Решение от 28.10. 2016 по ВНОХД № 131/2016 на ОС-Търговище

 

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - наказателно производство и Съдебна практика чл. 212 НК с пострадал купувачът, вместо изгубилия имота си собственик

-

Източник: http://www.justicetg.org/verdict/2016/10/ND/0070d816/13192816.htm

Това решение е окончателно.
-

Резюме. Грандиозно дело, 14 сделки 2009-2010 г. Страшни измами. Осъдени са двама на по няколко години ефективно по чл. 212, ал. 4 НК, но не за нанесените вреди на собствениците на имотите, а за облагодетелстването им. Това е все едно крадецът да бъде осъден за това, че е продал откраднатата вещ, вместо за кражбата ѝ - обичайна грешка на магистратите, която може да бъде извинена единствено със забавеното чак до април 2010 г. изменение на чл. 212 от НК, когато в чл. 212, ал. 1 НК към движимо имущество е добавено "или недвижимо" - вж. ДВ бр. 26 от 06.04.2010; вж също стр. 80 и 82 от книгата на д-р Петър Раймундов "Документни имотни измами", 2013: "Проблемите [с приложението на чл. 212 НК, бел. моя] се свеждат до следното: твърди се, че пострадал от измамата е третото добросъвестно лице, платило цената, а не собственикът на имота. [...] Когато обаче деецът по измамлив начин (чрез инкриминиран документ) встъпва в правото на собственост, което не му принадлежи, и се разпореди с имота като със свой, това разпореждане материализира вече намерение за присвояване, с което имотната измама по чл. 212, ал. 1 НК е осъществена. Оттук насетне нищо друго не е нужно за довършване на имотната измама, защото тя вече е приключила от обективна и субективна страна."

"спрямо едно имущество може да се извърши само едно престъпление срещу собствеността и това е първото по реда си престъпление. Крадецът отговаря само за откраднатите пари, не и за това, че ги е отчуждил, подарил, заложил или е направил каквото и да е друго неправомерно разпореждане с тях."

-

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                                                  28. 10. 2016 година                                гр. Търговище

 

 

                                           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищкият окръжен съд                                       наказателна колегия

На двадесет и осми септември                                  две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

                                 ЙОРДАН И.

 

Секретар: Р.Б.

Прокурор: Анастас МОЛЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия  МИТЕВ  ВНОХД №  131 по описа за 2016 година взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 313 и  сл. от НПК.

Образувано е по протест на Л. Г. - Районен прокурор на Р.п.г.Р. срещу присъда от 24. 03. 2016 год. постановена по НОХД № 299/2015 год. по описа на Районен съд гр. Разград. Присъдата като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, се протестира в частта с която подс. М.Д. е оправдана за извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК / пункт първи от обвинителния акт/. Предлага се в тази част присъдата да бъде отменена, а подс. Д. да бъде призната за виновна и по това обвинение.

Присъдата се протестира и в частта, относно наложените на подс. Д. и подс. П.П. наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предлага се първоначално наложеното на подс. Д. наказание ЛОС  в размер на ПЕТ години, на осн. чл. 337, ал. 2, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 от НПК да бъде увеличено на ДВАНАДЕСЕТ години лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затвор.

За подс. П. се предлага първоначално наложеното наказание ЛОС  в размер на ТРИ години и ОСЕМ месеца  ЛОС, на осн. чл. 337, ал. 2, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 от НПК да бъде увеличено на СЕДЕМ години лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затвор.

Срещу присъдата е подадена жалба от адв. Г.П. от АК - Разград, защитник на подс. Д.. Считайки обвиненията срещу подзащитната му за недоказани, а наложеното наказание за явно несправедливо, се моли да бъде оправдана. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложеното наказание към специалния минимум. Оспорват протеста.

Срещу присъдата е подадена жалба от адв. Н.Г. ***, защитник на  подс. К.Е.. Считайки присъдата за неправилна в частта, относно размера на наложеното на подзащитния му наказание, се моли същото да бъде намалено към специалния минимум, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Оспорват протеста.

Срещу протеста, в срока по чл. 322 от НПК е постъпило възражение от адв. Р.К. ***, защитник на подс. П.П.. Считайки протеста в частта досежно подзащитния и за неоснователен, се моли да бъде оставен без уважение. Това възражение е входирано в канцеларията на Районен съд гр. Разград на 07. 06. 2016 год. На същата дата  са подадени допълнителни съображения към въззивна жалба от адв. К.. С подробни доводи сочещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон, както и завишено като размер наказание на подзащитния и, се моли: присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на прокурора, или на първоинстанционния съд; подзащитният и да бъде оправдан; да бъде изменен размера на наложеното му наказание, определяйки такова с приложение на чл. 55 НК; да се обсъди възможността за евентуално приложение на чл. 66, ал. 1 НК.

В с.з. подс. П., представляван от адв. К. се присъединяват към жалбата на подс. Д. и подс. Е..

Другите двама подсъдими по делото - подс. Н.Н., лично и с адв. САЛИМ от АК - Разград, служебен защитник, и подс. П.Е., лично и с адв. К. ***, също назначена служебно, не желаят присъединяване към жалбите на останалите. И тъй като срещу техните присъди не е подаден протест, молят първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила.

Частните обвинители, конституирани пред първоинстанционния съд - Ш.Р.Ю. и Х.И.К., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по протеста и жалбите.

Представителя на Окръжна прокуратура счита протеста за основателен. Пледира се за признаване на подс. Д. за виновна в пункт първи от обвинението, както и завишаване на наказанията на подс. Д. и подс. П. до размера, сочен в протеста. Становището на обвинението е същото, дори и ако въззивния съд на уважи искането за осъждане на Д. по пункт първи от ОА. Обвинението счита жалбите за неоснователни, а присъдата на РРС, в необжалваната и част,  моли да бъде оставена в сила.

Съдът, след преценка на оплакванията по протеста и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК,  прие за установено  следното от фактическа страна:

Протеста е частично ОСНОВАТЕЛЕН.

Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

НОХД № 299 по описа на Районен съд гр. Разград е образувано с внесен обвинителен акт срещу петима подсъдими, както следва:

К.М.Е. ***,  ЗА ТОВА, че за времето от 08. 09. 2009 год. до 05. 05. 2010 год. в гр. Търговище, гр. Разград, гр. Русе, гр. Кубрат, обл. Разград и гр. Лозница, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Найден Недялков от с. Вехтово, обл. Шумен, Н.Н., П.П., М.Д. и П.Е.,***, чрез използване на официални документи с невярно съдържание и на неистински частни, и официални документи, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 29 435, 45 лева, собственост на "А.Т." А. гр. София, пари на обща стойност 4000 лева, собственост на Ш.Р.Ю. ***, пари на обща стойност 57 600 лева, собственост на ЕТ "Блейк - Гюрджан Мехмедов" гр. Търговище, пари на обща стойност 42 642, 15 лева, собственост на "С.с." ЕАД г.Р. пари на обща стойност 27 389, 70 лева, собственост на "ССЗО - Клас" ООД гр. Завет, пари на обща стойност 62 64, 65 лева, собственост на Х.И.К. *** и пари  на обща стойност 9 180 лева, собственост на "Б.и." ЕООД г.Р. всичко на обща стойност 176 511, 95 лева - големи размери, с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

М.С.Д. *** ЗА ТОВА, че за времето от 08. 09. 2009 год. до 15. 05. 2010 год. в гр. Търговище, гр. Разград, гр. Русе, гр. Кубрат, обл. Разград, гр. Завет, обл. Разград и гр. Велико Търново, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с П.П., Н.Н., П.Е.,***, Найден НЕДЯЛКОВ от с. Вехтово, обл. Шумен и К.Е. ***, чрез използване на официални документи с невярно съдържание и на неистински частни и официални документи е получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 29 435,45 лева, собственост на "А.Т." А. гр. София, пари на обща стойност 4000 лева, собственост на Ш.Р.Ю. ***, пари на обща стойност 57 600 лева, собственост на ЕТ "Блейк - Гюрджан Мехмедов" гр. Търговище, пари на обща стойност 42 642, 15 лева, собственост на ЕАД "С.с." г.Р. пари на обща стойност 27 389, 70 лева, собственост на "ССЗО-Клас" ООД гр. Завет, пари на обща стойност 6 264, 65 лева, собственост на Х.И.К. ***, пари на обща стойност 9 180 лева, собственост на "Б.и." ЕООД г.Р. и пари на обща стойност 35 000 лева, собственост на И.С.И. ***.Търново, всичко на обща стойност 211 511, 95 лева - големи размери, с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Н.М.Н. *** ЗА ТОВА, че за времето от 30. 11. 2009 год. до 15. 05. 2010 год. в гр. Русе, гр. Кубрат, обл. Разград, гр. Завет, обл. Разград, гр. Разград и гр. Велико Търново, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с П.П. и М.Д.,*** и К.Е. ***, чрез използване на официални документи с невярно съдържание и на неистински частни и официални документи е получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари  на обща стойност 22 692, 15 лева, собственост на "С.с." ЕАД г.Р. пари  на обща стойност 27 389, 70 лева, собственост на "ССЗО-Клас" ООД гр. Завет, пари на обща стойност 9 180 лева, собственост на "Б.и." ЕООД г.Р. и пари на обща стойност 35 000 лева, собственост на И.С.И. ***.Търново, всичко на обща стойност 94 261,85 лева - големи размери, с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

П.А.П. *** ЗА ТОВА, че за времето от 03. 11. 2009 год. до 15. 05. 2010 год. в гр. Русе, гр. Кубрат, обл. Разград, гр. Завет, обл. Разград, гр. Разград и гр. Велико Търново, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М.Д., Н.Н. и П.Е.,*** и К.Е. ***, чрез използване на официални документи с невярно съдържание  и на неистински официални документи е получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на обща стойност 52 100 лева, собственост на ЕТ "Блейк - Гюрджан Мехмедов" гр. Търговище, пари на обща стойност 42 642, 15 лева, собственост на ЕАД "С.с." г.Р. пари на обща стойност 27 389, 70 лева, собственост на "ССЗО-Клас" ООД гр. Завет, пари на обща стойност 9 180 лева, собственост на "Б.и." ЕООД г.Р. и пари на обща стойност 35 000 лева, собственост на И.С.И. ***.Търново, всичко на обща стойност 166 311, 85 лева - големи размери, с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 във вр. ал.1, пр.1 и пр.2 във вр. чл.20, ал.2 във вр. чл.26, ал.1 от НК.

П.Л.Е. *** ЗА ТОВА, че за времето от 03. 11. 2009 год. до 06. 11. 2009 год. в гр. Русе и гр. Кубрат, обл. Разград, в съучастие като съизвършител с М.Д. и П.П.,***, и К.Е. ***, чрез използване на официален документ с невярно съдържание и на неистински частни и официални документи е получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 19 950 лева - големи размери, собственост на "С.с." ЕАД г.Р. с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 4, пр.1 във вр. ал.1, пр.  1 и пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдът разгледал делото в открито съдебно заседание и постановил присъда в следния смисъл:

Подсъдимият К.Е. бил признат за ВИНОВЕН по предявеното му обвинение, като на осн. чл. 212, ал. 4, пр.1 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК бил осъден  на ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачел  предварителното задържане, до влизане в сила на присъдата.

На основание чл.212, ал.7,пр.2 от НК съдът ПОСТАНОВИЛ конфискация на 1/10  от ¼ от имуществото на подсъдимия К.Е. - недвижим имот дворно място в гр. Разград, ул. „Свети Климент" № 8 от 344 кв.м., ведно с построената в него масивна едноетажна къща от 100 кв.м. и РЗП от 200 кв.м. в северозападната част на имота, състояща се от полуетаж с две избени помещения и първи етаж,  и го ЛИШИЛ от право да упражнява дейност, свързана с покупко - продажби на земеделски земи за срок от 3 години.

Съдът  признал подсъдимия К.Е. за НЕВИНОВЕН в това да е извършил престъплението чрез използване на официални документи с невярно съдържание по смисъла на чл.212, ал.1, пр. 1 от НК и го оправдал в тази част на обвинението.

Подсъдимата М.Д. била призната за ВИНОВНА по предявеното и обвинение като на осн.  чл.212, ал. 4, пр.1 във вр. ал.1, пр.2 във вр. чл.20, ал.2 във вр. чл.26, ал.1, вр.  чл. 54 и чл. 36 от НК  и наложил наказание от  ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачел предварителното задържане на Д..

На основание чл. 212, ал. 7, пр. 2 от НК съдът ЛИШИЛ подсъдимата Д. от право да упражнява дейност, свързана с покупко -- продажби на земеделска земя за срок от 3 години.

Подсъдимата Д. била призната за НЕВИНОВНА  в това да е извършила процесното престъпление чрез използване на официални документи с невярно съдържание по смисъла на чл.212, ал.1, пр.1 от НК и я оправдал в тази част на обвинението.

Признал подсъдимата М.С.Д. за НЕВИНОВНА в това, за времето от 08. 09. 2009 год. до 15. 05. 2010 год. в гр. Търговище в съучастие като съизвършител е К.Е., и Найден НЕДЯЛКОВ, чрез използване на неистински частни и официални документи - да е получила без правно основание чужди движими вещи - пари  на стойност 12 166, 45 лева, собственост на "А.Т." А. гр.София и я  ОПРАВДАЛ в тази част на обвинението.

Подсъдимия Н.Н. бил признат за ВИНОВЕН по предявеното му обвинение, като на осн. чл. 212, ал. 4, пр. 1, във вр. ал.1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 вр.  чл.55, ал.1 ,т. 1 и чл. 36 от НК му наложил наказание от  ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което,  на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил  с изпитателен срок от ЧЕТИРИ години.

Подсъдимият Н.Н.  бил признат за НЕВИНОВЕН в това да е извършил процесното престъпление чрез използване на официални документи е невярно съдържание по смисъла на чл.212, ал. 1, пр. 1 от НК и оправдаван в тази част на обвинението.

Подсъдимият П.П. бил признат за ВИНОВЕН по предявеното му обвинение, като на  осн. чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1, вр.  чл. 54 и чл. 36 от НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачел предварителното задържане на подс. П..

На основание чл. 212, ал. 7, пр. 2 от НК съдът  ПОСТАНОВИЛ конфискация на 1/5 от имуществото на подсъдимия П. - недвижим имот - къща с дворно място, находяща се в  гр. Русе, ул.„София" № 21 и го ЛИШИЛ от право да упражнява дейност, свързана с покупко - продажби на земеделска земя за срок от 3 години.

Подсъдимия П. бил признат за НЕВИНОВЕН в това да е извършил посоченото престъпление чрез използване на официални документи е невярно съдържание по смисъла на чл.212, ал.1, пр.1 от НК  и го оправдал в тази част на обвинението.

Подсъдимият П.Е. бил признат за  ВИНОВЕН по предявеното му обвинение, като на осн.  чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр.  чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 36 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ години.

Подсъдимия П.Е. бил признат  НЕВИНОВЕН в това да е извършил посоченото престъпление чрез използване на документ с невярно съдържание по смисъла на чл. 212, ал. 1, пр. 1 от НК

Подсъдимите били осъдени да заплатят направените по делото разноски.

Съдът се произнесъл и относно представените по делото ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

Делото е разглеждано два пъти пред първостепенен съд, като постановените присъди са отменяни от въззивните инстанции. Процесната присъда е постановена от трети по ред първоинстанционен съд, настоящата въззивна инстанция също се явява трета по ред. Делото е изпратено на Окръжен съд гр. Търговище по подсъдност с Определение № 67 от 30. 06. 2016 год. по К.Н.Ч.Д. 651/2016 год. на ВКС.

Съобразявайки изложеното в протеста, въззивните жалби на подс. Д. и Е., възражението срещу протеста на подс. П.,  изразените становища в с. з. от обвинението, защитата на жалбоподателите, и на присъединилия се към жалбите  подс. П., съдът приема следното:

На първо място се касае за дело с висока фактическа сложност - изключително тежък като обем доказателствен материал. Направените пред въззивната инстанция възражения са правени и пред РС, на които в мотивите си той е дал изключително изчерпателни отговори. Приетата от РС фактическа обстановка е обоснована, основаваща се на доказателствата по делото и настоящата инстанция я кредитира изцяло.  Същата е установена от показанията на разпитаните свидетели, заключенията на назначените експертизи, писмените и веществени доказателства, както и от обясненията на подсъдимите. Обясненията на всеки един подсъдим са анализирани в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Съдът е обсъдил  противоречивите показания на всеки, и е стигнал до правилен извод относно дейността на всеки един от тях. В тази връзка направените възражения за необоснованост на процесния съдебен акт са неоснователни.

По всяка една от сделките съдът е анализирал събраните доказателства и ясно е изложил кои от тях приема, и кои игнорира. Тези съждения на първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция.

По първия описан в ОА пункт /първата инкриминирана сделка/, касаеща имота на Вичка Абаджиева в землището на с. В. Левски, съдът е акцентирал, че основна тежест  имат обясненията на подс. Е.. Касае се за  дадените в с.з. пред съда и прочетените в съответна част негови обяснения, дадени пред предходни съдебни състави и прочетените му обяснения от досъдебното производство. Обясненията на подс. Д., дадени пред предходни съдебни състави са приобщени в хода на съдебното следствие. Обсъдени са показанията на св. Добрева, дадени на досъдебното производство  и по НОХД №533/2013 год. на РРС, приобщени в хода на съдебното следствие. Тази сделка е осъществена от подс. Е. в съучастие с Найден Недялков, като последният е бил инициатор. Подс. Е. признал участието си в сделката, твърдейки, че не знаел, че използваните при сделката пълномощно и декларации  са неистински. Обясненията на подс. Е. не се кредитирани от съда, приети са за защитна негова теза. Съдът е приел, че този подсъдим притежавал опит и познания в тази материя и трудно би допуснал да бъде заблуден. Неистинността на процесиите пълномощно и декларации по тази сделка, изявлението и подписите на починалата В. Абаджиева и нотариалните удостоверявания, са установени от заключението на съдебно - почерковата експертиза.

Съдът приел, че по тази сделка не са на лице категорични доказателства за участие на подс. Д.,  въпреки знанието и, че такава сделка се извършва, затова и я оправдал по това обвинение.

За сделки „две", „три" и „четири", първостепенния съд е приел, че са осъществени от подс. Д. и подс. Е.. Подс. Е. признал участието си в тези сделки, а също и това, че в тези случаи е знаел, че се върши измама. В обясненията си подс. Д. заявила, че била подведена от подс. Е. и не била напълно наясно с неправомерния характер на тези сделки. На по - късен етап заявила,  че участвала при тези сделки за да направи услуга, но лично не била получила пари за това.

В тази част обвиненията се подкрепят от заключенията  съдебно - графологическа и допълнителна съдебно - техническа експертиза на отпечатъците от печати на нотариуса. По пункт „две" /сделката с имота на М. Андреева/ в пълномощното и декларациите имената Мария Денкова Андреева били изписани от подс. Д., която положила и подпис вместо Андреева. Ръкописния текст в тези документи, касаещ лични данни и данни за имота, били изпълнени от подс. Е.. Безспорно установеното, че  подс. Д. е положила подписите в пълномощното и декларациите във връзка с тази сделка доказва, че тя е била наясно, че създава по този начин неистински документи, т. е.,  тя е била наясно, че тази сделка се извършва с измамлива цел и самата тя е целяла това. Тези нейни действия се доказват и от самопризнанията на подс. Е..

Относно сделката по пункт „три" - имота на Н. Вътева - също от заключението на експертизата било установено, че ръкописните текстове са изпълнени от подс. Е., а имената на собственика са изпълнени от подс. Д.. По пункт „четири" - сделката с имота на Ст. Димов, отново заключението на експертизата установява, че имената Стефан Върбанов Димов в пълномощното и декларациите били изпълнени от подс. Е.. Подс. Д. изписала ръкописно останалите текстове в пълномощното и декларациите. Правилно съдът е стигнал до извода, че подс.  Д., като лице с опит в подобни сделки е била наясно, че лично участвала в изготвяне на неистински документи, съответно е била наясно, че участва в извършването на измами, което е била целта и.

За сделка по пункт „пети" съдът е приел,  че тя е осъществена с участието на подс. П., Д., Е. и  Е.. Тази сделка касаела  имота на майката на поде.  Е. - Н. Георгиева. Подс. Е. признал  изцяло действията си по осъществяване на  деянието. От обясненията му, включително и тези дадени при предходни разглеждания на делото, както  и на ДП, приобщени от съда,  е изведен извода, че подс. П. е знаел, че подс. Е. желае имотът да се продаде без знанието на неговата майка, т.е. без нейно съгласие. Подс. Е. се е подписал от името на майка си в процесното пълномощно, като това е станало в присъствието на подс. П..  Затова правилно съдът е приел, че подс.  П. е знаел, че се върши измама и е действал съзнателно в тази насока. Подобно на него и подс. Д. е била наясно, че ще се върши измама, знаела е, че се използват неистински документи.  Подс. П. пък сочи, че именно тя е представила необходимите документи. Подс. Е. заявил, че не знаел, че  се върши измама. Единствено само намерил купувач, за което получил комисионно възнаграждение. Средствата платени от св. М. Йорданова на подс. Е.,  в последствие получила подс. Д. по нейна сметка, и това също доказва нейното съзнателно участие. Деянието в този пункт се доказва и от показанията на св. М. Йорданова - изпълнителен директор на „С.с." ЕАД-гр. Р. От показанията на тази свидетелка се изяснява именно активната роля на подс. Д. при подготвянето на сделката, а също и участието на подс. Е., на когото свидетелката превела по банков път сумата по сделката.

По пункт „шести" - сделката касаеща имота на Мария Костова Енева, съдът приел, че инициатор отново била подс. Д.. До този извод съдът стигнал въз основа  обясненията на подс. Н.. Понеже бил тежко финансово състояние, помолил подс. П. за помощ. Подс. П. от своя страна го свързал с подс. Д. обяснявайки му, че тя имала нужда от човек който да се явява при изповядване на сделки като пълномощник. Подс. П. ги срещнал и подс. Д. предложила на подс. Н. да участва в такава сделка, обяснявайки му за какво става въпрос. Съдът приел за установено и участието на подс. Кр. Е. в тази сделка - именно той е  осигурил скица на процесния имот, след което е извършена сделката. И тримата - Д., П. и Е. са участвали в разпределението на получената от купувача сума по тази сделка, което също е обстоятелство сочещо на тяхната съпричастност в извършената измама. Подс. Д. указала на подс. Н. на кого каква част от получената сума да приведе. Извършените банкови преводи са установени от заключението на допълнителната съдебна икономическа експертиза.  В този пункт обвинението се доказва и от  показанията на св. М.Йорданова - изпълнителен директор на „С.с." ЕАД-гр. Р. Тя сочи  подс. Д. като водеща при подготовката на сделката, а също и участието на подс. Н..

Пункт „седми" - сделка с имота на Р. Ранков.  По тази сделка съдът е приел следното: Признанията на подс.  Е., че е бил наясно с измамливата й цел, както и това, че той сочел, че данните за този имот са му дадени от  подс.  Д., от нея получил неистинските документи, а с останалите документи се снабдил той, ползвайки пълномощното, в което е посочено, че той е упълномощен, са доказателство за общ умисъл. Имота по този пункт бил продаден на „А.Т." А. гр. София, представлявано от брата на подс. Е. - св. Е. Е.. Подс. Е. получил парите - 6670 лв. от брат си - св. Е. Е.. След това дал една част,  по - голямата, на подс. Д., а останалата част задържал за себе си.  Подс.  Д. е дала предложението за осъществяване на сделката и е дала на подс. Е. неистинските документи.

За пункт „осем" -  сделка касаеща земеделски земи  на С. А. първоинстанционният съд е приел следното: Сделката била осъществена пред нотариус в гр. Кубрат. Купувач било „ССОЗ Клас" ООД гр. Завет, представлявано от св. Х. Башева - управител. От показанията на тази свидетелка, както и от подробен анализ на обясненията на  подс. Е., П., Д. и Н., РРС приел, че и четиримата имат съпричастност в тази сделка. В показанията си свидетелката е заявила, че първо й се обадил подс. Е., питайки я дали има интерес към тези имоти. Малко по - късно й се обадила и подс. Д., която свидетелката не познавала дотогава, съобщавайки и номерата на имотите, като й обяснила, че сделката ще се извърши чрез пълномощник. Подс. П. заявил, че неистинските документи в случая били набавени от подс. Д., което е потвърдено и от  подс. Н.. Последният заявил,  че подс. П. му се обадил и му казал, че подс. Д. била готова с документите и следвало да отидат да изповядат сделката. В гр. Кубрат се явили подс.  М. Д., П. П. и Н. Н., като Н. бил пълномощник на продавача, а подс. Д. го придружила в кантората на нотариуса при изповядване на сделката. Правилно съдът е приел, че подс. Д. е инициирала сделката и е изиграла основна роля при изготвянето на неистинските документи.

Сделката по пункт „девет" касаела поземления имот на Кина Янкова Калинова. По този пункт съдът приел, че подс. Е. попълнил бланките, а подс. Д. му ги върнала с неистински нотариални заверки.  На подс. Е.  било ясно, че  сделката е с измамлива цел. Данните за този имот му били дадени от подс. Д., т. е . отново, правилно съдът е приел, че подс. Д. е участвала по тази сделка.

Пункт „десет" в ОА  касае имотът на Реджеб Шакиров Амуджев.  РРС е приел, че  сделката е осъществена от  подс. Д. и подс. Е.. До този извод съдът е стигнал, въз основа признанията на подс. Е., механизмът на осъществяване е същия, като предходната сделка. Подс. Д. посочила имота и предоставила бланките с нот. заверки. И за тази сделка подс. Е. признал, че знаел, че при изповядването й се използват неистински документи. Участието на подс. Д. в процесната сделка, се доказва и  от финансово - икономическата експертиза, сочеща, че е получила 2000 лева,  макар по - късно ги е върнала, това установява участието  й. В този случай деянието останало недовършено - във фазата на опита, по независещи от подсъдимите причини, тъй като нотариус Б. Костов узнал за нередността на сделката и отказал да я изповяда.

Пункт „единадесет" касае сделка с имоти на Емилия Тодорова Стоянова. За тази сделка съдът приел,  че подс. Е. научил за имотите от подс. П.. От своя страна подс. П. пък е заявил, че подс. Д. била в Търговище при изповядване на сделката,  както и това, че тя донесла документите, които следвало да се попълнят и всъщност по нейна инициатива отишли в Търговище. За знанието и участието  на подс. Д.  при осъществяване на тази сделка съдът е приел за доказано и от обясненията на подс. Е., който твърди същото - че подс. Д. е била при осъществяване на тази сделка. А самата сделка е осъществена с неустановено по делото  лице от женски пол, действащо като пълномощник на продавача, но и на тримата подсъдими е било безспорно известно, че това не е собственика на имотите - Е. Стоянова. Съдът е констатирал, че обясненията на двамата подсъдими - П. и Е. - се разминават единствено относно факта, кой е довел въпросната жена. Подс. Е. признал, че е получил сумата от продажбата и дал  30 000 лв. по тази сделка /общата сума била 35 000 лв./ на подс. П..

Относно пункт „дванадесет" касаещ поземлените имоти на Бойка Генова Иванова, съдът приел, че и това деяние е извършино от подс. Д., П. и Е.. Въпреки, че и за този пункт подс. Д. отричала да е участвала, участието и е доказано по несъмнен начин. Подс. Е. сочи, че за тези имоти информация получил от подс.  П..  От своя страна подс. П. е заявил, че когато пристигнал пред кантората на нотариуса в гр. Разград, подс. Е. вече бил там с непозната жена.  Това обстоятелство съдът е приел за категорично доказано предвид приобщените от  ДП обяснения от 01. 07. 2010 год., пред съдия, където подс. П. е посочил, че в гр. Разград е дошъл, защото бил изпратен от подс. Д., и трябвало да вземе пари, които подс. Е. ще му даде за да й ги занесе в гр. Русе. Посочил е и че тези суми му били изпращани от Кр. Е. на негова сметка, а той следвало да изплати част от сумата на М. Д.. Тези обяснения на подс. П. от се потвърждават и от заключението на финансово - икономическата експертиза. От нея е видно, че подс. Е. и привел на сина на подс. П. 6000 лева на 12. 04. 2010 год., което е  деня на изповядване на сделката. Подс. П. сочи, че от тези пари дал на подс. Д., а друга част задържал за себе си. И тъй като  обясненията на подс. Е. в частта им, че след като задържал част от сумата като комисионна дал останалите пари  на подс. П., правилно съдът кредитирал казаното от подс. Е. в това отношение. Въз основа на тези обяснения на  подс. П., съдът приел за доказано участието на  подс. Д., като участник в сделката.

За сделката по пункт „тринадесет" касаеща имот на Божан Петров, съдът е приел, че същата е осъществена от подсъдимите - Д., П., Е. и Н.. Въпреки това, че подс. Д. е отричала съпричастност по тази сделка, съдът, въз основа анализ на обясненията на другите подсъдими е приел за категорично доказано участието и.  От една страна подс. П. заявил, че тази сделка е станала отново по предложение на подс. Д., като го помолила да убеди подс. Н. и в този случай да се яви като пълномощник.  Сочи също, че подс. Н. следвало да се яви при изповядване на сделката с фалшива лична карта, представяйки се за собственика Б. Петров. Тези обстоятелства подс. П. е посочил в обясненията си от досъдебното производство от 01. 07. 2010 год. -  приобщени по делото. От това съдът прави извод, че подс. Е. е бил наясно, че подс. Н. ще се яви с неистинска лична карта пред нотариуса като Б. Петров. От което пък следва извода, че подс. Е. е бил наясно какво се върши и, че подс.  Н. не е бил истинският собственик. Освен това, в тези си обяснения подс. П. е посочил, че за всички имоти, за които имало сделки подс. Д. давала на подс. Е. необходимите данни за имотите, а всички участници знаели, че сделките не са истински, извършват се с неистински документи, включително и неистински лични карти. В тази връзка съдът е отхвърлил - съвсем основателно според въззивната инстанция -  твърденията на подс.  Е., че е участвал, но не е знаел, че тази сделка е неистинска.

По последния пункт в ОА - „четиринадесет" - инкриминирания имот бил собственост на Антон Петров. В този случай деянието останало недовършено, тъй като измамливите действия на групата били разкрити от полицията. За изясняване обстоятелствата по тази сделка, съществени били обясненията на подс. П.. Признанията които той направил, обясняват както неговите  действия, така и извършеното от останалите участници. По този пункт, както и по предходния, подс. П. признал, че  бил наясно, че се върши измама. Неговите признания уличават  подс. Д. в участие и по този пункт от обвинението. Подс. П. заявил, че Д. го изпратила в гр. В. Търново, тъй като имала уговорена сделка с подс. Е.. Подс. П. е заявил, че Д. му е дала лична карта със снимка на подс. Н., но с други имена, която трябвало да се използва при сделката. Участието в тази сделка съдът приел за доказано въз основа и на заявеното от подс. Н., че документите по тази сделка му били предадени от подс. Д.. Предвид на това и относно този случай съдът приел, че обвинението е доказано.

Установено по делото е, че подс. Е. закупил на магнитен носител от св. С. Славов и след това предоставил на подс. Д. софтуерен продукт за геодезия, картография и кадастър MKAD на ЕТ „Колма". Чрез тази програма в повечето случаи е намирана информация за конкретни имоти и са избирани такива, които да бъдат продадени, и с това се е занимавала подс. Д.. Това е безспорно установено от материалите по делото. Видно е, че започване на подготовката на сделките в повечето случаи - по инициатива и предоставяне на данни от подс. Д.. Това се потвърждава и от обясненията на другите трима подсъдими -  Е., П. и Н.. Назначената компютърно-техническа експертиза и допълнителна такава /назначена по НОХД № 533/2013 год. на РРС/ е установила файлове, съдържащи данни за процесии имоти от преносимия компютър, иззет от жилището на подс. Д..

За да стигне до описаната по - горе фактическа обстановка съдът е анализирал всички събрани доказателства, включително и обясненията на всеки един от подсъдимите, които от своя страна изясняват цялостния механизъм в осъществяване на описаните по горе деяния. От участниците в продължаваната престъпна дейност най - пълни  самопризнания направил  подс. Н.. Обясненията на този подсъдим в голяма степен са допринесли за изясняването на механизма на осъществяване  на сделки, в които той е взел участие. Фактологията, начина на извършване на останалите деяния е принципно същия.  Самопризнания е направил и подс. Е.. Въпреки, че за част от сделките е твърдял, че не знае да са измамни, от изложеното по - горе, следва безспорния извод, че всъщност подс. Е. от самото начало е бил главно действащо лице в схемата, по която деянията са извършвани, знаел е, че се ползват неистински документи, а по отношение на част от тях, лично е участвал в изготвянето им. Основно задачата му  е била да намира купувачи, използвайки контактите си с лица, интересуващи се от закупуване на земеделски земи. В тази плоскост са анализирани обясненията и на подс. П. - същият сочи начина по който сделките, по които има участие, са били осъществени. Стремежът му бил да омаловажи участието си, а за част от сделките отричал да е знаел, че са измамливи. Отчетена от РРС е водещата роля и на този подсъдим, с оглед участието му, и това, че е бил наясно с разработената схема на действие. Деянията на подс. Е., П. и Н. се доказват и от изготвените и приобщени по делото графическите експертизи. И тримата са участвали при изготвянето на документи, които са използвани при сделките.

Относно подс. Д.: В мотивите си РРС е отчел на първо място, че поведението на тази подсъдима е твърдо и последователно - тя в нито един момент не признава вина, твърди, че не е била в течение на това, че се вършат измами. Давала кратки и неясни обяснения. Затова съдът  приобщил по делото обяснения на Д. дадени пред предходните съдебни състави, и на досъдебното производство пред съдия. Изводите за виновно поведение на подс. Д. съдът е направил след обстоен анализ на обясненията на другите подсъдими, включително и на петия такъв - подс. Ешхиян. Защото в обясненията им има голям обем съвпадения, именно по отношение на участието на подс. Д., относно механизма на извършване на процесните деяния.

Както пред първоинстанционният съд, така и пред въззивната инстанция, защитата на подс. Д. навежда на довода, че основно доказателство срещу нея са обясненията на другите подсъдими, т.е. налице е  оговор в тези обясния.  Кредитирайки обясненията на другите подсъдими в частта им уличаващи подс. Д., съдът е приел, че  тези обяснения издържат на логическа проверка, и са на лице редица съвпадения в твърденията им, което сочи на тяхната достоверност. Наред с обясненията на подсъдимите, доказателства уличаващи подс. Д. се съдържат и в графическата експертиза, установяваща личното й участие при изготвяне на някои от неистинските документи, включително полагане на подписи вместо правоимащото лице - по сделки „две" и „четири". Налице са и редица свидетелски показания, установяващи водещата позиция на подс. Д. при подготовката на сделките, явяването й при изповядването им, което също сочи на явната й съпричастност и дейната й, водеща роля в изградената от подсъдимите схема на действие. Всички доказателства  по делото сочат подс. Д. като основен организатор. В този смисъл възражението за „оговор" срещу подс. Д. е абсолютно несъстоятелен.

Правилно съдът е отбелязал, че  показанията на свидетелите и заключенията на експертизите уличават в съответна степен всички подсъдими. Графическите експертизи сочат участие на подсъдимите при изготвяне на документи, използвани при сделките, а икономическите експертизи сочат на извършени плащания при някои от случаите.

Анализирано е извършеното от  подс.П. Е. -  участвал само при една от сделките и направил пълни признания относно своето участие. Изчерпателните и подробни  обяснения на този подсъдим потвърждават казаното до тук, и прието от РРС. С неговите обяснения отново се доказва участието на подс. Д. и подс. П. в тази сделка, и разкриват характерния начин на действие, който съответства по своите белези на цялостната престъпна дейност,  по всички пунктове на обвинението.

На опитите от страна на подсъдимите Д., Е., П. и Н. да оправдаят действията си, твърдейки, че не са знаели за  порочността на част от сделките, РРС е отговорил в мотивите си. Становището на съда в тази насока се споделя от въззивната инстанция -  разбира се, че за  субективната страна при извършване на престъпление  се съди от обективните действия на подсъдимите. Този принцип намира приложение, когато обективните действия на дееца са такива, че разкриват, дават възможност да се установи,  и субективното му отношение. Разглежданият случай с престъпната дейност на подсъдимите е именно от такъв характер - налице са целенасочени и крайно показателни техни действия, при които е видно каква цел е следвана, при което по един безспорен и категоричен начин е доказан общия умисъл на всички подсъдими.

Това в общи линии е възприетата от РРС фактическа обстановка, въззивната инстанция я приема изцяло, като  безспорно доказана. Установена е от показанията на свидетелите, заключенията на назначените експертизи, писмените и веществени доказателствени материали, и от обясненията на подсъдимите. Следва да се отбележи, че нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция, както и при предишни разглеждания на делото, спор по нея не е имало.

Правилни и законосъобразни са и последващите - правни изводи на съда.

Съдът е приел, че с деянията си подс. Е., Д., Н., П. и Ешхиян са осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1/ без подс. Ешхиян/ от НК.

Касае се за четиринадесет отделни случая - сделки. Всеки подсъдим, относно сделките в които е участвал, е действал в съучастие като съизвършител с останалите участници в реализация по конкретната сделката. Всеки от подсъдимите е извършвал определени действия при подготовката и реализиране - изповядване на сделката пред съответния нотариус - на сделките в които има участие.  С конкретното си действие е допринесъл за осъществяването на отделните  „деяния - сделки", и неправомерното присвояване на чужди парични средства. Налице е било разпределение на ролите при съответната сделка и всеки от подсъдимите, за сделките в които има участие, е извършвал деяние насочено към крайния резултат - получаване на парична сума, като цена на съответния имот. Затова правилно и законосъобразно съдът е приел, че всеки от подсъдимите, относно сделките в които има участие е действал като съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НПК.

За подс. Д., П., Н. и Е. правилно е прието, че са действали в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. За времето, посочено за всеки един от тях поотделно в присъдата, те са извършили процесните деяния  - налице са редица извършени деяния, през непродължителен период от време, при еднородност на вината, като деянията осъществяват състави на едно и също престъпление.

По пунктове „десет" и „четиринадесет" деянията са останали недовършени, като и в двата случая това е станало по независещи от участващите подсъдими причини. В първия случай поради намесата на нотариус Б. Костов, а във втория случай, поради намесата на полицията. В случая обаче довършените деяния по останалите пунктове, са тези, които се отразяват съществено върху цялостната престъпна дейност, поради което и на основание чл. 26, ал. 5 от НК, посочените две недовършени деяния правилно са включени в съвкупността от довършени такива и цялостната престъпна дейност била квалифицирана  като довършено престъпление.

Използваните в случая при осъществяването на престъпленията неистински лични карти /изброени в осъдителната част на присъдата/ се явяват неистински официални документи, с оглед дефиницията на официалния документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. Използваните неистински пълномощни и декларации по ДОПК и ЗННД / също изброени в осъдителната част на присъдата/ са неистински частни документи. Нотариалните заверки обаче /отново посочени в осъдителната част на присъдата/ положени върху тези частни документи се явяват неистински официални документи. Всеки един от тези документи е бил изготвен с цел да бъде използван за възбуждане и поддържане на заблуждение у лицата, явили се като купувачи по сделките и извършващи насрещно плащане. Тези лица били въведени в заблуждение посредством използването на тези документи от участващите подсъдими по различните пунктове, като у всеки един от тях е създадена невярна представа, че явилите се лица са реално упълномощени от собствениците да се разпореждат с имотите им. Именно в резултат на тези неверни представи създадени у купувачите, те са извършили плащане, при което за тях е настъпила имотна вреда. Във всички случаи подсъдимите са получили престация - плащане - без да имат основание да получат такова плащане - никой от подсъдимите не е бил собственик на някой от имотите, предмет на сделките, никой от тях не е бил действително упълномощен да извършва такова разпореждане. В различните случаи парите са получавани от различни съучастници,  -  не е било възможно да се плати директно на всички подсъдими, а и подобно поведение би предизвикало съмнение у купувачите. В повечето случаи парите били получавани от този от подсъдимите, който е играел ролята на пълномощник. Във всички случаи обаче между съучастниците в конкретната сделка е бил налице общност на умисъла и всички са действали с цел, след като парите по сделката се изплатят, всеки от тях да получи своя дял.

И пред първоинстанционния съд, и пред въззивната инстанция, защитниците на подсъдимите  оспорват квалификацията на деянията като „документна измама" и конкретно приложението на чл. 212, ал. 1 от НК. Доводите за това са, че процесиите пълномощни и декларации не са основание за извършване на плащане по сделките. Този въпрос е поставян и при предходните разглеждания на делото в съдебна фаза. Становището на РРС, че процесиите пълномощни и декларации наистина не са основание за плащане по процесиите сделки, но конкретно тези неистински документи са легитимирали подсъдимите, като страна по договора за покупко - продажба на съответния имот е правилно и се споделя от въззивния съд. Именно тези неистински документи мотивират подведените лица да извършат плащане - да се разпоредят със свое движимо имущество, и от това е настъпила имотната вреда за тях. Те са смятали, че договарят с правоимащи. Процесиите неистински документи подвеждат и нотариусите да гледат на подсъдимите като лица легитимирани да извършат прехвърляне. Именно за това процесиите неистински документи изпълняват в пълнота ролята на подвеждащия документ по смисъла на чл. 212, ал. 1 от НК. С оглед изложеното въззивната инстанция споделя изцяло съжденията на РРС, несъстоятелно е да се изтъкват доводи, че в случая разглежданите деяния не следва да се квалифицират като документна измама. Напротив, в случая е  налице типична  документна измама по чл. 212, ал. 1 от НК.          

Правилно е отбелязано, че в различните случаи, за поддържане на заблуждението, освен инкриминираните документи са били използвани и други, необходими документи, които са били истински - официални и частни документи. Така с неистинско пълномощно са придобити други необходими за сделката документи, като документ за собственост, оценка, характеристика, скица и др. Тези истински документи са били прилагани към неистинските документи, което също е подпомагало заблуждението на подведените лица.

За петимата подсъдими - Д., Е., П., Н. и Е. е налице квалификацията „големи размери", тъй като предмета на престъплението за всеки от петимата, като се имат предвид деянията, в които всеки е участвал, надхвърля 70 минимални работни заплати за периода от по 240 лева, а именно 16 800 лева. Отделно от това всеки от подсъдимите има участие в отделни сделки при които самостоятелно е достигната щета в „големи размери" - такива са сделките по пунктове 5, 6, 8, 11, 12 и 14. Затова правилно с оглед правилото на чл. 26, ал. 3 от НК цялостната продължавана престъпна дейност на подсъдимите Д., Е., П., Н. правилно е квалифицирана като  „големи размери". Подсъдимият Е. е участвал само в една сделка, при която самостоятелно е достигната щета в големи размери, поради което и неговото деяние се явява „големи размери".

От субективна страна всеки един от подсъдимите, във всеки един от случаите е действал при пряк умисъл - съзнателно и целенасочено, което е видно от действията им. Всички са действали с користна цел - да присвоят получените парични средства.

Относно местоизвършването на престъплението за всеки подсъдим в осъдителната част на присъдата правилно са възприети местата свързани с осъществяване на елементите на престъпния състав при съответните деяния.

Пред РСС защитата на подс. П. и Д. изтъкнали довод, че с ОА е следвало да се  установи и конкретизира поотделно, кой от подсъдимите, каква сума е получил по всяка от сделките, какъв е дела получена сума за всеки. Този довод се изтъква и пред настоящата инстанция. Становището на въззивния съд отново съвпада с това на РРС, изложено в мотивите, и то е, че за тези от сделките, при които са налице данни за конкретни суми, получени от всеки един,  те са посочени във фактическата част на обвинителния акт. Но тъй като за повечето от сделките не може да се установи как са разпределяни сумите, фактически това разделение е невъзможно. Доколкото деянията срещу подсъдимите са предявени като съучастие, правилно е на всеки един да се повдигне обвинение за цялата сума, предмет на престъплението.

Отбелязано е, че по делото не е установено кой е изготвял неистинските нотариални заверки и неистински документи за самоличност, но това по никакъв начин не засяга възприетата от обвинението квалификация. От заключението на вещите лица по назначената допълнителна съдебно - техническа експертиза, е видно, че механизма за полагане на отпечатъците от печатите на нотариусите, поставени на пълномощните и декларациите по процесните сделки е идентичен, което дава възможност да се предположи, че са извършени от едно лице.

Първоинстанционният съд  е постановил оправдателна присъда за подс. Д. по пункт „първи" от ОА, приемайки, че обвинението в тази част не е доказано  по несъмнен начин. Въззивната инстанция намира за правилни действията на РРС и в тази част. Защото макар и да е била в течение, че такава сделка се извършва, не са налице категорични данни тя да е била съпричастна към самото осъществяване на това деяние. Няма доказателства да е участвала в подготвянето на документите, да е участвала във използването на тези документи и въвеждането на заблуждение на представителя на купувача. Няма данни и да е получила пари по сделката. Затова подс. Д. правилно била призната за невиновна в тази част на обвинението. Протеста в тази му част се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Правилни са и последващите действия на РРС -  приемайки, че в обвинението неправилно са посочени, като използвани от подсъдимите официални документи с невярно съдържание по смисъла на чл. 212, ал. 1, пр.1 от НК са включени и самите транслативни нотариални актове, материализиращи сделките, които са сключени в резултат на измамливите действия на подсъдимите. Тези нотариални актове не могат да се определят като подвеждащ документ по смисъла на чл. 212, ал. 1 от НК. Към момента на съставянето на тези транслативни нотариални актове, лицата които се явяват като купувачи по тях вече са въведени в заблуждение и затова именно встъпват в съответната сделка. Не нотариалният акт за сделката ги подвежда, а представените преди изготвянето на нотариалния акт документи - неистински пълномощни и декларации. Процесиите нотариални актове не са съставени в предхождащ разглежданите сделки момент, че да бъдат представени за заблуда на измамените лица, а всъщност материализират самите сделки, явяващи се следствие на вече предизвиканата заблуда у купувачите - включените в обвинението транслативни нотариални актове не са документи, които въвеждат в заблуждение купувачите - тези нотариални актове са резултат на вече извършеното въвеждане в заблуждение. Затова правилно и законосъобразно в тази част на обвинението всички подсъдими са били оправдани. В тази част присъдата не е протестирана.

Правилни и законосъобразни в по - голямата си чест са и последващите действия на съда - индивидуализация и определяне  размера на наказанието, на всеки един подсъдим.

За подс. Е. съдът като смекчаващи вината обстоятелства приел чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, частичните признания, съдействието на органите на полицията за преустановяване на престъпната дейност. Отчетен е и факта, че от започване на наказателното преследване е изминал продължителен период. Като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени проявената упоритост, значителните по обем вредни последици по отношение на деянията в които има участие този подсъдим, висока степен на обществена опасност на деянието. С оглед на всичко това, съдът определил на подс. Е. наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК било зачетено  предварителното задържане на Е..

Съдът постановил конфискация на 1/10 от имуществото на подс. Е. -  недвижим имот дворно място в гр. Разград, ул. „Свети Климент" № 8 от 344 кв.м., ведно с построената в него масивна едноетажна къща от 100 кв.м. и РЗП от 200 кв.м. в северозападната част на имота, състояща се от полуетаж с две избени помещения и първи етаж, от който имот подс. притежавал ¼ идеална част. На подс. Е. бил лишен от право да упражнява дейност, свързана с покупко - продажба на земеделски земи за срок от 3 години.

Тук е мястото да се отбележи, че жалбата срещу присъдата на този подсъдим е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Доводите изтъкнати в жалбата - самопризнания на ДП и пред всички състави, гледали делото, както и желанието му делото да се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, не са достатъчно основание за приложение на чл. 66 ал.1 НК, разбира се, след като определеното наказание се намали към специалния минимум, предвиден в текста на чл.,212, ал. 4 от НК. Защото този текст от закона предвижда наказание ЛОС от ТРИ до ПЕТНАДЕСЕТ години. При наличие на първата алтернатива - „големи размери" поотделно за шест от инкриминираните деяния, като подс. Е. е участвал във всичките тези сделки - / сделки 5, 6, 8, 11, 12, 14 /, при общо обвинение за над 176 хиляди лева, неправилно е да се мисли изобщо за наказание към специалния минимум, още по-малко, с приложение на чл. 66 ал.1 НК. Напротив, становището на въззивния съд е, че първоинстанционният съд е бил прекалено благосклонен към този подсъдим. Логиката е следната - за деяние, за което се предвижда наказание от ТРИ до ПЕТНАДЕСЕТ години ЛОС, при определяне конкретния размер наказание ЛОС за всеки подсъдим следва да се определи по няколко критерия. На първо място - обществената опасност на деянието - изключително висока, затова и законодателя е предвидил толкова тежко наказание. Когато обаче става въпрос за продължавана престъпна дейност, месеци наред, с множество деяния, с изключително висока, като стойност, причинена вреда, надвишаваща многократно „големи размери"  би следвало да се процедира по различен начин. И той е следния - средния размер на предвиденото в текста наказание е ДЕВЕТ години. Въз основа на тази база следва да се обсъждат всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на дееца, и на деянието, и да се търси подходящото като размер наказание за всеки един. За да бъде една присъда балансирана, което пък я прави законосъобразна и справедлива, следва наказанията за всеки един от съучастниците в продължаваната престъпна дейност да съответстват на извършеното от него. В конкретния случай подс. Е. е участвал във 13 сделки, колкото и подс. Д.. Подс. П. е участвал в  осем сделки, подс. Н. - в четири.  Подс. Е. е този, който се е снабдил с програмата - софтуерен продукт за геодезия, картография и кадастър MKAD на ЕТ „Колма", и след това я е предоставил на подс. Д.. Щетата причинена от този подсъдим е за над 176 х. лв. Т. е. признанията и съдействието му за разкриване на цялостната престъпна дейност, безспорно са смекчаващи вината обстоятелства, както чистото му съдебно минало. С оглед на тези доводи, би следвало наказанието на този подсъдим да бъде определено около средния, предвиден в закона размер - на лице е баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. След като се отчете факта, че разглеждането на делото е продължило повече от шест години, наказание в рамките на седем години ЛОС биха били справедливо, наказание за него. Разбира се, липсата на протест прави невъзможно изменение размера на присъдата в тази и част.  Наличие на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства настоящия състав не намира никъде в кориците по делото спрямо подс. Е., затова и счита молбата за неоснователна.

За подс. Д. съдът отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото й съдебно минало, добрите харатеристични данни, тежкото и семейно положение и продължителния период изминал от започване на производство. Проявената упоритост и значителната по обем престъпна дейност, респ.  настъпили вредни последици, водещата и роля при осъществяване на деянията и високата степен на обществена опасност на деянията съдът отчел като отегчаващи вината обстоятелства. Въз основа на това на подс. Д. съдът определил наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, определяйки да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим,  в затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено било  предварителното задържане на Д..

На основание чл.212, ал.7,пр.2 от НК, подс. Д. била лишена от право да упражнява дейност, свързана с покупко - продажба на земеделски земи за срок от 3 години.

Относно наказанието на подс. Д. - жалбата с изложените в нея доводи са неоснователни, протеста на Района прокуратура Разград е основателен. Изнесеното по-горе, при коментара наказанието на подс. Е. важи в пълна сила и тук. РРС е отчел смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и е наложил наказание значително под средния размер.  Съдът отново е бил прекалено снизходителен. При безспорната доказаност за участие от страна на подс. Д. във всички „сделки" с изключение на тази под номер едно в ОА / за участието и в тази сделка на Д. са на лице индикации, и само липсата на категорични доказателства е довела до оправдаването и по нея /, при наличие на обвинение, като щета, в размер на над 211 х. лв. липсата на разкаяние, на критичност, непризнаване на вина, при безспорни доказателства, е необяснимо защо съдът е проявил това снизхождение. Наказанието на подс. Д. следва да бъде определено при превес на отегчаващи вината обстоятелства, което от своя страна води до извод, че следва да е значително над средния, предвиден в закона размер. Всъщност исканото в протеста увеличение на наказанието в размер на ДВАНАДЕСЕТ години ЛОС, с оглед цялостната дейност и поведение на подсъдимата, би било напълно правилно и законосъобразно, би осъществило целите си както в индивидуален, така и в генерален план. Наказание в такъв размер е наложено от ОС Разград при първото разглеждане на делото.

Единствено заради проточилото се във времето разглеждане на делото, едно наказание от ДВАНАДЕСЕТ години ЛОС би се явило несправедливо и в разрез с наложената  практика. Правилно и законосъобразно би било размера на наказанието ЛОС да се определи към средния размер, но с оглед най - вече баланс между наказанията на отделните подсъдими, съобразено с всички обстоятелства, настоящия съд намира, че наказанието на подс. Д. следва да бъде определено на СЕДЕМ години ЛОС.

По отношение на подс. П. - РРС е констатирал, че към времето на извършване на инкриминираното деяние този подсъдим е осъждан. И това е така, защото по НОХД № 1237 / 2000 год. на PC Русе му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от ТРИ години. Присъдата е влязла в сила на 12. 11. 2001 год. а изпитателният срок е изтекъл на 12. 11. 2004 год. От този момент започва да тече петгодишният срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК за реабилитация по чл.88а от НК. Този срок е изтекъл на 12. 11. 2009 год. , а  към този момент подс. П. вече бил извършил деянието по пункт „пети", което препятства реабилитацията по реда на чл.88а НК. Отбелязано е също, че подс. П. имал още две осъждания на ЛОС, отложени по реда на чл. 66, ал. 1 НК, предхождащи горното, които не били в съвкупност. Реабилитация в случая е можело да настъпи по реда на чл.88а, ал.4 от НК, но такава реабилитация не е настъпила. Затова правилно съдът е приел, че към момента на извършване на инкриминираното деяние подс. П. е бил осъждан. И за този подсъдим съдът отчел като смекчаващи вината обстоятелства направените частични самопризнания. Отчетен е и продължителният период от време, от осъществяване на деянието, респ. воденето на наказателното производство. За отегчаващи вината обстоятелства били отчетени предишните осъждания на подс. П., проявената упоритост, значителните вредни последици, както и  висока степен на обществена опасност на деянието. С оглед на това съдът наложил на подс. П. наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да търпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален ОБЩ режим, зачитайки предварителното задържане на осн. чл. 59, ал.1 НК.

На основание чл. 212, ал. 7, пр. 2 от НК, съдът постановил конфискация на 1/5 от имуществото на поде. П.  -  недвижим имот - къща с дворно място в гр. Русе, ул. „София" № 21. Подс. П. бил лишен  от право да упражнява дейност, свързана с покупко - продажба на земеделски земи за срок от 3 години.

Протеста на Р.п.Р. относно размера на наказанието на подс. П. е основателен. От една страна той има участие в осем „сделки", респ. е обвинен за малко над 166 х. лв. причинени вреди. От друга страна - подс. П. е осъждан. Цялостното му поведение по време на проточилото се съдебно производство пред различните инстанции е целяло да се оневини и да омаловажи извършеното. Съобразявайки изложеното по-горе за другите двама подсъдими, следвайки логиката си при определяне на наказанието като размер, настоящия съд счита, че спрямо този подс. следва протеста да бъде уважен, т. е. наложеното от РРС наказание  да бъде увеличено. Исканото от обвинението наказание като размер - СЕДЕМ години ЛОС, съда  счита за напълно правилно. Отново следва обаче да се отбележи, че с оглед баланс в размера на наказанията на всеки един от съучастниците, наказание в този размер би било несправедливо, съпоставено с това на подс. Д. и най-вече на подс. Е.. Затова настоящия състав счита, че наказание в рамките на ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца ЛОС биха осъществили целите на закона.

По отношение на подс. Н. съдът отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, изразеното съжаление, направените частични признания. И за този подсъдим е съобразен  продължителният период от време, изтекъл от извършване на престъплението. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приел значителните  вредни последици от деянията, в които той е участвал, високата степен на обществена опасност на деянието. Съдът приел, че спрямо този подсъдим  са на лице многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК и му наложил наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Изтърпяването на това наказание, на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за  срок от ЧЕТИРИ години.

Въпреки, че настоящия състав е в невъзможност да вземе отношение в тази част на присъдата, следва само да отбележи, че за този подсъдим не са на лице в никакъв случай многобройни смекчаващи вината обстоятелства, напротив, той има участие в четири „сделки", причинената от това щета е над 94 х. лв. И дори наказанието му да беше определено към минимума, много спорен е момента, следвало ли е да се прилага чл. 66 ал. 1 НК.  

На подс. Е.  съдът определил наказание при наличие многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК -  наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА. Като смекчаващи вината обстоятелства били отчетени самопризнанията му, изразеното съжаление, фактът, че реално той не се е облагодетелствал, напротив бил е измамен от останалите. Така определеното наказание било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ години. Липсва жалба, липсва и протест, затова съдът не следва да коментира присъдата в тази и част.

Определено, за постигане целите на наказанието, както в индивидуален, така и в генерален план е наложително определеното от РРС наказание на подс. Д. и подс. П. да бъде изменено - увеличено.  С изложените по-горе доводи настоящата инстанция намира, че наказанието на подс. Д. следва да бъде определено на СЕДЕМ години лишаване от свобода, а на подс. П. - ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода.  Тези наказание като размер съответстват на извършеното - деяния с висока степен на обществена опасност. Определени в този вид и размер, те ще се осъществят целите на наказанието, както в индивидуален, така и в генерален план.

В останалата част - относно първоначалния режим на изтърпяване, разноските и веществените доказателства, въззивната инстанция счита, че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

При цялостната  проверка на атакувания съдебен  акт по реда на чл. 313 ал.1 от НПК, въззивната инстанция не установи други основания за отмяна на обжалваната присъда, поради което  и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК , съдът

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда от 24. 03. 2016 год. по НОХД № 299 по описа на Районен съд гр. Разград за 2015 год. в частта с която подсъдимата М.С.Д. била призната за ВИНОВНА по предявеното и обвинение като на осн.  чл.212, ал. 4, пр.1 във вр. ал.1, пр.2 във вр. чл.20, ал.2 във вр. чл.26, ал.1, вр.  чл. 54 и чл. 36 от НК  е наложено  наказание от  ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, като УВЕЛИЧАВА същото на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, на осн. чл. 212, ал. 4, пр.1 във вр. ал.1, пр.2 във вр. чл.20, ал.2 във вр. чл.26, ал.1, вр.  чл. 54 и чл. 36 от НК. 

            ИЗМЕНЯ  присъда от  24. 03. 2016  год , постановена по НОХД  №   299 / 2015 год. по описа на Районен съд гр. Разград, в частта с която подсъдимият П.А.П. бил признат за ВИНОВЕН по предявеното му обвинение, като на  осн. чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1, вр.  чл. 54 и чл. 36 от НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като УВЕЛИЧАВА същото на ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода на осн. чл. 212, ал. 4, пр. 1 във вр. ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1, вр.  чл. 54 и чл. 36 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                        2.

-

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - наказателно производство и Съдебна практика чл. 212 НК с пострадал купувачът, вместо изгубилия имота си собственик

-