Мотиви към Присъда от 13.12.2010 на КРС по НОХД 778/2009 г.

-

http://www.krs-bg.eu/valid/0070f509/778a2910.htm

Оправдават нотариус за това, че в пълномощното имало добавен текст "и да продава на себе си по чл. 38 ЗЗД", тъй като текстът не е част от официалната заверка на пълномощното, в съзнанието му не се било установило и т.н.

-

Из мотивите

"Престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл у дееца. С други думи, е необходимо в съзнанието на последния да са налице представи, че при съставянето на документа той внася в него неверни обстоятелства и наред с това да цели, така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тия обстоятелства. Включването в субективния състав на това престъпление, на този допълнителен специфичен елемент е обусловено от особеностите на този вид престъпления, чийто общественоопасен характер е свързан с накърняване на удостоверителната функция на официалните документи."

-

                                 М О Т И В И

Към Присъда на КРС по НОХД 778/2009 г.,13.12.2010 г.

По обвинителен акт изготвен от районна прокуратура гр. П. е образувано в КРС   настоящото производство срещу   Р.П.М. ***  за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 311, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК при фактическа и правна обстановка подробно изложена в обвинителния акт.

 Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен като за това деяние му бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в чл. 311 от НК, като изтърпяването на това наказание да бъде отложено за определен от съда изпитателен срок.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен и дава обяснения. Защитникът на М.  пледира за постановяване на оправдателна присъда, което свое искане  мотивират с липса на  съставомерност на деянието, чието извършване се вменява във вина на подсъдимия.

Кюстендилският районен съд, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и правна страна доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност приема за установено следното :

                             ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

  Подсъдимият Р.П.М. е роден на  *** ***. Живее в същия град. Разведен е , има висше образование, с ЕГН - **********. Със Заповед на Министъра на правосъдието М. е вписан  под №141, като нотариус в регистъра на Нотариалната камара  с район на действие Районен съд гр.П. . През 2004 г. и към настоящият момент М. продължава дейността си като нотариус. По смисъла на чл. 93, т.1 от НК подсъдимият притежава качество „ длъжностно лице".

Според обвинението  през м. юни 2004 г. / на 02.06 и 03.06.2004 г./ нотариусът извършил в нотариалната си кантора, находяща се в гр.П.   нотариална заверка на подписи  върху следните пълномощни :  рег.№ 6016/02.06.2004 г.  от името на Й.И.П. ; рег.№ 6022/02.06.2004 г. от името на В.М.П.  и М.И.П.; рег.№ 6025/02.06.2004 г. от името на М.К.М., В. К.М. и С.  И.П. ; рег.№ 6029/02.06.2004 г.  от името на Г.Н.А., А.Н.А. , В.Н.С. и П.Н.П.  и пълномощно с рег.№ 6123/03.06.2004 г. от името на Б.П.М.. Видно пот съдържанието на тези пълномощни волята на упълномощителите е била да  дадат право на своя родственик И.  Й.И.  да продаде  от тяхно име и за тяхна сметка  идеални части от  наследствени недвижими  имоти , находящи се в с. Р., община  гр. П..   В пълномощните , заверени от нотариус М. , с ръкописен текст , е добавено следното : „ включително и да продава сам на себе си , при условията на чл. 38, ал.1 от ЗЗД".  Този допълнителен текст е заверен от нотариуса с подпис и печат. В страниците от общия регистър на нотариус М.  за датите 02.06.2004 г.  и 03.06.2004 г.  ръкописния текст  „ включително да ги продава на самия себе си при условията на чл. 38, ал.1 от ЗЗД" не е отразен. Според обвинението този текст е добавен в пълномощните няколко дни след  заверката им без знанието и съгласието на упълномощителите.

Ръкописният текст в пълномощните е  изготвен  от служител в кантората на нотариус М. - свидетелката М.Р.  по искане на  И.И.. Освен пълномощното всеки един от упълномощителите е подписал и съответните декларации за гражданство и гражданско състояние  по чл. 25, ал.6 от ЗННД  и по чл. 226, ал.1 от ДПК.

 В хода на досъдебното производство е изготвена графическа експертиза №585/05.12.2007 г., която в заключение установява следното : подписите в графата „ упълномощител" във всяко едно от пълномощните е положен от всеки от упълномощителите.  Ръкописният текст „ включително да ги продава сам на себе си  и при условията на чл. 38, ал.1 от ЗЗД", изпълнен в оригиналите на всяко едно от пълномощните  е изпълнен  от М.  К.Р., а подписите,  положени непосредствено  вляво и вдясно  на ръкописния текст , в пълномощните   са изпълнение от подсъдимия Р.М..

 В хода на съдебното следствие  по искане на защитата е  назначена и изготвена /л. 116 от делото / графическа експертиза, която установява, че подписите  в графата „ декларатор" на  представените по делото декларации   на всеки един от  упълномощителите  е положен от  посоченото във всяка от тях като декларатор лице.

 В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства , които  съдът обсъди  в следния смисъл : В подкрепа на  обвинителната теза са показанията на свидетелите  М.  П. , И.Й. , М.П.,  А.А.,  В.С. и  И.И., които заявяват , че  изобщо  не са имали уговорка с упълномощения  И.  И.  да продава   наследствените им имоти. Единственото ,  за което твърдят ,че са го упълномощили е да   събере и подготви документи за изповядване на сделките. Тази група свидетели  не отричат в показанията си , че  текста на пълномощното  им е прочетен  в кантората на нотариус М. / твърденията им във връзка с това кой точно е прочел  текста на пълномощното са противоречиви и съдът отдава този факт на  продължителния период от време /.  Всички отричат   в  пълномощното да е имало текст, изписан на ръка, но потвърждават прочитането на  печатния текст на пълномощното.  Според този печатен текст всеки от тези упълномощители е упълномощил И.И. : „ да има право  от мое име и за моя сметка да продаде на когото намери за добре , при цена и условия , каквито намери за добре , собствените им идеални части  от следните недвижими имоти ..." . Според показанията на тази група свидетели  печатният текст име е прочетен , т.е.  подписали са полнъмощни на И.  давайки му права , различни от това , за което твърдят в показанията си, че са  го упълномощили.   Тези свидетели категорично отричат  в деня на подписване на пълномощните да са подписвали каквито и да било други документи, вкл. декларации  за гражданство и гражданско състояние  по чл. 25, ал.6 от ЗННД  и по чл. 226, ал.1 от ДПК. Част от тях -  св. А. , св. С.и св. И.И., в показанията си твърдят, че са получили от И.И.  пари от продажбата на  имотите.

Разпитаните в хода на съдебното следствие , както и на досъдебното производство свидетели Й.П., В.П. , П.П. и  М.М., С.  П., Г.А.  и В.М.  сочат, в показанията си, че изначално са имали уговорка с И.И. не само да подготвя документите за продажбата на наследствените им имоти , а и да  продаде същите. В този смисъл  е и печатния текст на  пълномощното, което им е прочетено и , което са подписали в кантората на нотариус М.. Тези свидетели също твърдят, че в пълномощното не е имало текст изписан на  ръка  и не са чули  при прочитане на пълномощното, че  с него дават права  на упълномощеното лице да продава сам на себе си , при условията на чл. 38, ал.1 от ЗЗД.  Получили са  съответния дял от  продажната цена на  имотите.  Единствено свидетелката  М. категорично заявява в показанията си, че освен пълномощно е подписала и декларации по чл. 25, ал.6 от ЗННД  и по чл. 226, ал.1 от ДПК, които се изискват  за продажба на недвижим имот. Според нейните показания  и останалите наследници  са подписали такива декларации. 

 Третата група  свидетели/ И.И., М.Р. и М.В. /  , наред с обвиняемия  сочат в показанията си , че  пълномощните са били изготвени предварително от свидетелката  Р. - сътрудник в кантората на нотариус М..  Свидетелят И.И. е  представил данните на всички упълномощители на 01.06.2004 г. , т.е  един ден преди  явяването  на упълномощителите при нотариуса, с оглед  предварителното подготвяне на  пълномощните и декларациите.  Според показанията на тези свидетели  преди да дойде първата група упълномощители  свид. И. се запознал с текста на пълномощното. На свидетелката Р.  И. показал друго пълномощно, в което фигурирал текст „ с право да продава на самия себе си", като я помолил  този текст да бъде дописан в пълномощните. Като причина за това свое искане  свидетелят И. обяснил, че за единия от имотите вече има клиент и до няколко дни ще бъде изповядана сделката, но за останалите два имота продажбата може да се забави , тъй като все още никой не е заявил интерес да ги закупи.  Според същото обяснение И. искал , в случай че не успее да намери купувач за останалите имоти до края на календарната година , да ги прехвърли сам на себе си, за да не се наложи при  изповядване на сделките, в последствие упълномощителите да  идват, за да попълват нови декларации / по чл. 25, ал.6 от ЗННД  и по чл. 226, ал.1 от ДПК, валидността на  тези които щели да подпишат при упълномощаването е до края на календарната година/ . Подсъдимият М., който се намирал в помещение , съседно спрямо  помещението, в което разговаряли свидетеля И. и свидетелката Р. , чул разговора им. За да не изготвя нови пълномощни  свидетелката Р.  дописала с химикал  текста „ включително да ги продава сам на себе си , при условията на чл. 38, ал.1 от ЗЗД". На всяко от пълномощните  нотариус М. поставил подпис и печат вляво и вдясно на ръкописния текст. В страниците на общия регистър на нотариус М.  за датите  02. и 03.06.2004 г. са  вписани  всички пълномощни, като дописания  ръкописно текст не  е отразен. Подсъдимият, в обясненията си, както и свидетелите И., Р. и В., в показанията си   категорично заявяват , че  пълномощните са прочетени на всички  упълномощители, вкл. и ръкописно дописания текст.  Нотариус М. и  служителките му Р. и В. са категорични и за това, че   при подписване на пълномощните всички упълномощители са подписали и декларации по чл.  25, ал.6 от ЗННД  и по чл. 226, ал.1 от ДПК.

 Доколкото подписването на декларациите  бе отречено от по-голямата част от свидетелите / упълномощители/ в хода на съдебното следствие по искане на защитата на подсъдимия е допусната, назначена и изготвена съдебно-графична експертиза ,със задача да установи дали  декларациите по чл. 25, ал.6 от ЗННД  и по чл. 226, ал.1 от ДПК  на лицата Г.А.,  А.А. и П.П. са подписани от  посочените  в тях като декларатори лица.   Заключението на експерта е , че  подписите , поставени в  графа „ декларатор" в представените Декларации са на  лицата, посочени като декларатори.

В хода на досъдебното производство  по делото е изготвена  съдебно-графична експертиза, която установява , че подписите , положени в графата „упълномощители" са положени съответно от  посочените  в пълномощното като упълномощители лица, както и че ръкописният текст в пълномощните е изписан от свидетелката  М.Р. , а подписите в левия и десния край на  този дописан ръкописно текст са поставени от подсъдимия М..

 Анализирайки показанията на свидетелите, съдът намери, че  не може да кредитира показанията на първата група свидетели, доколкото всички те  сочат, че не са имали воля да  упълномощават свидетеля И.  да продава  описаните в пълномощните имоти , а само да подготвя документите  за изповядване на сделките. Не отричат , че пълномощното им е прочетено преди  подписването му, а видно от текста на  пълномощното / ако се приеме, че им е прочетен само печатния текст /  единственото  право , което  дават на И.И. е да продава собствените им  идеални части , от тяхно име и за тяхна сметка на когото намери за добре , при цена и условия каквито намери за добре.  Пълномощните са подписани лично от всеки един от упълномощителите / установено по категоричен начин и от графичната експертиза/.  Показанията на тези свидетели, съдът подлага на  съмнение и с оглед твърдението им , че не са подписвали декларации по чл .  25, ал.6 от ЗННД  и по чл. 226, ал.1 от ДПК, а по делото се установи, че такива са изготвени и подписани  от тях, в деня на подписване  на самите пълномощни.

            Изводите на прокурора , мотивирали  го да  изготви и внесе в съда обвинителен акт срещу подсъдимия, са че от  обективна и субективна страна   Р.М. е осъществил състава на  вмененото му във вина престъпление  виновно,  при пряк умисъл.

След като обсъди събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и  ги съпостави със събраните в хода на съдебното следствие такива, съдът стигна до следните изводи

                                        ОТ ПРАВНА СТРАНА

Доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие обосновават фактически констатации за несъставомерност на деянието, които се различават от фактическите и правни изводи, направени от прокурора и изложени в обвинителния акт. Съставът на чл. 311 от НК предвижда  „ длъжностно лице , което в кръга на службата си  състави официален документ, в който удостовери  неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван този документ  като доказателство за тия обстоятелства или изявления" . Няма спор в конкретния случай, а и законът е категоричен в тази посока - нотариусите са длъжностни лица по смисъла на чл. 93 , т.1, б."б" от НК . Няма и спор, в случая, че Р.М. в качеството му на нотариус, действащ в района на гр. П. , е субект на инкриминираното деяние.

 Според държавното обвинение  деянието, вменено във вина на подсъдимия, се изразява в  това, че в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си е съставил официален документ / извършил нотариална заверка на „ допълнение" върху пълномощни .... / подробно описани// , в който е удостоверил  неверни изявления , с цел да бъде използван посочения документ като доказателство за тези изявления. Нотариалната дейност е специализирана удостоверителна дейност. Издаваните от нотариусите документи имат характер на официални документи. Предметът на престъпленията по чл. 311 НК са само удостоверителни документи, каквито в случая са процесните пълномощни. Отдавна утвърдено  е разбирането , че  нотариалната заверка , удостоверяваща датата , подписа или съдържанието  не засяга самото изявление на частното лице, с други думи  не превръща частния документ в официален. Само по себе си пълномощното  е частен документ , независимо дали е съставен от самия  упълномощител или  съобразно волята му от нотариуса или негов служител.  Що се отнася до нотариалната заверка , тя е без съмнение  официален документ и в случая сме изправени пред хипотезата - наличие на частен и официален документ , инкорпорирани в* едни носител.   Налице е комплекс от документи: частен документ, съставен от частни лица, официален документ - нотариална заверка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му. С оглед на удостоверителния характер нотариалната заверка  принципно може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл. 311 НК. В конкретния случай, обаче  нотариалната заверка на  ръкописното допълнение , което според обвинението е обект на  престъпление  не представлява такова  лъжливо документиране. Вярно е , че свидетелите / упълномощители по процесните пълномощни/  сочат в показанията си, че този текст не е бил изписан  към момента на  подписване на пълномощните, но  същите тези свидетели  твърдят, че  изобщо не са упълномощавали И. да продава   от тяхно име и за тяхна сметка собствените им идеални части от наследствените им имоти, каквото е единственото право , което реално са дали на  И.И. с подписването на пълномощните. Доколкото , както вече бе посочено показанията на  свидетелите /упълномощители по пълномощните/  не кореспондират с действителността относно   правомощията, които  съзнателно са дали на упълномощеното лице , то и в частта относно това дали  инкриминираното допълнение е  съществувало към момента на  упълномощаването съдът не може да даде вяра на показанията им.  Не съществува  логика  в  техните показания и с оглед установения по категоричен начин факт, че  след реализираната от И. продажба на два от  неследствените имоти  са получили съответни на дяловете им суми. За тези продажби  никой от наследниците не се е поинтересувал как са продадени имотите , след като , както твърдят в показанията си , не са упълномощавали И. да продава имотите, както на самия себе си , така и на друго лице.

Престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл у дееца. С други думи, е необходимо в съзнанието на последния да са налице представи, че при съставянето на документа той внася в него неверни обстоятелства и наред с това да цели, така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тия обстоятелства. Включването в субективния състав на това престъпление, на този допълнителен специфичен елемент е обусловено от особеностите на този вид престъпления, чийто общественоопасен характер е свързан с накърняване на удостоверителната функция на официалните документи.

            Наличието на пряк умисъл у подсъдимия  и то с предвидената в чл. 311 от НК специална цел не се установи  по делото. Дори да бе установено по категоричен начин, че допълнението , заверено от нотариуса е извършено  в последващ момента ,спрямо   момента на подписване и заверяване на пълномощните , то това би било    нарушение на вменените му задължения от разпоредбата на чл. 485 и чл. 486 от ГПК /отм./, а не основание да се ангажира наказателната отговорност за престъплението - лъжливо документиране, по чл. 311, ал. 1 НК. Няма  как у подсъдимия да е било налице съзнание за  това, че заверката на  това „ допълнение" в пълномощните, независимо от момента на извършването й  представлява  „удостоверяване на неверни  обстоятелства". Волята на упълномощителите да упълномощят свидетеля И. да продава имотите  от тяхно име и за тяхна сметка / какъвто е печатния текст на  подписаните лично от упълномощителите пълномощни/ на когото намери за добре и при цена и условия каквито намери за добре  не се променя с допълнения текст „ включително на самия себе си , при условията на чл. 38, ал.1 от ЗЗД". В случай, че бе установено по категоричен начин, че  инкриминирания текст е допълнен и заверен от длъжностното лице в  по-късен момент, то това негово действие само по себе си може да се възприеме  само и единствено като нарушение на служебните му задължения.

Изложеното по-горе мотивира настоящия състав на съда да приеме, че  обвинението е  недоказано,  както от обективна така и от субективна страна и по тези съображения да  оправдае изцяло подсъдимия.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                     Районен съдия :

 .

Начало на блога

Обратно към (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика