Валиден документ за собственост ли е решението на поземлена комисия?

Обратно към "Проблеми с решенията на поземлените комисии и преписите от тях"

Публикувано на 30.11.2016. Посл. актуализация: 26.10.2019

Р. Стоянова

Валиден документ за собственост ли е решението на поземлена комисия?

Веднага давам отговора - не е, защото не е законосъобразен документ.

На същото мнение е и предс. на Нот. камара Димитър Танев, който в доклад на френско-българския семинар, проведен на 1-3.12.2016 г. в Париж, казва, че повечето решения на ПК нямат елементарни белези на акт за собственост - вж отблизо този текст от доклада.

Ще се опитам да обясня защо са незаконосъобразни тези решения на поземлените комисии (ПК, преименувани по-късно на ОСЗГ, понастоящем ОСЗ).

Законът, който урежда издаването на решенията на ПК, е основно ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи). В него пише, че поземлените комисии издават решения, с които правото на собственост върху земите се възстановява на лицата, от които са били отнети, или на техните наследници. Когато собственикът е починал, решението се издава общо за неговите наследници, без да се посочват дяловете (чл. 14 от ЗСПЗЗ).

Тъй като в ЗСПЗЗ не се уточнява изрично, че имената на наследниците трябва да бъдат посочени (три имена, ЕГН), а само дяловете им - не, множество решения на поземлени комисии в цялата страна са издадени буквално "на наследниците на еди-кой си (починал)", т.е. фигурира само името на наследодателя, а имената на наследниците се определят с прилагане на у-ние за наследници.

Съществуват и решения на ПК, в които имената на наследниците са посочени, но пък не фигурира името на наследодателя им. Такива решения създават погрешното впечатление, че земята е била отнета лично от посочените лица и сега им се възстановява. Всъщност земята е била отнета от други лица, а е била възстановена на посочените - в качеството им на наследници. От подобни решения, обаче, това не личи.

Майка ми притежава и от двата вида решения. Едното е от Д. Митрополия, "на наследниците на Георги Ойнарски, бивш жител на с. Ставерци". Другото - от Оряхово, "на Йорданка Дикова Найденова". Найденова е майка ми, единствен наследник и в двата случая.

Ето как изглеждат двете решения на майка ми:

- от ПК-Д. Митрополия;

- от ПК-Оряхово.

И двете са издадени по нейно заявление през 90-те години на миналия век. Процедурата е била една и съща - майка ми е представила документ за собственост на съответния наследодател, доказателство за внасяне на земите в ТКЗС и у-ние за наследници.

Резултатът от еднаквата процедура, обаче, е коренно различен.

Решението от първия вид

Решението от първия вид, издаденото "на наследниците на Ойнарски", върви в комплект с у-ние за наследници. Нормалното положение е такова у-ние да се изисква, когато посоченият в документа собственик е починал. Действително, Ойнарски е починал още през 1951 г., но в решението той не е лицето, посочено като собственик. Като собственици са посочени неговите наследници, т.е. майка ми (единственият му наследник). При жив собственик да се изисква у-ние за наследници? Хм. Затова казвам, че решенията, издадени "на наследниците на еди-кой си (починал)" са незаконосъобразни.

Приживе Георги Хр. Ойнарски се е легитимирал като собственик с напълно законосъобразен документ - Протокол от 1938 г. за съдебна делба на Кнежанския съд, подписан от околийски съдия Никола Ив. Гайдаров, който "на 28 февруари 1938 г. сложи на разглеждане в днешното си открито съдебно заседание частно гражданско дело № 77 по описа на съда за 1937 година". За извършването на делбата е било призовано "вещо лице Георги Нанков Бренишки от с. Ставерци, на 66 г., бълг. гражданин, женен, грамотен, неосъждан, със страните няма нищо общо". По силата на съдебната делба Ойнарски става собственик на около 60 дка гори и ниви.

Съдебните делби се признават и днес, повече от 70 години по-късно. Те подлежат на вписване. Даже не само вече извършените съдебни делби, но и исковите молби за извършването им също подлежат на вписване. Ако не бяха ставали сътресенията с отнемането и връщането на земите в България, сега майка ми можеше да се легитимира с у-ние за наследници и документа за собственост на Ойнарски, вместо пак с у-ние за наследници и решение на ПК, с което земята се възстановява "на наследниците на Ойнарски", т.е. хем уж на нея, хем не съвсем. Хубав документ за собственост, няма що! Така да се каже, "ни риба, ни рак".

Решението от втория вид

Решението от втория вид, където майка ми е посочена с трите си имена - Йорданка Дикова Найденова, ЕГН и местоживеене, е перфектно от външна страна, тъй като всеки документ за собственост трябва задължително да съдържа трите имена, ЕГН-то и местоживеенето на собственика (чл. 6, ал. 1, буква "а" от Правилника за вписванията). Това решение обаче създава впечатлението, че земята е била отнета от майка ми и десетилетия по-късно възстановена пак на нея, което не е вярно. Земята е била на Димитра Ойнарска, а майка ми е просто единственият й наследник. Ето така се губи приемствеността в преминаването на собствеността или, по думите на Дим. Танев, председател на Нотариалната камара, получава се скрито преминаване на наследството. Затова казвам, че и решенията от този вид са незаконосъобразни. Вж. отличната статия на Д. Танев "Изменения в Правилника за вписванията - начало на процеса по създаване на имотния регистър" в Нотариален бюлетин №2 - 2016 г., както и информативния материал в този блог "Дългото създаване на имотен регистър"

Още малко обяснения - общо по темата за дейността на поземлените комисии

За да им бъде върната земята, повечето хора са предали на поземлените комисии всички документи, които са имали, без да си запазят заверени копия. Сега разполагат само с решения на ПК от единия или другия вид - незаконосъобразните (няма страшно, нотариусите ги признават и сделките си вървят - дори с фалшиви преписи вървят). Впоследствие някои поземлени комисии са изгубили целите си архиви отпреди 2000 г., както признава например н-к ОСЗ-Д.Митрополия. Съдейки по множеството съдебни дела, в които и други земеделски служби не са в състояние да представят оригинални документи, случилото се с архива на поземлената комисия в Д. Митрополия е по-скоро правило, отколкото изключение. Огромен брой документи за собственост са изчезнали, невъобразимо огромен брой! Прокуратурата е наясно с проблема, в нашия случай дори лично го е установила, но се е видяла в чудо и е заровила глава в пясъка. Щом "стражите на законността" не искат и да чуят за този проблем, значи е абсолютно нерешим. А може и да ги е страх. Както и да е, с наказания и затвори изчезналите документи няма да се върнат.

Ние лично съхраняваме цялата документация на почти вековната собственост върху земите ни - някои документи в оригинал, други - като заверени копия. Заслугата за изрядното документиране и пълно домашно архивиране е изцяло на баща ми, Тодор Иванов Найденов, агроном, старши научен сътрудник първа степен в Научно-изследователския институт по фуражите - Плевен, където е работил дълги години и където се пенсионира (ст. н. с. 1-ва степен означава професор), починал през 2006. Той е уреждал всичко около връщането на собствеността на майка ми през 90-те и не е позволил поземлените комисии да приберат доказателствата за собствеността на наследодателите на майка ми. Много добре е действал любимият ми баща, лека му пръст, съвсем правилно е действал! Пак баща ми също така е посъветвал майка ми да се снабди и с констативни нотариални актове за земите си въз основа на решенията "на наследниците на Ойнарски" (не е само едно решение, две са и едното от тях е в два броя - тук не се впускам в подробности, за да не усложнявам излишно темата). Затова сега майка ми е собственик на около 3 дка гора и над 50 дка ниви с вписани в СлВп-Плевен нотариални актове, издадени на нейно име. Нивите са арендувани от дълги години, като договорът е сключен въз основа на нотариалния й акт и също вписан в СлВп-Плевен.

Незаконосъобразните действия на поземлените комисии не се изчерпват само с издаването на разнородни решения. Съдилищата са задръстени с имотни спорове заради това, че една и съща поземлена комисия е издавала по няколко решения за един и същ имот. Тъй като до 2001 г. решенията им не са подлежали на вписване, можете да се досетите каква имотна каша са забъркали. Светослав Лучников го е казал много добре още през 1999г., мир на праха му! А като добавим и "преписите", които зем. служби издават от изгубените оригинални решения, картинката става пълна - направо да се хванеш за главата от ужас! Вж извадката от съдебни решения за такива "преписи"!

За мен лично най-големият ужас е това, че през 2013 г. майка ми стана жертва на имотна измама. При всичките предпазни мерки, предприети от баща ми приживе! Подадох сигнала още на 06.06.2013, но и досега, края на 2019, прокуратурата продължава да се мотае като муха без глава - вече седма година (пиша това на 26.10.2019, бел. моя). Вж информативните материали Новини по делото за нашата имотна измама, Мълчанието на прокурорите, както и Документите, с които е извършена имотната измама.

Решенията на ПК, издадени на наследниците без поименното им посочване, не отговарят на разпоредбите на самите ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ:
-

ЗСПЗЗ, чл. 14. (1) т. 1: Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението" (тук пише, че само дяловете не се посочват, но не пише, че не се посочват и имената на наследниците, заб. моя, Р.С.)

ЗВСГЗГФ, чл. 13а, ал. 3: Когато с решението се възстановява правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението. (тук също пише, че само дяловете не се посочват, но също не пише, че не се посочват и имената на наследниците)

Това, че имената на наследниците трябва да фигурират в решението на ПК, за да представлява то валиден титул за собственост, става ясно от ал. 7а на цитирания по-горе чл. 14 от ЗСПЗЗ, в сила от 2008 г.:

ЗСПЗЗ Чл. 14. (7а) (Нова - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Заинтересуваните лица имат право при условията и по реда на ал. 7 да поискат от общинската служба по земеделие да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението.

Впрочем, още в ал. 1 от чл. 14 на ЗСПЗЗ изрично е записано: "Влязлото в сила решение, придружено със скица [...] удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота." (тук пише само "придружено със скица", но не пише, че трябва да бъде придружено и с у-ние за наследници. Естествено, ако някое от посочените лица почине СЛЕД издаването на решението, може да се наложи издаване на у-ние за неговите наследници.)

Тълкувателно решение N: 1 от 07.10.1997 г. по гр. д. N:1/1997 г., ОСГК

Чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ

Чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ

Чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ

Когато след приключване на производството по чл. 14,ал. 1-3 от ЗСПЗЗ с влязло в сила съдебно решение по чл. 14,ал. 4 от ЗСПЗЗ се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези, спрямо които е постановено възстановяването на собствеността в реални граници, общинската поземлена комисия на основание чл. 14,ал. 7 от ЗСПЗЗ може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства.(и от това ТР става ясно, че решенията на ПК трябва да съдържат имената на конкретни граждани, собственици на конкретни земеделски земи)

В ТР на ВКС № 1/1997 се изтъква, че решенията на ПК имат конститутивно действие: "1.Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж,ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27,ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие", без да се посочва изрично върху какво се простира конститутивното действие - дали само върху обекта на собствеността (индивидуализирания поземлен имот с местоположение, граници и съседи), или и върху субекта (лицето, което притежава имота, собственика), но в него се съдържа информация, че споровете по въпроса, кой е действителният собственик, се решават в съда и ако съдът установи, че собственици са други, комисията може да измени решението по отношение на лицата, спрямо които е издадено решението."

И още от ТР 1/97: "Административното производство по чл. 14,ал. 1-3 от ЗСПЗЗ започва по молба на заинтересуваните лица по чл. 10,ал. 1 от ЗСПЗЗ. Спрямо тях като субекти на административното правоотношение поземлената комисия постановява своето решение. В преобладаващите случаи тези лица са и субекти на правото на собственост върху земеделските земи към момента на тяхното коопериране или одържавяване. Когато тяхната легитимация на собственици се оспорва по съдебен ред с иск по чл. 14,ал. 4 от ЗСПЗЗ, административното производство по чл. 14,ал. 1-3 от ЗСПЗЗ, следва да се съобрази с гражданскоправния спор. Висящото производство по чл. 14,ал. 1-3 от ЗСПЗЗ следва да бъде спряно на основание чл. 182,б. "г" от ГПК до решаване на спора по чл. 14,ал. 4 от ЗСПЗЗ за определяне на действителните собственици на земите. Спрямо тях общинската поземлена комисия ще постанови решението си по чл. 14,ал. 1 от ЗСПЗЗ. Когато след приключване на производството по чл. 14,ал. 1-3 от ЗСПЗЗ с влязло в сила съдебно решение по чл. 14,ал. 4 от ЗСПЗЗ се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези, спрямо които е постановено възстановяването на собствеността в реални граници, общинската поземлена комисия на основание чл. 14,ал. 7 от ЗСПЗЗ може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства."

Това, че ПК може да измени лицата, е обяснено много добре в Решение на Админ. съд гр. Пловдив от 27.05.2011 г. по адм. д. № 965/2011г.:

„С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие. Конститутивното действие на решението на ПК се свързва с това, че то определя предмета на реституция в съществуващи, респективно възстановими реални граници или с план за земеразделяне, но не и относно лицата. По отношение на лицата, в чиято полза, или вреда е постановено решение от ОСЗГ, тя може по искане на заинтересованите лица да го изменя /чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ/. Компетентността на ОСЗГ е определена в чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ-възстановяване на земеделските земи в реални граници чрез двата способа за реално обособяване на земеделските имоти-в стари реални граници или в нови реални граници, тя не е орган, който може да определя и преценява субекта на собствеността, т.е.-кой е действителният притежател на земеделския имот преди образуването на ТКСЗ или ДЗС. Спорът относно притежанието на земеделската земя е гражданскоправен и компетентен да го разреши е само гражданският съд по общия исков ред, извън административната процедура по чл.14 ал.1-3 ЗСПЗЗ.

В множество съдебни актове, в т.ч. и на ВКС, се твърди, че съгласно ТР № 1/97 конститутивното действие се простира не само върху обекта на собствеността (земята), но и върху субекта (собственика). Така например в Решение на ВКС № 413 от 01.07.2009 по гр. д. № 1751/2008 г. на II ГО г. се казва:

"Според дадените в ТР № 1/97 г. ОСГК на ВКС задължителни разяснения решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, разпростиращо се, както по отношение на обекта, така и по отношение на субектите на собствеността, поради което следва да се приеме, че посоченото решение на комисията (сега ОСЗ) легитимира ищеца като собственик на процесния имот."

Същото се твърди и в Решение от 05.04.2013 година на РС град Монтана по гр. дело № 70400/2012

"Съгласно дадените в ТР № 1/1997 г. ОСГК на ВКС задължителни разяснения решенията на общинските поземлени комисии) по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта, така и по отношение на субектите на собствеността."

Субектите обаче обикновено не са посочени поименно в решенията на ПК. В повечето случаи решенията са издадени „на наследниците" на еди-кой си (умрял). Има и изключения, разбира се - напр. решението на името на майка ми за земите ѝ в Оряховско (вж линковете тук по-горе) Липсата на поименно посочване на собствениците се оправдава с текста на закона:

ЗСПЗЗ, чл. 14, ал. 1, т. 1 и чл. 17, ал. 1: Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението.

До идеята да не се издават поименно се е стигнало след дълги дискусии в НС през 1999 г. Бил е предлаган текст „поименно на наследниците", но не е бил приет. Останало е само „на наследниците". И макар законът да не казва изрично „В никакъв случай да не се издават поименно!", комисиите са се възползвали от тази вратичка, за да си спестят евентуални грешки при изписване имената на всички наследници, както и за да предотвратят евентуални съдебни спорове поради измами с фалшиви у-ния за наследници. А и от практична гледна точка така е по-добре, защото дори да няма нито една грешка или измама, самото изброяване на 20-30-50 наследника с трите им имена, ЕГН и местоживеене „избутва" от поглед съществената му част - описанието на възстановените имоти.

При дискусиите в НС през 1999 г. темата за поименното вписване на наследниците не е била водеща. Най-важната тема е била дали решенията на ПК да имат силата на констативни нотариални актове (КНА) и да се вписват в Имотния регистър, защото през целия период на най-интензивното възстановяване на поземлената собственост (90-те години на миналия век), решенията на ПК нито са имали силата на КНА, нито са се вписвали. (вж 1999, Светослав Лучников - Целта на вписването е да създаде правна сигурност)

На 30.07.1999 в бр. 68 на Държавен вестник за пръв път се появява текстът: „Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота." Очевидно е, че щом законодателят е предвидил решението да е придружено само със скица, а не със скица и с удостоверение за наследници, значи е имал предвид само поименните решения, без тези, издадени на името на починали лица и техните анонимни наследници. За последните, според мен, е следвало да се издаде КНА въз основа на решението. Същото казва и нотариус Светлин Микушински още през 2002 в интервю за списание „Адвокатски преглед" - брой 7 от 2002 г.:

„Въпреки че със ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68/1999 г.) на решенията на поземлените комисии за възстановяване собствеността в стари реални граници или с план за земеразделяне се придаде силата на констативен нотариален акт, нуждата от такъв не отпадна (чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал.1 ЗСПЗЗ). На първо място, от това действие на решенията са изключени земите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ - това са бивши земеделски имоти, които са попаднали в околовръстния застроителен полигон и не са застроени законно. Отделно от това, решенията на поземлените комисии се издават на наследници, без наследниците да са определени персонално и по квоти. Въпросът не е маловажен, като се имат предвид промените в ЗН от 1992 г. и последващото прогласяване за противоконституционни на някои от същите тези нови текстове с решение на КС № 4 от 27.02.1996 г. (ДВ, бр. 21/1996 г. Ако наследниците бяха вписани поименно в решението, страните не биха имали правен интерес от издаването на констативен нотариален акт, тъй както тези актове, подобно на договорите за вещни права с държавата и общините, имат силата на нотариален акт." (цитатът е от интервю с нотариус Микушински, публ. в списание „Адвокатски преглед" - брой 7 от 2002 г.)

И от гледна точка на Правилника за вписванията, имената на собствениците задължително трябва да фигурират в акта, подлежащ на вписване:

ПВ, Чл. 6. (1) Подлежащите на вписване актове трябва да съдържат:

а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 07.11.2014 г.) собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните"

Действително, в ПВ пише, че актовете трябва да съдържат имената "на страните", но по аналогия, актовете, с които се признава право на собственост, трябва да съдържат името или имената на собствениците, т.к. и тези актове също подлежат на вписване съгл. чл. 4, буква "а" ПВ.

Е, как тогава ще се впише Решението на ПК, ако не съдържа името или имената на собствениците? Няма как! ПВ не позволява.

Тук вече опираме до проблема с чл. 586, ал. 4 от ГПК. Проблемът е, че не се прилага. Този проблем отдавна щеше да е решен, ако съдиите не го пренебрегваха с лековати произнасяния, като например:

ОС-Ловеч, в.гр.д. № 335/2010 "В конкретния случай се сочи, че са нарушени нормите на чл. 587, ал.3, чл. чл. 586, ал. 4 и чл. 579, ал.1 от ГПК, което според процесуалния представител на ищеца - въззивник в настоящото производство, е противоречие със закона и липса на форма, обуславящо нищожност на сделката, без да са разграничени фактическите основания за нищожност по двете хипотези. От доказателствата събрани по делото не се установява противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като нарушението на процедурата по издаването на нотариалния акт, с който е оформено дарението не води до нищожност на сделката (вярно е, че не води пряко до нищожност на самата сделка, но опорочава нотариалното производство и оттам лишава издадения НА от силата на официален документ по см. на чл. 179 ГПК, т.к. НА, за да е официален документ, трябва не само да е издаден от дл. лице в кръга на службата му, но и да е издаден по установения ред, така че неспазването на установения ред лишава НА от доказателствената сила на официален документ, което вече влече нищожност на сделката поради липса на предписаната от закона форма - чл. 26, ал. 2, пр.3 от ЗЗД, бел. блогър)

- И РС-Ст. Загора, 2013,гр. д. 3047/12 "Вярно е, че договора от 24.03.1997 г., с който праводателите на ищеца са се легитимирали като собственици на процесния обор при продажбата му на последния с н.а. № 132/2000 г., не е бил вписан преди извършването й. Но също така е вярно, че неспазването на това изискване на чл. 482, ал. 4 от ГПК (отм.) [сега чл. 586, ал. 4], не води до нищожност на този нотариален акт, защото основанията за нищожност на нотариалните действия са изчерпателно изброени в чл. 472, ал. 1 от ГПК (отм.), а сред тях не е неспазването на чл. 482, ал. 4 от ГПК. Освен това вписването на договора не е елемент от фактическия състав на придобИ.ето на процесния имот от правоимащите лица, а се извършва само за противопоставимост (окей, само за противопоставимост; ако през 2013 г. нотариус 007 беше вписал решенията на ПК, представени от лъжепълномощника на майка ми, отдавна да сме ги съборили, без да се разправяме с кметското пълномощно, бел. блогър).

Или ВКС по гр.д.407/2015 "Не е от значение за изхода на делото и въпросът съставлява ли нарушение на нотариуса по чл. 586, ал. 4 ГПК зачитането на документ за собственост, който не е вписан съгласно изискванията на чл. 112, ал.1, т.1 ЗС. Извън обстоятелството, че няма пречка документът (решение на Поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху зедемелски земи) да се впише непосредствено преди вписване на нотариалния акт, то допуснатият от нотариуса пропуск не е в причинна връзка с настъпилите за ищца имуществени вреди от предварително платени средства за покупка на имот от несобственик."

Положението допълнително се усложни, след като ВКС забрани с ТР 7/12 на съдиите по вписванията да осъществяват какъвто и да било контрол върху актовете на нотариусите - вж примери № 10 и № 11.

В изпълнение на ТР 7/12, съдиите започнаха да се произнасят ето така: "В случая с произнасянето си за приложение разпоредбата на чл. 586, ал. 4 от ГПК съдията по вписванията е излязъл извън рамките на своята компетентност и на това основание отказът е неправилен." (цитатът е от Определение на ОС-Монтана от 2016)

През 2016 г. Димитър Танев, тогава Председател на Нотариалната камара, предложи да се вписват и удостоверенията за наследници заради решенията на ПК, но никой не побърна внимание на идеята му.

В крайна сметка и до ден днешен - 20 години след знаменателното изменение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68/1999 г.) - въпросът за субектите на собствеността в решенията на поземлените комисии остава нерешен, но да се надяваме, че с развитието на правото все някога ще се реши - някога, но не сега, както пеят дует Ритон.