистински документи:

         - неистински частни документи - пълномощно на името на Т.Б.Л. ***, на който бил придаден вид, че е издадено от името на К.Б. ***, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***;

         - неистински официални документи - заверки върху пълномощно на името на Т.Б.Л. ***, на който бил придаден вид, че е издадено от името на К.Б. ***, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***, на които три документа бил придаден вид, че са нотариално удостоверени от кмет на с.*******, обл. Плевен (М.К.), получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Т.Б.Л. ***, на обща сума 12036 лв., с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл.212, ал.1 от НК.

На основание чл. 307 от НПК съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от К.Х.Б. ***, ЕГН **********, чрез повереника й адв.А.А. от ПАК, срещу подсъдимия К.С.С. ***, ЕГН **********, за сумата от 18 182.45 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, а именно пазарната стойност на описаните в обвинителния акт недвижими имоти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.06.2011г., до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         На основание чл. 307 от НПК съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Т.Б.Л., с ЕГН **********,*** Митрополия, ул.„**********" **, предявен чрез повереника му адв.П.Е. от ПАК, срещу подсъдимия К.С.С. ***, ЕГН **********, за сумата от 12036лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл.212, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 16.06.2011г., до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ПОСТАНОВИЛ е след влизане на присъдата в законна сила вещественото доказателство: 1 бр. книга с надпис на корицата 2011г. - Регистър нотариални заверки Кметство с.*******, с рег.№ от 1 до №971 и номера на листовете от 1 до 99, да се върне на Кметство с.*******, обл.Плевен.

         Със същата присъда съдът е ПОСТАНОВИЛ на основание чл.190 от НПК направените деловодни разноски на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса да останат в полза на държавата, а разноските направени от гражданските ищци и частни обвинители да останат за сметка на страните, така както са направени.

         Горната присъда е постановена при новото разглеждане на делото, след отмяна от ОС - Плевен на присъда № 15/10.04.2013 г., постановена по НОХД № 64/13 г. по описа на РС - Левски и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с Решение № 240/07.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 405/2013 г. по описа на ОС - Плевен.

         Производството пред въззивната инстанция е образувано въз основа на въззивен протест, депозиран от прокурор от РП - Левски, както и въз основа на въззивни жалби, депозирани от частните обвинители и граждански ищци Т.Б.Л. и К.Х.Б..

         В протеста на прокурора от РП - Левски се изразява становище, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като повдигнатите спрямо подсъдимия обвинения с обвинителния акт са доказани по несъмнен начин, тъй като са налице безспорни доказателства за съпричастността на последния в инкриминираните деяния. Поддържа се, че тезата на защитата, а именно, че деянията са несъставомерни и представляват „юридически нонсенс", за несъобразена с фактическото положение. Предвид така изложеното, подалият протеста прокурор моли въззивната инстанция да отмени постановената присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия С. за виновен в извършване на деянията, предмет на обвинението.

         Във въззивната жалба, депозирана от адв. П.Е., в качеството му на повереник на Т.Б.Л., се прави оплакване, че фактическата обстановка, приета от съда за установена, не съответства на събраните по делото даказателства, както и че първостепенният съд е достигнал до извод, който не съответства на обективната истина. Поддържа се, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано по един безспорен и несъмнен начин, както и че съда не е изпълнил задължението си да оцени всички доказателства и в този смисъл присъдата е явно необоснована и се основава единствено на недопустими от закона предположения. В този смисъл се моли въззивния съд да отмени изцяло, както в наказателната, така и в гражданската й част обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения, алтернативно да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия.

Във въззивната жалба, депозирана от адв. А.А., в качеството му на повереник на К.Х.Б., се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради което се моли настоящата инстанция да я отмени и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на инкриминираните деяния и да му бъдат наложени съответстващи на извършените от него престъпления наказания, както и да бъде уважен предявения граждански иск.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа въззивния протест и въззивните жалби по изложените в тях съображения, като моли съда да ги уважи и да отмени присъдата, като постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание на въззивния съд въззивната жалбоподателка К.Х.Б., редовно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. А.А. /редовно упълномощен/, който поддържа въззивната жалба и моли съда да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия К.С.С..

В съдебно заседание въззивният жалбоподател Т.Б.Л. се явява лично и с адв. П.Е. /редовно упълномощен/. Процесуалният представител поддържа въззината жалба, като сочи, че в случая е изяснено както авторството на деянието, така и субективният елемент на автора, поради което моли да бъде отменена оправдателната присъда и да бъде постановена осъдителна, като моли да бъдат уважени като  протеста на прокуратурата, така и жалбата на К.Х.Б..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът по протеста и по въззивните жалби К.С.С., редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв. М.С. /редовно упълномощен/. Защитникът на първо място поддържа, че в случая и предвид, че това е второ по ред разглеждане на делото, то искането на прокуратурата и на жалбоподателите да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане е недопустимо, тъй като е налице забрана за това по смисъла на чл. 335, ал. 3 от НПК. На следващо място твърди, че двете обвинения са абсолютен правен нонсенс, поради което моли въззивната инстанция да приеме, че присъдата е съответна както на закона, така и на фактите и в този смисъл да я потвърди.

Плевенският окръжен съд, след като обсъди доводите и съображенията на страните съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, приема следното:

Въззивният протест и въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страни с право на обжалване. Разгледани по същество, същите се явяват частично основателни по следните съображения:

Решаващият съд, за да постанови оправдателна присъда е приел, че двете деяния, за които са повдигнати на подсъдимия обвинения, са несъставомерни, който извод не се приема изцяло от въззивната инстанция.

Въззивният съд в настоящия съдебен състав, за да постанови нова въззивна присъда, приема за установена следната фактическа обстановка, която по съществото си не се различава от тази, приета от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият К.С.С. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес в гр. Левски, обл. Плевен, ул. „**********" № 12, българин, с българско гражданство, със завършено висше образование, работи като учител по физическо възпитание и спорт в СОУ „********" - гр. Левски, женен с две деца, неосъждан, с ЕГН **********.

Пострадалата К.Х.Б. притежавала недвижими имоти - земеделски земи в землището на гр. Левски, обл. Плевен. Самата тя пребивавала от дълго време в  САЩ, поради което през 2007 г. упълномощила своя братовчедка - свидетелката Р.П. да получава от нейно име арендните плащания за имотите й, които били отдадени на ЗК „Детелина" гр. Левски. През месец декември 2011 г. свидетелката Петкова била уведомена, че нивите, за които имала пълномощно, са продадени и вече няма право да получава арендни плащания по тях. Последната уведомила собственичката Б., която останала изненадана, тъй като лично не била извършвала никакви действия по продажба на имотите.

         Пострадалият Л. се занимавал с посредничество при покупко - продажбата на земеделски земи. През месец юни същата година на личния му мобилен телефон с номер - 0******** се получило позвъняване от телефонен номер - 0********. С него говорил мъж, който се представил с името К. Б. и обяснил, че е внук на К.Б., която иска да продаде свои земеделски имоти, находящи се в землището на гр. Левски, обл. Плевен. Свидетелят Л. дал разяснения по телефона какви точно документи следва да бъдат подготвени за изповядване на сделката. Няколко дни по - късно Л. отново получил обаждане от същия мобилен телефон и лицето, представило се като внук на Б. му заявило, че се намира в кметството на с. *******, заедно с баба си, за да завери пълномощно от нейно име и декларации по ДОПК и ЗННД, като за целта му е нужно Л. да предостави личните си данни, каквито последният му предоставил.

         На 16.06.2011 г., в кантората на пострадалия Л. *** се явило лице, което потвърдило, че е внукът на К.Б.. Лицето представило целият набор от документи, срещу което получило сумата от 12 036 лева. В представените документи било и оригинално пълномощно от името на К.Х.Б. за свидетеля Л.. Срещу броената му сума, лицето, представило се като внук на пострадалата Б., подписало разписка, последната изготвена формално от колегата на Л. - свидетелят А.И. на собствения му компютър. Нито Л., нито И. поискали документ за самоличност на лицето, тъй като същият знаел данните си наизуст, като им съобщил ЕГН, което било отразено в разписката - **********, както и трите си имена - К. И. Б., а след това положило подпис върху разписката за броената сума.

         След като представилият се за К. Б. си тръгнал, свидетелят Л. се свързал със свидетелката В.Г., която също се занимавала с покупко - продажба на земеделски земи. Препродал й земите, като й издал пълномощно да се разпорежда с тях /преупълномощил я/, след което престанал да се интересува какво се случва. От своя страна Г. се свързала със свидетеля М. А. от гр. Свищов, който проявил интерес към земите и пожелал да ги купи. Поради тази причина бил преупълномощен от свидетеля Л. да се разпорежда със земите на Б., а Г. му изпратила всички документи по сделката. От своя страна, свидетелят А. се свързал със свой познат - Т.Т. от с. *******, обл. Велико Търново и му предложил земите. Последният заявил, че неговата майка - А.Ф. желае да закупи имотите. За целта свидетелката Ф. издала пълномощно на А. да я представлява при извършване на покупко - продажбата.

         На 13.07.2011 г. свидетелят А. се явил пред нотариус Х.К., в кантората му в гр. Левски като пълномощник и на двете страни - продавач и купувач. Бил съставен нотариален акт № 12, т. 8, рег. № 2808, дело № 630/2011 г., по силата на който собствеността върху инкриминираните земеделски имоти преминала от пострадалата Б. върху свидетелката А.Ф.. След сключване на сделката, свидетелят А. отишъл в ЗК „Детелина" гр. Левски, представил копие от нотариалния акт и уведомил, че арендните плащания трябва да се дават на новия собственик.

         С влязло в сила на 17.02.2014 г. решение на РС - Левски, постановено по гр. дело № 395/2012 г., с което е обявен за нищожен договорът за покупко - продажба на процесните земеделски земи, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 12, том 8, рег. № 2808, дело № 630 от 2011 г. на нотариус Х.К., сключен между К.Х.Б. и А.Й. Ф..

Изискана е справка за родствени връзки на Б., според която последната няма внук с имена К. И. Б., а има внук с имена Д.П.Д.,  който също живеел в САЩ.

Извършена е справка в служба  ГРАО при Община - Левски, според която цитираното ЕГН от лицето, представило се за внук на Б., е с грешна контролна цифра и такова не съществува.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна експертиза - техническа и графична, приета от районния съд,  съгласно която ръкописният текст „К. И. Б." в цитираната разписка е изписан от подсъдимия, а подписът е положен също от него в моментна, ситуационна транскрипция - подписът не е обичайният, с който подс. С. се подписва, но графическите характеристики потвърждават, че той го е положил. Съгласно същата експертиза, в инкриминираното пълномощно, издадено от името на пострадалата Б. на името на свидетеля Л., подписът за  „упълномощител" не е положен от Б., не са положени от нея и подписите под декларация от нейно име за прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижим имот, и под декларация по чл. 25, ал.7 от ЗННД, не е изписан от нея и ръкописният текст, изпълнен в бланката. Цитираната експертиза установява още, че подписите за кмета на селото, положени върху печатите за нотариална заверка на пълномощното и двете декларации не са положени от кмета на селота М.К., който е сочен като автор на заверката, нито от служител в кметството, не е изписан от последните лица и ръкописният текст в печатите за нотариална заверка на цитираните документи.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена оценителна експертиза, приета от районния съд, относно пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на обвинението, съгласно която стойността на двата имота към момента на извършване на деянието е общо в размер на 18 182,45 лв.

Извършени са проверки относно водени разговори между абонати с номера - 0******** и 0********, които установяват, че са провеждани разговори между тях, както и са извършени справки за ползвателя на последния телефонен номер, който съгласно данните е част от групата на Общината, а конкретния ползвател е подсъдимият К.С.С..

В хода на досъдебното производство са извършени разпознавания на лица от свидетелите Т.Л. и А.И..

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена , след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез  обясненията на подсъдимия К.С.С., показанията на свидетелите Т.Б.Л., Л.Х., Л.Д., Н.П.Д., В.К.., Р.П., М. А., В.Г., А.Ф., Т.Т., А.И., С.М., М.К., Х.Ц., изготвените оценителна, както и комплексна техническа и графична експертизи, писмените доказателства и доказателствени средства, събрани както в хода на съдебното следствие, така и тези  приобщени от досъдебното производство.

Съдът кредитира всички изброени по-горе свидетелски показания, тъй като същите са логични, последователни и безпротиворечиви вътрешно и помежду си и не стоят изолирано от останалият събран по делото доказателствен материал.

Времето, мястото и начинът на извършване на деянието, както и авторството на подсъдимия  съдът приема за безпротиворечиво установено от показанията на свидетелите Т.Л., А.И..

От показанията на св. Л., както от тези дадени пред районния съд, така и от тези, дадени пред съда при първото разглеждане на делото и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НКП, се установява, че лятото на 2011 г. същият е получил обаждане на мобилния си телефон във връзка със закупуване на недвижими имоти. Л. обяснил по телефона на лицето, представило се за внук на К.Б.  какви документи са необходими, поискал номерата на имотите, за да ги провери, като по телефона била договорена съответно и цена за покупко - продажбата на тези имоти. След няколко дни същото лице К. пак се обадило на свидетеля Л. и заявило, че с баба си са в кметството в с. ******* с бабата и поискало от свидетеля да си каже имената, за да направят пълномощно. Л. изяснява, че на следващия ден лицето дошло с необходимите документи - пълномощно и две декларации, както и договор за делба на имотите, заедно проверили документите и всичко било наред. След това подписали разписка за получената сума в размер на 12 036,00 лв., която била съставена от св. А.И. и подписана от лицето, представило се за внук на К.Б.. Свидетелят заявява, че не са искали лична карта на въпросното лице или поне не си спомня, а че то си е казало имената и ЕГН, за да съставят въпросната разписка и се е подписало, като са го накарали да изпише трите си имена и лицето си тръгнало, като св. Л. не се усъмнил в редовността на сделката. Впоследствие св. Л. се свързал със св. В.Г. и й препродал процесните недвижими имоти, като й издал пълномощно да се разпорежда с тях, а впоследствие преупълномощил св. М. А.. След половин година, януари месец Л. разбрал, че нещата не са наред.

От показанията на св. А.И., както от тези дадени пред районния съд, така и от тези, дадени пред съда при първото разглеждане на делото и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НКП, се установява, че същият работи във фирма „Андромеда" гр. Плевен и се занимава с недвижими имоти, посредническа дейност, заедно с Т., както и че същият познава К. от въпросния случай. Свидетелят изяснява, че са прегледали въпросните документи, с които е дошло лицето, за да продаде нива в гр. Левски на баба си К. - оригинален договор за делба, пълномощно, заверено и подписано и декларации, като номерата на пълномощното и декларациите били различни и затова позвънял на нотариус К. да пита дали ще изповяда сделката така. И. твърди, че впоследствие е написал разписка за броената сума пари, като не са поискали лична карта на лицето К.. Половин година по - късно разбрали, че има нещо нередно със сделката и че имотите са продадени без да се е подписал собственикът.

Така дадените показания на свидетелите Л. и И. са взаимодопълващи се, кореспондират помежду си, както и с правилата на нормалната житейска логика, поради което и съдът ги кредитира, още повече, че същите тези показания се потвърждават частично и от обясненията на подсъдимия С., който не отрича в обясненията си, приобщени чрез прочитането им по реда на 279, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, че действително той лично е отишъл при св. Л., занесъл е документите и е подписал процесната разписка, като е изписал собственоръчно върху нея  имената К. И. Б. и е издиктувал ЕГН, което да се запише в разписката. Последното обстоятелство кореспондира и със заключението на вещото лице по изготвената комплексна техническа и графична експертиза, според която ръкописният текст „К. И. Б." в цитираната разписка е изписан от подсъдимия, а подписът е положен също от него в моментна, ситуационна транскрипция - подписът не е обичайният, с който подс. С. се подписва, но графическите характеристики потвърждават, че той го е положил.

Горецитираните свидетелски показания и обяснения на подсъдимия се потвърждават и от показанията на св. М., който освен всичко друго изяснява, както в показанията си, дадени пред решаващия съд, така и в тези, дадени при първото разглеждане на делото, че св. Л. му предоставил телефонът, от който е звънял въпросният внук, и при проверка, извършена по служебен път се установило, че въпросният номер е на община Левски, като при направено запитване до общината станало ясно, че телефонният номер /сим - карта/ се ползва от подс. С.. Това обстоятелство се потвърждава според настоящата инстанция и от показанията на св. Л.. Действително първоначално в показанията си, дадени пред решаващия съд, св. Л. заявява, че не е сигурен дали това е същият глас, а в показанията си, дадени пред друг състав на съда, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, свидетелят изяснява, че е сигурен, че гласът е същият, но това обстоятелство не е от такова съществено значение, доколкото след прочитане на показанията му, свидетелят заявява с категоричност, че гласът е на въпросният К., а от друга страна самият подсъдим не отрича, че по принцип  този телефонен номер се ползва от него.

По отношение показанията на втората група свидетели, по-конкретно тези, дадени от свидетелите Т.Т., А.Ф., М. А., В.Г., Х.Ц. - последните свидетелстват за факти и обстоятелства, развили се след самото деяние и не могат да бъдат възприети като източник на данни за основния доказателствен факт в процеса - именно осъщественото от подсъдимия деяние, поради което и настоящият състав не намира за необходимо подробно да ги обсъжда.

Третата група свидетели - изясняват Л.Д., Л.Х., Р.П. /съответно брат, племенник и братовчедка на К.Б./ също изясняват факти, случили се преди и след извършване на деянието, но изясняват още и обстоятелството, че К.Х.Б. няма внук с имена К. И. Б.. Съдът кредитира тези показания, още повече, че последното обстоятелство се потвърждава и от извършената справка в Служба ГРАО.

В показанията си четвъртата група свидетели, а именно: М. Л.К. /кмет на с. *******/, Н.Д. и В.К.. изясняват, че кръглия и правоъгълните печати за нотариална заверка, които са положени върху процесното пълномощно и върху двете декларации са същите като тези на кметството, но че не познават нито К., нито К.Б., както и че подписът за „заверил" в пълномощното и двете декларации не е на кмета на с. *******. Същите тези свидетели подробно изясняват начинът, по който се извършват нотариални заверки в кметството.

Съдът кредитира изцяло показанията на горните трима свидетели, предвид че същите кореспондират помежду си, а се подкрепят и от заключението на изготвената и приета по делото комплексна техническа и графична експертиза, съгласно което  подписите за кмета на селото, положени върху печатите за нотариална заверка на пълномощното и двете декларации не са положени от кмета на селота М.К., който е сочен като автор на заверката, нито от служител в кметството, не е изписан от последните лица и ръкописният текст в печатите за нотариална заверка на цитираните документи.

Изготвената и приета по делото комплексна техническа и графична експертиза е дала заключение и относно обстоятелството, че в инкриминираното пълномощно, издадено от името на пострадалата Б. на името на свидетеля Л., подписът за  „упълномощител" не е положен от Б., не са положени от нея и подписите под декларация от нейно име за прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижим имот, и под декларация по чл. 25, ал.7 от ЗННД, не е изписан от нея и ръкописният текст, изпълнен в бланката. Настоящият състав на окръжния съд кредитира изцяло заключението на въпросната експертиза като компетентно изготвено.

Обясненията на подсъдимия, дадени пред друг състав на съда при първото разглеждане на делото в о.с.з от дата 13.03.2013 г. по НОХД № 64/2013 г. по описа на РС - Левски и приобщени чрез прочитането им по реда на 279, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, в частта относно това, че не той е звънял на св. Л., а тъй като е работил като агент във фирма в гр. Левски, се е запознал с лице, което се е представило като негов адаш К., и че подсъдимият на няколко пъти е предоставял своя телефон на това лице, за да може последното да проведе разговор, както и в частта, в която сочи, че на инкриминираната дата по молба на неговия познат е направил услуга на същия, като с личния си автомобил е превозил него и възрастна жена до Плевен и в частност до Окръжна болница, като неговия познат го е помолил, като му обяснил къде точно, да отиде с документи, които да предаде във фирма за недвижими имоти, срещу които документи ще му връчи сумата от малко над 12 000 лв., което е и станало, съдът възприема изцяло като защитна теза. Обясненията дадени в горния смисъл не са достоверно отражение на действителността, тъй като същите са нелогични, не кореспондират с правилата на нормалната житейска логика и не се подкрепят от нито едно от другите събрани доказателства в процеса, поради което и съдът не ги кредитира.

По отношение заключението на изготвената и приета по делото експертиза, съгласно което пазарната стойност на двата инкриминирани имота към момента на извършване на деянието е общо в размер на 18 182,45 лв., настоящият състав го кредитира изцяло като компетентно изготвено.

По отношение на извършените разпознавания от свидетелите Л. и И., извършени в хода на досъдебното производство /л. 103-111 от ДП/, следва да се отбележи, че същите са опорочени. На първо място, видно от Протокол за разпознаване на лица и предмети от 14.11.2012 г. /лист 108-109 от ДП/ на първата страница не е отразено в присъствието на коит точно поемни лица е извършено това разпознаване - липсват три имена, ЕГН и адреси/, а на втората страница фигурират подписи на две поемни лица, неизвестно обаче кои са те. На следващо място не е ясно кой албум към кой от протоколите се отнася, освен това по никакъв начин не става ясно от албумите, че е извършено разпознаване, просто са снимани някакви лица. Не на последно място, в двата албума на единична снимка е заснето лице, което видимо изглежда еднакво по външни белези, но в протоколите за разпознаване са отбелязани лица с различни имена. Поради изложеното, съдът не може да възприеме протоколите за разпознаване като годни доказателствени средства и не може да изгради изводите си въз основа на тях.

Съдът възприе и кредитира изцяло останалите писмени и веществени доказателствени материали, приобщени към доказателствен материал по делото по реда на чл. 284 и чл. 283 от НПК.

На основата на така изяснената фактическа обстановка и след като обсъди поотделно и в съвкупност събрания доказателствен материал, въззивният съд намира от правна страна следното:

По обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НПК:

Настоящият съдебен сътав намира, че така извършеното деяние е несъставомерно, да който извод е достигнал и районният съд.

За да има измама, е необходимо адресатът на заблуждението да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение - да извърши нещо; да пропусне някаква полза; да претърпи загуба. Заради това, при измамата се очертават причинни връзки между заблуждаването на конкретно лице, неговото поведение и настъпването на имуществената щета. Тези причинни връзки се изразяват в това, че вследствие на заблуждението у адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за гражданско - правно релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени неверни предствави адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане - за своя или за чужда сметка, а като последица от това имуществено разпореждане се стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице, с чието имущество той има право да се разпорежда.

Следва да се отбележи, че измамата е възможна само по отношениие на физическо лице,  което при това трябва да притежава фактическа власт върху имуществото, с което се разпорежда поради заблуждението, създадено или поддържано от дееца.

Измамата е резултатно престъпление - вследствие на въздействието върху пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане и по този начин претърпява имотна вреда. Престъплението е довършено с неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият.

Във връзка с така изложеното, въззивният съд намира, че конструкцията на обвинението, а именно, че: подсъдимият с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.Б.Л., че е внук на К.Б., собственик на земеделски имоти, с което причинил имотна вреда на последната, е невъзможна.

Безспорно е в настоящия случай, че процесните земи никога не са били във фактическа власт на св. Л.. Освен това същите тези земи никога не са напускали патримониума на сочената за пострадала К.Б., предвид, че е налице 17.02.2014 г. решение на РС - Левски, постановено по гр. дело № 395/2012 г., с което е обявен за нищожен договорът за покупко - продажба на процесните земеделски земи, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 12, том 8, рег. № 2808, дело № 630 от 2011 г. на нотариус Х.К., сключен между К.Х.Б. и А.Й. Ф., т.е. за последната не е настъпила имотна вреда.

Следователно от обективна страна липсват два елемента от състава на престъплението измама, като в резултат на това и правилно подс. С. е оправдан от първата инстанция, поради което и настоящият състав на окръжния съд потвърди присъдата в тази й част.

По отношение на обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК:

Въззивният съд намира, че от обективна страна подс. С. несъмнено е осъществил признаците от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК.

Безспорно от обсъдените по - горе доказателства по делото се установява, че подс. С., чрез използване на неистински документи:

         - неистински частни документи - пълномощно на името на Т.Б.Л. ***, на който бил придаден вид, че е издадено от името на К.Б. ***, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***;

- неистински официални документи - заверки върху пълномощно на името на Т.Б.Л. ***, на който бил придаден вид, че е издадено от името на К.Б. ***, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К.Б. ***, на които три документа бил придаден вид, че са нотариално удостоверени от кмет на с.*******, обл. Плевен (М.К.), получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Т.Б.Л. ***, на обща сума 12036 лв., с намерение да ги присвои.

Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция, а именно, че изброените документи не дават право на техния приносител да получи чужди вещи - в случая паричната сума, тъй като нито едно пълномощно, дори и истинското, не е основание за плащане на продажна цена. В случая съдът намира, че то е било достатъчно основание, за да създаде у пострадалия невярна представа относно действителните правоотношения и да го мотивира да заплати парична сума, каквато е била и целта на извършителя. Без значение е и е ирелевантно обстоятелството, че страните не са сключили договор във формата на нотариален акт за покупко - продажба на процесните земеделски земи. Ирелевантно в случая е и обстоятелството, че процесната сума е възстановена на пострадалия Л. от последващия купувач, тъй като това вече са отношения между трети лица, некасаещи подсъдимия, а освен това следва да се отбележи, че предвид, че крайната сделка е обявена за нищожна, то св. Л. дължи на останалите посредници по веригата процесната сума като получена без основание и те имат право да я претендират от него. Следователно доводите на защитата в тази насока са неоснователни.

От субективна страна  подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е, че използва неистински документи, че отсъства действително основание за разпореждане с имуществото, предвиждал е заблуждението на измаменото лице Т.Л., както и акта на имуществено разпореждане от последния като следствие от представените документи и това, че имуществото ще премине в негово владение, като е имал намерение да присвои така полученото имущество.

По изложените съображения въззивният съд, в настоящия си състав, отмени оправдателната присъда и призна подсъдимия К.С.С. за виновен в извършване на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК.

При индивидуализацията на отговорността на подсъдимия съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство фактът, че същият е неосъждан към момента на извършване на деянието.

Съдът не намери обстоятелства, които да отегчават отговорността на подсъдимия.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед относителната тежест на всяко едно, и в тяхната съвкупност, и като съобрази и предвиденото в закона наказание за престъплението, съдът счете, че следва да наложи наказание на осн. чл. 54 от НК, към минимума предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода, като не наложи предвидените в чл. 212, ал. 7 наказания, а именно конфискация до една втора от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК. При наличие на предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК и след като извърши анализ и преценка, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието, съдът отложи по този ред така определеното на подсъдимия К.С. наказание с изпитателен срок от 3 години. Съдът счита, че така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.

Съдът не намери основания за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, т.к. по делото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които да водят до несъразмерна тежест на най-лекото предвидено в закона наказание.

По предявените граждански искове:

Относно предявения граждански иск от пострадалата К.Х.Б. за причинени имуществени вреди в резултат от деянието за сумата от 18 182.45 лв., въззният съд намира, че правилно районният съд го е отхвърлил, тъй като че не са налице предпоставките за уважаването му, предвид, че подсъдимият К.С.С. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, поради което потвърди присъдата в тази й част.

Що се отнася до предявения граждански иск от пострадалия Т.Б.Л. за сумата от 12036 лв., представляваща причинени имуществени вреди в резултат от деянието по чл. 212, ал. 1 от НК, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на подсъдимия на деликтно основание, тъй като вследствие на виновното му и противоправно поведение са причинени имуществени вреди на пострадалия, които са в пряка причинно - следствена връзка с извършеното деяние, като гражданският иск е доказан в пълния му предявен размер. Поради изложеното, така предявеният граждански иск бе уважен изцяло от въззивния съд.

С оглед пълнота на съдебния акт, следва да се отбележи, че в своите мотиви към първоинстанционната присъда районният съд не е направил прецизен анализ и не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, т.е. липсват мотиви, което обстоятелство по съществото си представлява съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на подсъдимия, което пък от своя страна е основание за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, но предвид, че веднъж вече делото е връщано за ново разглеждане и предвид разпоредбата на чл. 335, ал. 3 от НПК настоящият съдебен състав реши делото по същество.

По изложените съображения въззивният съд постанови присъдата си.

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                  2. 

Били са направени два опита за касационно обжалване - неуспешни:

-

"РАЗПОРЕЖДАНЕ

Вероника Имова - председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд , като разгледах касационната жалба на адв. М. С., защитник на К. С. С., с вх. № 14787/03.11.2014 г., срещу присъда № 55 по в.н.о.х.д. № 719/2014 г. по описа на Окръжен съд - Плевен,

Подадената касационна жалба е бланкетна и не отговаря на изискванията по чл. 351, ал. 1 НПК. В нея липсват данни в подкрепа на релевираното касационно основание. Пропуск, който Окръжен съд - Плевен е следвало да отстрани, като след изпращане на съобщението за изготвяне на мотивите към присъдата по чл. 340, ал. 2 НПК, определи 7-дневен срок за привеждане на жалбата в съответсвие с изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, след изтичането на който, в случай на неизпълнение, да върне същата на основание чл. 351, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1 НПК.

Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Делото ведно с касационната жалба да се върне на Окръжен съд - Плевен за изпълнение на указанията.

ДЦ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ"

 -

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
МАЯ ЦОНЕВА


при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП Искра ЧОБАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело №1956/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на подсъдимия К. С. С., подадена чрез защитника му, срещу нова въззивна присъда № 55 от 10.09.2014 г., постановена от Плевенския окръжен съд по в.н.о.х.д. №719/2014 г.
С първоинстанционна присъда № 22 постановена от Районен съд - Левски на 14.07.2014 г. по н.о.х.д. № 451/2013 г., подс. С. e бил признат за невиновен за това, че на 16.06.2011 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т. Б. Л. от [населено място], че е внук на К. Б., която е собственик на поземлени имоти с идентификатори №№ 43236.301.11 и 43236.283.6, трета категория, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на ползване - нива, находящи се в [населено място], първият в местността „име", с площ от 12329 кв.м, с данъчна оценка на имота 2265.50 лв. и пазарна стойност от 8013.85 лв., вторият в местността „име", с данъчна оценка на имота 2648 и пазарна стойност 10168.60лв., с което причинил имотна вреда в големи размери на К. Б., изразяваща се в пазарната стойност на цитираните имоти, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
С присъдата подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 16.06.2011 г. в [населено място], чрез използване на:
- неистински частни документи - пълномощно на името на Т. Б. Л., на което е бил придаден вид, че е издадено от името на К. Б., декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К. Б.,
- на неистински официални документи - заверки върху пълномощно на името на Т. Б. Л., на което бил придаден вид, че е издадено от името на К. Б., декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 7 ЗННД, на които бил придаден вид, че са подписани от К. Б.. На трите документа бил придаден вид, че са нотариално удостоверени от кмета на [населено място], /област/, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари от Т. Б. Л. на обща стойност 12036 лв., с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.212, ал. 1 от НК.
На основание чл. 307 от НПК са били отхвърлени предявения от К. Х. Б. граждански иск срещу подсъдимия К. С. С. с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 18182.45 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК и предявения от Т. Б. Л. граждански иск срещу подсъдимия К. С. С. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 12036 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл. 212, ал. 1 от НК, като неоснователни и недоказани.
С атакуваната въззивна присъда първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият С. е бил признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Б. Л. срещу К. С. граждански иск.
Вместо това Плевенският окръжен съд е постановил нова присъда, като е признал подсъдимия К. С. С. за виновен за престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, поради което го осъдил на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил за срок от три години.
На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият К. С. С. е осъден да заплати на граждански ищец Т. Б. Л. сумата от 12036лв. представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл. 212, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.06.2011 г., до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
В жалбата не се навеждат изрично касационни основания, но могат да бъдат изведени такива по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Към основанието по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК спада оплакването, че инкриминираните документи не дават право на техния преносител или на друго лице да получи каквото и да е имущество. Както и твърдението, че сделката е извършена без представителна власт, липсва прехвърлително действие, действителният собственик не е загубил своите права, евинцираният купувач от своя страна запазва регресното си право да иска връщане на платената продажна цена, което изключва предпоставките за уважаване на предявения граждански иск. Останалите доводи са относими към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Те са: в мотивите на въззивната присъда не са обсъдени възраженията относно субективната несъставомерност на деянието; декларативно обясненията на подсъдимия са възприети като защитна теза; липсват доказателства, които установяват по несъмнен начин, че С. е провеждал разговори със св. Л.; Окръжен съд - Плевен не е дал отговор на въпроса кой е пострадал от престъплението; правно основание за плащане на цена на недвижим имот може да бъде само договор за покупко-продажба в съответната форма и при това положение не става ясно защо сумата е възстановена на първия преупълномощен посредник, а не на купувача.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Т. Л. намира въззивната присъда за правилна и моли за нейното потвърждаване.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакването, че във въззивната присъда не са обсъдени възраженията относно субективната несъставомерност на деянието по чл.212 от НК, е неоснователно. При внимателен прочит на материалите по в.н.о.х.д. №719/2014 г. на ОС - Плевен се установява, че изрично такова възражение пред въззивната инстанция не е навеждано. От приетите от въззивната инстанция фактически положения безспорно се установява, че подс. К. С. е осъществил състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК. За да достигне до този извод въззивният съдебен състав е направил пълен и верен анализ на доказателствените материали и е установил законосъобразно релевантните за изхода на производството факти. Авторството на подс.С. се доказва пряко от показанията на св. Л., И. и косвено от показанията на св. М., заключението на изготвената и приета по делото комплексна графична и техническа експертиза и справка за проведени разговори по мобилен телефон от номера, използван от подсъдимия. В мотивите си окръжният съд е изложил своите изводи относно приетата от него съставомерност на деянието, включително и във връзка със субективната страна. Настоящата инстанция напълно споделя тези изводите и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Не може да бъде прието за основателно оплакването, че обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че не е звънял и не се е срещал със свидетеля Л., декларативно са възприети като защитна теза. За да достигне до този извод въззивният съд ги е съпоставил с показанията на св. Л., М. и И.. Последните са определени като еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите материали по делото. При това положение не може да се отправи упрек към този съд за начина, по който е формирал вътрешното си убеждение относно фактите по делото.
Неоснователно се твърди, че ОС - Плевен не е отговорил на въпроса кой е пострадал от престъплението. Макар, че въззивният съд е бил пестелив в мотивите си, е обсъдил проблематиката по този въпрос и правилно е приел, че пострадал от престъплението е Т. Б. Л./така както е инкриминирано и обвинението/, както и че причинените му вреди са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното деяние. Това, че той е получил, от следващия пълномощник сумата, която е дал на подсъдимия, като цена на имота, не променя качеството му на пострадал в настоящият процес, доколкото това са последващи негови действия във връзка с договорни отношения с трети лица. Добросъвестният приобретател на недвижимите имоти , във връзка с които е платена сумата предмет на престъплението - св. А. Ф., която е претърпяла евикция, не може да бъде пострадала, защото е претърпяла вреди, но не от документната измамата, а на договорно основание и тези вреди не са пряка последица от престъпното деяние.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.212, ал.1 от НК се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаването на имущество без правно основание, с намерение за неговото присвояване. Документът следва да служи като средство за възбуждане и поддържане на заблуждение у лицето, което упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението.Също така той създава привидното основание, че този който получава имуществото, има право на това. В случаят съставът на престъплението документна измама е осъществен, поради разпореждането на пострадалия Л. с процесната сума в полза на подсъдимия С., мотивиран от неверните представи, които последният му е създал с представените неистински документи, че К. Б. го упълномощава да се разпорежда със земеделските имоти както намери за добре и действайки с убеждението, създадено от подсъдимия, че в качеството му на внук на Б., С. е упълномощен да получи процесната сума. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на решаващия съд за това, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК. Обстоятелството, че парите са били предадени без да бъде сключен съответен граждански договор, предвид допустимата свобода на договаряне в гражданскоправен аспект, не отменя престъпния характер на въвеждащото в заблуждение действие спрямо свидетеля Л.. От фактическа страна е установено, че подсъдимият предварително се е информирал от св. Л. какви документи следва да подготви от името на баба си, за да бъде изповядана сделка с процесните имоти и е поискал личните данни на последния. На 16.06.2011 г. в офиса на горепосочения свидетел подсъдимият се представил като внук на К. Б. и представил инкриминираните неистински документи. Определящо за квалификацията на деянието като документна измама е, че именно те са средството, което мотивирало св. Л. да се разпореди със сумата от 12036 лв. в полза на подсъдимия С., като по силата на упълномощаването той е имал всички права за разпореждане с недвижимите имоти. При извършване на деянието подсъдимият е съзнавал, че използваните документи са неистински, че отсъства основание за разпореждане с имуществото, предвиждал е, че ще получи парите само след представяне на инкриминираните документ и пряко е целял това с намерение да ги присвои.
Във връзка с приетата и уважена гражданска претенция на Л., следва да се посочи, че евинцираният купувач запазва регресните си права, но това е без значение за уважаването на предявения граждански иск. Вече беше изяснено, че св. Ф. е претърпяла вреди на договорно основание в следствие на поредица от облигационни отношения, които не са пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние. Освен това предвидените в закона способи за реализиране на регресните й права не могат да изключат престъпния характер на измамата, защото с деянието си подсъдимият е осъществил признаците на състава по чл. 212, ал. 1 от НК и е причинил като пряка и непосредствена последица вреда на гражданския ищец Л., която подлежи на обезщетяване, независимо какви други правни последици са настъпили от деянието.
Предвид изложеното, касационната жалба на подсъдимия С. се явява неоснователна, а въззивната присъда в осъдителната й част следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 55 от 10.09.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 719/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.

 -

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство