2014-2018 РС-Тервел, ОС-Добрич и ВКС

Начало на блога

Тази поредица е част от материала Извадка от съдебни решения за нищожни преписи от решения на поземлени комисии

-

Резюме. В тази поредица от три съдебни акта, съдиите са обърнали правото с краката нагоре в името на справедливостта. Много интересен казус.

-

Решение от 08.08.2016 по гр.дело №288/2014 на РС-Тервел  (дело за делба на земи; ищците подават иск срещу свои роднини, "прелапали" дела им с констативка; ответниците оспорват документа им за собственост - компютърна разпечатка, каквато земеделските служби издават, когато не съхраняват оригинала на решението на поземлената комисия, съдът приема комп. разпечатка) "[Съдът] Съобщава на   страните по настоящото дело , че при ОС " Земеделие " гр. Терел  не се съхранява  оригинал на Протоколно  решение № 2  от 24.06.1992 година  и при формиране на своята воля, съдът  ще ползва и кредитира представеното писмено доказателство - препис от магнител носител на цитираното  протоколно решение- съобразно депозирания от ОС " Земеделие" гр. Тервел - препис  , депозиран с писмо изх. № АР-22-1162/ 23.10.2015 година  , вх. № при ТРС № 2208 от 27.10.2015 година"

-
           Коментар. Ако се гледа буквата на закона, съдът не е прав да кредитира т.нар. препис от магнитен носител, но като си помисли човек как ответниците са заграбили цялата земя, започва да разбира съдебното решение.

-
    Ответниците обжалват пред ОДС-Добрич, че неправилно съдът е кредитирал препис от електронен носител на решение № 2/ 24.06.1992 г., за което нямало съхранен оригинал. Но и ОС-Добрич приема компютърната разпечатка за напълно валиден документ за собственост.    
 -      
Решение от 17.11.2017 по в. гр. д. № 222/2017 на ОС-Добрич
"Незаконосъобразно и нищожно било и решението по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, поради липса на форма и поради липса на законен състав на Поземлената комисия. Същото било нищожно и като издадено преди влизане в сила на  плана за земеразделяне, който не бил обнародван към датата на неговото издаване, а месеци по - късно. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете за делба. Липсвал оригинал на хартиен носител на административния акт, а се съхранявало само копие на магнитен  носител, което не представлявало документ. [Твърдят, че] Официално издадения от ОСЗ препис е свален от магнитен носител, а не е заверен официален препис от административния акт, съдържащ подписите на издателите му, поради което не представлява действителен административен акт, който да породи необходимото му и присъщо конститутивно действие.
    Така релевираните твърдения не се споделят от настоящия съдебен състав.
Фактически пред първоинстанционния съд ответниците не са твърдели, че към 24.06.1992 г. не е било издадено решение на ПК гр. Тервел или че такова е било издадено, но е било нищожно поради липса на някой от изискуемите му реквизити. Твърденията им са били, че такова решение липсва, защото в ОбСЗ се съдържа единствено запис на това решение на магнитен носител, който не съдържал подписите на неговите издатели. Решението, представено официално от административния орган, представлява копие на издаденото от Поземлената комисия оригинално решение на 24.06.1992 г., което е било връчено на самия заявител С. *** Д. [откъде съдът е сигурен, че представлява копие? в нашия случай например, "преписът", издаден от ОСЗ-Д. Митрополия не е никакво копие, т.к. значително се различава от оригинала, който съхраняваме]. Ответниците не са ангажирали доказателства, от които да се направи извод, че оригиналът на възстановителното решение не е съдържал подписите на неговите издатели. Очевидно, след като оригиналът е бил предаден на лицето, ползващо се от решението, в административния орган може да остане екземпляр на решението, което не носи подписи на издателите му [откъде ли е очевидно това? няма такова положение в правото]. Особено в случая, в който издадените вече от Поземлените комисии решения са систематизирани в база данни, в които съществуват като електронни документи на магнитен носител, а не като такива на хартиен носител, няма как да бъдат издадени преписи от  административните актове, носещи подписите на издателя им [което говори много зле за архивирането и съхранението на документите за възстановената поземлена собственост; за сравнение, дори по времето на комунизма, когато земята е била насилствено отнемана и национализирана, документите за нея са били грижливо съхранявани, благодарение на което стотици хиляди хора си получиха обратно собствеността през 1990-те, сред които и ние]. Следва да се отбележи, че решението на органа на поземлената собственост във вида, в който е представено като официално заверен от ОбСЗ препис, представлява официален документ по смисъла на основание чл. 179 ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК.

-

        Коментар. Именно по см. чл. 179 от ГПК компютърната разпечатка не представлява официален документ. Ето какво гласи този член:
        ГПК, чл. 179 (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.[в случая комп. разпечатка би могла да има някаква стойност, ако беше озаглавена "извлечение" вместо "препис"; но дори и това не е сигурно, защото удостоверяването на верността на преписи и извлечения от документи и книжа е нотариално производство по см. на чл. 569, т.2 от ГПК, а нотариалните производства се подчиняват на строги правила; за съжаление в България те невинаги се спазват, а пък и лицата, оторизирани да издават заверени преписи и извлечения, обикновено не са нотариуси]
    -
    Особено в случая, в който издадените вече от Поземлените комисии решения са систематизирани в база данни, в които съществуват като електронни документи на магнитен носител, а не като такива на хартиен носител, няма как да бъдат издадени преписи от  административните актове, носещи подписите на издателя им.
    -
    Коментар. Особеното в случая е, че компютърната разпечатка  без нито един подпис на издателите на документа за поземлена собственост, представлява хвърчащо листче без никаква доказателствена стойност за право на собственост (в юридическия смисъл неподписаният документ е проекто-документ, който все още не съществува в правния свят). И това, че някакво длъжностно лице от земеделската служба е "заверило" проекто-документа, с нищо не променя факта, че е несъществуващ в правния мир проекто-документ. Има и една друга особеност в документирането на поземлената собственост през 1990-те - дори напълно изрядните решения на ПК, върху които надлежно са положени подписите на всички членове на комисията, заседавала и издала решението, нерядко също нямат никаква юридическа стойност - вж материала "Валиден документ за собственост ли е решението на поземлена комисия?", където се цитира изказването на предс. на Нотар. камара Димитър Танев на френско-българския семинар, проведен на 1-3.12.2016 г. в Париж: "повечето решения на ПК нямат елементарни белези на акт за собственост" - вж отблизо този текст от доклада на Танев.    
-
     В този случай и на основание чл. 193 ал. 2 от ГПК страната, която го оспорва, следва да представи доказателства, че документът е неистински. Доказателства, от които да се представи такъв категоричен извод, ответниците не са представили, поради което съдът приема тяхното оспорване за недоказано.

       Коментар. Хм, не е точно така. Ето какво казва ГПК по въпроса за оспорване истинността на документ:
         Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него [в случая другата страна е заявила, че желае].
        ГПК - Проверка на документ
         Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи [в случая няма такива / не са съхранени], чрез разпит на свидетели [в случая става дума за официални документи, а те не се доказват със свидетели - чл. 164, ал. 1, т.2 ГПК] или чрез вещи лица [ирелевантно в случая].
(2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.
             Конкретно за изпращането на такива "преписи" на прокурор - вж Решение от 22.11.2013 по в.гр.д. № 677/2013 на ОС-Плевен, цитирам от него:

"представените от въззиваемия Г.Х. официално заверени преписи не носят подписи на длъжностните лица, които са ги издали, а представляват извлечение от компютърна програма, поради което автентичността им не би могла да бъде проверена."

"..официално заверени преписи от решенията на Поземленa комисия - Кнежа, които представляват разпечатки от информационна програма и върху същите не са положени подписи на длъжностни лица, с изключение на този на лицето, издало преписите."

"представените официално заверени преписи от същите решения са неистински документи."

"признава за установено, че представените от същия официално заверени преписи [...] са неистински документи поради несъответствие на съдържанието на преписите с оригиналите на документите, надлежно подписани от членовете на ПК - Кнежа.

Да се изпрати на основание чл. 194 ал. 2 ГПК служебно заверен препис от решението на РП - Кнежа за проверка за наличие на извършено престъпление."

-

   
Определение от 29.10.2018 по  гр.д.№ 1305/2018 на ВКС (не допуска касация)
            Резюме. Тук за първи път се дава отрицателен отговор на въпроса: ако преписът е от магнитен носител, нищожен ли е оригиналът на решението на ПК? Досега всички съдебни решения гласяха, че щом преписът е нищожен, значи и оригиналът е нищожен (затова ме беше страх да оспорвам "преписите" на ОСЗ Долна Митрополия)
-

         Касаторите (ответниците по делото в Тервел), са задали три въпроса, от които 2-рият и 3-тият са много интересни, а отговорите на ВКС - още повече.

-
Въпрос 2. Представлява ли валидно доказателство за материалноправната легитимация на ищците представения препис от магнитен носител на протоколно решение на поземлената комисия, чийто оригинал не съществува и което не съдържа необходимите подписи на председател, секретар и членове?

-

Въпрос 3. Подписите на председателя и секретаря на поземлената комисия представляват ли необходими реквизити за валидността на решението на поземлената комисия като решение на колективен орган ?

-

Отговор от ВКС на въпрос 2. По втория поставен въпрос /представлява ли валидно доказателство за материалноправната легитимация на ищците представения препис от магнитен носител на протоколно решение на поземлената комисия, чийто оригинал не съществува и което не съдържа необходимите подписи на председател, секретар и членове/ не са налице релевираните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следнотно: Като титул за собственост в производството за допускане на делба, ищците са представили официално заверен от Общинската служба по земеделие- [населено място] препис на копие от издаденото на наследодателя С. Д. решение от 24.06.1992 г., с което е възстановено правото му на собственост върху да от процесните имоти. За него въззивният съд е приел, че има силата на официален документ, неоспорен от насрещната страна. Обстоятелството, че представения препис не носи подписите на своя издател, е счетено за ирелевантно за валидността на решението на ОбСЗ, понеже преписът е снет от електронен документ на магнитен носител, който не съдържа подписи, а след като на собственика на възстановения имот се връчи оригиналът на решението, при административния орган може да остане екземпляр от него, който не носи подпис на издателя. Поради това от значение за валидността на решението, според съда, е дали подпис носи оригиналният документ, а не неговия препис [доколкото една компютърна разпечатка може да се нарече препис], а възражение за липса на такова решение или за неговата нищожност касаторите не са релевирали. В този смисъл е прието, че представеното копие на решението на ОБСЗ е годно доказателство за легитимацията на ищците като съсобственици. Решението в тази му част не противоречи на сочената практика по чл.290 ГПК. В решение № 151 от 29.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2271 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.
е прието, че принципно положение е преписите от документи да се издават само въз основа на оригинала. След като няма оригинално решение като административен акт, не е възможно и да се издаде заверен препис от него. Предвид изводите на съда, че по настоящото дело не се твърди липсата на издадено оригинално решение или неговата нищожност, цитираната практика е неотносима към конкретния случай.

       Коментар. Досега съдиите редовно се произнасяха, че щом "преписът" (комп. разпечатка) е нищожен, следователно и решението на ПК също е нищожно. Тук за първи път се посочва, че няма връзка между двете. И действително, в нашия случай съществува нищожна комп. разпечатка, издадена по искане на лъже-пълномощник, и същевременно напълно редовно решение на ПК с всичките имена и подписи, съхранявано от нас - собствениците, плюс нотариален акт, издаден въз основа на оригиналното решение на ПК и вписан в СлВп-Плевен. Измамникът  не е успял да се добере до документите за собственост на майка ми (тя не му е дала нито един! браво, мамо!), затова е взел разпечатка от зем. служба. Може би преди това е поискал препис от СлВп-Плевен, обаче е ударил на камък, понеже в калпавото си пълномощно е пропуснал да си напише право за снабдяване с преписи от каквито и да било документи за собственост (ние си върнахме отнетите с измама земи; почивай в мир, мамо!).

-

    Искането за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос се обосновава и с приложното поле на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице това основание, трябва разглеждането на въпроса да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване на правната разпоредба съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за създаването на практика по прилагането на законите, когато те са непълни, неясни или противоречиви. Видно от сочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и в молбата- уточнение аргументи, това основание не е налице. От една страна касаторите твърдят, че по въпроса е създадена практика, на която се позовават и с която аргументират тезата си за наличие на основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От друга страна- не твърдят наличието на обстоятелства, които да налагат промяната или осъвременяването на тази съдебна практика с оглед настъпили промени в обществените условия.

-

Отговор от ВКС на въпрос 3. Третият поставен въпрос /подписите на председателя и секретаря на поземлената комисия представляват ли необходими реквизити за валидността на решението на поземлената комисия като решение на колективен орган/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него, напълно в съответствие с практиката на ВКС /например № 327 от 10.02.2012 г. по гр.д.№ 1588 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о./ въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците, сега касатори, за недействителност на решението на ОбСЗ- [населено място] от 24.06.1992 г. като постановено от орган, конституиран не по надлежния ред и заседаващ в незаконен състав с аргумент, че действащата към момента на издаване на това решение разпоредба на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ определя състава на поземлените комисии, които са се назначавали и уволнявали от министъра на земеделието, но не регламентира в какъв състав комисиите следва да заседават при вземане на решенията. Въззивният съд не се е произнасял относно това от кого е следвало да бъде подписано решението на ОбСЗ- [населено място] и съответно дали то носи подписите на председателя и на секретаря на ОбСЗ. Той и не е бил длъжен да се произнася по този въпрос предвид обстоятелството, че по делото не е било представено оригиналното решение на ОбСЗ- [населено място] от 24.06.1992 г., а негов официално заверен препис, който не е подписан, но който, според съда, се ползва с присъщата материална доказателствена сила на официалните документи и като такъв доказва, че оригиналното решение е подписано от председателя и секретаря на ОбСЗ- [населено място] /тъй като оспорващата страна, в чиято тежест е било това, не е доказала в производството по чл.193, ал.2 ГПК, че този документ е неистински/.
    Сочените от касаторите пороци на съдебният акт не покриват критериите на чл.280, ал.2, предложение трето ГПК. Решението не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за наследството /ЗН/, на Закона за собствеността /ЗС/ и на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Доводите, че в нарушение на правилата на формалната и правна логика въззивният съд е приел, че ищците са представили необходимите и годни доказателства за установяване на правото им на собственост върху спорния имот, аргументират наличие на основание за неправилност на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване.
-

Начало на блога

Тази поредица е част от материала Извадка от съдебни решения за нищожни преписи от решения на поземлени комисии